Много работа

  • 8 266
  • 206
# 165
И аз ще споделя.
Подобно на теб и аз работих 5г в една фирма (не кантора), като правех почти само текущото осчетоводяване. Шефката си движеше всички "отговорни" неща - подаване на ДДС, годишно приключване, всички фактури за продажба със специални режими (т.е. различни от обикновена ф-ра в България с 20% ДДС) минаваха през нея. Много свикнах така и започнах да чувствам, че тъпча на едно място. Въвеждането на данни, закриването на разчети и генерирането на справки вече ми беше машинално и скучно. Реших, че е време за развитие и напуснах.
Отидох в много по-голяма фирма с много по-голям документооборот и бях единствена на тази длъжност. Изведнъж цялата отговорност беше върху мен. Нямаше кой да ми провери дневниците дали всичко е в правилната колона, нямаше кой да ми напомня за сроковете и да ме пита това готово ли е, онова готово ли е, нито имаше кой да комуникира с институциите, когато се налага. Беше си стрес първите месеци и фанатично гледане под лупа да не объркам и да не пропусна нещо. И четене в Лекса като луда, защото имаше 100 неща, с които не се бях сблъсквала дотогава.
Сега не съжалявам, защото ученето и справянето с нови отговорности носи удовлетворение и чувство за полезност, някак си.
Ще се справиш! Blush
Виж целия пост
# 166
И аз ще споделя.
Подобно на теб и аз работих 5г в една фирма (не кантора), като правех почти само текущото осчетоводяване. Шефката си движеше всички "отговорни" неща - подаване на ДДС, годишно приключване, всички фактури за продажба със специални режими (т.е. различни от обикновена ф-ра в България с 20% ДДС) минаваха през нея. Много свикнах така и започнах да чувствам, че тъпча на едно място. Въвеждането на данни, закриването на разчети и генерирането на справки вече ми беше машинално и скучно. Реших, че е време за развитие и напуснах.
Отидох в много по-голяма фирма с много по-голям документооборот и бях единствена на тази длъжност. Изведнъж цялата отговорност беше върху мен. Нямаше кой да ми провери дневниците дали всичко е в правилната колона, нямаше кой да ми напомня за сроковете и да ме пита това готово ли е, онова готово ли е, нито имаше кой да комуникира с институциите, когато се налага. Беше си стрес първите месеци и фанатично гледане под лупа да не объркам и да не пропусна нещо. И четене в Лекса като луда, защото имаше 100 неща, с които не се бях сблъсквала дотогава.
Сега не съжалявам, защото ученето и справянето с нови отговорности носи удовлетворение и чувство за полезност, някак си.
Ще се справиш! Blush
Може би и факта ,че няма с кого да поговоря ме скапва допълнително .
Виж целия пост
# 167
Успокоихте ме. Мислех, че само на мен не ми дават приключванията. Честно казано, при такъв обем текуща работа никак не са ми притрябвали в момента, но все пак си имам притеснението, че не върша всичко необходимо. За съжаление шефката ми явно го усеща и периодично ми обяснява, че трябва и това да правя.
Виж целия пост
# 168
Девойки, хич не се тревожете, особено заради работа. Счетоводството не е елементарно, но със сигурност не е и ядрена физика.
Скрит текст:

Ако сте само в една фирма, в нея се въртят едни и същи сделки, режими, документи.
Ако сте в кантора (особено с повече служители) пак в даден момент стигате до дъното на разнообразието.
Важни са две неща - да не ви е страх и да си ползвате здравия разум. Всички осчетоводявания произтичат от материалното естество на сделките. Само трябва да си обясните кой на кого какво продава, кога му се плаща и как се придвижва стлката/продукцията (това е опростен вариант, но все пак поста ми е мотивационен 😜)
По отношение на годишното приключване - това е тайната на тайните на главните счетоводители (още от времето на Лука Пачоли). С която оправдават по-големите си заплати. В повечето счетоводен софтуер този процес вече е напълно автоматизиран. Цъкаш пет пъти с мишката и приключването е готово. Така че не се чувствайте малоценни, че не ви го "дават". Със сигурност не е защото не може да се справите.
Четете лекс, четете казуси в гугъл, коментирайте с колеги от бранша (ако познавате такива), питайте тук във форума, има поне две теми за взаимопомощ, питайте във ФБ. С питане затвърждавате или коригирате собствените си идеи. Важното е да решавате казусите по следния начин - ако утре данъчен ви попита защо така, вие да сте убедена и да можете да обясните, че така е правилно. Честно казано данъчните най-често не разбират бизнеса на фирмата, която водите и  проверките са само на база на две три неща, които са им познати.
Правете таблици. Таблица на клиентите, таблица на крайните дати, таблица на задачите, таблица с телефонните номера на институциите.

