
Еклерът е френски десерт, приготвен от парено тесто с кремообразен пълнеж и покрит с глазура. Името му идва от думата "éclair" (светкавица), отразяваща скоростта, с която се изяждат тези сладкиши.
Историята на пареното тесто необходимо за приготвянето на еклери, започва през 1533 г., когато Екатерина де Медичи се премества във Франция, придружена от целия си двор, включително готвач на име Пантерели. Именно той „открива“ пареното тесто през 1554 г., като гордо го нарича pâte à Panterelli. Новото тесто създава истинска сензация в двора и чуждестранните сладкиши с нетърпение се добавят към кралското меню.
Създаването на еклера се приписва на френския готвач Мари-Антоан Карем. Той става популярен през 19 век. Едно от първите споменавания в английската литература е рецепта в книгата от 1884 г. „Бостънска готварска школа готварство“.
Всяка страна произвежда и нарича сладкишите по различен начин. Докато еклерите в Русия са запазили традиционното си име, например в Испания те се наричат petisús (петисъс), а в Аржентина са известни като palo de Jacobo („тоягата на Яков“).
Френските сладкари вярват, че идеалните еклери трябва да са с дължина 14 сантиметра, равномерни и гладки. Обикновено се пълнят с крем: ванилов, шоколадов или кафеен. Пълненето на еклер без напречен разрез е трудно. За да прикрият отворите за шприцване на крема, французите използват специален фондан, който глазират върху тестото.
Еклерите се различават от профитеролите по форма - те са продълговати, а не кръгли. Пареното тесто (pâte à choux) служи като основа и за двата вида сладкиши, но техниката на формоване създава различна текстура в готовия продукт.
Класически вариации
Шоколадовият еклер остава еталон на френската сладкарска традиция. Ванилов крем се комбинира с лъскава шоколадова глазура, създавайки перфектен баланс от вкусове.
Кафеният еклер произхожда от парижките кафенета през 19-ти век. Сметаната, влята с еспресо, създава фина горчивина, която подчертава сладостта на тестото.
Ваниловият еклер е чудесна основа за експерименти. Деликатният крем с натурална ванилия ви позволява да оцените текстурата на тестото choux.
Еклерите с плодове и горски плодове придобиват популярност благодарение на френските сладкари през 2000-те години. Пълнежи от малини, ягоди или лимон добавят свеж обрат към класическата рецепта.
Карамелените еклери със солен карамел отразяват съвременната тенденция за контрастни вкусове. Комбинацията от сладко и солено създава многопластов завършек.
Еклерите са популярни както в Европа, така и по света: в Кувейт се пълнят със смокини, а в Казабланка се ароматизират с портокалов цвят. 22 юни се чества като Ден на шоколадовия еклер.

Моят любим вариант, спомен от детството ми.
Продукти:
За тестото – 1 ч.ч. брашно, 1 ч.ч. вода, 1/3 ч.ч. краве масло, 4 яйца на стайна температура.
Крем пълнеж – 2 яйца, 1 с.л.ром /по желание/, 1 ч.л. ванилия, 2/3 ч.ч. захар, 500 мл прясно мляко, 5 с.л. с връх брашно
Крем заливка с кафе – ½ ч.л. нес кафе, 1 ч.л. вода, 40 -50 мл прясно мляко, 1 ч.ч. пудра захар.

Начин на приготвяне:
Първо си приготвяме крем пълнежът.
Разбиваме в огнеупорен съд двете яйца с половината захар, като постепенно прибавяме брашното, рома, ванилията и 100 мл от млякото. Останалото със захарта затопляме на огън, докато се разтопи захарта. Да не ЗАВИРА. Като бъркаме постоянно го изливаме на тънка струя при сместа с яйцата и брашното. На слаб огън при постоянно бъркане приготвяме крема до пълното му сгъстяваме. Готовият вече го прехвърляме в друг съд да изстине.
Тесто – Оставяме на огън да заври водата и маслото, после слагаме наведнъж брашното и бъркаме енергично. Щом сместа се отлепя от стените на съда, махаме от огъня и прибавяме 2 по 2 яйцата, като бъркаме с миксер, със спираловидните бъркалка /за тесто/ до хомогенна смес. Разделяме на 16 части тестото.Оформяме еклерите с мокри ръце - тестото много лепне.

Печем в тава с незалепващо покритие 25 мин. на 200 градуса предварително загрята фурна. Готовите изстинали еклери, цепваме от едната страна надлъжно и пълним с крема.

Крем заливка – разтваряме кафето във водата, добавяме захарта и по малко наливаме млякото, като бъркаме с дървена лъжица до еднородна смес. Трябва да бъде, гъста каша, да не се стича по еклера /просто да прилепне по него/ Може да не изразходвате всичкото мляко за направата на крема, зависи от пудрата захар. Покривате горната част на еклерите с крема.

Добър апетит!
Ч.ч. = 250 мл . Не отваряйте фурната по време на печенето да не спаднат еклерите.
































