бихте ли родили дете от........?

  • 4 622
  • 76
# 30
Абе какъв е този "истински", за който приказвате? newsm78 Малко ли жени са се свързали с истинския, голямата любов, а после са следвали разводи и скандали.

Подкрепям мнението на Azzy.

Но има тук една врътка - според мен не е редно да се захващаш с това с идеята "ако дойде по-добър след време, взимам си детето и зарязвам този". Не е коректно спрямо партньора ти да създавате дете, а ти поначало да имаш нагласа да разбиеш семейството. 
Виж целия пост
# 31
Според мен каквото и да ти поднесе живота в последствие, НИКОГА няма да съжаляваш, че си станала майка!  Peace
Виж целия пост
# 32
Според мен каквото и да ти поднесе живота в последствие, НИКОГА няма да съжаляваш, че си станала майка!  Peace


разбирас е,за това две мнения няма,но за това са нужни двама!!!
Виж целия пост
# 33
Според мен каквото и да ти поднесе живота в последствие, НИКОГА няма да съжаляваш, че си станала майка!  Peace


разбирас е,за това две мнения няма,но за това са нужни двама!!!
Peace
За идеалния, аз съм от 14 години с мъжа си. Вярно е че чувствата претърпяват метаморфози, но остава уважението, грижата, всеотдайността.... На мен ми е хубаво с човек, който се грижи за семейството и за децата си най- вече. Семейството е отговорност и е хубаво да няма само и единствено чувства. Старая се да отвръщам със същото. Дядо ми казваше" Докато не се ожените, гледайте един в друг, после гледайте двамата напред." Помисли дали можете да гледате напред- заедно.
Виж целия пост
# 34
Не го прави!!! Това, че Той те обича и е прекрасен след време няма да ти стига. Все пак ти освен бъдеща майка си и жена. Ще се появят въпроси " Дали не избързах?", "А ако съм пропуснала голямата си любов? " и т.н.  И ако след време срещнеш Мъжът ще настане малък ад! Да не нараниш детето, да не нараниш мъжа до теб, да не нараниш другият.... Но дори и да не стигаш до такъв кръстопът когато след години чувствата поулегнат ще имаш нужда да се "хванеш" за някой ярък спомен, за да разровиш и запалиш страстта и когато не намериш такъв? Тъжно е.... Не бързай! Помисли! Не прави компромиси със сърцето си, ще плащаш за тях по - късно!
Виж целия пост
# 35
При мен има и друг проблем от медицинско естество, преди известно време претърпях гинекологична операция, и ми бе казано като мине определен перид след операцията да запачна да правя опити за бебе, защото не са знае какво може да стане след време и дали изобщо ще мога да забременея!А ако забременея, май ще трябва да лежа през цалата бременост и да ме шият! Така, че аз гледам и този фактор! Децата са най-важни на този свят за една майка!Затова не виждам смисъл да чакам повече и да се надявам, че ще срещна любовта на живота си! Пък и не се оплаквам от нищо в съжителството си с този човек! Simple Smile
Виж целия пост
# 36
При мен има и друг проблем от медицинско естество, преди известно време претърпях гинекологична операция, и ми бе казано като мине определен перид след операцията да запачна да правя опити за бебе, защото не са знае какво може да стане след време и дали изобщо ще мога да забременея!А ако забременея, май ще трябва да лежа през цалата бременост и да ме шият! Така, че аз гледам и този фактор! Децата са най-важни на този свят за една майка!Затова не виждам смисъл да чакам повече и да се надявам, че ще срещна любовта на живота си! Пък и не се оплаквам от нищо в съжителството си с този човек! Simple Smile

