Как успявате да не мислите за мнението на другите?

  • 6 886
  • 166
Особено, когато се налага да ги видите всеки ден.
Виж целия пост
# 1
Ако са ми близки - ще говоря открито какво ме притеснява и ще помоля да няма излишни коментари.
Ако са чужди хора - с възрастта и времето се свиква да не им цепиш басма. Като тийнейджърка бях ужасно мнителна и непрекъснато слушах хората какво казват. После притръпнах.
Виж целия пост
# 2
Кратко и ясно - като си гледам моя живот.
Там където няма вариант с добро възпитание,   спазвам здравословна дистанция и ако не действа - игнор.
Виж целия пост
# 3
Ако те си натрапват мнението, това е тормоз и общуването с тези хора трябва да се прекрати.
Ако става дума за дете - съжалявам, но ще му се наложи да се съобразява, докато порасне и стане независимо.
Ако не си натрапват мнението - не ме интересува.
Виж целия пост
# 4
Просто моето мнение ми е по-важно. Мисля за него.
Виж целия пост
# 5
Не си коментирам личния живот с хора извън семейството и с такива, които не са ми близки (форумът не го броя, защото тук аз преценявам дали и какво да споделя). С останалите държа дистанция и директно заявявам, че не търся мнението им.
Виж целия пост
# 6
Не ме интересува какво мислят другите. Стигаш до това, особено когато разбереш нивото на развитие на тези хора. Само глупавите започват да коментират, да клюкарстват и/или да налагат мнението си.

Животът е твърде кратък, за да обръщаме внимание на това какво мислят другите. Няма да имаш втори шанс нито за да се насладиш, нито за да вземеш решения за СВОЯ живот.
Виж целия пост
# 7
Ами не знам точно как стана. Явно достигнах такъв етап в живота и личностното си развитие, при който тревогата "какво мислят другите" ми е изключена като с ключ OFF.
Виж целия пост
# 8
Правило номер 1 - не можеш да промениш мнението на другите, така че няма смисъл да се мъчиш. А веднъж като спреш е доста лесно да не обръщаш много внимание на мненията които не ти харесват.
Виж целия пост
# 9
Държа на и се интересувам от мнението на важни за мен хора, в работна среда също, извън това слабо се вълнувам. Интересно ми е да чета различни впечатления обаче да видя как мислят и разсъждават извън моето балонче, да разбера по-добре, а и да съм в час с тенденциите и настроенията в обществото.
Виж целия пост
# 10

Aко някой каже, че изобщо не мисли за чуждото мнение,  преувеличава силно Wink Все пак живеем в общество и се съобразяваме с околните. Въпросът е само да го имаме предвид, да ни е за сведение, а не да ни дава тон в живота. Тоест - както във всичко, дяволът е в детайлите и дозата прави отровата.
Виж целия пост
# 11
Аз разбрах темата като "мнението на другите за мен", а не мнението на другите за други неща. Защото ако е за мен, не трябва да се съобразявам, нито да го мисля (най-много да се обидя, но в този случай ще се превърне в проблем за другия човек, не за мен Wink  ), но ако е за други неща - примерно свързани с работата, няма как да не се направи компромис.
Ако е мнение за мен - например, какво ме интересува дали някой друг харесва дрехите или прическата ми?
Виж целия пост
# 12
Ако е за мен - примерно какво ме интересува дали някой друг харесва дрехите или прическата ми?

Е, ако е готиният пич, когото искаш да свалиш? Wink
Виж целия пост
# 13
Първо - стара съм за такива неща. А  когато не бях - ако някой, когото съм харесала, ми направи подобна забележка, на секундата щях да го помисля за л..но и да спра да го харесвам. Въпрос на психика, предполагам.
Скрит текст:
Навремето много се смяхме с една съученичка, разказваше следната история - излязла на среща с някакъв (баща му беше богат - затова той имаше самочувствие, иначе не беше нещо особено) - той й казал, че ако тя иска да излязат пак, трябвало да отиде на козметик и на фризьор. Тя не се свърза с него повече.
Виж целия пост
# 14
Понеже предишната тема на авторката беше относно това, как другите коментират пола на нероденото й дете, и аз така разбрах, че става дума за непоискани съвети и т.п.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия