Писмото на Калушев до майка му, дори и без лингвистични търсения или познания, звучи ... някак клиширано. Не лично. Тоест, то е лично обръщение към нея уж, но не е от "дъното на сърцето". Представям си, че в такива моменти човек използва собствени думи и мисли, с които да изрази себе си.
Това писмо звучи или като скалъпено от клишета, както казах генерирано... Или е насочващо и съвсем умишлено са използвани известни (или поне откриваеми) цитати и фрази...
Това писмо звучи или като скалъпено от клишета, както казах генерирано... Или е насочващо и съвсем умишлено са използвани известни (или поне откриваеми) цитати и фрази...
Деян не е случайна фигура и все още имам въпросителни, дали ролята му не е двойна.
Още при пускането на първите кратки видеа написах, че за мен тенденциозно позират пред камерата, която са знаели, че е била наблюдавана, както и те. Сбогувайки се, заявявайки, че са приключили с общата работа. Тези хора не са искали да се самоубиват, не са били лишени от възможности и варианти, но са били подведени и вероятно самонадеяни. Вл. Йончев каза, че една от лошите страни на Калушев е крайната му самоувереност. Надценили са възможностите си да се спасят, а вероятно и опасността на хората, които са ги използвали. Отделянето на Калушев с по-младите (не изключвам Николай да не е бил предвиден да е с тях) е бил опит и да се презастрахова, че на тях няма да се посегне.
Ивей, смятам, е сивият кардинал и много по-голям фактор в това, което им е коствало живота. Неслучайно и него може би са го ликвидирали по по-жесток начин.
