Притеснява ме факта, че иска да идва всяка седмица, при отказ от моя страна задава въпроси...опитва се отново да упражнява контрол над нас
Виж целия пост
Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова
- Публикувана: 24 апр. 2025, 11:30 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2026, 18:20 ч.
# 226
22 авг. 2026, 15:08 ч.
Здравейте! Имам проблем, че всичко ме ядосва - хвърлен боклук, фас, паркирани не където трябва автомобили, велосипедисти и тротинетки по тротоара, силно говорещи по телефон хора, когато съм на разходка и още много неща. Знам , че съм права и искам да променя света. Старая се да не обръщам внимание, но не мога, От там се стига до правене на забележка от моя страна и понякога скандал. Ще си изям боя сигурно някой ден. Има ли спасение от това състояние 🥹
Виж целия пост
# 227
23 авг. 2026, 16:56 ч.
Здравейте,
Благодаря за споделеното. Споделям голяма част от написаното. Фактът, че сте права, няма да Ви направи по-спокойна и удовлетворена. Бих помислила по-скоро за причината за тази повишена раздразнителност и причината да се асоциирате толкова силно с невъзпитание, несправедливост, нарушаване на правила и т.н. Когато се намираме в подобно състояние, най-вероятната причина е някаква лична неудовлетвореност, безпомощност и когато ги екстернализираме, това е подсъзнателен начин да свалим тревожността си. Тук не става въпрос да си затваряте очите и да не изразявате позиция, но може би, ако промените реакциите си, бихте постигнали по-добър ефект, като например да вземете хвърления на земята боклук и да го изхвърлите в близкия кош. Да, знам как звучи, но хората се учат и с наблюдение и копиране на добрите примери. Има значение също така на кого и как правим забележка. Добре е да преценим дали човекът отсреща няма да отговори бурно и с агресия, тогава само бихме ескалирали ситуацията и ефекта върху нас самите би бил доста негативен. Нужно е да отправяме не само правилните послания, но по начин, по който биха били приети и разбрани. Бих ви посъветвала да насочите енергията си малко към Вас самата - помислете дали не се чувствате неудовлетворена, дали не сте загубили житейски фокус или отклонила от целите си. Това може да обясни ниския праг на дразнимост. Ценете енергията си и я насочвайте разумно - когато е добре, изразявайте позиция, забележка, в друг случай нека е личен пример или припознайте кауза, където Вашите усилия биха намерили поле за изява и това би ви направило много удовлетворена.
Виж целия пост
Благодаря за споделеното. Споделям голяма част от написаното. Фактът, че сте права, няма да Ви направи по-спокойна и удовлетворена. Бих помислила по-скоро за причината за тази повишена раздразнителност и причината да се асоциирате толкова силно с невъзпитание, несправедливост, нарушаване на правила и т.н. Когато се намираме в подобно състояние, най-вероятната причина е някаква лична неудовлетвореност, безпомощност и когато ги екстернализираме, това е подсъзнателен начин да свалим тревожността си. Тук не става въпрос да си затваряте очите и да не изразявате позиция, но може би, ако промените реакциите си, бихте постигнали по-добър ефект, като например да вземете хвърления на земята боклук и да го изхвърлите в близкия кош. Да, знам как звучи, но хората се учат и с наблюдение и копиране на добрите примери. Има значение също така на кого и как правим забележка. Добре е да преценим дали човекът отсреща няма да отговори бурно и с агресия, тогава само бихме ескалирали ситуацията и ефекта върху нас самите би бил доста негативен. Нужно е да отправяме не само правилните послания, но по начин, по който биха били приети и разбрани. Бих ви посъветвала да насочите енергията си малко към Вас самата - помислете дали не се чувствате неудовлетворена, дали не сте загубили житейски фокус или отклонила от целите си. Това може да обясни ниския праг на дразнимост. Ценете енергията си и я насочвайте разумно - когато е добре, изразявайте позиция, забележка, в друг случай нека е личен пример или припознайте кауза, където Вашите усилия биха намерили поле за изява и това би ви направило много удовлетворена.
# 228
2 септ. 2026, 22:57 ч.
Здравейте.Как да се науча да казвам" не " и да имам смелостта да поставям граници без да се чувствам виновна ?И как да спра да преживявам толкова зле лошите новини ,на които попадам всеки ден?Как да се върна към себе си,защото се чувствам като "отделена" от себе си?
Благодаря предварително.
Виж целия пост
Благодаря предварително.
# 229
3 септ. 2026, 05:55 ч.
Здравейте! Синът ми е на 2 години и 8 месеца , от ноември посещават ясла , и винаги е плакал много имаше известен период, в който нямаше проблем,но беше за кратко. Всяка сутрин на вратата е неистов плач. Проблема е ,че това ми влияе ,мисля го ,притеснявам се на работа, все се чудя как е ,понякога на обяд се буди с плач ,това ми го казват госпожите. Не знам как да му помогна ,много му говоря,но не ,стигне ли до самата група се започва..Благодаря!
Виж целия пост
# 230
3 септ. 2026, 17:36 ч.
Здравейте,
Благодаря Ви за въпросите.
Когато казваме "не" това не означава че отблъскваме, това е информация насочена към човека, с който комуникираме какво е приемливо и какво не за нас, това ще го улесни във взаимоотношенията му с нас. Разбирасе следва да сме учтиви и да ползваме помощни фрази /условно и в зависимост от ситуацията/ като например "не бих искала", "не съм склонна предвид обстоятелствата", "в момента не ми е удобно, но обещвам да помисля", "не съм сигурна" и т.н. Т.е. границите не пречат, а улесняват комуникацията и я правят предвидима.
Що се касае за лошите новини - добре е да сте селективна и да преценявате кога и по колко да приемате от тях. Те изобилстват, създайте си филтър - помага. Например след 18 часа не гледам новини - не ви е нужен план за това който няма да спазите колкото и да е добър, а една работеща граница. Вечер трябва да има преход към съня - без лоши новини и работа. Когато някоя новина Ви докосне правилото е - ако можеш помогни, ако не можеш съчувствай и премини нататък.
Що се отнася до третия въпрос - не мога да отговоря еднозначно, тъй като не са ми ясни причините и обстоятелствата за отдалечаването от Вас самата. Най- общо основните причини за такъв процес са ниско самочувствие, конформистко поведение, липса на граници, пренебрегване на собствените потребности.
Направете списък, който да дописвате, а именно:
Искам да /имам, опитам,преживея,видя и т.н./.........
имам нужда от /подкрепа, разбиране и т.н./.................
Искам да /имам, опитам,преживея,видя и т.н./.........
имам нужда от /подкрепа, разбиране и т.н./.................
пишете докато се изчерпате днес. Утре допълвайте този списък без да се цензурирате - пишете спонтанно в продлжение на 2-3 седмици. Това е прост начин да се свързеже със себе си. В случай че нещата са по-трудни потърсете консултация с психолог
Поздрави
Здравейте.Как да се науча да казвам" не " и да имам смелостта да поставям граници без да се чувствам виновна ?И как да спра да преживявам толкова зле лошите новини ,на които попадам всеки ден?Как да се върна към себе си,защото се чувствам като "отделена" от себе си?
Благодаря предварително.
[/quote]
Виж целия пост
Благодаря Ви за въпросите.
Когато казваме "не" това не означава че отблъскваме, това е информация насочена към човека, с който комуникираме какво е приемливо и какво не за нас, това ще го улесни във взаимоотношенията му с нас. Разбирасе следва да сме учтиви и да ползваме помощни фрази /условно и в зависимост от ситуацията/ като например "не бих искала", "не съм склонна предвид обстоятелствата", "в момента не ми е удобно, но обещвам да помисля", "не съм сигурна" и т.н. Т.е. границите не пречат, а улесняват комуникацията и я правят предвидима.
Що се касае за лошите новини - добре е да сте селективна и да преценявате кога и по колко да приемате от тях. Те изобилстват, създайте си филтър - помага. Например след 18 часа не гледам новини - не ви е нужен план за това който няма да спазите колкото и да е добър, а една работеща граница. Вечер трябва да има преход към съня - без лоши новини и работа. Когато някоя новина Ви докосне правилото е - ако можеш помогни, ако не можеш съчувствай и премини нататък.
Що се отнася до третия въпрос - не мога да отговоря еднозначно, тъй като не са ми ясни причините и обстоятелствата за отдалечаването от Вас самата. Най- общо основните причини за такъв процес са ниско самочувствие, конформистко поведение, липса на граници, пренебрегване на собствените потребности.
