Най-добрите (и безвредни) съдове за готвене - 9

Нали можеш да ги върнеш, не е късно?

На мен това ми прилича на неемайлиран чугун, а отлющването е на заводското сезониране, което не е никакъв проблем. Просто трябва да изтъркаш с домакинска тел ръждата, която виждам, да го подсушиш , да го намажеш с малкомазнина, ама много тънък слой и да го изпечеш на 200 градуса във фурната за един час. Почти съм сигурен, че не е емайлиран, защото така изглежда и емайлирани Lodge в България не съм виждал, но все пак ако искаш дай линк към Емаг за да видим какъв е.

Да,знам ,че може да се оправи,но не е редно за тези пари и за нов тиган.Връщам ,но ми струва доста време и нерви.Не намирам линка, предполагам са изчерпани ,затова ми го и препратиха втори път.Но има по-големи,които са същите.

Ами то това реално не е дефект. Според мен не си е струвала занимавката по връщането му, най-малкото защото отнема повече време, отколкото оправянето му. То така или иначе е добре преди първото ползване да си направиш сезониране, независимо че има заводско.

Както са споменали по-горе заводското омасляване не е хванало и освен визуално по никакъв начин не влияе на функциалността на тигана. Купувал съм два с подобен визуален дефект от секцията за преоценени стоки. Първия беше с подобно несъвършенство и го оголих до метал с дремел и омаслих наново - крайния резултат беше леко разминаване в цвета на мястото където бях свалил сезонирането. Втория дирекно го омасих без предходните гимнастики и също почти не се забелязва.

Аз не бих се занимавал с връщане заради визуално несъвършенство което е лесно поправимо и/или ще изчезне от само себе си при първоначалното омасняване (всеки нов тиган го омаслявам и пека три пъти преди първото ползване).

Не съм съгласна да купувам нов тиган за близо 50 Евро и да се занимавам да го поправям. Ако беше преоценен-да. Явно си пробутват така стоките.

Холандският вносител очевидно е по-съвестен от българския/румънския, или просто имат предходен опит с връщане на тежка чугунена посуда и предпочитат да я продават с известно намаление при визуални несъвършенства.

Омасляването на нов неемайлиран чугунен тиган преди първата употреба така или иначе е препоръчително, за да се подобрят незалепващите му свойства. Поне според мен това трудно може да се приеме за допълнителна поправка. Както и да е - вие си знаете.

Неемайлираният чугун поначало е занимавка, най-малкото защото човек трябва да се научи как да го ползва, а и после да го маже, пече и т.н. Тези неща трябва да се вземат предвид преди покупката. На мен също не ми се занимава с подобни неща, затова и нямам никакъв мерак за такива съдове.

Ако ще купувам чугунен съд, бих си взела емайлиран. Ползвала съм такива тигани - бяха останали от прабаба ми. Не е трудно да се научиш да не ти залепва храната, но дори и да залепне, може да се накисне и измие в съдомиялна.

Готвя откакто се помня и затова ме интересува главно практическата полза. Хилядолетия време е коствало на човечеството да се пребори с ръждата, изобретявайки емайла, а по-късно и неръждаемата стомана, така че аз се радвам, че ги има и за нищо на света не бих ги заменила за ръждясващи съдове. В ерата на съдомиялните машини, за мен въглеродната стомана и голият чугун са отживелица.

Разбирам гледната ви точка - наистина неемайлираният чугун изисква повече внимание и не е за всеки.

От друга страна обаче, точно в това му е и силата - при правилна поддръжка може да служи десетилетия, дори поколения, без да се „амортизира“ както много съвременни съдове с покрития. В днешно време сякаш все повече се борим с консуматорския модел - продукти с ограничен живот, които след няколко години просто се подменят. При съдове с незалепващи покрития често не е ясно и какво точно се случва, когато покритието започне да се нарушава.

Така че според мен въпросът е по-скоро до личен избор и навици - дали човек предпочита удобството и лесната поддръжка, или дълготрайността и независимостта от покрития. И двата подхода имат своето място 🙂

От неемайлипаният чугун май се плашат само хора, които никога не са имали такъв. Така бях и аз допреди година. Честно ви казвам, че до сега не съм срещнала трудности с него. Единствения недостатък е, че не влиза в миялната. Предимствата са в пъти повече!

Изобщо не ме плаши чугунът, просто не обичам да мия на ръка, затова предпочитам съдове и прибори, които мога без проблем да мия в съдомиялната. Не смятам, че за някого е важно какво предпочитам аз, но дадох пример за това, че е добре покупките да се основават повече на личния опит и навици, отколкото на трендове и инфлуенсъри, за да не се стига до излъгани очаквания, какъвто струва ми се беше коментираният случай с тигана Lodge - оттам тръгна този разговор.

