Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Здравейте,

При всяко положение е добре да стоим далеч от токсични взаимоотношения, това не означава непременно да останем сами - това на първо място, и на второ - фактът, че някоя приятелка може да чувства известен комплекс за малоценност, не я прави токсична. Ако тя проявява уважение, зачитане на лично пространство и граници, може би е по-добре да поговорим за нещата, които притесняват нея и да проявим разбиране, нали това е приятелството.  Ако случаят не е такъв, дистанцията е препоръчителна.

Здравейте!

Смятате ли, че е добър съвет към необвързан човек над 30, който никога не е успял да има сериозна връзка, да му се казва, "не бъди претенциозен", "трябва с нещо да направиш компромис", "не гледай външния вид", "дай, за да получиш", "ще го намериш, когато най-малко очакваш", "и ти не си Мис Свят, не може да имаш претенции" и т.н.
Говоря от името на такъв човек, който вече не знае какво да прави. Изчела съм всевъзможни книги, следя "гурута" по връзки, ходя и на терапия. Каквито и съвети да последвам, все правя грешки. Последният ми опит беше, когато излязох с малко по-възрастен мъж, който има дете и тежка раздяла зад гърба си. Не усещах "химия", не усещах много силно привличане, но понеже беше добър и мил, и все пак симпатичен, реших да пробвам. В главата ми звучаха съветите, "не разчитайте на химия, тя е лъжа", "връзката се гради постепенно", "не е хубав знак да има пеперуди", "бъди отворена и приеми, че хората може да имат деца и бракове зад гърба си", "не казвай поредното не, защото ще си останеш сама" и т.н. Е, разбира се, стана пълна каша, видях, че не е за мен, изпитах силен смут и объркване и прекратих нещата. Не мисля, че интуиция ми е сгрешила. Та... объркана съм. Наистина има логика във всички тези съвети, но дори когато ги следвам като пътеводни знаци, аз отново се обърквам и вървя сякаш против себе си. Най-вече ме "бъгва" съветът за химията и външния вид... нима трябва да избера мъж, който не ми харесва физически, че да имам връзка най-сетне? Всеки човек има някакви качества и добри страни. Във всеки мога да намеря нещо... но кой е моят човек? Как да го намеря? В терапията съм стигнала дотам да разпознавам повтарящите се модели и да избягвам хора, които знам, че ще ме наранят. Но съм дотам. Оттам нататък пак няма нищо, само объркване. Как изобщо хората срещат някого и имат взаимно привличане, и този някой не ги съсипва, не се изтормозват взаимно, че чак стигат и до брак и деца и излъчват хармония и щастие? Как се постига това?
Също така, не мога да направя компромис с нивото на образование, правописа и маниерите. Понякога дори и интересите му ме отблъскват, защото според мен по тях може да се разбере нивото на интелект на даден човек.
P.S. И не ми се ще да чета още книги за отношения, които ме заливат отвсякъде. Понякога те имат обратен ефект при мен, започвам да се тормозя от прочетенето. Те са ужасен тригер за рани. Приемам го за някакъв закон, който определя дали ще се получи или няма да се получи дадена връзка.

Здравейте,
Благодаря Ви за споделеното. За мен едно изречение е най-важно от споделеното -  "В терапията съм стигнала дотам да разпознавам повтарящите се модели и да избягвам хора, които знам, че ще ме наранят. Но съм дотам. "
Осъзнаването на причините и моделите е изключителен напредък. Това обаче е само част от терапевтичния процес, но за съжаление осъзнаването и разбирането не лекува раните. Формирането на раните е съпътствано с много тежки негативни емоции, които, ако не са освободени и излекувани с подходящ емоционално -преживелищен метод, остават запечатани в тялото ни, което става техен контейнер и когато имаме ситуация или преживяване аналогично на формиралото травмата ни, те се активират и ни пречат да създадем пълноценни отношения. „Емоционално-преживелищна терапия“ е работа, в която човек не само разбира чувствата си, а ги преживява и изследва непосредствено в сесията. За Вас струва ми се са удачни: EFT, Focusing и преживелищните техники на схема терапията. Те позволяват да се изследва конфликтът „искам — трябва“, страхът от самота и собственото усещане за привличане, без предварително да се приема, че липсата му е защитен механизъм. Потърсете психотерапевти, които работят с тези методи. Успех!

Здравейте!
На гости ни е свекървата ми, с която се разбираме много добре.
Покрай нея обаче ми направи впечатление нещо и се чудя колко е нормално. Кухнята и всекидневната са в едно помещение и обичам повърхностите на кухненския плот да са празни, т.е. винаги прибирам излишните неща. Когато тя е при нас и се включва с приготвлението на храната, неминуемо поразхвръля нещата и в моите очи е хаос. Тази мания за подреденост се чудя колко е здравословна (с малко дете и котка сме) и как да се променя да не ми боде очите това?

Как да върна любовта и подобря отношенията си с мм? Сина ни е на почти 3г, трудно, неспящо, ревливо дете. От както се е родил недоспиването и други неща водят само  до скандали. Интимни не сме били и няма възгледи да бъдем, което явно липсва само на мен. Лятото детето беше често при бабите, но сега започна ясла и не сме го оставяли. Приемам всякакви съвети, защото вече не издържам, а и ми иска детето да има нормално семейство и некаращи се родители.

Здравейте,
Благодаря за споделеното и разбирам болката ви. Струва ми се, че сте формирали един порочен кръг, в който с  времето сякаш не виждате изход. Недоспиването води до изтощение, влошена комуникация и увеличаване на дистанцията по между ви, детето усеща напрежението ви и реагира с неспокойствие и това се повтаря и повтаря. Много е изтощителна подобна динамика за всички. Лятото  когато бабите помагаха имахте ли възможност да скъсите дистанцията или използвахте времето за възстановяване?
За да има детето ви нормално семейство е нужно да подобрите връзката с партньора. Какво може да помогне - изберете спокоен момент, в който да споделите на партньора си какво от него ви липсва - времето насаме, как ви гледа, желанието, близостта, секса. Припомнете му колко е важен и специален за вас, как се чувства когато чува това. Какво липсва на него , какво иска да е различно. Как той преживява дистанцията и промяната?
Ако и двамата искате  да възстановите липсата си започнете с нещо конкретно постижимо - създайте възможност всеки от вас да получи повече време за почивка - редувайте се в крижите за детето, сигурна съм че можете да подобрите това. Припомнете си  защо сте заедно, спомнете си любовта - можете вечер на чаша вино да разгледате общите си снимки и да си припомните красивите  преживявания. Можете да му напишете писмо за любовта, която е внесъм в живота ви, нека сърцето ви да говори.  Ако любовта я има трябва само да си я спомните, за да поискате още от същото, но по-хубаво. Забелязвайте се, казвайте си го, докосвайте се - малките знаци на внимание говорят много повече от грандиозния план, който никога няма да осъществим. Ако усилията ви не срещат отклик потърсете  консултация за двойки е една друга възможна стъпка. Нищо не е приключило докато не приключи. Ще се справите!