Направете списък, който да дописвате, а именно:
Искам да /имам, опитам,преживея,видя и т.н./.........
имам нужда от /подкрепа, разбиране и т.н./.................
Искам да /имам, опитам,преживея,видя и т.н./.........
имам нужда от /подкрепа, разбиране и т.н./.................
пишете докато се изчерпате днес. Утре допълвайте този списък без да се цензурирате - пишете спонтанно в продлжение на 2-3 седмици. Това е прост начин да се свързеже със себе си. В случай че нещата са по-трудни потърсете консултация с психолог
Поздрави
Здравейте.Как да се науча да казвам" не " и да имам смелостта да поставям граници без да се чувствам виновна ?И как да спра да преживявам толкова зле лошите новини ,на които попадам всеки ден?Как да се върна към себе си,защото се чувствам като "отделена" от себе си?
Благодаря предварително.
[/quote]
# 231
3 септ. 2026, 18:20 ч.
Виж целия пост
Здравейте! Синът ми е на 2 години и 8 месеца , от ноември посещават ясла , и винаги е плакал много имаше известен период, в който нямаше проблем,но беше за кратко. Всяка сутрин на вратата е неистов плач. Проблема е ,че това ми влияе ,мисля го ,притеснявам се на работа, все се чудя как е ,понякога на обяд се буди с плач ,това ми го казват госпожите. Не знам как да му помогна ,много му говоря,но не ,стигне ли до самата група се започва..Благодаря!
Здравейте,
Съжалявам за трудната ситуация, разбирам колко мъчителна е тя за Вас. Синът Ви би трябвало вече да се е адаптирал към групата от ноември до сега. В тази връзка е добре да поговорите с персонала, ако вече не сте го направила дали тази реакция е свързана с с някой конкретно - дете, група деца, някой от персонала. Дали има приятелчета - как се вписва. Проявява ли интерес към заниманията особено груповите, общува ли активно или стои в периферията, ако да - дали има опити за приобщаване, как реагира персонала на плача ако е продължителен и т.н. колкото повече знаето по-правилно ще се ориентирате защото малките деца трудно вербализират затрудненията си.
С детето може да разиграете ситуация с играчки - какво прави госпожата, когато е тъжно и плаче детето, а ти какво ще направиш, успокоиш, дадеш на детето което плаче? То какво иска? През играта за децата е по лесно да покажат нуждите си. И също с играчки проиграйте воденето и оставянето в яслата.
Позволете на детето да носи със себе си любима играчка или Ваше кърпичка- шалче или нещо друго, което да му напомня за Вас в яслата.
Детето усеща тревогата Ви, когато го водите на ясла и е добре да му вдъхнете спокойствие, кажете му че го разбирате и сте уверена че ще се справи и когато го вземете по-късно ще правите нещо приятно заедно.
Ако ситуацията не се подобри, не се колебайте и потърсете консултация с детски психолог.
Здравейте,
Съжалявам за трудната ситуация, разбирам колко мъчителна е тя за Вас. Синът Ви би трябвало вече да се е адаптирал към групата от ноември до сега. В тази връзка е добре да поговорите с персонала, ако вече не сте го направила дали тази реакция е свързана с с някой конкретно - дете, група деца, някой от персонала. Дали има приятелчета - как се вписва. Проявява ли интерес към заниманията особено груповите, общува ли активно или стои в периферията, ако да - дали има опити за приобщаване, как реагира персонала на плача ако е продължителен и т.н. колкото повече знаето по-правилно ще се ориентирате защото малките деца трудно вербализират затрудненията си.
С детето може да разиграете ситуация с играчки - какво прави госпожата, когато е тъжно и плаче детето, а ти какво ще направиш, успокоиш, дадеш на детето което плаче? То какво иска? През играта за децата е по лесно да покажат нуждите си. И също с играчки проиграйте воденето и оставянето в яслата.
Позволете на детето да носи със себе си любима играчка или Ваше кърпичка- шалче или нещо друго, което да му напомня за Вас в яслата.
Детето усеща тревогата Ви, когато го водите на ясла и е добре да му вдъхнете спокойствие, кажете му че го разбирате и сте уверена че ще се справи и когато го вземете по-късно ще правите нещо приятно заедно.
Ако ситуацията не се подобри, не се колебайте и потърсете консултация с детски психолог.
Препоръчани теми