Работещите майки

Нека дъщеря ми един ден прави това, което й се прави - ако предпочита да остане домакиня у дома с децата си, нямам нищо против.

Аз самата, обаче, буквално полудявам затворена вкъщи. И да, не ми обяснявайте как не си затворен, защото си с количката/раницата в парка ежедневно. Затворен си, защото си 24/7 ангажиран и общуването ти е ограничено до безбожна степен, а ежедневието доста монотонно.

Дали дъщеря ми ще се разсърди, че ми е било "скучно" с нея вкъщи? Ако е трезво мислеща един ден, едва ли. Не ми е "скучно" в традиционния смисъл на думата, защото нейните емоции и занимавки са в състояние да разтопят всеки, харесващ деца - мега сладка е, всяко нещо дето прави е ново, супер забавна е на моменти, НО да, понякога наистина ми е скучно, защото мозъка ми не е настроен само на кучето казва бау, кравата муу и чуй хей ръчички, хей ги две. Не знам защо това е осъдително и толкова странно за други възрастни хора.

Майка ти поне отчасти е била права като ти е казала за 15те минути, ако го има предвид образно казано, а не буквално 15. Да, ако майка ми е усмихната и иска игра, разговори, активна комуникация, на мен ми е било по-приятно за час-2, отколкото ако цял ден се мотаем, но тя е полу-заспала, акъла й е другаде и видимо й е досадно, защото вече N-ти месец не е видяла почивка. Aз и с мъжа ми съм така - предпочитам да идем да правим нещо или да си говорим, или каквото там решим да правим час на ден, ама наистина, а не да сме заедно от сутрин до вечер, ама всеки в телефона/компа или видимо с акъла другаде.

Аз не разглеждам кариерата само като източник на кеш (макар че въобще не е пренебрежимо в сегашната икономика), а като средство за себеизява, активно използване на сивото вещество, на креативизма, време с възрастни хора, възможност да си ТИ и само ТИ като личност, а не като майка, съпруга, домакиня и тн. Затова и много жени имат психологическата необходимост да работят дори да не са топ научни изследователи, CEO-та и тн.

Странно, че един мъж н-и-к-о-г-а не се налага да обяснява тези неща и да дава примери, и да изразява защо има нужда да мръдне в страни от семейството си да работи/спортува/излезе на въздух и тн. За тях се подразбира, че е нужно, но за жената - е да бе, тя трябва да е "отдадена" на семейството и да се изпари. Пък мъжете също са бащи и пълноправни родители.

Супер стара е поговорката как за изглеждането на дете трябва едно село. Интересно що така. Хем до преди едни 50-70 години жените действително са били отдадени на гледането на деца изцяло, защото за тях множество врати за професия, образование и тн са били не само затворени, а зазидани и немислими. И ПАК са имали нужда от помощ от сестри, лели, свекърви, майки и тн. Дали децата им са се чувствали изоставени, защото по някое време ги е гледала баба или леля? Не повече от сегашните деца.

В допълнение на казаното от Гугъл, преди повече от век, хората не са живели както сега - по едно семейство в апартамент. Били са много повече хора в малки площи. Винаги е имало баби, лели, каки наоколо. Това означава, че ако майката мръдне навън за малко, детето не е съвсем само. А сега вниманието е 100% върху детето. Преди 100 години майка ти отива да дои кравата, ама там е голямата ти сестра или другата снаха и някой те гледа. Това е много базов пример, но начинът на живот много се е променил.

Аз също разбирам Flowersintheair, малко и се нахвърлихме, тя изрично писа, че е против изцяло Фокус върху кариера и оставяне на детето. Пишещите тук не останах с впечатление са сме такива. Тук не участвахме жени, които сме на 10 часов работен ден, работещи към друга фирма, която не им позволява да погледнат детето и то е на ясла от 10 месечно.
Тук сме жени със собствен бизнес, който позволява да го вършим заедно с гледането на детето. Някои са решили да си помогнат с бавачка, други като мен- не. Може би щеше да ми е по- лесно да потърся професионална помощ, но не можах да се пречупя психически да го направя и да търся друг да гледа детето. Това си е мой казус мъжът ми го гледаше като се върне от работа 2-3 часа и така също наваксвах. Не сме имали налични баби. Детето тръгна на ясла на 2 години и много ми олекна наистина.

Аз пък съм се чудела на другото, жени с 1 дете, гледащи само него, не им ли е много свободното време и не им ли е скучно 😂 това от моята гледна точка със спокойно дете, което не беше ревливо бебе и имаше режим от много малко.

Лоре.лай, радвам се, че си прочела с разбиране постовете ми. Както казах, по време на първото майчинство и аз ,,upgrade"-нах като учех допълнително когато детето спи. Това ме зареждаше, защото си беше нещо мое и ме мотивираше. Като ще подчертая, че моето не си спеше много в леглото първата година, а доста на ръце и въпреки това можех да уча доста, т.е. възможно е, ако може от вкъщи да се работи и жената има енергия. Не всички имат такива сили, всеки преценя собствените.

Скучно не ми е било никога. По-скоро го възприемах като края на света и на щастието ми и особено зле за детето да оставя детето си дори под 2 години на градина и че животът ми няма смисъл, ако съм ,,такава" майка. Без упрек, това ми беше лично усещане. Годините ми минаха като седмици и последните месеци като дни.  

15-те минути от моето детство не са били изобщо образни, уви. Ок, нека да са били 30.  Понякога. По-скоро в по-късна възраст имах доста време и разговори с майка ми, но осъзнах, че някои неразбирателства идват точно от липсата в по-ранна възраст. И точно неспиращия и пристрастяващ ефект към себереализация, фокусът на майката в АЗ-а вместо в децата е (или поне потенциално може да бъде, не винаги естествено) за мен лично голяма спънка. Не ми е комфортно да кажа обществено в детайл какво точно имам предвид, доста лично е, но коренът е точно в слагането на работата и себереализацията, кариерата като абсолютен приоритет, колкото и да си мисли човек, че и кариерата и проектите и всичко останало са ,,за децата". Естествено не се прави само за финансовия и социален статус, ами особено за удовлетворението от професията. ,,И какво искаш, цял живот до печката", ,,Айде, айде, да тръгват на градина, няма цял живот до полата ти да са, я".

Преди да се изгубя в постове, ще заключа: мисля, че избирайки майката да работи по време на майчинство дали защото има собствен бизнес или защото не издържа само вкъщи и има нужда от стимулация, все пак не бива да забравя опасностите от това и вместо да си затваря очите за тях активно да ги предотвратява колкото това е възможно. Селото отглежда детето, да, ама и мен са ме гледали баби, лели и т.н. по месеци и хм, и... ами, не.  

Хайде, спирам. От друга страна наистина може да се каже, че е голямо усилие да съчеташ деца с кариера без да отделяш времеви откъси само и единствено за едното. Възхищавам се и на майка ми, и на други жени като нея и да, тя ме мотивира за някои неща в живота. За други следвам интуицията си.

Дъщеря ми вече е в 3 клас вече , аз съм удивена колко много от майките в класа не работят. 😃 Просто не го разбирам.

Ами то след известно време извън трудовия пазар кой ще ги вземе и на работа, особено ако не търсят особено активно. Имам в семейството подобен пример. Детето е вече на почти 11, оправданието е още 'кой ще го води/взима', 'какво ще стане ако се разболее'.

Ама те въобще не търсят, мен това ме изненадва, че те самите не желаят, ама явно като влезеш в коловоза и съвсем не ти се излиза после. И да- доводите са същите общо взето.

Аз на 11 се водих, взимах и гледах сама, когато се разболея...
Но имам пример за такова нещо, но до 12 клас... на малкото дете.

