Работа, CV-та, HR-и, съвети - 104

Благодаря за пожеланията!
Не знам защо отговори точно на мен, явно нещо от написаното те провокира;)
Аз също съм правила интервюта за отдела, който ръководех, пътувала съм на 500+ км, за да се видя с кандидатите, за да го има живия контакт и да имаме един нормален процес по подбор. В конкретния случай нещата са черно-бели за мен, няма как да очаквам от компания, която си търси служител, такова отношение и да не ми светне нещо. Най-малкото са могли да предупредят.
В случай на болест или болничен, а това може да е валидно и за двете страни, датата се променя и интервюто се провежда в друг ден, лесно за организиране е.
Процесът е двустранен според мен, при сериозен работодател и искан служител и двете страни трябва да положат усилия.

Не би имало проблем, ако просто страната с неработеща камера каже, че има някакъв проблем (технически или друг).

Честно казано, невключена камера, без никакъв друг контекст и за мен би било неуважително, от която и да е от двете страни. ОК, разбирам да има технически проблем (аз съм имала), човек да е болен (съвсем уважително), но поне едно изречение може да се каже по въпроса. Отдлено, всичките ли имат технически проблеми или течащ нос? Предполага се, че това интервю е в работно време, не е като да е в 6 сутринта, че да са по пижами и рошави.
Аз много се дразня на невключени камери, когато другите са с камери. За толкоз години пандемия и хоум офис, сме се нагледали на какво ли не, голяма работа ако някой е неглиже, зад него е разхвърляно или има тъп фон на тиймса.

За мен също е неувжително, но чак ми стана смешно, че някой очаква, че бихме се обяснявали, че е неуважително или бихме искали друга дата. Не, ще си проведа интервюто, но ще си имам един минус в главата за тези интервюиращи и компания. Само по себи си това не е решаващия фактор. Но ако натежат на везната и други фактори, комплексно решението за мен ще е вече така или иначе "не". Аз също вече не бих се метнала на първата оферта, имам някакъв завишен минимум, който трябва да ме е накарал да чувствам спокойна по време на подбора и че базисно поне средата не е токсична. И разбирам какво има предвид tuty за 6-те месеца, те са си лично за нейн подбор, а след това, ако все още няма работа, евентуално ще мисли дали да приема първата оферта или с какво да прави компромис.

Зависи за каква позиция се кандадатства и дали се очакват последващи интервюта. Ако се очакват, не е такъв проблем. Лично аз го приемам че са лейд бак и очевидно първото интервю не им е важно. И също ще си изключа камерата.
Ако тенденцията продължи на последващи интервюта, питам директно.
С една дума приемам го като леко изявен червен флаг.

Според мен в тази дискусия се изпуска един много важен контекст – начинът, по който работим, се промени драстично през последните години. Масово вече се работи хоум офис или хибридно и това няма как да не се отрази на хората. Социалните ни навици се промениха, прагът ни на търпимост към постоянни онлайн срещи се промени, а и самото усещане за „присъствие“ вече не е същото.

Липсата на включени камери по време на интервю не е автоматично знак за неуважение, студенина или лоша култура. За много хора това е просто въпрос на комфорт и енергия. След години в Zoom/Teams среда, част от хората изпитват реална умора от постоянната видимост и социално напрежение. Не всеки се чувства комфортно да бъде „на показ“ през камерата, особено ако това е поредната среща за деня. Това не означава непременно, че не приемат интервюто сериозно.

Същото важи и за темата, че мениджърът „страни от екипа“. Днес дистанцията не винаги е лична – често е структурна. Когато комуникацията е основно дигитална, естествената спонтанност и близост просто не се случват по същия начин, както в офис среда. Не казвам, че това е идеално, но е реалност.

Давам и личен пример – на нашето фирмено парти също идват сравнително малко хора. И това не е защото са асоциални или не харесват колегите си. Просто много хора нямат нужда от допълнителни социални контакти извън работата. След цял ден срещи, чатове и координация, за тях презареждането означава тишина, семейство или лично време, а не още едно събитие с колеги. Работата все повече се възприема като професионално взаимодействие, а не като социален кръг.

Отделно, темата за „мениджъра“ също често се опростява. В корпоративния свят понятието мениджър е доста размито. Едно е да имаш позиция с такова заглавие, друго е реално да бъдеш лидер. Лидерството не идва автоматично с титлата. То е свързано с умения за влияние, емпатия, комуникация, визия и способност да вдъхновяваш хората.

Много хора искат да станат мениджъри, защото това е следващото стъпало в йерархията – повече пари, повече статус, усещане за развитие. Но не всички искат – или могат – да поемат реалната отговорност за водене на екип. Да управляваш процеси и да водиш хора са различни неща. И понякога получаваме първото без второто.

