Работа, CV-та, HR-и, съвети - 104

Аз бих добавила, че вече не сме евтин работен хъб. На нас може да ни се струва, че има накъде да растат заплатите, но се гледа за колко пъти по-малко ще го свършат по Индонезия, Индия, Филипините и т.н. И аз бях първоначално...ама те не предлагат качество...обаче се оказа, че не се и търси много такова. Пример давам от близкото минало как ИТ съпорта ни беше там по тези държави. И отваряш тикети, трудно се разбирате, пък си пишете, пък се обаждате и едвам се разбирате от граматика и акцент. Накрая са свършени да кажем задоволително нещата. Проблемът е, ако ще пускате нова платформа или услуга и т.н., те въобще нямат навика да доизкусуряват, както се работи тук, ще му напишеш 5 пъти, че трябва да се оправи нещо дребно, ще се мотаете, накрая ще затворят тикета разбрали, недоразбрали. Накрая и на теб ти писва с тях да се занимаваш и си викаш, хайде това е дребно, няма да се занимавам и с това, че едвам оправихме по-важните неща. И така, толерира се значи по-евтина работна ръка и по-ниско качество. Щом компаниите така си решават, какво повече остава, няма да борим вятърни мелници.

Подкрепям абсолютно Слънчезара в мнението за пазара в момента - и моите наблюдения са такива - мина времето на големия бум по време на ковид, в който хора, завършили 3-месечен курс, могат да претендират за заплата над средната и намаляха доста джуниър позициите, които са подходящи за такива хора.
Сави - първо, честито за повишението. Според мен, също в другите екипи не цари бурна и искрена радост, може да са малко по-сплотени, да нямат конфликтни личности в екипа, или са доволно лицемерни, или пък - комбинация от всичко това. Ако има проблеми в екипа, всеки лийд би предпочел да си спести допълнителни конфликти или сръдни защо Гошо е повишен, а Пешо - не.
За приятелствата на работа - аз лично почти нямам такива. Имам колеги, с които сме малко по-близки, може да излезем на театър или да пием по нещо след работа, но не ги възприемам като приятели. Най-близките ми такива са хора от други екипи, които дори нямат близък досег с моя екип, просто в годините сме намерили някакви общо интереси извън работата.
А за разговорите на обяд - винаги съм ходила на обяд с колегите ми, никога май не сме обсъждали мениджмънта или ТЛа с някакво оплакване. Принципно, тези оплаквания се слчуват в по-тесен кръг, не с 20 човека на масата. Обикновено си говорим за злободневни неща, кой какво ще прави уикенда, къде ще пътува, какво е гледал, чел, бистрим политика и спорт. Дори бих казала, че рядко се говори за работа, освен ако няма някакви грандиозни теми - примерно, партита, тийм билдинги, някакви клюки на глобално ниво - примерно, сменено СЕО, промяна при някой от клиентите, такива неща, които са далеч от обсъждането и злословенето по ТЛа Не бих казала, че след Х обяда съм си станала по-близка с колегите, просто знам например, кой гледа футбол и кой не, кой има драми с колата, кой е ходил на концерт  или кой си е купил евтини самолетни билети до Италия, примерно. Честно, не си представям да не контактувам с колегите си, дори и да е на най-тъпите и далечни от мен теми, някак ми звучи доста странно да си говорим само за работа.

Аз не бих наблягала на увеличение на работата. Сигурна съм, че е така и си съвестен и работлив човек, но просто масово работодателите ще си кажат "ааа значи таказ бяга от работата".
Наблегни на липсата на видимост и хаос, от където липса на визия за развитието ти в компанията. Достатъчно общо е, без да настъпва никого.

Милениалите, се убеждавам, че сме от прецаканите поколения. С мисловен бунт срещу порядките на буумърите, но все пак изпълнителни, приемащи работата като много важен фактор в живота си, а в същото време поставени във финансова и икономическа обстановка, много по- непосилна, отколкото преди няколко десетилетия. Разкъсани някъде между праволинейността на работа, деца, ипотека, къща и иновациите и модерните начини за изкарване на пари. И последното поколение, което познава света преди интернета, телефоните и всичко останало. Абе, не е лесно
Gen Z-тата са ясни. Индивидуалисти, поставящи собствения си интерес над всичко. С леко съмнителна работна етика. И няма да имат имоти, щото София е дупка и си живеят под наем, чакайки накъде ще ги завърти вятърът. Може към друг континент.

Вече не сме толкова евтина работна ръка, ясно е, че ако искат да ходят в Индия, ще е по-евтино.
Вече за добри програмисти, дев опс и тн винаги ще има работа, но аз вярвам, че каквато и професия да имаш, ако наистина си топ в нея, винаги ще имаш работа.
Сега просто е момент за отсяване, което е напълно нормално. Някак ми дойде в повече бума около пандемията, когато всеки съкратен сервитьор се буташе да става дев. Няма лошо в преквалификацията, но тя не се случва с курсче, което продава мечти.
Като всеки икономически цикъл, сега е такъв периода.

Само че всички живеем в едно общество и, когато масата хора нямат добро заплащане за препитание, нали се сещате какъв хаос предстои. Все пак икономиките се крепят на парите, оборота на стоки и капитали. Дори и вие да сте топ специалист, ако няма кой да потребява продуктите/услугите, които произвеждате, все тая.... И то не, защото няма търсене, а, защото нямат пари за задоволяване на основни нужди. Дано не се стига до там, разбира се, но това, което искам да кажа е, че всички сме в кюпа и не можем да живеем изолирано.

Още нещо бих добавила за изкуствения интелект - той похапва доста ресурс, в момента ударно се появяват все повече ферми за ИИ, а не се знае кой ще ги поддържа и как. Ще дойде момент в който това по естествен път ще ограничи употребата му, просто ще стане доста скъп (добрият такъв).

Разбира се, че живеем в общество, ако хората нямат пари, бизнесите страдат. Това, което исках да кажа е, че като си топ в професията си, без значение програмист или баничар, без работа няма да останеш.
Специално България за мен си остава държава, която на “хартия” е едно, а на практика друго, заради схеми, измами, сив сектор, трафик на наркотици, проститутки, мигранти и тн. Всички тези незаконни и други дейности носят мръсни пари, но не влизат в статистиките. Далеч съм от сивия сектор дори, но няма как да се правим, че тези неща не се случват. За това и е ясно как някои винаги имат много пари - бизнесите им работят без значение дали е криза.

Простите програмисти, така наречените "кодери", в голяма степен се заместват от ИИ. Преди време на половинката и се наложи да пише нещо на език, в който няма експертни познания, и вместо да се мъчи и преговаря два дни поиска ИИ да и го напише, после направи малко поправки и за по-малко от час всичко готово. Та няма начин да не се стигне до стагнация на обикновените програмисти. Ще останат софтуерните инженери.

И да си най-добрият в дадена сфера или професия пак не е гаранция, че ще се котираш на пазара на труда. Ако това, в което си много добър не е търсено, няма да имаш работа, а ако имаш, е нископлатена. Така че много зависи в каква сфера си и доколко е търсена.

Не е точно така. Може да не е много търсено, но дори да е някакво нишово умение, ще имаш клиенти, ако разбира се има кой да чуе за теб. Ако съвсем не се рекламираш и не те знаят, в която и сфера да си - все тая.
Пример: вижте какво става в бюти сектора, може да не работите това, но сте клиенти. В момента има огромен избор от студиа и салони. Обаче читавите специалисти са наистина малко. А на добрите графикът е пълен 2 месеца напред. Ако обаче си мега добър и никой не ти е чувал салончето в квартала, няма как да се радваш на особен успех.
И при спад в търсенето, хората, които продължават да ползват услугата, ще търсят добрия специалист.

Топ специалистите не ги мисля. Не знам дали всички вие сте, но аз съм нормален среден кадър. Както и по-големият процент хора.

В бюти сектора има търсене, аз никога не съм им била клиент, но да кажем всяка трета жена е. В сферата, в която аз съм специалист няма особено търсене на езиков консултант или специалист по даден език. Сега отваряш ИИ и за секунди ти прави нелош превод от който език искаш. С езиците са даскали по определен език и някои имат клиенти, които им ходят на частни уроци. За останалите -- супер ограничено поле за изява, ако не си специалист в поне още една сфера и езикът да ти е просто един плюс.

Как бихте се чувствали ако сте на онлайн интервю с наемащите ви мениджъри, а те не си пуснат камери? Мм е на интервю днес и това се случи. Той си пусна камерата, а ответната страна - не. Много странно!

Аз не знам в коя сфера си, разбира се, че една сфера е много по-търсена от друга. Езикът винаги е плюс и аз съм се занимавала с преводи преди, не основно, колкото съм докарвала нещо отгоре като студентка. Сега това няма много смисъл, може би зависи от езика, моят не е рядък. Но пък човек се адаптира.

Не ми се разтягат локуми, но езиците са едни от най-трудните сфери за развитие на база пазара на труда. В общия случай развитие няма. Търсене няма. И аз си мислех, че като съм една от най-добрите и ще ми се отворят повече врати, отколкото на средностатистическия кандидат за работа. Но това не е така. И да си the best of the best като ти е безперспективна сферата, ходи се доказвай. На никой не му дреме, че си най-добрият специалист, все пак сме пазарна икономика и играе законът за търсенето и предлагането. 

Не знам, има си развитие, ако е някой език като немски, френски, испански, частните уроци са поне 25 евро на час.
Под развитие разбирам реализация, в добавка сам да си си шеф и да определяш колко точно часа да работиш.
Какво по-голямо развитие от това да имаш гъвкаво работно време, да работиш за себе си и с минимален стрес.