Наясно съм с предимствата на неемайлирания чугун и въглеродната стомана, както и с техните недостатъци, и в крайна сметка смятам, че за мнозинството от потребителите, към което се числя и аз, те са непрактични. За едни готвенето е хоби, за други - страст, а за една огромна част от хората то е просто необходимост. Също така огромна част от хората не са сами в домакинствата си, а достъпът на други хора до въпросните съдове прави опазването им по-трудно.

За последното също мога да дам пример със себе си: имам 3 комплекта ножове, които са удобни, стават за съдомиялна и се точат лесно, както и 1 комплект скъпи ножове от твърда стомана, които трябва да се точат на специални камъни и не бива да се пускат в съдомиялна. Познайте кои ножове ползват ММ и децата, дали ги пазят, дали ги точат и най-вече - кой ги мие на ръка след тях.

Също познайте кои ножове в крайна сметка ползвам аз. Ами ползвам си обикновените, защото си ги точа лесно, хвърлям ги без да ми е жал в съдомиялната, а с 3-те налични комплекта винаги имам чист нож за последваща употреба.

Скъпите ножове са страхотни, миенето на ръка е само 1 минутка, а точенето на камък не е трудно и дори е приятно - така погледнато, няма от какво да е недоволен човек. Ежедневието обаче предлага съвсем друга картинка и затова аз не бих си позволила да препоръчвам на едро купуването на скъпи ножове от свръхтвърда стомана, въпреки че по основните показатели те са по-добри.

Доста по-смело бих препоръчвала нескъпите, непретенциозни ножове с по-скромни показатели, които не изискват грижи и все пак вършат работа, защото те са подходящи за мнозинството от хората. Скъпите ножове вършат работата по-добре, но на цената на повече грижи - „занимавката“, за която стана дума по-горе и която не всеки желае да приеме.

Съгласна съм с това, затова направих уговорката, че тези съдове са непрактични за мен, а не по принцип. Разбирам защо се препоръчват съдове от неемайлиран чугун и неръждаема стомана, но на практика се получава следното: 9 от 10 авторитетни личности препоръчват тези съдове като „най-добри“, изхождайки от дълготрайността и независимостта от покрития, докато поне 9 от 10 потребителя търсят „най-добрите“ съдове с идеята, че удобството и лесната поддръжка по подразбиране са включени в това понятие.

Въпреки акуратните пояснения на авторитетите относно критериите, недостатъците и уловките, мнозина пропускат детайлите и целия контекст, и запомнят само кое се препоръчва и кое - не. И накрая се получава горното: „не съм дала 50 евро, за да го мажа“.

Затова подчертах, че въпросът за удобството и поддръжката трябва да се проучи преди покупката, а след това споменах, че за хората, които (като мен) не желаят да полагат специални грижи за съдовете, съдовете от неръждаема стомана са по-добро решение. Те също са дълготрайни и също могат да са без покритие, при това не изискват мазане и печене, могат да се мият в съдомиялна и не ръждясват, когато ги прибираш в шкафа недоизсъхнали.

Неръждаемите и емайлираните чугунени тигани са практични, но неемайлираният чугун придобива естествени незалепващи свойства, които при първите няма как да се появят. Сезонирането при неемайлираните не е редовна операция - прави се само в началото и след това само ако някакво инцидентно събитие е повредило натрупаното покритие. Аз ползвам неемайлиран тиган от години и съм правил сезониране не повече от 5 пъти.

И ние имаме два японски ножа, които са с дървени дръжки. Много любими и на двамата с мъжа ми, обаче скоро ги прибрах, защото не се мият в съдомиялната и само заемат място

От друга страна, мъжът ми си купи тиган въглеродна стомана 28 см. Тежък, ама тежък... Обаче познайте дали не ползвам само него. Някак ми е по-вкусна храната. Замислям се да поръчам и 24 см.

Обаче поетапно махнах всички съдове с незалепващо покритие. Първо заради самото покритие, и второ - най-омразното ми нещо на света е да ги мия на ръка. Замених ги с емайлирани форми и тави от Амазон. Не мога да им се нарадвам Имаме само един Zwilling поръчан съвсем скоро.

Имам и три размера тигани, сезониран чугун, така и не се престрашавам да ги пробвам. Скоро четох в Редит за тях, бюджета марка, но хората са доволни.

Разбирам ви напълно за това, че не искате да миете на ръка! Исках само да кажа, че се изтъкват много други усилия за поддръжка, а тях ги няма! И аз съм сезонирала само в началото и това беше

И ножовете ми не влизат в миялна, както и някои чаши