ЗА или ПРОТИВ настаняването на възрастни хора в старчески домове

Ще ми е интересно да прочета цялата тема, но отсега забелязвам групата на хората, които си говорят ей така, по принцип, а и тази на другите, които имат дълъг и мъчителен опит с гледането на стар човек, да кажем на легло или с деменция.

Не знам конкретно за старческите домове... Но съм убедена, че един възрастен човек с множество проблеми в никакъв случай не трябва да живее със семейството на децата си. За да го има това семейство.
Нашият конкретен пример - любимата ми баба, отгледала ме е, обичам я страшно много. Но е болна, заболяването и прогресира настъпателно . Живееше дълги години при вуйчо ми - той отсъства по-голямата част от годината и практически тя живееше сама в по-голямата част от времето. Допреди няколко години всичко беше наред, спрсвяше се сама и се грижеше за себе си, но състоянието и започна да се влошава все повече и повече, накрая той не издържа и помоли майка ми да я вземе при нея, защото има нужда от повече грижи. И така, баба ми се премести. Живяха така около година и в крайна сметка майка ми и баща ми се оказаха пред развод, защото не издържаха на напрежението да са на повикване нон стоп, да не могат да си починат, да са един вид гости в собствения си дом, който се въртеше около болестното състояние - психическо и физическо на възрастната жена. Напрежението ги съсипваше...
Майка ми се оказа достатъчно мъдра да намери апартамент близо до дома ни, който да наеме и да настани баба ми там. Естествено, не се премести доброволно . това за егоизмът на възрастните хора е 100% вярно. Но майка ми някак намери сили. От тогава нещата се оправиха - за нас. Баба ми едва ли е по-добре, но не е по-зле. Състоянието и продължава да се влошава, особено психическите отклонения от болестта Но не тормози постоянно близките си. Майка ми я посещава всеки ден, грижи се за нея, аз я посещавам винаги, когато съм в града, занесохме и коте (тя пожела) за компания... Не е лесно, за никого. Осъзнавам, че това са последните и години, не искам да я запомня такава - скована, безпомощна на моменти, с безкрайни фантазии, които я измъчват. Но поне не тормози никого. Зная, че не иска да пречи на близките си, поне не умишлено. Но това е реалността. За нас това е решението.
Слава Богу, оказа се, че една от съседките и има желание да и помага, плащаме и известна сума, а тя я наглежда през деня, помага и ако се наложи (ако не може да стане в момента, а иска да отиде до тоалетната и т.н).
Мисля си, че ако имаше подходящ дом, може би за всички щеше да е по-добре. Поне шеше да има постоянно човек на разположение, 24 часа, 7 дни в седмицата...
Поредният пример - чула баба ми, че родителите ми ще ходят на почивка, поискала и тя. Как ли не го мислехме, ами не става! Съседката и не пожела да поеме отговорност да отидат двете, и честно казано, я разбирам. Майка ми не може да отсъства още една седмица за да я заведе, а и ще се прибере 3 пъти по-уморена. Колкото и да ни се иска, убедена съм, че децата не могат да осигурят пълноценна грижа за възрастните си и болни родители...и тук е липсващото звено, пълната абдикация на държавата... Тъжно, много тъжно

Това не е първата такава тема- с две групи, от които едните с личен опит по въпроса, а другите- с вяра в доброто и човека. 
Личен опит нямам с гледане на възрастен и болен, слава Богу, лесно би било и ми е широко около врата да заявя гръмко, как е подло и егоистично да "изоставиш" човека, но се въздържам да го направя на база останалия си житейски опит. По темата пък но имам достатъчно "опити" край себе си, за да видя съвсем обективно, че случаите може да са толкова различни и мотивите- така разнородни, че понякога оставянето на възрастен човек в дом е по- доброто решение.

Явно тези които пишат че каквото и да става , то ще продължават да се грижат за близките си, изобщо не са на ясно че животът може да ги изправи пред какво ли не........Ами ако в един дом живеят с болен от деменция и дете на годинка и  животът на детето е под постоянна опасност......Мойта дъщеричка беше на няколко пъти на косъм да се случат много страшни неща , при положение че не се отделяхме с баща й за секунда от нея. И това не  е ден; нито два..........

Да де, такъв пример дадох на предната, мисля, страница- болна парализирана баба и дете ученик- в една стая заедно с родителите.
А имам примери с психически болни хора, при които не бих оставила децата си нито за миг, други ако искат- да се пробват.
Въобще покрай работата си с разни хора на такива случаи съм се натъквала от младата си възраст още, че отдавна съм си забранила предварително и категорично да отсичам, че "никога" или "винаги" еди какво си.

