Работа, CV-та, HR-и, съвети - 104

Нашите си спят по домовете и се носят един друг, като са залвни до козирката, вие за някакви обяди се притеснявате
Слагам емотче, но на мен не ми е смешно, защото за позиция, на която аз отговарям на 100%, беше сложен човек, който грам не отговаря и има нулев шанс на свободния пазар, ама пък са си близки.

Опитвате се да отрежете с нож кое е редно и кое не, а то нещата са нюансирани и мярката е решаваща. По принцип когато служителите ходят на обяд обичат да одумват фирмата и шефовете и един перманентно присъстващ шев ще е смущаващ фактор. От друга страна един тотално дистанциран шеф ще бъде отчужден и изолиран и колективът пак ще го одумва. Та има си моменти, когато и шефът трябва да е с колектива, но е нужен усет да се хванат.

Пак пиша от другата страна.

Изключително ме натоварва подмазване, опити за сближаване тип да ползваме възможен кяр и подобни, много ме дразни. Пак казвам - човек съм и като такъв 8 часа не мога да мълча като пукал. Ако се засека с някого на кафе машината - разменям няколко думи, ако имам време - в кухнята сядам с екипа, не говоря за някакви специални организации. Но за мен е важно да мога да направя бързо връзката - човек->лице.
Аз съм там, където са проблемите - случва се в едни екипи да се задържам повече, поради това, че има нужда от моята помощ; в други - по-малко, защото там сме в ситуация - бизнеса си върви и всичко е точно. Е, във втория екип - какво да му се вра на колегата, нещата си вървят и той/тя се оправят сами, няма нужда от мен там.

Имам колеги, включително и подчинени, които познавам от много години (15-20), имаме си приказката. Приятели мога да нарека не повече от 2-3. Все пак, смятам, че в офиса дистанция трябва да се пази, а и генерално не съм за прекрачване на граници. При по-младите екипи е малко по-различно, там парти културата е в разцвета си и понякога се размиват границите. Аз имам подчинени, на които мога спокойно да съм майка и откровено не съм им интересна, нито за разговори, нито за купон.

Когато започнат приказките - кой колко много работи и колко бил добър - тъжната реалност е, че това не винаги е вярно. Затова и при оценките, често търся ОВ от колеги, партньори, дори клиенти за мои подчинени, с цел да съм максимално обективна. Да, губи време, да трудно е, ноп така излизат много неща, които нe са видими нито за самия човек, нито за колегите му. Много често служителите нямат поглед върху цялата картина и повтарят мантри.

Имаме си вътрешна шега - шефа е като подправките в яденето - като са много - става неядливо, а като липсва - безвкусно.

Граници и някаква дистанция си трябват, разбира се. Но описаното демонстративно стоене през 10 бюра и отказ за комуникация няма как да са ОК. Говорим за липса на елементарна любезност в рамките на един екип, такава си трябва да има дори и между различните нива. Никой не говори да си станат първи дружки или пък за подмазване а за някакъв минимум  комуникация колкото да не е съвсем темерутска история...

Абсолютно си права, natka.
Човекът е просто... ръб

Не е лесно да бъде приет нов мениджър, особено такъв, който идва извън екип/отдел. За повечето хора това е навлек, те нямат зор да го обучават и т.н. И именно тук зависи как ще се позиционира сред екипа си, ще даде ли шанс и т.н. Той/тя трява да са проактивната страна и да се опитат да се впишат, а не хората да се чудят ...

Като цяло гледната точка има значение, но за всяко нещо се иска време, включително и човек да свикне с новия си ръководител и респективно - нов ръководител да свикне и да опознае екипа си.

Най-добрите ми работи са били тези, при които е имало някакво "сближаване" с колеги. И в България, и в САЩ. С някои колеги се срещаме всяка година след напускане. Като цяло обаче са малко такива компании и колеги. 
Поне в САЩ това има и голямо практическо значение - най-сигурно се намира работа с познати, които могат да те препоръчат. Дори и години след като сте работили заедно, такива връзки играят роля.

В много от екипите сближаването и споделянето на лична информация се обръщат срещу теб при натиск. Дали вътрешен или външен (икономически).
Това щях да пиша и по казуса на Сави, но се отплеснах. Това с "другите екипи искрено се радват" просто не е вярно. Това е добре изигран корпоративен пърформанс. Човешката природа не е такава, нито капитализмът се гради на това. На работа в един момент хората са конкуренти. Да, звучи неприятно, да не звучи тийм плеърско и дрън дрън, но това са само думи. Не познавам човек, който да каже "съкратете мен, нека остана аз гладен и да не мога да сложа храна на масата на децата си, пък оставете Пенка, аз ѝ отстъпвам". Всеки ще дърпа чергата към себе си.

Принципно аз съм си интроверт и честно казано нито ми се споделят мои проблеми, нито ми се слушат чужди. Говорим си на ниво - времето, децата, колите, почивката и то най-общо. Имам по-близки колежки, на които може да кажа нещо повече, но като цяло избягвам. От старите работни места съм имала също сравнително прилични отношения, дори приятелски с няколко колежки, но от всички остана една жена, с която сме близки. Като ви се разделят пътищата, може и да не се сещате един за друг....

Ох, в една фирма работех, на всеки щях да отстъпя да съкратят мен, а не него! Наистина! Толкова нетърпимо беше, че се чудех как ще изкарам 2 м предизвестие, ако подам молбата. Ама не искаха да съкратят никого, иначе аз щях да драпам с 200, даже не за борси и обезщетения, а за да се махна. Е, махнах се, де! 😆 иначе съм съгласна, че има завист, лицемерие, но зависи. С някои екипи съм била в прекрасни отношения и наистина като е имало повишени са се радвали.

