мързи ме да правя секс с мъжа ми

Уважаема ,brrrr, след 20 год.брак те съветвам да се стегнеш малко и да обръщаш повече внимание на мъжа до себе си ,защото може сексуалните ти фантазии да си останат само в сънищата ти и никога да не се сбъднат.Пробвайте да правите любов в банята-много е вълнуващо ,като преди това зарадвайте бабите с двудневно гостуване на децата при тях.Желая ти успех.

Мили момичета и момчета! Много ви благодаря за всички изказани мнения. Искам да ви кажа, че всички вие сте прави до голяма степен. Проблемът е в МЕН, а не в мъжа ми. Може би наистина се уморявам, защото след работа в офиса имам още 5-6 часа допълнително работно време в къщи - докато не си легне детето съм все на крак. Мъжът ми ми помага чат пат, но по-често се забива в компютъра и стои хипнотизиран там с часове. След като детето легне, аз се изтягам на диванчето, наслаждавайки се на "ТИХА ПОЧИВКА" - никой отникъде не подвиква "Мамо, дай това, мамо, донеси онова, мамо, залепи ми играчката, мамо, нарисувай ми русалка..." Заглеждам се в някой филм и започва да ми  се доспива. Нерядко отказвам секс, само защото нямам сили да се дотътря до банята, за да си обръсна краката, например /работният ми ден започва в 7часа със събуждането на детето, после на работа, после и в къщи това-онова и ето ти 15-16 часа заетост, през които часове не мога да намеря време за себе си/. От друга страна мъжът ми много настоява за секс, още на сутрешното кафе започва да ме подпитва дали вечерта ще съм уморена ... ама с оня тон, с който - е, сещате се. Това ме тормози ужасно, иска да му обещая в 7 сутринта, че към 11 вечерта ще има секс. Направо ме прерязва през кръста с това настояване. Човекът е много настойчив и това ме отблъсква понякога. Сигурна съм в любовта му, както съм сигурна и за своята /само от 8 години сме заедно/, дори бих казала, че е луд по мен. Но вече нещата не стоят така, както, когато бяхме гаджета - в смисъл, че и двамата имаме много повече отговорности и сме по-натоварени, отколкото преди да се роди детето и да се оженим /или обратното/. Сексът, макар и на рядко, е прекрасен - само да ме гушне /ако искам точно това, разбира се/ и вече съм ....... хайде да ви спестя подробностите. Но просто не мога да се преодолея /мисълта за ранното ставане на следващата сутрин, за задачите, които ми предстоят в работата на другия ден и още куп неща, за които мисля/ толкова често, колкото на него му се иска. От милото детенце не можем да се отървем дори и за половин ден, да не говорим за 2-3 дни /бабите и дядовците изобщо не са навити да гледат внучето с преспиване, иначе много го обичат!/. Как да се абстрахирам от ежедневието и битовизма?
Сигурна съм, че той любовница няма да потърси, защото ...., е, просто си го знам. Мъчно ми е, че не откликвам на желанията му, тормози ме това и може би още повече ме отдръпва от него, защото гледам на него като на жертва на моите капризи. Въобще един омагьосан кръг. Дано не се окажете прави за разбитото семейство. Не искам друг мъж! И той не иска друга жена!