аz съм ЗА.....живяла съм с германия и съм видяла 4е функционира, в бг. хората все о6те се борят с кли6ета, но и това трябва все някога да се промени, ина4е има ве4е и в бг. относително нормални стар4ески домове, скоро ходих в такъв в Старосел и бе6е ок.......но това е капка в морето, ужасявам се като си помисля, колко хора вегетират сами или докарват блиzките си до полуда и пълно иzто6тение...тъжно

Незнам за или против съм,но съм била на практика в старчески домове и впечатленията ми са много добри.Там хората живеят в едно затворено общество,с еднакви проблеми,с еднакви интереси.Под непрекъснато медицинско наблюдение са,имат право на разходки из града,посещават ги близките им.

  Аз съм ЗА!
 Виждала съм на живо във Варна и в Пазарджик дом за възрастни хора, и никак не изглеждаше лош живота им там. А когато , възрастния човек е със заболяване, особено психическо, считам, че дори е задължително. В къщи сме гледали едната ми баба с тежка склероза, милата направи пожар в спалнята-детска , добре , че родителите ми са били в къщи в този момент, ми ако не бяха...., щеше милата да си изгори ей така за едното нищо..  А другато ми баба беше до последния си дъх с всичкия си разум, но понякога , когато я налегнеше тъгата за дядо ми, все коментираше , че  в дом за възрастни може да и е по-приятно в своя си възрастова компания. Е не и се случи, защото аз не я пуснах-тя ме е отгледала и до последния и ден живях при нея.

Или се прибираш, пред вас пожарна. Добре, че съседите видели дима и знаят за какво става дума, та повикали пожарна. Ами ако нещо недогледаш и си легнеш и пожара е направен през ноща? А в другата стая, спите заключени с мъжът и децата. И оставаш с мисълта "ами ако не бях станала до тоалетна, децата ми щяха да изгорят живи". Когато дементния роднина застрашава живота на децата ти......

Понякога старците могат да са опасни,ако ги оставиш без надзор.В такива случай изобщо не бих се поколебала-децата ми са по-важни от всичко друго на света.Старческият дом не е пъкъл, а място за възрастни хора,които получават адекватно за възрастта им и състоянието им обгрижване.

Не знам дали няма голяма разлика между тук и там. Имам позната, която работи в такъв дом и се грижи за развлечението на възрастните хора:организиране на правене на картички, пеене,танци, бинго, празненства за Коледа и всички празници....Има и безброй доброволци, които се занимават с приказката около кафето... Не знам дали и в България е така. Ако само ти дават храна,мерят кръвното и почистват стаята, би било много трудно за възрастните да свикнат....

п.с. Аз съм за подобни места, но да приличат на тези, които съм виждала в Холандия (или където работи братовчед ми в Канада).

А може това да е цената да имате дял от този апартамент.
Купен на свободния пазар, надали би бил по-малко от няколко десетки хиляди евро.
И ако при тези условия - да я гледате, сте получили дял, то не виждам какво толкова странно иска възрастната жена. Иска елементарна почтеност от ваша страна.
Да, знам, че емоционалната цена е доста по-висока от чисто финансовата.
Дано намерите някаква хармония, колкото и да изглежда невъзможно.

Не знам дали си прочела, но ние изобщо не държим да имаме дял от този апартамент. Дела на мъжа ми е получен от майка му, която е починала. Другата половина е на бабата. Когато почине, апартамента пак остава за мъжа ми- единствен роднина е. Нервната ми система, и тази на мъжа ми и детето са много по-ценни от въпросния апартамент. И такива "заплахи" сме получавали редовно, да- "Ако не стане на мойто, ще се откажа от теб чрез Държавен вестник и апартамента ще го подаря на еди кой си" и всякакви подобни вариации.  

Щом до момента не сте си създали друго лично ваше жилище и с две деца сте в това, от което 1/2 е получено по наследство, а другата е чужда, май няма смисъл да се коментира дали държите или не. Фактите сами говорят.
Аз гледах и деца и болни възрастни в купени от мен имоти и знам какво значи гащи наакани, клизми и пр. успоредно с грижите за бебе и ученици.
Само който го е минал, знае за какво иде реч. Беше ад и си го изкарвах на децата си.
Но ако можеше да се върне, пак бих избрала личната грижа.
Знам, че каквото е трябвало, направила съм го. Имоти не съм и няма да получа, сама съм си направила.
Не случайно има израз: "Дали си болно лежало или си болно гледало".
Но пък ми е чииисто на душата и нямам съмнения никакви.

Животът си е твой и твоя воля какво ще правиш с него, но тези заклинания колко не ви интересува апартамента, са смешни.
Пак ти пожелавам да намерите хармония. Пиша го  с най-добри чувства към теб.