Инсулинова резистентност - тема 4

Не само при висока на гладно, особено от едно измерване. Трябва повече пъти да се засече на гладно и гликираният хемоглобин също да е висок. Не просто неоптимален ами с диабетни стойности и той.
До тогава е "само" ИР.
Но си права че информация почти няма, без контекст е трудно някой нещо да каже.

По тези изследвани стойности има данни за ИР, за диабет един от критериите е висок гликиран хемоглобин.

Цоп в темата. Привет на всички и добре заварили.

 Всъщност, не че нямам ИР, но освен нея имам и преддиабет/диабет (тип 2). Всъщност, се водя тип 2, защото диагноза ИР, или преддиабет няма по МКД. Проблемът го засякох 2022 година (пълнеех, но го отдавах на менопаузата). Сутрешна КЗ на гладно ми беше около 6.2. Оттам гликиран - на горна граница, ОГТТ беше добре  - на втори час КЗ си беше около 4.8. Инсулинът е двуцифрен и на гладно и на втори час. Два пъти и профил съм правила, пак на втори час след храна, КЗ е около 5, сутрин винаги е около 6 на гладно в лаборатория това. Вероятно е и там ефектът на зората. Правили са ми пълни изследвания, черният дроб е омазнен (на ехограф), иначе стойностите са в норма, холестеролите не са прекрасни, пикочната и тя, но пия добавки за тях, не искам статини, или лекарство за пикочна.
На глюкофаж XR съм - 2000, ама няма огромна полза, тоест със сигурност храната е определяща. От 2022 насам съм.....ups and downs (последните три месеца - downs, то не бе Турция с изкушения, то Великден, то след Турция, абе разгул и съответно - повишени килограми, които и бездруго не са малко), повишени резултати от изследвания на КЗ и гликиран /спрямо януари. Сега съм се взела в ръце с храненето пак - на практика се опитвам да се храня нисковъглехидратно. Не съм на кето, нито на строго НВВМХ (нито искам да бъда!), но не ям хляб, картофите са много рядко в обща манджа и по едно две парченца, ориз готвя не повече от три-четири пъти в годината, зрял боб - два пъти годишно, леща малко по-често, чат - пат може да хапна парче пица, зимата хапвах шоколод - черен. Проблемът са ми плодове, моркови - вечер пред ТВ. Това хрупане вечер ми обръща каруцата. Сега, изключвам моментите на разврат, които не са чести и съм решила да ги порежа, но с плодовете ситуацията е трудно удържима. Там имам психологически и всякакъв проблем. Просто вътрешна съпротива. Освен дето много ги обичам, гледам на тях като на единственото позволено ми сладко (доколкото), а и психологически от деца ни учеха колко са полезни плодовете. Знам, че в моя случай не са, ама.....няма да си кривя душата, че обичам въглехидрати - повече от друго. Така де, изплаках си мъката. Съвет как да избегна плодовете и то по много, че не минавам с една праскова (примерно), ами изяждам три.....Преди пушех, та цигарите заместваха хрупане, ама 2022 ги спрях и сякаш хрупането на плод и моркови вечер ги замества .....вече три години.

Ако воля няма, другото което би помогнало е да си отрежеш достъпа до плодове. Не купуваш. Ако някой от семейството иска плод - купува си за него си и не се поддържат количества вкъщи. Моркови, ако трябва да има за готвене - нарязани и във фризера. Правиш всичко възможно да нямаш бърз достъп до плод по никое време. От безопастните храни ядеш така че да се нахраниш и да няма реална нужда за подхапване.

Да, благодаря. Воля, що се отнася до плодовете, наистина няма. Преди съм набивала чипсове, оризовки, желирани бонбони и каква ли не гад. Сега изобщо не пипам подобни. Сякаш плодовете ми заместиха всичко това + цигарите (честно, тях ги спрях по-лесно от храната, от раз, а бях тежък и дългогодишен пушач). Да, мъж ми хапва плодове, но макар да няма моя проблем, хапва по-малко, за разлика от мен. Да, явно трябва да няма наличност - по две праскови да купя - една за него една за мен. Дъщеря ми не живее при нас, и като идва да се видим, тя не обича плодове. Сега опитвам да ги заменя с корнишони, но някак искам да ми сладни, като плод. Тъпа история, а и според мен, те разяждат на всичко отгоре.  А иначе,  не ям много вечер (нито на обяд) и като правило не закусвам.