Това е същото. Действала си в твой интерес, не за чуждия.

Минаването през корпоративната мелачка така ме е калила, че няма какво да ми се опре😂чита ви и пред очите ми са живи всичките ситуации, които описвате.
Шегата настрана, но ми попадна една такава статистика: към 2.2024 в джобса е имало ок. 5к обяви за програмисти за една година, към 2.2025 е имало ок. 4к, а сега към 2.2026 са към 2к. По информация от добър програмист на средна заплата в София заетостта му е 4 ч/седмица. Положението изглежда плашещо и тези специалисти се чудят какво ще работят изобщо.
Какви са вашите наблюдения по този въпрос? Тази група хора бяха определяни като движещ фактор в икономиката на България.

2048 обяви за програмисти в джобса? Това е сериозно количество.
А колко са обявите за AI инженери? Като ги събереш с обявите за програмисти, може да се получи броя от предишни години.

Иначе наблюдението ми е от колега програмист, който вече 6 месеца търси работа. Има 20 години стаж, включително с подчинени плюс магистратура. Има и по-тежки случаи.
Купонът свърши.

Ще стане като с всички професии. От 10 човека ще остане един ( макс. двама), който е най-добрият и ще върши цялата работа за средна заплата.

Точно това щях да пиша - ще остане качеството. От мои познати с над 25 години стаж съм чувала, че е плашещо какви некадърници работят в сектора.

Аз с въпрос - удачно ли е да кажа на интервю за работа, че си търся друга заради недоброто заплащане. Има и други причини - стрес, увеличен обем работа и т.н., но няма как да си изреждам натрупаните негативи и се чудя какво да посоча.

Много е сложно и не може да се каже еднозначно. Ако говорим за бройка обяви - да намалели са значително. Но причините за това не се коренят в България, а по-скоро в кризисната обстановка в Европа, в частност Германия и Франция,  както и Великобритания и Щатите. Колкото и да звучи парадоксално,  но и геополитическите фактори също оказват сериозно влияние - например, за Европа е затворен целия руски пазар, а той не беше никак малък. Заради бума в Азия, има едно вторачване на бизнеса в Индия и Китай, от което, за съжаление, ние като евтина локация доскоро, губим.
Защо казвам евтина локация - бяхме, вече не сме. Очакванията (ако отворите групите във фейса дев бг и дев бг джобс), там ще видите, че рядко някой става от леглото за под 10 К в евро. (което според мен хич, ама хич не е вярно). Особено в частта дев опс и мл опс и сек опс е чудо.
Колкото до хайпа в изкуствения интелект - безспорно, това е едно улеснение за вършене на работата, но не е панацеята, която ще изкорени професията. ИИ е просто още един инструмент за работа, но ако не разбираш, не знаеш какво правиш и от сорта - ми няма да го измисли ИИ. А и тоя ИИ нали иска хора, които да го развиват и усъвършенстват, той не се самооправя, колкото и да се пише по въпроса. Дейта центровете се оказват едно много скъпо удоволствие, искащо колосални количества енергия и още, и още.
От друга страна - заради разцвета на академиите в пост-ковидния растеж, куцо, кьораво и сакато реши, че сега е момента за големите пари. Да, ама не. Защото фабриките за мечти бяха добри, но реалностите са, че няма база за сравнение между преквалифициран сервитьор/икономист и човек завършил бакалавър в ТУ или ФМИ. Респективно, бенчмарковете (този термин взех от фейсбук, а иначе си е просто ... гледане в чуждото канче, в контекста на описаното) на преквалифицирани се целят в заплащането на топ специалисти с релевантно образование. Има си конфликт, генерален, но реалностите и кризите покрай, най-вече, икономическите войни на големите, ще наместят нещата. За преквалифицираните ще става все по-трудно да си намерят стартова позиция, не  защото толкова няма, а защото подбора вдига критериите и поради пренаситения пазар - намалява заплащането.
Според мен, важно да се каже е, че и поколенческите особености на милениалите и ген З също играят някаква роля. Обаче - не ми е целта да заклеймявам младите - светът се развива и съответно и сферата.
В България все още качеството на произведения продукт е отлично, така че вероятно няма съвсем да се затрие сферата, но ония хайп, че с 3 месеца курсче и - не мога да си губя времето в университет, като мога и без образвоание - просто ще се промени. Силно се надявам образованието да се върне там дето му е мястото - в училище и университета, а не да се мести в школи, където се бълват занаятчии на кило.


Не бих казала, че заплащането ми е във фокуса. То, че може - може, но рискуваш да си отрежеш клонката изначално, особено ако във въпросната фирма няма практика за редовни индексации на заплащането. Между другото - това се подразбира, че е в основата на всяко търсене - растеж, включително и финансов.
Аз бих казала (на база написаното от теб), че поради реорганизация в компанията, в която работиш, забелязваш силно тревожна тенденция свързана с изключителното повишаване на стреса, както и това, че няма сякаш не се вижда ясна визия и посока за личното ти развитие, като това е съпъствано с огромни обеми от работа (често невъзможни за свършване от един човек) и почти експоненциално нарастване на нивата стрес и очакванията към теб. Уви, дискусиите с мениджмънта, не ми дават светлина, поради тази причина би желала да потърсиш нови възможности за реализация и кариерно израстване. (примерно)