Преминах през две онлайн-интервюта за позиция за дистанционна работа в голяма международна компания. Едното в края на март, другото преди няколко дни. Но някак много тежко се преминава от етап на етап. Първо ми звъни риктрутър от компания за подбор на персонал, после техен вътрешен рикрутър и накрая се насрочва среща. След първата обратната връзка беше, че не можели на базата само на първото интервю да вземат решение, та затова насрочиха второ с човек, по-нагоре в йерархията. Допусках, че може да съм поискала повече пари, отколкото са готови да платят, и целта е да свалят мизата, но той изобщо не ме и попита повече за това, а продължи да ме върти по горе-долу сходни въпроси на онези от първото интервю. В крайна сметка, дори и да решат, че не съм техния човек, съм ОК. И затова ми е малко странно това размотаване. Как смятате, нормално ли ви звучи и един вид да свиквам, ако все пак ме одобрят, че ще е така? И тъй като много бегло бяха изговорени неща, свързани със предизвестия, процедура за назначаване и пр, сега се чудя да очаквам ли и трети разговор, в който ще получа яснота и за това и в крайна сметка да се разбере искаме ли да работим заедно? Проблемът е, че обикновено ме търсят и двамата рекрутъри в работно време и не мога да отида така лесно на място, на което няма да бъда чута. Отделно си пускам отпуск по половин ден, за да провеждам самите интервюта. Та чак вече си мисля, че просто ще ме улеснят, ако не се обадят изобщо. Друго, което ми направи впечатление е, че тези от първото интервю работят в тясна връзка с мениджъра от второто, а не бяха изкомуникирали с него едно объркване, което се беше получило със CV-то ми. Вероятно е също и нарочно пак да ме е питал, за да провери евентуално не клинча ли нещо, не че беше кой знае колко важно.