Разяждат, да, защото ти качват захарта, от там инсулина, после спад и глад. Ако пък ги ядеш на гладно, остъргват и пак глад.
Твърди се, че захарта е по-пристрастяваща и от хероин, така че си прави сметката.

Даааа, логично. А високият инсулин (и захар, разбира се) са ми и враг. На гладно не ги ям, но какво от това...

Май си е баш така за захарта и пристрастяването. За хероин идея си нямам, но е факт, че цигарите ги спрях неочаквано лесно (е, 10 дена там ми беше кофти). А храната......хем знам кое не трябва, защо не трябва, смятам се за около средно ограмотена (по принцип и по въпроса), обаче се дъня. Може би и за това се осмелих да пиша тук и да споделя - някак усещам, че има нужда от подкрепа, съвет.

В случая е важно и съпругът да подкрепя и да не подлива вода.

Принципно подкрепя, понякога мрънка как вече не се готви ориз, спагети и с право ми казва, че изяждам маса плодове, пък не ща да сготвим спагети, или ориз. Пак казвам - понякога (веднъж, дваж) зимата варим пелмени/спагети, много рядко да направя и ориз, но понеже той обича, а преди често готвех, та му липсва. Но пък се съобразява - той на обяд в работа си хапва, каквото му се иска в лафката. Иначе си купува сладолед и яде, а аз си признавам, че чат пат се изкушавах да си хапна. Решила съм да не го правя повече.

Сама казваш че имаш вътрешна съпротива, а това много ти бърка работите... Ти като сама не си убедена че искаш, това ти е най-голямата пречка. Хич да не е, друго си е когато вярваш в това което правиш.
Не те познавам и не знам какъв съвет да ти дам как да го преодолееш това. При мен върши добра работа известно време да чета или гледам информация, съответно и се информирам как точно ми вреди или пък помага каквото е там, и се и надъхвам в някаква степен, което пак си е плюс.

Съмишленици ако си намериш, също помага доста. Освен морална подкрепа, те поставя и сред хора за които това което правиш е нормалното, а не това което правят останалите дето нямат нашите проблеми или пък имат но нищо не правят. Обменят се идеи кой как се справя с едно или друго, идеи за храни или за алтернативи когато ти се яде нещо неподходящо. Абе хубаво нещо си е. Тя затова и другата тема за ИР си върви успешно сума години вече. Доста от нас се задържахме в нея и след като сме се вкарали в ремисия.

natka,

аз другата тема я знам, изчела съм много от изданията й, в това число и първата страница . Не писах там, понеже не съм на този режим точно и няма да има от мен добавена стойност там. Но чета и честно казано, доста полезни неща съм си взела оттам, хеле за добавките. Иначе, нисковъглехидратното знам че бачка за килограми (и за ИР, както научих впоследствие), преди около десетина години съм била на Дюкан, ама тогава бях и по-млада и преди менопауза и не бяха много килограмите+. Тогава плод не кусвах, да му се невиди, ама...пушех.

Иначе, напълно вярно е, че явно имам нужда от съмишленици, щом се реших да пиша и щом нещо не се справям (отдавна чета, в това число и другата тема).

Хем съм убедена, че искам (и че трябва най-вече, не толкова, че искам), хем имам съпротива, така е. Миналата година, когато бях на втория ендокринолог (която ми пусна супер много изследвания по клинична пътека, искаше и да ме постави на подобни на Оземпик илачи, аз обаче категорично отказах и се молих да си ме остави на глюкофажа, предписан ми от най-първата ендокриноложка, когато още не бяха с електронни рецепти) та тя ми беше дала книжка за храненето, но и за плодовете ми каза и в книжката го пишеше - може по шепа, или ако е цял плод - един, ама не по-голям от юмрука. Подобно и първата ендо ми го каза. Хем го знам, хем......отивам на боксов мач и многоръка Шива.

