В момента чета ... 98

Не, ама ако е сто тома не ща. Аз още си залягам над Галактиката. Нещо такова по-научному, по интересному, нещо оргинално с дълбоки портрети - неща по-близо до Лявата ръка на мрака или Магьосника от Землемория примерно.

Да, доста книги са, но поредицата е завършена. За мен Бюджолд е класика във фантастиката.

Тогава нещо от Клифърд Саймък? Той е автор, който вкарва винаги много пластове.

"Следотърсачът" на Орсън Скот Кард си е много хубава. Преплитат се и фантастика, и фентъзи. Жалко, че останалите от трилогията не са издадени на български.

Аз приключих с "Терапията" на Фитцек. С раздвоени чувства съм. Не можах да отгатна напълно отговорите на загадката, но пък и финалът не ми дойде като гръм от ясно небе. Дори не особено долюбваната тук "Останалото е мълчание" ме изненада повече, пък да не говорим за трилогията на Франк Тилие.

Може по-нататък да прочета и някоя друга на Фитцек, но ако наистина "Терапията" му е най-добрата, не знам какво да очаквам от другите. Обаче сигурно би била чудесна на филм, ако няма вече направен.

@Chuby. Няма как да е Ле Гуин или Гладните игри - ОСКард си е малко сектант (алюзии и метафори с видове религии), а и романът е доста стар. Като допълнение: някак е простичък - и като сюжет, и като стил - което за мен е нормално, понеже героите са деца (и още по-точно юноши). Чете се леко, без да е инфантилно. "Трудната" част от възприемането (при мен) беше с разните прескачания във време и пространство (но на една планета), понеже понякога не разбирах от първи път следствията от "отиване/връщане". Те пък са и в 2-те линии: звездолетите, които правят квантов скок (явно през червееви дупки), и младежите от Градина с техните "подскоци" във времето. Най-вече, сблъскването с остарелите постулати (и в худ.литература), че не можеш да срещнеш "себе си" там.
А ако остана само в творбите на Кард - не е по-мащабно и по-добро от Ендъровия свят. Лично при мен - като читател, запален в тия сфери - Ендъровата вселена си е един различен Хиперион, не по-малко технологично-философски.

Започвам
"Остайница" от Рене Карабаш /Ирена Иванова/

В моята лична "класация" другите книги на Фитцек са още по-завладяващи от "Терапията".

Една много дълбока, философска и въздействаща книга - "Четецът" от Бернхард Шлинк.
Издадена е за първи път през 1995 г. и оттогава не спира да вълнува читателите, защото поставя вечни морални дилеми, независимо от контекста, зададен от историческото време.
Такива теми са сблъсъкът между поколенията, когато децата изпитват недоумение пред жестокостите на властта, толерирана от техните родители, колективната вина пред грешките от миналото, но най-интерсната тема е за  социалния срам, който ръководи решенията и целия ни живот.
Точно такъв е централният образ в романа - една жена, в чието ядро стои огромен, невъзможен за преодоляване срам, покрай който се оформя живот, изграден изцяло от защитни механизми. Проследявайки стъпките на героинята, авторът разгръща чудовищните размери, до които се разраства трагедията в стремежа да не бъде разкрита никога. Животът ù е бягство, а всяка заплаха от разкритие води до агресия и нови стратегии за оцеляване. Разбира се, всяко бягство има и крайна точка, когато гърбът опира в стената и единственият избор пред човека е да се изправи срещу демоните си. Но какво се случва, след като преодолее страха и се справи с дефектната си функционалност? И когато вече нямаме нужда от лъжи, поносима ли е истината?
Колкото и да бягаме, животът прави неизбежно истината и времето все някога да се срещнат в една точка и тогава се рушат идентичности, маските стават ненужни и човекът се среща с автентичната си сърцевина. Това е моментът на катарзис, след който може да има само освобождение, а какво е освобождението за Хана, ще разберете в края на историята.
Това не е нито романтична любовна история, нито книга за нацизма, а много по-универсален и дълбок психологически анализ на човешкото поведение и отношенията, в които се въвличаме, водени от липсите си.  
Може много да се дискутира върху темите и образите от книгата, но не и без да се издаде съдържание.
Мисля да продължа с "Внучката" от Бернхард Шлинк, която е идейно обвързана с "Четецът", така че се надявам да е също толкова хубава.

Гледах филма по тази книга с Кейт Уинслет в главната роля. Добре е направен.

Филмът създава малко по-различни внушения от книгата, най-малкото защото Кейт Уинслет създава един по-мечтателен и харизматичен образ, докато героинята в книгата не е такава, но най-същественото е, че нейната дисфункционалност, която е основна за изграждането на образа в книгата и е причина за морално падение, във филма е предстсвена просто като недостатък и се набляга повече на личното страдание на Хана. Не че не е хубав, но е просто една възможна вариация на текста.

Започнах Една любов в Париж. От началото на годината съм под влиянието на Съмърсет Моъм. Абсолютно удоволствие е и този му роман.

Прочетох в сторител "Планът елиминирай Европа" на Людмила Филипова. Много ме дразнеше сгрешеното име на доста места из книгата на Илон Мъск с Ейлион Мънк 🤐
На мен историята ми беше интересна, предполагам ще е така за повечето хора обичащи конспирациите и онези, които вярват, че има задкулисие и малко неща достигат до обикновения човек.

Според мен нарочно е използвано друго име, защото е герой в книгата, а на очерците в началото на главите е Мъск.

Приключих "Плувкинята" (Лорен Ан Уайт) - чудесен трилър, както и останалите от авторката впрочем
Дадох ѝ 5*.
Ревюто ми е по-надолу:


Започнах "Аз съм принцеса Анастасия" от Ариел Лоуън , авторка на любимата на много дами от темата книга  "Ледената река".
За момента добре ми върви, макар че винаги съм скептично настроена, когато американски или западни автори пишат книги, базирани на руската или съветската история ...

И да кажа - в един телеграм-канал (който ползва Телеграм, мога да пратя линк към канала) се е появил фен-превод на книгата на Селест Инг "Всичко, което не ви казах".
Пиша го, защото знам, че много хора проявиха интерес.
Не знам какво е нивото на превода, де...

Миж, може ли да ми изпратиш канала? Мъжът ми ползва телеграм /тегли ли се книгата или се чете от канала, нямам понятие как се борави там и затова питам/?

Теглят се. Те по принцип са като вайбър. Няма много разлика в ползването.