Извинявам се, ако звуча банално или назидателно. Искам да кажа - не е страшно. Дори понякога е интересно. 🙂
Виж целия пост
# 169
Елементарно е, само приключването и консолидирания отчет са по-трудоемки, ама всички фирми нямат дъщерни, така, че може и да не се наложи да прави.
Виж целия пост
# 170
dariVale, ти направо го направи , да изглежда романтично красиво счетоводството Heart
Аз не съм счетоводител, само техник( в Бг вече няма такива), работила съм много малко чисто счетоводство,  повече ERP( тук организациите са 90% с външно осчетоводяване, а вътре работим в нарочен ERP софтуер) , но съм много съгласна с всичко,  което си написала. Особено,  за оправдаването на големите заплати Satisfied
Виж целия пост
# 171
Не е страшно, това е най-важното. И от грешките не умира никой. А и сега има много информация на един клик разстояние.
😜
Виж целия пост
# 172
Въпросът е в отношението, не дали самата професия е страшна. На мен не ми изглежда изобщо страшна Simple Smile но когато имаш насреща некооперативен човек с мания за величие, става страшното.
Виж целия пост
# 173
Въпросът е в отношението, не дали самата професия е страшна. На мен не ми изглежда изобщо страшна Simple Smile но когато имаш насреща некооперативен човек с мания за величие, става страшното.
във всяка професия и служба. и на всякъде има поне по 1 такъв. важно е да си намериш проект по който той не работи.
Виж целия пост
# 174
Работила съм като счетоводител и за мен беше най-скучната професия на света.Но колективът беше от едни женички около 60 г.,с едни къси косички😃😃От обяд темите бяха -ти какво ще готвиш вечерта,какво пазарува е къде какво е на промоция.Едната беше с едно дете ,вкопчена в нея и само за дъщеря си говореше.Станеш да отидеш до тоалетна и мигът, в които се затвори вратата се започва великите клюки.С всичко това искам да кажа, че колективът и работното ежедневие са много важни.Инъче е интелектуална професия и на доста места добре платена.
Виж целия пост
# 175
Професията е скучна, но спокойна. По веднъж като минеш всичко и после си го знаеш, само сменяш числата. Друг е въпроса, че на счетоводителите натрисат не само счетоводството, а и работата на ТРЗ, касиер, домакин, ревизии, ЧР и куп други.
Виж целия пост
# 176
Професията е скучна, но спокойна. По веднъж като минеш всичко и после си го знаеш, само сменяш числата. Друг е въпроса, че на счетоводителите натрисат не само счетоводството, а и работата на ТРЗ, касиер, домакин, ревизии, ЧР и куп други.
Е, че то баш в "глупостите" е интересното. Иначе какво - дебит, кредит. Както се развиват технологиите скоро с баркод на ф-рата всичко ще си отива по сметките.
Виж целия пост
# 177

Е, че то баш в "глупостите" е интересното. Иначе какво - дебит, кредит. Както се развиват технологиите скоро с баркод на ф-рата всичко ще си отива по сметките.
Е, та и сега си е така в ERP- тата.
Един номер на фактурата попълвам, код на клиент/ доставчик , евентуално описание за какво е( но това е за вътрешно ползване), и кодът на фактурата от тукашното НАП.
всичко си отива на мястото,  а външно наетото счетоводство  има достъп до програмата и отчетите.
Част от код ( че ако е целият, и вие ще го прочетете Sunglasses),  директно свързан с" НАП"
Виж целия пост
# 178
Скрит текст:
И аз ще споделя.
Подобно на теб и аз работих 5г в една фирма (не кантора), като правех почти само текущото осчетоводяване. Шефката си движеше всички "отговорни" неща - подаване на ДДС, годишно приключване, всички фактури за продажба със специални режими (т.е. различни от обикновена ф-ра в България с 20% ДДС) минаваха през нея. Много свикнах така и започнах да чувствам, че тъпча на едно място. Въвеждането на данни, закриването на разчети и генерирането на справки вече ми беше машинално и скучно. Реших, че е време за развитие и напуснах.
Отидох в много по-голяма фирма с много по-голям документооборот и бях единствена на тази длъжност. Изведнъж цялата отговорност беше върху мен. Нямаше кой да ми провери дневниците дали всичко е в правилната колона, нямаше кой да ми напомня за сроковете и да ме пита това готово ли е, онова готово ли е, нито имаше кой да комуникира с институциите, когато се налага. Беше си стрес първите месеци и фанатично гледане под лупа да не объркам и да не пропусна нещо. И четене в Лекса като луда, защото имаше 100 неща, с които не се бях сблъсквала дотогава.
Сега не съжалявам, защото ученето и справянето с нови отговорности носи удовлетворение и чувство за полезност, някак си.
Ще се справиш! Blush
Може би и факта ,че няма с кого да поговоря ме скапва допълнително .
Да според мен. Тъси си група, но не някаква онлай клюкарска и пълна със злоба в бекграунд. Пробвай група , в която с никого не се конкурираш по никакъв начин, но все пак се прикава помежду си.
Виж целия пост
# 179
Може би и факта ,че няма с кого да поговоря ме скапва допълнително .
Винаги съм казвала, че на работа не съм на седянка. В моите представи човек ходи на работа за да изкарва пари, а не за да завързва приятелства. Никога не съм избирала работното си място по този фактор. Разбира се ако е крайно напрагяща и отровна обстановката, с откровена злоба и унизително отношение ще се махна. Във всички останали случаи ми е все тая колежката за дъщеря си ли говори, за манджи ли или за друго. Аз например не пуша, за разлика от всички колеги в отдела, които на всяка почивка си излизат да пушат и си говорят навън. Аз си стоя в офиса, защо ми е да излизам с тях и да мириша на пепелник после? Също и разговори по време на самата работа избягвам, освен служебни разбира се. Ако около мен се говори за манджи или нещо, в което не мога или не искам да се включа просто си мълча и си работя. Даже понякога при по-дълга монотонна работа (въвеждане на фактури да кажем) предпочитам да си пусна нещо да слушам със слушалки и съвсем да не отразявам околната обстановка. Нито пък се напъвам да излизам с колеги извън работно време, достатъчно ги виждам по цял ден, уикенда ми е време за семейство и приятели, не за сближаване с колектива. Но аз съм интроверт и перде и може би съм по-скоро от изключенията.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия