Работа, CV-та, HR-и, съвети - 105

Може ли някой с опит в интернационална компания да ми каже как се процедира при подбора на персонал и колко време отнема, за да се прецени един кандидат подходящ ли е, съотв. да му се даде оконачателна обратна връзка ще я бъде ли, няма ли работата?

Преминах през две онлайн-интервюта за позиция за дистанционна работа в голяма международна компания. Едното в края на март, другото преди няколко дни. Но някак много тежко се преминава от етап на етап. Първо ми звъни риктрутър от компания за подбор на персонал, после техен вътрешен рикрутър и накрая се насрочва среща. След първата обратната връзка беше, че не можели на базата само на първото интервю да вземат решение, та затова насрочиха второ с човек, по-нагоре в йерархията. Допусках, че може да съм поискала повече пари, отколкото са готови да платят, и целта е да свалят мизата, но той изобщо не ме и попита повече за това, а продължи да ме върти по горе-долу сходни въпроси на онези от първото интервю. В крайна сметка, дори и да решат, че не съм техния човек, съм ОК. И затова ми е малко странно това размотаване. Как смятате, нормално ли ви звучи и един вид да свиквам, ако все пак ме одобрят, че ще е така? И тъй като много бегло бяха изговорени неща, свързани със предизвестия, процедура за назначаване и пр, сега се чудя да очаквам ли и трети разговор, в който ще получа яснота и за това и в крайна сметка да се разбере искаме ли да работим заедно? Проблемът е, че обикновено ме търсят и двамата рекрутъри в работно време и не мога да отида така лесно на място, на което няма да бъда чута. Отделно си пускам отпуск по половин ден, за да провеждам самите интервюта. Та чак вече си мисля, че просто ще ме улеснят, ако не се обадят изобщо. Друго, което ми направи впечатление е, че тези от първото интервю работят в тясна връзка с мениджъра от второто, а не бяха изкомуникирали с него едно объркване, което се беше получило със CV-то ми. Вероятно е също и нарочно пак да ме е питал, за да провери евентуално не клинча ли нещо, не че беше кой знае колко важно.

На мен ми звучи нормално. Края на март и преди няколко дни второ не е бавно за такъв тип компании. Аз усещам някакъв негативизъм у теб спрямо компанията, надявам се да е само споделеното тук, иначе  и те са го усетили по начин на разговора. Какво значи процедура по назначаване? Никога не съм обсъждала подобно нещо на интервюто и не ме е интересувало. Ако се спрат на мен, ще стане ясно какви документи, кога и т.н. Било е добре да попиташ какви са следващите стъпки, за да знаеш има ли още етапи? Ако има вероятно ще е до 2 седмици след Великден. Само едно интервю обикновено не е вход за големите компании, обииновено са 2 + задача, но може да има и вариации. Все пак с едно не съм чувала някъде да взимат в международна компания и това не би следвало да е повод за раздразнение.

Inк Whisper,
Описваш нормален хаос в голяма и тромава организация, така че споко, не си в грешка.
Писала съм го и преди, но сега ще го напиша пак, за да не ровиш назад.
1. Ролята на рекрутъра си я представи нещо като секретарка: неговата задача е да събере CV-тата, да ги даде на назначаващия мениджър, който да си избере (в някои компании отделят крайно нерелевантни по критерии, в други се гледа всичко) и да даде на рекрутъра кандидати, с които да се организират предварителни разговори.
2. Рекрутърът не решава нищо, той е само координатор и връзка между кандидат и мениджър. След като проведе разговорите с кандидатите, отново се представят на назначаващия мениджър, за да се види кой продължава напред.
3. Ако има разногласия е възможно да се планира интервю с модериращ мениджър - тоест ако имаме примерно - много симпатичен човек от рекрутъра и абе разколебан съм от мениджъра, щото еди си какво - понякога се пуска трети човек да провери и да даде допълнително мнение за съответния кандидат.
4. Респективно - какво ще се случва разбираш едва като получиш оферта за работа или отказ, като в зависимост от организацията може да отнеме 2-3 седмици (ако са на зор) до 3-6 месеца. Всяко звено има около 2 седмици да си свърши задачите, та смятай.

