Номинации за най-голяма муня (тема 14)

Не аз де, но ме подсети. В Търново, вместо за София, двама блейки тръгват за Варна. Чакат ги за състезание, единия съдия, другия старши треньор на отбор. Тези двамата са се губили на почти всички летища, на всички континенти, изпускали са скъпи, презокеански полети, та няма да объркат влак

Слава богу, че никой не се появи, защото така описано наистина не знам какви обяснения щях да давам. 😅

Иначе по темата за влаковете - посоката не съм обърквала, но пък билетите - от София трябваше да пътуваме до Велико Търново. Аз купувах билетите, обаче се заплеснах и по навик на гишето изтърсих "до Варна". Във влака чак се усетих. Ами платихме повечко, какво да се прави...

Пък моят мъж разбра по трудния начин, че имало три града Франкфурт. До единия пътува със самолет, във втория го чакаше колата под наем, а той трябваше да е в третия.

Бъркали сме с колегата Созопол с Несебър на една командировка. Вечерта ще хапваме в проверена кръчма в Стария град. Бре тука кръчма, бре там - няма я. Ми как ще я има...

Всичко съм хващала в грешна посока. Околовръстно , метро, трамвай , влак... И за случая с човека с грешния Франкфурт, като докторантка ходих за 3 месеца в Германия. Какво съм блаяла, взех си билет за населено място за автобус (че имах стипендия и със самолет ми заминава, доволна част от бюджета. Това преди 20 години. ). Добре , че хората ми уточниха къде да ходя да си взема ключове и документи. И се оказа на 300 км от там за където съм тръгнала. Реално съм в кварталите на Мюнхен. Е, стигнах на правилното място. Не ми се мисли ако бях паркирала в някое забито немско село , неделя вечер, немски не говоря.

Да.
Точно това е искала да каже авторката - алхимична лаборатория.

Вие защо се учудвате, Ондин ?

За децата това е свят на загадки, майсторство, надежди,  въображение, изненада и много още от истинската фармация, която вече липсва. Сега в доста аптеки младите имат поведение на продавачки и ми е много мъчно от това. Слава Богу, има доста кадърни млади, а се срещат и стари.

И моето детство мина в аптека, където ръчно се приготвяха лекарства. С носталгия си спомних милиграмчетата, които бяха толкова дребнички, че от специалните си местенца в сандъчетата се вадеха само с пинсета.

Сетих се за този виц:
- Муцка, моят май ще става илюзионист!
- Що мислиш така?
- Ми прибирам се вчера по-рано от работа, а той в спалнята и ми вика
"Глей сега" и като почна:
- Абракадабра сим салабим...
Фокус-мокус-препаратус...
почука на врата на гардероба и от там излезе
Иванова от 8-мия етаж по бельо, толкова шашната
 беше, че даже не разбра какво става...

А кой е третият град? Знам за Франкфурт на Майн и Франкфурт на Одер. Гуглето мълчи по този въпрос.

Аз съм била на чуждо погребение. Първо бях решила да не ходя, но в последния момент поисках от уважение към човека. Като пристигнах се слях с хората и влязох в църквата. В момента, в който минах покрай ковчега разбрах че това не е моят човек. Неговото тъкмо беше минало и познати лица видях, но отстрани някак си. Те учудено ме гледаха как се присламчвам към грешната процесия, но никой нищо не ми каза. Голям срам брах. Много тъпо.

Ами не знам. Помня само, че след като осигури колата на летището (въпреки, че кредитната му карта не работеше. С тъпата банка се разправях цял следобед.), пътува около 600 км.

Третия се казва Хан и летището е наречено Франкфурт-Хан, намира се на около 100км от Франкфурт на Майн.  Летището е малко и летят нискотарифни самолети и малко чартъри.
Летище Франкфурт на Майн е едно от най-големите в Европа, то си е международно летище, там правиш връзки за цял свят.
Франкфурт на Одер и в бившата ГДР. Не знам колко им е голямо летището, но вероятно е малко летище. Летяла съм от първите две.

Днес срещнах другарката Александрова. Бе ми учителка по история. Тогава бе учител - мъчител, но не успях да я подмина в Лидъл без да поговорим. Разговорът протече така:
- Добър ден, госпожо Александрова! Помните ли ме? Бях ваша ученичка - Дорис!
- Здравей Долорес, помня те!
- Не, аз съм само Дорис! Как сте?
Тя ме изглежда внимателно и казва:
- Сигурна ли си?
- Да - и се смея.
И започваме да си говорим за съученици и учители от нашето време. Тя е с изключително бистра мисъл, помни съученици и ситуации, с което ме изумява все пак е имала дълъг трудов стаж и много ученици са минали през учебнта и стая.
Изведнъж ни в клин ни в ръкав пита:
- Как е баща ти?
Аз губя ума и дума, защото нямам баща далеко от преди да стана ученичка. И когато тя бе моя учителка след всяко изпитване ми пишеше 4 и се почваше един психически тормоз под мотото "Ако баща ти беше жив, какво щеше да каже за знанията ти?" В края на часа аз ревях и така всеки път. Прибирах се да си дорева у дома, майка ми пощуряваше и напираше да идва да се разправя с нея в училище, но баба ми /също учителка/ я възпираше, защото смяташе, че учителят е там да учи и да оказва физически и психически тормоз за благото на децата.
- Все така починал! - отговарям аз сериозно.
- А! Така ли!?
И пак поговорихме за нейните бивши колеги и се сбогуваме. При което тя завършва:
- И поздрави баща си, Долорес!
Аз отново онемях и се оцъклих незнаеща какво да кажа, а саркастичния ми мъж се обажда с басовия си глас за първи път в разговора .
- ОБЕЗАТЕЛНО ще поздравим бащата на Долорес!

Та така бяхме с другарката Александрова!

П.П. Дорис и Долорес са онагледяващи имена, за да обясня обърквацията с личното ми име и не съвпадат напълно с действителните имена в разговора. Ако някой се чуди как пък Долорес ще се казва някоя леля от моя динозавърски период.

Аз съм изпускала боксерки на мъжа ми. Паднаха 4 етажа под нас. Беше ме срам да сляза и му звъннах след работа да мине да си ги вземе

Влак не съм бъркала, но метрото успях. При това от спирка, която ползвам редовно. Просто този път влязох през другия вход и понеже винаги идвам от другия, въобще не съобразих. Гледам табелите и си викам - "Объркали са ги, няма начин да е истина! Добре че си познавам спирката и знам къде да се кача." Затварят се вратите, съобщават следващата спирка... Вече не разсъждавам, гледам какво пише

Ох, къде се върнах само.....😂😂😂Това с боксерките ме подсети, преди години как  изпуснах през терасата едни мои бикини, но забравих да сляза. Същата нощ заваля обилен сняг, който продължи една, две седмици, съчетано със студ. Напролет, когато снега взе да се топи, съзрях в една пряспа нещо познато 😭😭😉. Едва ги откъртих и ги метнах в казана. Хубави бикини бяха-плътни и безшевни ......

На 14.02, кумовете ни поканиха в ресторант. В ресторанта беше сложено голямо огледало на статив, украсено с балони, сърчица, надписи с червило и т.н. Ами, счупих го! Наполовина беше зад стола ми и внимавах един, два, три пъти, като ставам, но на четвъртия забравих. Беше сложено за снимки, но.. Брах срам.