Работа, CV-та, HR-и, съвети - 105

Тони, с теб говорим за абсолютно различни неща.
Ти говориш за отдаденост на служителя - доколко един служител да бъде отдаден на компания е ЛИЧНО НЕГОВО решение. Да, компанията ще му говори за семейство и прочее тъпотии, но компанията има една основна цел: да печели. Толкова. Компанията не е социална организация, която да се грижи за мисли и чувства, тя е на пазара да печели. За да може да печели, на компанията ѝ трябват качествени служители, които да изпълняват целите ѝ. Компанията не иска да им плаща, защото това намалява печалбата ѝ, но ѝ се налага. Повторението на думата компания е съвсем умишлено във всяко изречение.

Описанието на структурата на компанията не е кариериъм, а просто диаграма на позициите в една организация. В повечето по-големи фирми (50хил и нагоре служители) е подобна, с някакви нюанси, но подобна. Това описва различните нива на заплащане за различните нива. Докъде ще се стигне - зависи от знанията, уменията и качествата на отделния служител, потенциала му да носи отговорност и желанието му да учи и да се развива. Няма НИКАКВА гаранция, че всеки ще стигне до високите мениджърски нива, защото формата е пирамида - колкото по-нагоре се отива, толкова повече се стеснява. Колкото към по-тясната част на пирамидата се движи човек, толкова повече е заплащането, бонусите и придобивките. Затова и много хора се стремят в тази посока. Това не е бесен кариеризъм, а желание да получиш повече и да живееш по-добре. Всяко нещо си има цена, това е ясно, така че тези, които искат да се занимават с организация жертват най-често от личното си време и се раздават малко повече, за да постигнат онова, което искат.

Сега вече ще те шокирам напълно, но: има хора, които са родени да бъдат лидери. На тези хора им се получава лесно, без особено усилия и напъни. Просто, защото им иде отвътре. Това изобщо не означава, че са подмазвачи, че се лигавят или са готови на всичко, нищо подобно, обичайно са не много долюбвани, защото имат топките да наричат нещата с истинските им имена и да се борят, за да получат това, което искат. Виж, има и такива, които са силно убедени, че са родени лидери, но някак си не им се получава. Драпат, напъват, ама не става и не става. И почва едно озлобяване към всички и всичко, всички над тях са връзкари (не е изключено и да е така, но те силно преекспонират ситуацията), те са онеправдани (понякога си е напълно вярно), но в по-голямата част от случаите, тези хора просто не стават. Те искат да шефстват, а не да водят. Когато мен ме направиха мениджър, аз съвсем честно си казах защо - искам да направя реорганизации в работата, но с човек върху мен не мога, тъй като във всеки момент моето решение може да бъде подменено с такова от по-високо ниво, затова освен власт ми трябва и оперативна самостоятелност в някаква степен. Да ти кажа, години по-късно, направих това, което исках, с много труд и желание и да, гордея се с него, защото много често се дава за пример не само в Родината.

Колкото до заплащането - не случайно се нарича пазар на труда. Е, ти като отидеш да си купиш домати, не се хвърляш веднага на най-скъпите от първата сергия, нали? Същото е и на пазара на труда - гледа се цената, която компанията трябва да плати, прави се оценка дали си струва да се плати по-висока цена за нещо и то дали наистина струва толкова. Не се хвърляш и на некачествена стока, която е тръгнала да се разваля, но е скъпа. Същото правят и компаниите: подбират най-доброто, което  могат, за бюджета, който имат. Но понеже хората не са домати, а живи същества с мисли и чувства, е доста по-трудно да се подберат хора от това да си купиш домати. И ние сме губили колеги, хората, желаещи да отидат на погребението бяха улеснени, направихме и дребен жест към близките на колегата (Бог да те прости, дано си по-добре там). Позицията се обяви веднага, в крайна сметка, екипът не може да работи претоварен и трябваше да се погрижим и за живите.

А че семейството е най-важно и времето с децата - аз винаги съм го писала. Често съм писала на хора тук, че не бива да се раздават до припадък. Само че част от грижата за тия деца е именно да можеш да им платиш уроците, дрехите, да ги заведеш на почивка, а това, уви, става с по-добро позициониране за заплащане. Пък ти си говори за цинизъм колкото искаш, мисли си за това как жените си получават позициите и т.н. Няма никаква доза цинизъм в това, човек да иска за себе си най-доброто и да се опитва да го постигне, това не е кариеризъм. Кариеризъм е да нямаш скрупули и да си готов да прегазиш всеки, да правиш мръсни номерца и интриги, а масата от хората, пишещи в тази тема не са такива.

Аз съм от хората, които дори когато трупат стаж и опит в дадена област не се съгласяват да работят за 500€. Това е моето собствено ценно време и не смятам, че е редно да се бъзикат с младите, сега ако е някои студент, който го издържат родителите и живее на общежитие на 20лв добре, но аз плащам квартира, скъпи семестриално такси, пътувам, освен това не ям мушмули. Ще работя ако трябва като продавачка, а междувременно ще търся да се "закача" някъде за прилични пари. Може да нямам опит, ама като го придобия ще съм им полезна. Приятелят ми така, когато започваше с IT преди няколко години, му предложиха с 600-700лв над очакваното, 1г седя на бенча и минаваше през някакви вътрешни обучения, обаче сега като се научи вече им изкарва много повече пари и върши работа за няколко типа специалисти. Аз във втори курс в унито бях решила да работя като маникюристка, изкарах курс при една жена и понеже ме хареса ме назначи в салона си. Пускаше ми по малко клиенти, основно такива, с които не и се занимаваше. 5 месеца работих за 300-500лв, щото нали съм била нова, толкова съм си изработила, трябвало да си спечеля доверието на клиентите. Еми съжалявам, накрая напуснах, изгубих много пари за този период, ако бях работила на нормална работа. Златен ми излезе курса и опита. Знам, че вие под стаж имате предвид доста по-различни позиции от това, предполагам и доста по-отговорни, но въпреки всичко вече си ценя времето и труда, и не се съгласявам на стажове и такива глупости.

