Как да помогна на себе си

  • 4 473
  • 67
Здравейте, имам нужда от помощ и се надявам да я намеря тук. Преди няколко години преживях тежък личен срив, от който останах с лошо чувство към хората изобщо. Наложих си самоизолация, тъй като изпитвам силна горчивина. За съжаление, изолацията не е добър съветник и се чувствам тъжна и безцелна, даже ми минават лоши мисли. Имам семейство, което ме подкрепя, но все пак те не могат само да ме теглят на гърба си. Опитвам се да се измъкна от дупката, ходих на психолог, опитах се да спортувам, но нещата свършват с още по-тежко разочарование. Ако има човек, минал през тежък личен проблем, който се е измъкнал от дупката, моля да ми дадете съвет.
Виж целия пост
# 1
На мен ми помогна психолог. Ако един не е вашия, намерете друг. Не винаги попадаме от първия път на правилния човек. Работата с психолог изисква усилия - не е евтино плюс работа и работа. Най-добре всяка седмица срещи и още работа.
Също така можеш да пробваш с някакви клубове по интереси, спорт и хоби, където да срещнеш нови приятели. Ако смяташ, че има как да намериш контакт със стари такива и го искаш, също.
Виж целия пост
# 2
Много ви благодаря. Не искам да се срещам с никакви приятели и като цяло не се виждам с никого, освен със семейството си.  Категорично не вярвам вече в никакво приятелство и не правя мелодрама от това, просто така се чувствам. Където и да отида, очевидно излъчвам драма и тъга и хората не желаят да общуват с мен. Опитавм се да се държа мило, но очевидно държането ми е изкуствено и нелепо.
Виж целия пост
# 3
Не ходиш ли на работа, не учиш ли?
Съмнявам се да излъчваш драма и тъга, повечето хора също не излъчват спокойствие и позитивизъм, но като си гледат задачите успяват да осъществят някаква приемлива комуникация, която в повечето случаи е достатъчна за  ежедневен живот.
Виж целия пост
# 4
За това започни с психолога. Това, че един или двама са те разочаровали, не значи, че всеки човек е такъв. Предполагам няма как изобщо да не общуваш с хора. В днешно време с хоум офиса е по-лесно. Но самата ти добре ли се чувстваш като общуваш само със семейството си?
Виж целия пост
# 5
А добре, а за този период "Преди няколко години" какво всъщност направи със/от себе си? Имам предвид, за това време е възможно (подчертавам възможно, но не задължително разбира се) доста да работиш със себе си, върху себе си, за да преодолееш. То е хубаво по някакъв начин да стане ясно от какво естество е бил проблемът.
Виж целия пост
# 6
Щом проблемът е от няколко години, плюс всичко останало, потърсете помощ и от психиатър. Плюс терапията с психолог, може и да не е сегашният, а друг, по-подходящ.
Всичко останало - спорт, хоби, приятели, роднини, етс. - няма да ви навреди, но няма как да бъде основна помощ.
Успех!
Виж целия пост
# 7
Почти всяка седмица се опитвам да започна "нов живот", но усилията ми бързо се провалят. Записвам се на спорт, но не ходя, записвам се на някакви курсове, но не ходя. Бледа сянка съм на човека, който бях отдавна.

Преживях драматично скъсване на приятелските ми връзки с най-добрите ми приятели, както и още нещо, което наистина не мога да споделя.
Виж целия пост
# 8
Потърсете специализирана помощ от психотерапевт, не душеприказчик. Мисля си, че ще изплуват още неща. Например причините, поради които се изолирате, вместо да търсите подаден ръка. Аз също, когато имам най- сериозни проблеми, се изолирам и мога да кажа, че не е добре и продуктивно.

Хубаво е, че все пак имате желание да СИ помогнете и осъзнавате, че това зависи основно от Вас, а не от роднините. Вярвам, че ще успеете, щом имате самосъзнанието, успех!
Виж целия пост
# 9
Наистина, ако години не можеш да се съвземеш, иди на психиатър. Ако се окаже, че имаш например депресия, ще ти предпише лечение и ще се оправиш.
На работа ходиш ли, справяш ли се?
Виж целия пост
# 10
Явно не сте на етап да се самозасилите по баира нагоре. Повтарям се, но помислете за външна помощ.
Виж целия пост
# 11
Само да спомена, без да разводнявам темата, но депресия не значи непременно да не се справяш с работа и ежедневните си задължения. Има високо функциониращи хора, които са на педал години наред, но реално имат депресия.
Виж целия пост
# 12
Не ходя на работа. За известно време се бях върнала на работа, но напуснах, когато родих детето си (по-скоро не се върнах).

Мисля, че и психолозите не искат да си говорят с мен. Мислех да отида на психиатър, но вероятно там ще ми предпишат антидепресанти, а аз, без да се правя на по-умна от лекарите, не искам да взимам сериозни лекарства. Съвсем ще се побъркам. Пила съм разни добавки, от аптеката без рецепта. Мисля, че основните ми проблеми идват от това отшелничество, но когато се опитам да общувам с хората отново, вероятно не се държа адекватно и това води до нови проблеми.
Виж целия пост
# 13
Трябва да се ориентираш към професионална помощ, нещата звучат сериозно. Психиатърът може да ти предпише нещо съвсем леко, или нищо. но започни от личния лекар първо. Изследвания също трябва да си направиш, може  това драматично събитие да е отключило някакви физиологични проблеми.

Казусът ти е за лекар, не за форум.
Виж целия пост
# 14
Нещата се отключиха след конфликт с мой много близък човек, на който имах пълно доверие. Последва конфликт с родителите ми, който беше напълно неочакван и който не мисля, че съм предизвикала аз. Впоследствие прекъснах връзки и с други близки хора и мисля, че това доведе до силна тревожност. Мисля, че дразня и натоварвам всички и дори лекар ще ми се присмее.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия