Работа, CV-та, HR-и, съвети - 104

За мен е съвсем ок да разбереш конкретната заплата, като получиш оферта за работа. Миналата година, когато наистина ми трябваше работа, казвах заплатата под която не бих паднала. Една година преди това се явявах на едно интервю, просто за да добия тренинг, не бях ходила на интервю за работа от 15 години, а очаквахме бъдещи съкращения в старата ми работа. Тогава си поисках повече пари, но аз реално не бях готова за промяна, просто исках да проверя дали все още ставам за нещо. Не мисля, че като не поисках голяма заплата обаче са ме ощетили по някакъв начин. Вече ми я увеличиха веднъж в началото на тази година, вярно с едноцифрен процент, след като ми изтече изпитателния срок вземам и месечни бонуси. Когато започвах не знаех, че ще има такива и останах приятно изненадана. На предишната ми работа, на която изкарах 16 години, в офертата ми предложиха заплата с 30% над това, което поисках. Не мисля, че целта на читавите работодатели е да те прецакат, а по-скоро да дадат някакво "справедливо" заплащане, спрямо опит, знания и потенциал, да не е например повече от това на дългогодишни кадри.

Тони, при цялото ми уважение - подхождаш с неправилни очаквания и от там следват поредица от разочарования.
Видно е, че сравняваш с друга държава, но тук е България и порядките, за добро или лошо, са българските.

1. Нека ти кажа, че работодателите са силната страна на пазара. Ако не си ти - друг ще е, пазарът на труда не е толкова ограничен. Както ти правиш подбор на компаниите, където да кандидатстваш, така и компаниите правят подбор по много фактори - подготвеност и компетентност на кандидата, финансови очаквания, характерови особености на кандидата и оценка, доколко този човек би се вписал в екипа. Това са много важни неща, които за кандидатите понякога са невидими.

2. Един гол професионализъм не е достатъчен. С това не искам да кажа, че той трябва да отсъства, а че ти може да си най-подхотвеният кандидат като умения, но като характер да си сприхава и обидчива, а в екипа ТЛ да е зевзек шегаджия. Само че компанията е доволна от ТЛ, няма никакви намерения да го маха, а от самолет да е видно, че няма да можеш да се впишеш в такава среда и за човек като теб такава среда да се определя като токсична.

3. Иначе да, качествените специалисти са рядкост, факт. Под качествен специалист аз  разбирам човек, който има нужните професионални знания и умения + набор меки умения съгласно моите разбирания за вписване и работа - казвам моите, защото аз ще работя с този човек и аз правя подбора. И да, ти може да оценяваш себе си и на заплата 5 К евро, а аз да те оценявам на 2 К. Това не прави нито мен лош оценител, нито теб лош професионалист, а  ние с теб се разминаваме в очакванията си какво търсим и какво виждаме в реалността.

4. Фирмите правят подбор - те не търсят хора на всяка цена. Не винаги най-подготвеният професионалист е най-важния. Нека да не се пропуска и факта, че често най-силните професионалисти са много трудни за издържане - неуправлявми, примадони, дори на моменти арогантни, а някои и силно ги мързи. Е, пред такъв, честно казано, предпочитам по-малко професионалист, но пасващ ми като разбирания и култура.

Нищо лично, опитвам се да ти помогна давайки ти различна гледна точка. От сърце ти желая успех и ти стискам палци скоро да се похвалиш с нова, отлично заплатена работа!

Не го приемам лично, а и работя вече 12 години в България, но за съжаление, точно този тип мислене, че нали работодателят е силния на деня, кара много хора, особено тези от поколението 20+ да си търсят възможности в чужбина... Мерси за пожеланията, искам да намеря правилното място за мен, а не да правя компромиси, слава Богу мога да си позволя още няколко месеца да търся моето:)

Днес компаниите рядко търсят най-добрия кандидат (каймака на професията). Това е така, защото талантите са скъпи и рискови. Съответно мениджмънтът се преориентира към по-евтини и лесно заменяеми кадри, като в този подход е подкрепен с много системи за контрол и събиране на информацията и ноухауто за бизнеса във фирмата, а не в служителите. И само за определени ключови постове може да се бръкнат за някой наистина ценен кадър.
Поради горното стратегията "аз съм най-добрият и искам много пари" ще среща все повече трудности, освен ако уменията не са наистина много ценни.

Този "тип мислене" е реалността. И, когато не го приемаш, ще търсиш дълго работа. Пожелавам ти, разбира се, да си намериш и да си доволна от условията.