И как точно ще натрупаш стаж и опит, ако отказваш работа? Продавачките не вземат особено големи заплати.

Ти си знаеш, разбира се, обаче да очакваш да ти дадат голяма заплата заради "твоето ценно време и високите ти разходи", просто няма как да се случи. Трудовите отношения са двустранни - ако искаш висока заплата, трябва да имаш какво да предложиш насреща - стаж, образование, умения, които се натрупват с времето. Затова има различни обяви и позиции, но нелогично е да искаш (и очакваш) заплата, която не е релевантна на уменията ти.

Е справям се, ето сега пак намерих. Идеята ми беше, че не бих седяла без работа, докато намеря място за реализация, работя си нещо да върви дохода и междувременно се оглеждам. Аз не очаквам 3000 лева заплата, но и 1400лв нето не ми е ок да се предлага 2026г в град София. А някои от продавачките вече взимат по 2500лв заплати, ако смятаме и социалните придобивки. Няма да изброявам имена, но има такива вериги.

Да, де, ама като работиш като продавачка/маникюристка и подобно, какви точно умения развиваш по специалността си? С годините съвсем ще ти стане невъзможно да си намериш работа по специалността, дори и да ниска заплата. Да не говорим, че знанията, които си придобила с учене, се изпаряват лека-полека, ако не се поддържат.....
Всеки си знае, разбира се, и си носи последствията от решенията, но 2500 лв е заплата на човек, който има какво да предложи. Продавачка на тази заплата силно ме съмнява.

Аз вече намерих работа по специалността. И да, днес продаваш някакви неща за 2000лв, след 10г ще продаваш пак същото пак за тия пари, само че ще си остарял и погрознял и по-трудно ще те вземат. Идеята ми беше, че вече не правя компромис със заплащането. Изчаквам да намеря място, където ще ми дадат шанс срещу прилична заплата. От своя страна аз съм старателна и се стремя бързо да вляза в релси и да бъда полезна.
 
Да, има много позиции за продавач-консултант, където ако добавим социалните придобивки стават 2500лв. Разбира се не говорим за някоя бакалия, на ти ляба, дай ми парите 🤣, а за места където се изисква да се познава стоката, да се презентира пред клиента, така че да пожелае да я купи, дори да е тръгнал за нещо съвсем друго, и се иска четене и подготовка, но наистина се взимат такива пари, не преувеличавам, защото до преди да завърша работих на такова място, после ходих на интервю на друго подобно. Но разбира се, не се седи на стола и не се играе на телефона.
П.с. Сега гледам кво съм писала, ми много ми е трудно да превключа в евро, съжалявам. 😁

Успех тогава, дано се утвърдиш.

Ами от моя опит, достатъчно е веднъж човек да се "закачи" някъде и вече става по-лесно от там нататък.
Освен това, вие казвате "какво предлагаш насреща, че искаш добра заплата, като още не знаеш нищо". Ами да, но когато човек придобие знания и умения, колко често се случва с години компанията да не актуализира както трябва заплатата му, а да му предоставя все по-разнообразни задачки, защото знае, че човека ще ги свърши. Всеки си гледа неговия интерес.

Слънчево момиче, не го мисли толкова, утвърждаване, реализация...Предстоят ти 40 години работа към момента , че може и повече (пак да кажа - Дания вкара 72 г. експериментално пенсионна възраст). Светът ще се промени няколко пъти, пък какво остава за клетите ни работи. Това е толкова много време, че даже няма да си спомняш сегашната си работа.

Неговата компания може и да не го оцени, но с получените квалификация и опит може да кандидатства в друга компания. За съжаление емпирично установен факт е, че заплата се вдига със смяна на работодателя, а не с усърден труд. Което е тъпо, но е факт и умните го използват. Освен това много по-лесно е да се прекачиш от един рейс на друг, отколкото да се качиш първия път. И накрая - нещата не са черно-бели, а с много нюанси и детайлите решават всичко.

За мен кариеризъм не е мръсна дума сама по себе си и не значи непременно да минаваш през трупове.

Да, но като цяло е възприета с негативен оттенък. С положителната оценка е "амбициозен", "целеустремен"...
Точно както в темата за АК има един спор за "промиване на мозъци" - негативно, докато "възпитаване на ценности" е позитивно

Да, често ѝ се придава негативна конотация, факт.

Прочетох дългия ти пост, Слънчезара и не знам защо изобщо се обръщаш към мен, явно нещо си се засегнала. Честно казано изобщо не ме вълнува какъв мениджър си, как си се развивала и т.н. Постът ми беше насочен основно за това, че не вярвам в жертвите за която и да е компания, освен ако е моя лична. А и не ми се влиза в някакви дълги разговори тук, явно имаш доста свободно време на работа да пишеш тия дълги постове, аз нямам такова. Успех в кариеризма...

Не мисля, че някой някога в тази тема или другаде е проповядвал някой да се жертва за фирмата. С фирмата имате договор и тя ти плаща за да и работиш, ти и работиш за пари и други облаги евентуално. И в този смисъл, когато има жертви, те не са за фирмата (ако и да изглежда така понякога), а за своите цели на жертващия се - дали придобиване на квалификация, дали гонене на повишение, дали запазване на мястото или друго.  Изобщо не виждам как си останала с впечатление, че някой ще се жертва за фирмата???