Аз не мисля, че сме се нахвърлили на потребителката. Напротив, дори според мен стана обратното. Тя влезе с назидателен тон и обвинения, едва ли не, заявяваща категорично, че темата и оставя горчив привкус и едва ли не, ние сме лоши майки,които си изоставяме децата, както майка и навремето е изоставяла нея. Дори много учтиво и обяснихме нашата гледна точка и че приемаме и другата, сходна на нейната, но ако две гледни точки не съвпадат, не трябва да има нападки между двете противоположни страни. За мен при потребителката си има някаква травма, лично от отношенията и с майка и и нещата изобщо не опират единствено до 15тте минути и това, че майка и е работила. Имало е и други неща. И от там тя вече проектира върху собственото си дете (сама споменава, че за нея е края на света да остави детето си за няколко минути или да го  пусне на градина под 2 години) и съответно - върху други майки, които работят по една или друга причина, преди втората година. Обаче ние не сме майката на потребителката, нито децата ни са тя. И както видяхме, повечето имаме положителен пример с работещи майки и съответно никога не сме чувствали липси. Дори напротив, на Pandora майка и е била 24/7 с нея и  какво от това, като майка и не е била уравновесена

Аз като забирам детето от градина примерно 17:15-20 е почти последен. Ти апарат ни работят ли . Баби ли имат..
Лятото ги спират по месец , да си 'починели' децата.

Аз не се почувствах нападната, но и рядко се впечатлявам на мнението на непознати. Честно казано и аз смятам, че в обществото, като цяло, има прекалено голям превес на АЗ-а и малко на НИЕ-то, но това е друга дискусия. Конкретно по темата обаче, каквото и причина да има една жена да работи - защото иска, защото трябва, защото иначе бизнесът й ще приключи, защото семейството е финансово зависимо от заплатата й и т.н., това не е работа на никой друг да го разсъждава, освен на нея и на семейството й. Ако моят съпруг не беше толкова подкрепящ и разбиращ, не съм сигурна, че щях да се справя физически и психически с работа и бебе. Ако той е ок, никой наоколо няма думата. И да, понякога ми става скучно и еднообразно с детето. Не се чувствам лоша от това. И накрая, идея си нямате какво може да травмира едно дете.

Не е лошо жените да се подкрепяме повече, отколкото да се съдим. И да не се приемаме толкова насериозно също помага.

Напълно съгласна с последното мнение. Това да питаш и съдиш една майка защо работи, е като да я съдиш, че не кърми или че е раждала секцио, а не естествено. Попадала съм и на такива случаи.

Иначе, за взимането от детската, понеже до нас има държавна и в 16 часа винаги сме навън, тогава е час пик на прибирането на децата. Винаги съм се чудела - тези хора къде и какво работят. Но ми прави впечатление и спрямо трафика с колите по булевардите, че още в 15 часа започва, т.е. тогава хората започват да се прибират от работа. Едно време, като ходех в офиса, по-рано от 19:30 не съм излизала. Че си беше редовно към 20 часа. В 15 часа тепърва започваме втората вълна от казуси, какъв ти край на работното време

Момичета, профилирали сте се просто. КПП, адвокат в голяма кантора ли си?

И да не сме се профилирали, в повечето корпоративни офиси се гледа с лошо око ако не си правиш 8 часа. Да не кажа, че съм чувала, че на някои места не могат и на лекар да идат през деня, трябва да пускат отпуск. Масово се чекират сутрин и вечер, кога идваш и кога си тръгваш. Та и аз не виждам как ги взимат тия деца толкова рано...

Моето го взимам в 17:30, често има само още 2-3 останали. Те са малка група де, а яслата е до 18:30.

Много от обявите за детегледачки във фб и попринцип търсят жени, които могат да прибират децата от ДГ/училище и да поседят с тях докато се приберат родителите. Та нищо чудно да не ги взимат родителите им, а бавачката или лелята, или бабата, или семейната приятелка, която прибира своето дете и взима аверчето за малко тихи игри вкъщи докато наготви и изчисти, и после го връчва на майка му, която свършва по-късно. А има и много жени, около ясла/ДГ периода така си нареждат нещата, че да могат да свършват по-рано работа - коя може да започне от по-рано, коя да навакса уикенд, коя е минала на 6 часов ден, и тн. Не всеки е със строго нормиран работен ден. Аз без проблем бих могла да си прибирам детето рано, ама ще трябва и да започна по-рано да работя, или да си доработя в друг момент.