Ами, тогава действай, после може да е късно и цял живот ще съжаляваш, не за пропуснатата идеална любов, а това че нямаш дете/деца. Пък и този твой добър мъж добре ще се грижи за теб през бременността, ако ти се наложи само да лежиш Grinning
Виж целия пост
# 37
Направи го  Peace
Имаш човек, който се е доказвал не веднъж, който те обича, на когото винаги за всичко можеш да разчиташ! Не изпускай питомното за да гониш някаква измислица за принцове и голяма любов... Семейството не е само страсти и емоции, това отшумява след години и остава другото, което вече имаш  Peace   Hug
Абе какъв е този "истински", за който приказвате? newsm78 Малко ли жени са се свързали с истинския, голямата любов, а после са следвали разводи и скандали.
Подкрепям мнението на Azzy.
И аз съм много съгласна с вас  Peace
Виж целия пост
# 38
Не го прави!!! Това, че Той те обича и е прекрасен след време няма да ти стига. Все пак ти освен бъдеща майка си и жена. Ще се появят въпроси " Дали не избързах?", "А ако съм пропуснала голямата си любов? " и т.н.  И ако след време срещнеш Мъжът ще настане малък ад! Да не нараниш детето, да не нараниш мъжа до теб, да не нараниш другият.... Но дори и да не стигаш до такъв кръстопът когато след години чувствата поулегнат ще имаш нужда да се "хванеш" за някой ярък спомен, за да разровиш и запалиш страстта и когато не намериш такъв? Тъжно е.... Не бързай! Помисли! Не прави компромиси със сърцето си, ще плащаш за тях по - късно!
Напълно те подкрепям. И аз й дадох същият съвет.
Виж целия пост
# 39
Ще ти споделя нещо лично, което не касае пряко темата, но все пак има общо, за да си изясниш чувствата към мъжа до себе си.Аз харесвах един мъж, който ме привличаше физически и със сходен на моя темперамент, а и със сходни интереси...В същото време разбрах, че мен ме харесва друг мъж, който познавах, макар и от скоро, но бях усетила в него невероятна доброта.
Привличане и тръпка обаче нямяше....А аз бях на такъв един кръстопът, защото хем започвах да се надявам, че ще се получи нещо с първия мъж, хем се страхувах, че ако не се получи може да си остана стара мома, а на всичкото отгоре се появява някой, който ме харесва...Нещата се развиха много неочаквано - първият хлътна по моя приятелка(предишният и приятел беше я изоставил) и между тях много бързо се развиха събитията.А аз направо подивях от яд...Въобще пък не исках да имам нещо обвързващо с втория мъж - добър приятел -да, но нещо повече -не.Но стана нещо което въбще не очаквах.Този, вторият бе така търпелив и деликатен да не насилва нещата, но с времето започна да ми става симпатичен.Покрай него чувствах невероятно спокойствие - като при истински приятел.Толкова ми беше хубаво с него, а не изпитвах някакви дълбоки чувства(бурна страст и огън, каквато всички търсят).Неочаквано за мен, той ми предложи брак - даде ми годежен пръстен и аз трябваше да си помисля....Мислих три седмици и реших да се омъжа за него - вече сме 4 години заедно и осъзнавам, че той е наистина подходящия за мен човек и с времето все повече го обиквам...Това е дълбока любов, която с времето узрява.За мен това е по-добро от Бурна страст и тръпки, които и бързо всичко опустошават....С другия мъж и съпругата му(приятелката ми) сме приятели, но колкото повече опознавам характера му с времето си казвам - това нямаше да е моят човек...Просто Господ си знае работата.Така, че си помисли да не загубиш човека, който е единствено за тебе.И който ще те прави щастлива и спокойна.Пък детето ще си дойде с времето!
Стана много дълго, за което извинявай, но дано ти помогне да вземеш правилното решение!Пожелавам ти успех, мила!

Изпаднах преди време в такава ситуация ,но изборът ми беше обратен. Избрах този,който мислех,че обичам страстно и силно. Е,повярвай ми обичам го,но не така както съм си мислила. На моменти съжалявам за другия,който ме караше да се чувствам спокойна. Дано не дойде момент да съжаляваш и ти. Много добре си помисли. От този избор зависи живота ти по-нататък. Твоя,неговия и този на бъдещето ви дете.
Виж целия пост
# 40
Бих родила дете от такъв човек ако вече съм забременяла, но да искаш дете от някой, който твърдиш, че не е твоя човек е малко странно?!
Първо изясни какво искаш за себе си , а после мисли за дете . . .
и аз мисля така
 и се 4удя как така ще го използваш......?  Sick
Виж целия пост
# 41
Бихте ли родили дете от човек, който много ви обича, но вие не сте много сигурна дали това е мъжа на живота ви, само и само защото сте достигнали един възрастов праг според самите вас в който трябва да мислите сериозно за деца? ........................

Абсурд.. Naughty  винаги бих  мислила за бебето ми  като дете създадено с  любов...тоест от двама обичащи се хора. Heart Eyes
Виж целия пост
# 42
щом си мислиш за дете от този мъж, значи по някакъв начин го обичаш. Тогава действай! Няма да съжаляваш че си родила каквото и да се случи, ако ще и пет големи любови да срещнеш след това.Най -голямата любов е към детето.В живота съществува само настоящето и  миналото , в нашите спомени. Бъдещето хем го знаем че неминуемо предстои , но то не съществува. Живей в настоящето! никой не може да каже дали ще срещне ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, както и дали утре ще е жив.
Виж целия пост
# 43
Разбирам те напълно
В живота на жената идва един момент, в който мисълта за бебе е постоянно в главата й
А ако повечето ти приятелки са с деца-още по-лошо
Но все пак- не започвай това начинание САМО с уважение към човека до теб.Знам че приятелството и уважението към партньора са много важни,но ако не изпитваш поне мъничко привързаност и любов към него...в последствие може да стане доста неприятно подобно съжителство...а все пак съм на мнение ,че бебето се нуждае и от майка и от татко,по възможност в един дом Simple Smile....
Виж целия пост
# 44
Да, бих и съм го направила. Така се чувствах и аз преди време - усещах, че съм готова за дете, имах приятел, който ме обичаше много по-силно, отколкото аз него и усещах, че времето ми изтича, а чакането на господин Идеалния е малко като очакването на Годо - я дойде, я не. И го направихме. Не съжалявам въобще, живеем си много добре и за протокола - все още не съм срещнала г-н Идеалния. Напротив, мнението ми за мъжете като цяло е все по-ниско.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия