здравейте момичета, съжалявам че ви натоварвам с проблемите си ,но няма с кого да ги споделя. Имам проблем с майка ми. Тя много ми помага в гледането на дъщеря ми, но много се меси и непрекъснато твърди, че по този или онзи въпрос тя знае какво му е на детето, а не аз. Когато се опитам тактично да й кажа, че няма нужда да ми помага, която наистина е така, тя казва, ама как аз ще ти помогна, ти не можеш да се справиш. Кажете как да постъпя?
Виж целия пост
имам нужда да споделя
- Публикувана: 10 март 2007, 21:26 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2007, 13:58 ч.
10 март 2007, 21:26 ч.
# 1
10 март 2007, 21:36 ч.
Ох, много гадно. Моят съвет е да и кажеш право в очите как се чувстваш--внимателно и спокойно. Защото това дразнене ще продължава и накрая няма да издържиш и ще стане разправия голяма, от която нито ти нито майка ти ще имате полза. Успех и бъди настоятелна, без да отстъпваш 
Виж целия пост
# 2
10 март 2007, 21:48 ч.
Ти щом за 4 месеца не си могла да се справиш, ще е трудно. Заедно ли живеете? Ако е така, още по-трудно. Поговори с майка си, че вече не си онова млако момиченце, на което се е налагало да помага непрекъснато. Че оценяваш помощта й, но имаш нужда да се справяш с отглеждането на бебето си сама. И че ти си единствената, която знае от какво точно се нуждае бебето ти! Успех!
Виж целия пост
# 3
10 март 2007, 21:53 ч.
Миличка и аз имах същия проблем с майка ми когато се роди детето. Първо искам да ти кажа, че тя го прави от любов /поне така предполагам/. Така че не й се сърди. Но определено трябва да вземеш мерки, защото иначе намесата й ще става все по-дразнеща /както са ти написали мацките/, докато накрая не се изпокарате. За мен единствения начин е да й обясниш наистина спокойно, че ти прекрасно знаеш как да гледаш детето ти и от какво има нужда то. А когато имаш нужда от съвет сама ще го потърсиш от нея. Успех!!!
Виж целия пост
# 4
10 март 2007, 21:59 ч.
Ако продължаваш да си така тактична накрая ще се побъркаш .Кажи и всичко ,което мислиш тя ти е майка и би трябвало да те разбере.Успех 
Виж целия пост
# 5
10 март 2007, 22:08 ч.
Майка ми не ще пръста да си мръдне да ми помогне.
Не й обръщай внимание, свиркай си, важното е, че жената ти помага. Остави я да си говори, каквото иска.
Виж целия пост
Не й обръщай внимание, свиркай си, важното е, че жената ти помага. Остави я да си говори, каквото иска.
# 6
10 март 2007, 22:22 ч.
Виж целия пост
Ако продължаваш да си така тактична накрая ще се побъркаш .Кажи и всичко ,което мислиш тя ти е майка и би трябвало да те разбере.Успех
# 7
10 март 2007, 22:24 ч.
Подкрепям!
Виж целия пост
Майка ми не ще пръста да си мръдне да ми помогне.
Не й обръщай внимание, свиркай си, важното е, че жената ти помага. Остави я да си говори, каквото иска.
Не й обръщай внимание, свиркай си, важното е, че жената ти помага. Остави я да си говори, каквото иска.
Подкрепям!
# 8
10 март 2007, 22:26 ч.
нали ти е майка....защо да не и кажеш...какво те притеснява?!
а ако беше свекърва..?
Виж целия пост
а ако беше свекърва..?
# 9
10 март 2007, 22:34 ч.
Моята пък все се опитва да ме научи сама да правя всичко!Помага ми с домакинската работа и се радва че мога да се справям сама,за бебето се меши само ако я помоля
Един от вариантите е като каже че иска да ти помогне да и кажеш да измие чиниите или да просне прането а с детето ще се оправиш ти!Хем тактично,хем наистина ще помогне с нещо 
Виж целия пост
Един от вариантите е като каже че иска да ти помогне да и кажеш да измие чиниите или да просне прането а с детето ще се оправиш ти!Хем тактично,хем наистина ще помогне с нещо
# 10
10 март 2007, 23:06 ч.
