И моите две деца с тежко увреден брат според някои са обречени на нещастие от моята безотговорност (при малкия знаех много добре какво е положението с брат му), и децата на многото хиляди сами жени по света, родили от донор - освен да им кажем дружно да си гледат работата, че за по-неприличен израз ще ме баннат, друго не виждам.
Според някои и 40-50 години са недопустимо много, за да станеш тепърва родител, нали знаете.
Нищо престъпно не виждам в късното правене на деца. 70 години е средната продължителност на живота на мъжете у нас за последните няколко години, 72 беше преди ковид и вероятно ще се вдигне пак до толкова, ама и 50 да беше - пак същото. Да, новият татко от Поморие е дедо. Да, на онази от Русе може да и е хлопала дъската, не знам. Има хора с леко хлопащи дъски и не на всички децата са нещастни, макар че очевидно е най-добре нищо да не хлопа. Не знам конкретно за Мери как се чувства и по-важно - как ще се чувства в бъдеще. Дано добре. Да, категорично много по-добре е родителите да не са стари. Даже най-добре да са млади, не на средна възраст. Колкото по-млади, толкова по-добре.
Нищо, ама нищичко от това не ме води до автоматичен извод за престъпна безотговорност. Нищо.
Естествено, че съм съгласна, че по възможност трябва да се избягва правенето на деца от старци, не да се стимулира, но това става с мислене отнапред, а не със забрани. И не знаем при това дали пък въпросните старци не са мислили. Не сме само ние, страничните, способни на това.
Забраната прави един човек завинаги нещастен и едно дете с повече или по-малко нормален бъдещ живот (като дете и като възрастен) - неродено.
Нищо от опита на човечеството, доколкото мога да имам данни за него, не ме кара да мисля, че въпросните "обречени на нещастие" деца наистина са в масовия случай обречени на нещастие.
И да, всеки може да умре утре, но ако знаеш, че ти остават няколко години живот деца ли ще раждаш, честно? Защото съм свидетел била и на сама жена с левкимия, която реши да си повдигне духа с осиновяване на дете. Живя още пет години и детето за втори път остана сираче. Не, че нещо, но в историите с деца са важни децата и отговорността към тях. Пак казвам, не познавам нормален човек, който да не изпитва ужас при мисълта, че ще си отиде, докато децата му са деца. Да произведеш деца, които е малко вероятно да успееш да гледаш е признак на безотговорност, егоизъм и инфантилност. Това не е незаконно, но морално е престъпно за мен. Не настоявам да е и за теб, разбира се.