Затова ми се струва, че е добре да гледаме по-широко на ситуацията. Контекстът на работа се промени, социалната динамика се промени, а и самите очаквания към ролите в компаниите се променят. Не всяко поведение е знак за проблем – понякога е просто отражение на новата реалност, в която всички още се учим да функционираме.

Това е разковничето. Когато работиш от вкъщи, нямат право да те карат да си включваш камерата. Една колега беше се изказала по подобен начин на един масов кол, та добре, че имаше опитна ейчарка и смекчи "ако имате желание, разбира се, хич не е задължително".

Пиша за ежедневна работа. При интервю пак не могат да те задължат, но е в твой ущърб да не я включиш.

За мен е разбираемо ако си болен или нещо подобно да се извиниш и да не си я пуснеш. Хора сме, случва се. Предпочитам интервюто да се случи, а не да се отложи за да сме с камери.
Обаче в случая са били мм с двама интервюиращи и само той е бил с камера. Демек другите двама не са болни. Ама както и да е, аз бях леко “абе тия… защо така”, той пък се е изкефил, че като изключим тая история минало добре. Ще ходи на второ живо интервю и там ще се срещат вече в офиса, ще се гледат.

Ами ето защо. Явно е било заместващо на разговор по телефона.

Не бих казала. Първо по телефона беше чр-ка.
След това вече с мениджъри и са си го разпитвали както трябва. Явно са разчитали ма живия контакт ако се харесат. Знам ли? Пак е странно.

Аз не говоря само за камери, пуснати когато хората за хоум, но и когато са в офиса. Ако се чуваш с клиенти или с други офиси, и всички са с камери, ми е много странно аз да не съм, ако нямам някаква уважителна причина (като например, болна съм, имам проблем с компютъра или интернета - и това се е случва). В такива ситуации, аз бих приела, че човекът без камера, просто си цъка нещо и не се вълнува от срещата - знам, че невинаги това е причината, ама хайде, хора на по 30-40 години да се срамуват да си пуснат камерата, е малко прекалено вече. Става дума, пак, за срещи, на които останалите са с камери, а 1 не е и за срещи, които са в работно време, не толкова за ситуацаията, която е описана от Пандора. И да, и за мен е много странна.

Раче и тъй и не е тъй.
Има една група при нас, все са с пусната камера. И като сме в кол 30 човека, почва да накъсва и т.н. А иначе, и на камерата ги виждам, че не слушат, даже единият беше забравил и го гледахме как сладко си похапва дюнер
Има една друга група, предимно жени, рядко пускат камера. Ако трябва да се пусне - пуска се. Обичайно, моята я пускам с хора, с които и на живо си имам приказката или в срещи 1 на 1. Минава си, болна също съм я пускала и колегата, който много настояваше, сам ми предложи да я спра.
Сега - за инстервюто е различно, защото смисълът е да се запознаеш с човека отсреща. Поне аз, ако съм забравила, в някакъв момент се усещам и се извинявам, а ако планирам съзнателно да не я пусна - отново ясно го заявявам с причина. ЗА мен, двамата човека, които не са си пуснали камерите, са над тия неща и вероятно и не подозират какъв смут са внесли. Аз пък, много се радвам, когато интервюто не е онлайн, а човекът дойде в офиса, защото има много неща, които езикът на тялото издава и са съвзем невидими при онлайн комуникация.
Няма правилно и грешно, до разбиране е. Но пак казвам - това си е моето мнение и разбиране, не задължавам никого с него, вероятно (като чета) съм предизвикала купища червени флагове.
Здраве да е, човек се учи докато е жив.

Твоя ММ щом се е почувствал кофти, да беше си изключил камерата и да следи за реакции.
Все пак ще се видят живо, така че не виждам кой знае какъв проблем.

Равнопоставеност на интервю за работа никога не е имало.
Кандидатът се чуди какви пируети да прави и какви маски да сложи, за да влезе в клишетата и калъпите на ЧР-тата . Ако кажеш еди-си-какво, да не се изтълкува еди-как-си.
Обаче демонстрираното ниско ниво от страна на тези мениджъри трябва от 100 кладенеца вода да донесем (сополи, отпускк, умора,...), за да кажем, че това не е нищо за отбелязване.
Тема за размисъл: дали това не е било част от теста? Как ще реагира кандидатът? Ще повдигне ли въпрос? Колко елегантно ще го направи? Ако не реагира, в ЧР духа на обобщенията, дали няма да си кажат, че е готов да поема ш*тни? И това плюс или минус ще е?

Ако на интервю отсрещната страна-провеждащия интервю е с изключена камера, аз лично бих си изключила камерата, след като го / ги уведомя.