Според мен по-добре да й кажеш, че нямаш чак толкова голяма нужда от помощ и че можеш да си гледаш детенцето и без да е постоянно до теб. А когато иска да ти помага, може например да пусне прахосмукачка, да измие чинии или някаква друга домакинска работа. Моята дъщеря като се роди се наложи първите две седмици свекърва ми да бъде при мен, понеже мъжът ми беше в командировка извън града. Помагаше ми с детето само като я къпехме, иначе чистеше и готвеше. Като ме попиташе имам ли нужда от помощ, казвах, че и сама се оправям и ако трябва ще я помоля да ми помогне. По този начин не ми се бъркаше много в гледането на бебето.
Успех, дано съм ти помогнала поне малко.
Виж целия пост
Успех, дано съм ти помогнала поне малко.
# 11
10 март 2007, 23:35 ч.
Подкрепям
Виж целия пост
Не й обръщай внимание, свиркай си, важното е, че жената ти помага. Остави я да си говори, каквото иска.
# 12
10 март 2007, 23:42 ч.
Съветвам те да седнете на четири очи и със спокоен тон да си поприказвате. Обясни й точно как се чувстваш. Кажи й, че все пак това е твоето дете, с което си била в тясна връзка цели 9 месеца и не би трябвало да си нещо като наблюдател в отглеждането му, а да си главно действащо лице. Че ти си най-добрата майка за твоето дете и всяко твое решение, продиктувано от майчинския ти инстинкт е правилно. Един детски психолог ми беше казал, че родителят не трябва да се стреми да е идеален и че именно малките грешчици, които допуска, помагат на детето да израсте психически и емоционално здраво.
Не е зле да се замисли, че по този начин нарушава авторитета ти на майка и пред твоя съпруг. Нека не прозвучи прекалено сериозно, но за в бъдеще може да ти внуши една несигурност при отглеждането и възпитанието, а на едно дете му е необходим родител със самочувствие, който е наясно с това какво иска и как да го постигне, за да го отгледа и възпита успешно.
Желая ти успех. Бъди постоянна и настоятелна и не позволявай някой да решава вместо теб, било то и собствената ти майка.
Ще се радвам ако споделиш резултата.
Виж целия пост
Не е зле да се замисли, че по този начин нарушава авторитета ти на майка и пред твоя съпруг. Нека не прозвучи прекалено сериозно, но за в бъдеще може да ти внуши една несигурност при отглеждането и възпитанието, а на едно дете му е необходим родител със самочувствие, който е наясно с това какво иска и как да го постигне, за да го отгледа и възпита успешно.
Желая ти успех. Бъди постоянна и настоятелна и не позволявай някой да решава вместо теб, било то и собствената ти майка.
Ще се радвам ако споделиш резултата.
# 14
11 март 2007, 11:14 ч.
Мили момичета, много много благодаря на всички ви, така поне ми олекна като споделих. Аз много пъти съм се пробвала да говоря с вайка ми, но тя започва да се сърди и разговора, вместо да продължи в една градивна посока, минава в скандал, защото аз не издържам, тя си тръгва и след това не ми говори, държи се дръпнато или се усеща че има нещо, макар тя да твърди обратното. А пък аз много мразя такива работи и затова се принуждавам да мълча. За това, че ще се побъркав ако е все така сте абсолютно прави, ще видим как ще се справим. Слава Богу живеем отделно - не сме нито при майка, нито при свекърва. Аз не бях споделила нищо със съпруга ми, човека виждаше, че нещо става ама не смееше да ме попита. Е, снощи не издържаш и споделих с него - той направо в чудо се видя, не може 2 часа да ме успокои - рева и това е. Успя, разбира се, но днес отново мисля как да постъпя. Ще поговоря отново, за не знам кой път, тя ще ми се разсърди, аз ще се почевствам гузна и тя май на това разчита за да си мълча - знам ли. Иначе, това, че ми помага съм благодарна, безспорно го прави от любав, но просто е загубила мярката. Важното е да го разбере.
Виж целия пост
Препоръчани теми