Аз гледам на бъдещия работодател като партньор - нито като по-силна, нито като по-слаба страна. Той търси конкретни знания и умения, аз ги предлагам. Аз търся работа, той я предлага. Никога не ми е хрумвало да гледам на работодателя като по-силната страна. Никой не се е държал и така с мен.
За мен е съвсем ок да не посочват предлаганата от тях заплата на етап подбор, все пак през тях минават десетки кандидати, нормално е да не искат да разкриват тази и формация пред всички тях.

Според мен е хубаво да се каже поне едно "очакванията Ви се/не се вписват в нашия бюджет", защото има позиции, за които не бих инвестирала време в интервюта, ако заплащането не ми харесва. На едно място по средата на процеса ми споделиха точната цифра - 200 лв чисто по-малко отколкото взимах преди. Ако имах тази информация от самото начало, изобщо нямаше да се впускам в 4-седмичен процес с 2 теста и 2 интервюта. Също така ако на някоя фирма съм ѝ над бюджета, никога не ми казват "не можем да Ви предложим това, което очаквате", а ми казват "избрахме друг кандидат". Т.е. аз не мога да си нагодя рейнджа адекватно към пазара, защото просто не знам какво се плаща за позициите, които ме интересуват (в моя случай бях 10 год на едно място, не съм сменяла и нямам реален поглед над заплатите в сферата).
Ако не на етап първия HR screen, може би след първо интервю с мениджър е хубаво кандидатът да бъде ориентиран, за да знае и той иска ли да продължава, или не.

Ти пак добре, на мен ми сервираха при подписването на договора преди години след една камара интервюта и щуротии. И без това се колебаех дали да приема, това реши проблема, но си загубих времето.

На една позната пък ѝ бяха написали в договора основна заплата вместо нето и казали - Е, нали толкова искаш....хахаха

За мен е оптимално на първо интервю да се уточнява заплатата, за да не си губим времето взаимно.

Е, понякога заплатата зависи и от това, което кандидатът ще демонстрира в процеса на подбор, т.е. не е фиксирана изначално. А в ТД се вписва именно основната заплата, при твоята позната е следвало да я изчислят така, че да отразява договорената нетна.

Аз не питам на интервютата какъв е бюджета за позицията - оценила съм труда си в диапазона от Х до У и им казвам този интервал, като ако има редовни извънредни смени, работа с крайни клиенти или други по-натоварващи и сложни задължения очаквам заплащане в горната част на диапазона, ако е по-спокойно - в средната и долната.

Само веднъж ми се е случвало да започна работа с по-ниска заплата от назования диапазон, защото ме подведоха изключително умело, че работата ще е интересна и има възможност за растеж. Оттогава задавам доста въпроси с които индиректно разбирам каквото ми трябва и никога не се съгласявам на по-ниско заплащане, все пак това е единственото сигурно нещо в офертата.

абсолютно покриваш моето мислене.
Силната страна може с месеци и години да търси правилен човек и да прави компромиси с качеството на наетите, това си е неин избор и култура.

И аз питам за първоначалното обучение.
Също така базови въпроси от типа на къде точно ще е работното място, с какви удобства разполага. Че понякога се оказва, че ЧРите не знаят дори къде ще е новият офис!
Също така, работно време!
С две думи - като не мога да получа цифрата на заплатата, то поне да ми кажат цифрите на работните часове и километри...

Това, по принцип, е едно от най-важните неща, които HR скринингът трябва да идентифицира, за да се продължи напред в процеса. Финалната заплата пристига с офертата за работа, след като е минало и техническото интервю.

Истината е, че работодателите искат да минат най-тънко. Естествено е, ама хайде на лицемерим с рейнджове, искаме да видим колко можеш, че да ти дадем повече, щото нали, бла-бла.
И ако е вътрешнофирмена информация защо си е тръгнал предния и състезаваш ли се и с вътрешни кандидати, такава би трябвало и информацията на кандидата защо напуска, пояснения около обстоятелства в СВ-то му и т.н.
Такъв ми е опита и квалификацията. Говорим си за позицията, за да установим взаимно мога ли да се справя, плюс уточненията какво обучение се предвижда. Идеално, ако можеш на практика да си докажеш уменията. Моето мнение е, че къде се виждам след 5 години не е работа на кандидат работодателите.

Като се замисля, досега не съм имала почти никакъв онбординг никъде. Дават ми лаптопа, пращат ми един мейл в който пише как и къде да си достъпя каквото ми трябва за работа, как да си логвам времето и къде е борда със задачите на екипа и ако имам някакви въпроси питам прекия ми шеф или екипа и това е. Имало е разни обучения свързани с фирмените политики, но нищо свързано с ежедневната ми работа.