ощетяване при наследство

Тя пита каква е успеваемостта на такъв вид дела всъщност. Нищо друго не пита.
Не пита да води ли дело.
Не пита права ли е.
Не пита справедливо ли е.
Чисто юридически й е питането.
За това аз поне се въздържах от съвети извън питането.
Предролагам и авторката не я интересуват такива постове извън въпроса й.

Пуснала съм тема с въпрос,хора минали през това да споделят опит и конкретно колко време им е отнело,преди да се свържем с адвоката. отговори тип-това е волят на дядото, сметки за цени и общи части и дали нашият случай си заслужава, не ги оценявам като полезни,защото ние сме преценили дали си заслужава и дали ще водим битки. Никъде не съм задала въпрос,заслужава ли си?

Адвокатите щяха да умрат гладни ако не си заслужаваше. Как да кажа, човек трябва да си избира битките.

Вие дори не можете, да оцените полезността на някои от съветите, а това, че не намирате дори разлика между "общи части" и " запазени части" направо ме плаши.
 За пореден път се убеждавам, че насила мога да взема, ама като давам, насреща трябва да има капацитет, да вземе.
Почти няма възрастен българин, който да не е наследил земеделски земи, а тук ако са имали общи със сестрата, то е наследил и нейните дялове. Студиото в Мездра също е на пазарна цена от дек.25 г., малко пари в банка, пенсията и още всякакви дреболии влизат, които Вие подминавате като бърз влак. А ако някой му оформи и дългове ( скоро е починал и никаква давност не е минала), ситуацията става дебела.

Ами нали именно сметката за запазените части на всеки от четиримата наследници  и разполагаемата част ще Ви даде отговор, какво да очаквате и как да изиграете картите си по- успешно.
 Наистина ли не разбрахте ?

По повод на лелята, за която сте били плащали на жена, неясно колко време и в какъв обем грижа. Излизането от зоната на комфорта и един разговор с тази жена, какво може да очаквате, как да го оформите юридически и тя какви грижи би искала, не е лек и приятен и не става за 10 мин., но сега можеше нещо , дори само ид.ч. от тези бленувани имоти, да е прехвърлила или завещала на майка Ви.

Ама искате хор, който да припява. От реалната помощ не умеете, да се ползвате.
Делата могат да са няколко вида и с една дума може да ги опише само журналист или разказвач на истории.
Със сигурност ако се навържат и едно се спре докато мине преюдициалното, може да откарате и над 10 год. ако другата страна даде сериозен отпор и е заинтересована.

Ооо, това са ни едни от любимите клиенти.
Винаги си заслужава да водят дела.
Поне за нас.

Ами така де,трябва да има хляб за всички.

Aз много добре правя разлика между запазени части и общи части,ма не знаех,че трябва да ви цитирам мотамо всичките. Иначе някакви хора да ми говорят за пари от пенсия при положение,че тия всички хора са живяли на едно място докато не докопаха имотите, и не са могли да си платят и парното е малко смешно. Да ви кажа и през ум не ни е минало да питаме раково болна жена,дали ще хване да остави нещо. Обстоятелствата бяха форсмажорни и лелята на майка ми си отиде бързо и по много гаден начин, сигурна съм,че ако е знаела къде ще иде всичко е щяла да се подготви. Както и да е, ние по принцип имоти си имаме( в смисъл такъв-закупени от нас,не наследени) и пари за адвокати също. Не ми пречи и няма да се тормозя,че ще се водят дела с тях.

То няма за какво да се тормозиш, даже и да не спечелите, поне ще им направите мизерия, ще ги държите в напрежение няколко години. И ще ви е обеца на ухото, че полубрат, не е брат.

За мен темата се изчерпи и поема неприятни завои. Не виждам за какво нападате авторката. Каквото си решат, ще си действат.
беше полезно да прочета някои неща.
То понякога  и брат не е брат.

Излиза че рядко брата е брат.

Ако майката на питащата го е гледала редовно, надали е щяла да допусне такова внушение лесно. Помагане с малка сума чат-пат ( за което нямаме доказателства)  не е гледане. Всяка година имам поне по един клиент, с който водим безкрайни разговори, без да стане ясно, какво ,аджеба, иска човекът. То намеци, то теоретични въпроси, то искат да градя хипотези въз основата на предположения. А е толкова просто: имат някакъв стар човек  с имущество, вече им е неприятен, не общуват с него, друг живее с него, колко го гледа този друг - ние няма как да гадаем ако нямаме никаква редовна връзка със стареца.
Евентуалният наследник като хвърковата чета обикаля по адвокати и е силно стресиран, че това, което си мечтае, да завари смъртта в масата на наследството, е възможно да отлита или да намалява сериозно.

В случая няма обезнаследяване, защото:

 - има си имот в масата на наследството ( а че не са жадуваните 2 софийски имота ...) - има имот, най-вероятно и някой лев, селскостопански земи и др. дребни;
-  разпореждането е безвъзмездно и бащата е оставил възможност на първородната си дъщеря, да използва законовата възможност, да иска намаляване на разпорежданията до размера на запазената част ( колко е в сума, сто пъти указах на авторката да се стегнат с майка си и да започнат грамотно установяването поне с предварителна извънсъдебна частна експертиза).
От това зависи успеваемостта.

Ако второто семейство бяха изфабрикували покупко-продажби читаво или няколко сделки срещу издръжка и гледане, майката на авторката щеше да има доста по-малко възможности.

Само синът на брата.

И да, никакво съчувствие и разбиране и от мен на някой си, който ей така решил да намали бъдещото наследство за "бившето" дете, нито пък за новата съпруга, която, милата, ти да видиш, била длъжна да мисли за собствените деца и да прецака другото дете на мъжа си, нито пък на самите деца. Каквото има да търси майката на питащата, да го търси. Точно дарение се намалява лесно за възстановяване на запазена част.

Да, знам, може да има защо, може някои деца да са справедливо компенсирани, може да са гледали дядото, може не знам какво, обаче в общия случай не са и тук няма данни първата дъщеря да е. Много мъже загърбват след развод изцяло или отчасти старите си деца, много втори жени го намират за редно (длъжни да мислят за своите, нали) и много всякакви хора смятат, че дори делът на бащата в общите с новата съпруга имоти трябва да се наследи само от новите му деца, понеже в тях участва майка им. А тук дори случаят не е такъв. До дупка гонене, дори само за урок да е. Разбира се, това не отменя преценката на шансовете и средствата, но тук по описаното шансовете изглеждат добри.

Има случаи когато децата загърбват родителя си и цялата му рода.
При нас точно такъв е случаят
,Драма за запазени части нас няма да има, гарантирано.

Всичко има. Няма данни обаче, както писах, случаят да е такъв, а загърбващите бащи са повече от децата.

Би ми било интересно в горния случай да чуя гледната точка на децата, не на мащехата. То е ясно, че тя все ще хвали нейното дете, а първите му деца все ще са неблагодарници на прекрасния си баща. Но истината вероятно е много различна