За храненето ти си знаеш какво имаш против вмнв, аз там не съм съвсем безпристрастна защото за мен това е най-добрият и най-лесният вариант. Виж на Дюкан не съм му фен и от него наистина има хора да се оплакват че хич не им се е отразил добре. Че се сваля тегло, сваля се. И после какво? Защото това не е нещо дето да става за постоянно. За мен основната разлика между Дюкан и вмнв е в това. Второто е много по-лесно в дългосрочен план и по-лесно за мен да се чувствам добре а не вечно лишена. В случая и покрива доста от храните които харесвам, де, това помага също. И е сравнително хлабава рамка, съответно позволява нагаждане спрямо моите нужди и вкусове, има къде да "мърдам".
Виж на строго кето баш по книга и аз се мръщя - не ми харесва колко малко са протеините, то и всичко друго което не е мазнина де. Говоря за изрично "кето диета", защото храненето може да е кетогенно и без да се вписва в тази рамка. А и нонстоп кетоза е нужна ако го правиш заради неща като епилепсия или сериозни психични заболявания, това си е изрично лечебна диета а не диета за отслабване както беше станала популярна. Ние предимно можем да минем и без чак токова нещо.
Пак се свалят излишъците и пак се оправят и показателите.

О, аз също не харесвам Дюкан, даже съжалявам, че съм го правила. Споменах го само по причина, че съм го правила и знам как ниските въглехидати работят.

Иначе, по две поне причини не съм на ВМНВХ. Първо - харесвам месо що годе, но харесвам и постно. Даааа, знам, че ми трябва протеин, хапвам яйца заради това, когато не е месо, обаче ...

Отделно при една консултация с нефролог (много, много добра в работата си), ми каза, че за здравето на бъбреците е добре поне два пъти в семицата да са без месо - на зеленчук, даже и без яйца. Не че го спазвам сега да броя два дена така, пък 5 иначе, но примерно тази седмица съм на имам баялдъ вечер и таратор - хем ми е вкусно, хем не ми се яде месо в тези жеги. Е, на обяд хапвам яйца, сирене, салата, нещо такова. Куца ми навярно протеинът (респ. мускулите, знам), но...

Не мога да ям месо всеки ден, два пъти на ден, не мисля, че е добре и за бъбречното ми здраве. тогава се бях ошашкала с един по-висок креатинин (в норма, но на горна граница), затова отидох и на консултация. Та предвид и КЗ, гледам да си пазя бъбреците.

Малко ми е пресилено това за бъбреците на мен. Освен че един от най-известните поддръжници на ниски въглехидрати и фастове - Джейсън Фънг - е нефролог и тия неща започва да работи и пише по тях покрай многото си пациенти с диабет - при него често има бъбречни усложнения. Захарта със сигурност ги поврежда когато е висока.  Т.е. като практикуващ нефролог си е правил изводите а не да е взел диплома и да е почнал книги и интервюта.

natka,

лекарката за която говоря, понастоящем работи в отделение по ендокринология на столична болница, тоест също работи с хора с диабет (не че само сега), както и хора с бъбречна недостатъчност, и въобще бъбречно болни по различни причини.

Както и да е, моя леля беше с бъбречна недостатъчност (не от диабет, от друго) и знам, че преди да стигне до крайна фаза (хемодиализа), също ядеше предимно зеленчукова храна по препоръки.

Просто си знам, че режимът, който трябва да спазвам, е до живот и по тази причина, в моя случай не би могъл да е  вмнвх, защото искам да знам, че мога чат пат на хапна боб, леща, някой картоф, да сготвя ориз. Имам предвид, че мисълта "никога вече" ме товари и би имала обратен ефект при мен. Затова гледам да балансирам (не че винаги ми се получава). Чак толкова не обожавам месо, на всичкото отгоре. Не че не ям - обичам и ям, но ми втръсва, ако е всеки ден.