
Днес реших да го настъпя сутринта, изненада ме с към половин кило надолу от най-ниското ми тегло откакто го имам, почти година вече. Нищо разлика, ама нали ми е рекорд някакъв - радост да има.
Храненето веднъж на ден не е много по желание, просто през деня не се сещам за ядене, а ако видя храна чак ми се гади. Като спрях глутена и млечните за съжаление не усетих никаква разлика, така че малко по инерция продължавам без тях. Попълних и всички дефицити на витамини, които по принцип се изследват. И след всички усилия не усещам никаква промяна, все съм си зле. Общо взето най-трудното нещо, с което не мога да се преборя, е желанието за сладко. Даже когато си правих изследването с глюкоза и лаборантката ми обясняваше, че може да ми стане зле, ѝ викам - от вчера ми се яде сладко, супер ще ми дойде тази чаша 



. Е, хайде холан, викам аз, пък нека съм мнооо гадна! Една сутрин й се наложи да стане на братовчедка ми в 6 часа. Чухме се вечерта, викам й - айде лягай, тъкмо си станала рано и не си се наспала. Тя - е, аз подремнах следобед. Еми... 
Препоръчани теми