Друго много важно нещо: подборът на персонал е като цяло нископриоритетна задача за назначаващия мениджър. Така че се прави като се стигне до него. Това не означава, че си направила нещо грешно, а означава, че има хиляди оперативни неща да се свържат, особено ако са те харесали, но си извън бюджет или си подходяща не точно за това, а за нещо друго си идеална, ама за да те сложат там, където си идеална, трябва да има вътрешна реорганизация и т.н. Зная, че като кандидат теб не те интересуват оперативните драми на назначаващия мениджър (и правилно), но всичкото това е време, време, време.

Ако интервюто е било края на март, след 20-ти април можеш евентуално да имаш яснота. А ако има ключови хора в отпуск (което не е чудо невиждано по Цветница и Великден), даже чак след Гергьовден.

Благодаря ви за отговорите, особено на теб, Слънчезара, за споделения опит. Да, може да са усетили негативизъм. Има една предубеденост в мен на база предишен опит, че като се търси човек от България от чуждестранна компания, обикновено се очаква някой с много опит, който да работи за жълти стотинки при крайно натоварен график. Отделно съм на ръба на бърн аут в момента, та оттам и известно притеснение да не се натреса от трън, та на глог.

Нищо тромаво не виждам. Съвсем нормален процес на подбор: разговор с HR и после две интервюта, като последното е с мениджъра, който е по-високо в йерархията и който взема финалното решение. Обикновено на него му се предлагат само 3-4-5 кандидата, селектирани от интервютата от мениджъра на по-ниското ниво с цел да му се спести времето.

Държиш се любезно, поне в началото не се цепиш социално, дори нещо да не ти е баш по вкуса. Т.е. ако всички ходят на обяд, ходиш и ти в началото. Може да не си купиш цяла порция, а да пийнеш нещо, пък да си носиш от вас, няма значение. Не кесиш сама в кухнята.
(Няколко човека ми разправяха разни истории и се чудеха що това или онова, за мен са common sense)

Контраинтуитивно, но не се хвърляш да блеснеш с нови идеи, поправки и екстремни представяне. Само може да ти докара умишлени спънки от по- посредствените колеги, а такива винаги има, в един екип не са всички топ.

Показваш проактивност пред шефа си, информираш го докъде ти върви обучението, какво що. Така можеш и да го включиш по- лесно, ако възникне проблем, без да изглежда като целенасочено оплакване.
И документираш. Не свирепо, че да изглежда като притискане, но гледай да имаш paper trail на обучението и какво са ти предали. Поне аз много пъти съм се сблъсквала и като свидетел, и от първа ръка с откази да те обучават, както трябва. "Това го забравих, онова не е важно, това няма да го пишем." И половината неща си ги спестяват.

Винаги си насрочвам интервюта за нова работа в удобно за мен време (сутрин, по обяд, след работа). За мен локацията е много важна, работя до вкъщи и за момента не бих приела работа, която е на повече от 15-20 минути с транспорт. Освен, ако не се работи повече от вкъщи.

Веднъж съм ходила на 4 или 5 интервюта за една позиция, бяхме останали 2 кандидати и накрая избраха другия. Много бях разочарована, защото навремето имаше малко читави фирми в България, тази беше такава. Според мен е прекалено. На сегашната си работа минах 2 интервюта и ми предложиха позицията като ми казаха, че ще мина формално разговор с директора на Човешки ресурси.

Ъ? Какво значи "като се търси човек от България"? Доколкото разбирам фирмата си е в България и останалите служители също са от България.

Добавям към горните мнения две много важни за мен неща в първите 6 месеца:

1. Не се присъединявам към никой "лагер" и не говоря лошо за никого. Не участвам в клюки и интриги с колеги.
2. Работя с темпо, което бих могла да поддържам и след това, а не първите 6 месеца да се издухам и после да очакват от мен постоянно да съм на 120%.

