Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 5)

И аз потвърждавам, че истинските контракции няма как да се сбъркат и да се изпуснат. Да, възможно е да започнат на по-голямо разкритие, но като цяло, особено за първо раждане, е много рядко срещано. Моето първо раждане протече за 4-5 часа от първата контракция до излизането на бебето, но веднага разбрах, че това не са фалшиви контракции.
За натискането, зависи от хода на раждането. Мен ме натиснаха на последната контракция, защото бебето се връщаше назад и тоновете започнаха да падат (не е имало оплитане в пъпната връв), и лекарката с длан просто я подпря, за да може акушерката да има време да поеме главичката. Не ме е боляло и не съм имала никакви последствия. След самото раждане, всяка сутрин на визитациите ни натискаха по коремите, за да видят как върви чистенето на лохиите, това вече си беше неприятно, особено за жените, родили секцио. Но за мен лично, най-болезнени бяха контракцките за свиване на матката след раждането, особено докато кърмех + имах болка в гърба от епидуралната упойка

А за контракциите при свиването на матката, дават ли някакви обезболяващи после или си седим така😆

Аз пък тези контракции при свиване на матката не съм усетила, честно. Сигурно съм имала, но не ме е боляло, знам за следващи раждания, че се усещали повече.

LadyGl, честит празник на дъщерята и на теб! Да бъде здрава, щастлива и днес много да я слушате! 🎂🍭🍬🥳
При мен също контракциите започнаха през 2 мин при първото раждане и някъде към 8-9 см станаха наистина болезнени. Преди това бях много чилл. До скоро мислех, че е болката е от системата окситоцин, но след разговор с акушерките, този мит беше разбит. Още тайно се надявам да не са прави 🤣🤣🤣
По корема не са ме натискали преди и след раждане с ръце, но на последните напъни доктора ми хвана нощницата в областта около корема и я дърпаше по време на контракция надолу. Стори ми се странно, но като усетих, че не боли и явно помага - нямах против. Точно с тази помощ седях в родилна зала 7-8 мин и родих с 5-6 напъна. Бях толкова изтръпнала от кръста надолу, че контракции по време на раждане на плацента или след това не усетих. Но при първите кърмения на бебето имаше.

Благодаря!💞
Ама моля те, и аз живея с вярването,че болеше толкова заради хапчетата за предизвикане и системата. Или пони така се надявам. 😂

Ами аз да ви кажа, че контракции с първото раждане не усетих. Даже ме е яд, че настоявах за епидурален катетър преди да са ме започнали болките, защото ми пуснаха упойка чак за шевовете после, а кръста си ме боля няколко седмици след това. Бях някакъв рядък случай, защото постоянно се събираха други лекари, акушерки, стажанти да ми гледат силата на контракциите на апарата и аз как си спя през това време 😂 Пуснаха ми окситоцин да започна да усещам нещо, но не подейства, две банки ми вляха. Въпреки това не ме е страх, че няма да разбера кога раждам, защото слезе ли бебето надолу и готово ли е да излиза, не може да се сбърка.

Коремът ми го натиснаха по време на раждането, не болеше, но най-вероятно вследствие на това имам разкъсване на шийката и два шева. Като цяло този метод е добре да се прилага само при нужда, но съм забелязала, че лекарите масово предпочитат да забързат раждането с него, въпреки последствията. Сега съм обсъдила и с лекаря и с акушерката, че не искам никакви външни намеси, освен ако не е наложително.

Здравейте, може би сте коментирали нещо подобно, но понеже не бях влизала известно време и съм пропуснала. Преди седмица ме преглеждаха за разкритие в 36 седмица имах 1,5 см, размекчена шийка и леко скъсена, главата беше започнала да навлиза в таза. До вчера нямах никакви болки и не усещах нищо. Вчера вечерта започна тъпа лека болка тип менструална обаче изобщо не беше обвързана с контракции, когато легна се засилва и е постоянна, когато се раздвижа започва стягане на корема, но болка не усещам. Днес през деня продължава тази постоянна болка, която усещам повече в легнало положение. Цервикалната тапа не ми е паднала, не знам ще падне ли изобщо, днес вечерта съм на преглед, но се чудя дали е нормална тази болка. Мислех, че трябва да е по време на контракция.
П.с вече дъм 37 седмица

Мен за разкритие не са ме гледали, последния ми ехограф беше преди две седмици някъде и тогава бебето беше слязло в малкия таз. От тогава не са гледали за скъсяване и т.н. Бебока го усещам активен почти през целия ден, все нещо се мърда. Огладнявам много често и започнаха едни горещи вълни от които не мога да спя. Будя се в пот по няколко пъти, даже си взех ръчен вентилатор до мен, киселините също се увеличиха.
Таткото ще си вземе почивка от деня в който ме приемат и после тези две седмици, макар че аз му казах, че няма нужда. По-скоро ми е по-важно да си нагласи смените така, че да води и взима баткото от градина.

Аз сложих багажа за родилното. Няма нужда от много багаж, събрах се в един куфар за ръчен багаж в нискотарифна компания. И сигурно 1/3 са разните му там превръзки и еднократни гащи.
Много се притесняваме дали ще успеем с ремонта, мъжа ми е на тръни, не се говори с него. Ще ходим да се къпем у майка ни и някакви такива неща.. направоо…
Свекърва ми напуска работа за неопределен период и не знам дали да се радвам, или да се плаша. Поне в началото знам, че ще има кой да съдейства с логистика докато сме в болницата и въобще да оправя из къщи докато ме няма.
Поръчах последни неща за бебето като някакво одеялце, повивалник и подобни.
Бебето още го усещам високо и това ме успокоява. Да седи мирно и да си чака секциото, защото иначе не знам какво ще правим.
Снощи имах чувството, че вече е минало на тренировки по стречинг и йога, не можах да заспя два часа, то не беше опъване, ритане, мърдане.. сигурно и на нея й става тясно.

Аз я имам тази болка от няколко седмици, като на моменти е по-силна. С разкритие съм от седмици и половина и нищо, а шийката ми беше 80% скъсена, главата в таза и т.н.
Относно контракциите - апаратът ми отчете две, които стигаха до 100 и не бяха кратки. Лекарката с оглед на всичко гореизброено беше сигурна, че няма да дочакам термин и раждането е съвсем скоро. Беше леко шашната, че не съм усетила и леко стягане дори. Най-вероятно ще се появят просто при вече по-голямо разкритие. Аз правих кризи по време на менструацията с адски силна болка понякога (пищях) и не знам, може и да съм свикнала. По начало имам доста висок праг.

Аз днес бях пак при АГ. Всичко е наред. Решихме да не правим пак преглед за разкритие и да си изчакам да си тръгне само. Каза, че ако го направи ще родя 100% днес. Аз обаче искам бебето да си тръгне без помощ. Решихме, че ще ида пак на преглед на 24ти, ако до тогава не съм родила. Аз обаче цял ден усещам някакви болезнени стягания и незнам. Чакам и това е.

Аз вчера бях на преглед при акушерката, която избрах за раждането. Имах много големи очаквания, че едва ли не ще приеме идеята за Вбак с отворени обятия, но малко ме свали на земята. Каза ми някои неща, които биха я отказали дори да ми разреши опит за нормално раждане, и едното от тях е бебето да е по-малко ог 3500 гр. В 35 седмица беше 2700, и тя сметна, че ако качва средно по 200 гр на седмица, ще е на кантар колко ще тежи към термин и вероятно ще е около това тегло. Звучи тъпо, но като се прибрах вкъщи и питах chat gpt има ли безопасен начин да забавя качването на бебето. После си казах, че правя простотии и ще оставя нещата да се случат както е било писано. Много ме е страх от второ секцио, спомням си трудното и бавно възстановяване, болката, колко бях зависима от всички за всичко. Ама в крайна сметка - каквото такова. Все ще излезе по някакъв начин

Coasterka, моя близка и тя искаше естествено след 1 секцио ама като теб малко я попариха. Важното е да сте добре, сигурна съм, че и със секцио ще се справиш!