Аз да разкажа малко от своя опит, след като ме съкратиха януари ме нае фирма, с големи обещания, международна, която тепърва влиза на пазара в БГ. Уж целия екип аз щях да си го избирам, да градим екип тук от нулата. След два месеца работа ме освободиха, решили, че не е момента за експанзия на българския пазар. Толкова излъгана се почувствах. Както и да е, започна се едно трескаво търсене на нова работа, междувременно съм на борсата.
От всичките места, на които кандидатствах ме поканиха на три. На първото място - известна международна компания, три тийм лидерки пред мен, едната подчертано се заяждаше. Започнаха да ме питат за хобитата ми, трябваше нещо все пак да споделя, казах, че наскоро съм започнала йога, поклатиха глави, даже не ми казаха и довиждане, почнаха да си говорят трите, докато излизах.
На второто интервю в друга голяма БГ фирма подчертано едната от интервюиращите побутваше пред мен автобиографията на друг кандидат. Какво трябваше да ми говори това??
И на двете места не се получиха нещата, не знам и аз дали не ги стопирах с "неимоверното" си изискване за мин. 1200 евро чисто. За Варна това са нормални пари според мен. Просто исках да споделя, че ми дотежа.

Като гледам и други познати споделят, в момента хич не им се дават пари за заплати на фирмите. Не знам как си мислят, че 1200 евро е супер заплата...

Отново - не искам да съм черногледа, но според мен кризата ще се задълбочи.
В много сектори има съкращения и като цяло инвестиционните капитали ги ...няма. На база на лични наблюдения (не мога да гарантирам за 100% достоверност), започва едно пренасищане на пазара на труда с квалифицирани хора, а от друга страна в компаниите се обявяват замразявания на назначенията, съкращения и изобщо стагнация. Понеже всички се опитват да спестят, а и има избор на пазара на труда, откровено се предлагат по-ниски възнаграждения, индексации (ако има) са доста под инфлацията и като цяло възможностите са доста по-малко. Силно се надявам да греша.

Колкото до въпроса за първите 6 месеца - вече доста се каза, но аз бих добавила още няколко неща: не се превръщайте в борци за справедливост, не се присъединявайте към лагери, ако се окаже, че има конфликти и най-вече не критикувайте статуквото. Важно е да се знае, че новият човек трябва да свикне и да се адаптира с наложения ред и правила, а не компанията и всички останали да се равняват по него. Да, новият човек, като непредубеден и не институционализиран, може и да е прав, но всякакви идеи за корекции е добре да дойдат след като пробния срок изтече (от съображения за сигурност).  Към всичко това бих добавила и да се внимава с позиционирането, то трябва да става внимателно, интелигентно и не с бутонките. Разбира се, това е лично мое мнение, без претенции да бъде вярно.

За съжаление и моето мнение е същото, че нещата не отиват на добре. Дано да греша.... Но все пак 1200 евро заплата не е нещо уау, особено за квалифицирани кадри.

Не е, разбира се. Но пазарът на труда също се подчинява на основните неща при всеки пазар - търсене и предлагане... "Цената" е където се засекат тези две неща, да не го пиша по по-груб начин че и без това е достатъчно тъжно в момента.

Натка, не е точно така. Само един съвършен пазар се подчинява на търсенето и предлагането - нещо, което го няма извън учебниците.
Когато работодателите са се "разбрали", че на продавачка не се дават повече от 800 евро, няма да дадат, ако ще да няма кандидати. Ама ти, ако си продавачка (професията е примерна) и нямаш други доходи, щеш не щеш рано или късно ще се хванеш на работа за 800 евро, дори и да ти се виждат малко. Все пак животът струва пари и сметките не спират.
Подобно е и с цената в магазините. Слушам отвсякъде като казват - ми, като ви е скъпо, не купувайте. Няма да купиш нещо, без което можеш, ама храна , дрехи, лекарства трябва да купиш....