2700 твърдо или при + отклонение? Защото има разлика.
И преди писах, моето в 34г.с. го измериха 2500, като на ехографа пише "2500+/-300гр". Гинекологът твърди, че си е 2500, независимо отклонението. На мен ми се видя едро, като и аз залагах, че ако утикам до термин ще качи поне още 1кг, но и наблюдаващият, и акушерката казаха, че е дребно и ще се роди максимум 3100-3200(което ме съмнява, защото и двамата с мъжа ми сме се родили по 3500-3700, а и бебетата качват най-много накрая).
Така че явно всеки си го смята, както му падне и му изнася, възможно е така да са ти казали и защото в България няма особена култура по въпроса с естественото раждане след секцио. Не им се рискува ли, не им се занимава ли... Лошото е, че ти си още по-некомпетентна, защото не си медицинско лице, и няма как да прецениш дали наистина са правилни техните съображения от мед.гледна точка, или просто те мятат по върбите да си спестят тегаво дежурство. Така че не ти остава нищо друго, освен да се довериш.

И на мен, когато обсъждах с акушерката плана за раждане, някои неща не ми харесаха, като например личното й решение да ми слага окситоцин или да ми бият епидурална. Най-малкото после моят гръб ще ме боли(а пак казвам, и сега съм сецната и бера душа) със седмици и месеци, а не нейният, ако реши, че е жизненоважно да ми сложат упойка. И при мен обяснението за тия практики е, че си имат съображения, като да не се мъчели дълго родилките. Ама как пък системата с окситоцин решава проблемът с болките, не ми стана ясно. И на мен ми обясняваше как нямало как да са болезнени контракциите от окситоцина.
Просто не им се занимава с естествено раждане грам, честно казано, вече към края и на мен. Най-вероятно ще се разправям с всички и ще ме запомнят като злобната родилка. Не желая епидурални, окситоцини и пр.,понеже "са си преценили" или "да не се мъча", ако изрично съм отправила отказ от такива неща, ако насилствено ще я караме - няма смисъл от всичкия терор да се правя на майка героиня, да режат на две-на три и да се приключва, явно нямат търпение да изтърпят естествено раждане и само го форсират.

Иначе на мен ми говореха и да спра сладкото и тестеното, за да не растяло бебето голямо?!?!?! Същите доводи бяха и за витамин Д и мултивитамините за бременни. Конкретно за храненето аз логика не виждам. Да бяха казали, че е за да не кача аз кила, да не развия гестационен диабет(което е главната причина за едрите бебета), обаче то....

buttercupp, как лично решение на акушерката за епидурална? Да не ражда тя? Хайде той окситоцина на поразия го хакат, даже не разбираш. Но няма как да ти правят нещо или да ти слагат, ако не искаш. Аз така се разправях с първия екип, който започна да ме изражда. Не се разбрахме и ми пратиха по-съобразяващия се. После всичко беше песен. Даже си разказвахме вицове м/у напъните. Не се настройвай за скандал, но бъди твърда в исканията си. Това е твое право. Ако не им се чака родилката - да сменят професията.

За VBAC знам, че има специфики и само на Зебрите от МБАЛ Св. София и Олга Дукат от Св. Лазар им се занимава. Ако те ти кажат, че не е ок, значи наистина има медицински причини. Може и други да насърчават нормално раждане след секцио, но аз не знам. Там е много особено и индивидуално. Реално може да стане голяма беля, затова предполагам, че много лекари и акушери внимават с тази практика, за което ги разбирам.

За болката и питоцина ще разбера на второто раждане. Отказала съм, обсъдено е и стига да няма усложнения ще ми бъде сложен след раждането на бебето. То и тогава е относително полезно, но ме е страх от кръвоизливи. Само си стискам палци всичко да мине без усложнения. Все пак съм учила молекулярна биология и знам това-онова за рецептори, стимули, регулация и всяко вмешателство (система питоцин) как може да сбърка процесите в клетките. Но ... да видим кой ще победи - медицината или клетъчната биология. То не е само теориятя - този хормон прави това и толкоз, но да видим. Много ме жегнала явно тази констатация на акушерките, още не ми дава мира 🤣🤣🤣