Лични нападки вместо аргументи – познато ли ви е?

  • 4 063
  • 60
# 30
А според вас дали полът има значение? Дали мъжете прибягват до такива похвати по-често? Правило ли ви е впечатление?
Виж целия пост
# 31
Не помня да ми се е случвало чак лични нападки. Имало е по-остро отношение при дискусия, но на мен не ми прави особено впечатление. Само веднъж останах изумена от неоправдано болезнена реакция към мен. Някога имаше тук разни "номинации", уж за забавление. И в номинации за красота, вкл със снимки, писах, че едно момиче е поразителна красавица и много се отличава. Какво толкова съм казала, не разбрах, но една популярна потребителка веднага реагира, че изказването ми било много грозно, точно тази дума употреби "грозно" . Това съм запомнила, не като лична нападка, а като изумление, как детински се реагира за няма нищо.

Личните нападки в СМ са неприятни, но по мое мнение не са най-страшното. Много повече ме притеснява това, че при една дискусия като се изкаже непопулярно мнение, извън "общия хор" следва реакция "Замълчи, като няма какво да кажеш" "Не пише, че може да се казва това и това", "Задръж си мнението за себе си". Особено неприятно е когато се каже от админ, внушава нарушаване на правила, без да има налично нарушение. И това се случва както в съвсем безобидни теми(мода, декорация, дизай), така и в горещи, злободневни.

Налага се модел на невидима цензура, при който хората възприемат и автоцензура, а това е притеснително.
Виж целия пост
# 32
Имам случка във форум - пиша кратък пост от 3 изречения, без идиоми, сарказъм и ирония, не би трябвало да има дори минимален шанс за грешно разчитане. Една потребителка, която беше известна с първосигналното си и необмислено поведение, ме контрира веднага с пост от половин страница, в който ми обяснява каква съм, докато…пише същото, което и аз, но с 10 пъти повече думи. Беше ужасно странно да се чете.
Странни са ми една порода хора, които не могат да си сложат граници. Например те пишат 5 поста обиди, появява се техният архивраг с един съвсем обран критикуваш пост и го обвиняват в обиди и нарушаване на половината форумни правила… Или друг случай - дискусията върви в относително съгласие, но те персонално отговарят на въпросния архивраг, че мнението му отпреди 3 страници не струва; нищо, че след него 10 човека са изказали същото мнение.
Виж целия пост
# 33
А според вас дали полът има значение? Дали мъжете прибягват до такива похвати по-често? Правило ли ви е впечатление?

Не е до пол, а по-скоро до липса на емоционална зрялост и умения за изразяване.
Виж целия пост
# 34
Всички тези глупости са липса на реален аргумент и дефицити при воденето на диалог и дискусия. Сега са започнали да внушават, че "във всяка тема", разбираш ли, човек се държал така?! Как се държи? Естествено, че във всяка тема се държи по собствения си начин и не мени начина си на писане.
Не ми допада перефразирането и въпросът-патерица "Какво искаш да ми кажеш?" - Искам да ти кажа, това, което ти казвам. Което премълчавам, не искам да ти го кажа.
Виж целия пост
# 35
"Задръж си мнението за себе си".-цитат

Точно това е опит за цензура. А уж всеки има право на мнение.....

Спрямо мен имаше обвинения, че политизирам темите. Отговорих бурно, че политиката е сега, а не преди 20 и повече години. Другото е нова и най-нова история. Тя за мен е много по-интересна.
Виж целия пост
# 36
По принцип е безмислено да се спори. Казвам "Аз не мисля така" или дори "аз съм точно на обратното мнение". Ако зададе конкретни въпроси ще отговоря. Но повечето хора въобще не се интересуват да чуят, а гледат да си изпеят своето и да се възторгнат колко добре са го изпяли.
Ако само мълча, установих че автоматично приемат че съм на тяхното мнение и продължават да ме засипват с цитати, видеа, картинки, които не само че не са ми интересни, но намирам за глупави, неверни и т.н.
Затова от известно време започнах да казвам - не мисля така. И също - с убеждаване няма да ми промениш мнението. Ако е тъп следващия му напън е - ама вземи прочети еди къде си. Еми не искам да прочета където и каквото ти ми казваш, то си е прикрито убеждаване. Чета където аз искам.
Това е двупосочно разбира се - знам че не мога да променям мнението на другия. Всеки опит води до две неща - губене на време и предизвикване на неприязън.
Истината се раждала в спора - глупости на търкалета измислени от хора с високо самочувствие които искат да си начешат егото като те надприказват.
Виж целия пост
# 37
Наскоро съвсем случайно научих думата „ad hominem“. Звучи напудрено и сложно, но всъщност е съвсем банално. Това е, когато спорът се превърне в „кой си ти“, вместо „какво казваш“. Ето един много опростен пример:
А: Това не изглежда съвсем като червено
Б: Ти пък си дебел и нямаш право на мнение.
Много е практично. Фактите отиват в коша, бъркаш в джоба и обясняваш на другия защо е сбъркан по принцип. Напоследък ми боде очите навсякъде - телевизия, интернет, даже и в обикновен разговор. Как е при вас — често ли ви „оправят“ аргументите като ви обясняват какви сте? Или може би е работеща стратегия, когато разговорът стане нещо леко неудобен?

Според мен поведението на обществото значително се изкриви и заради социалните мрежи. Стана "модерно" да критикуваш и обиждаш хората, когато не подкрепят твоето мнение, вместо да защитиш своето  с аргументи, каквито всъщност нямаш, затова е по-лесно да наречеш отсрещната страна "тъп", "дебел", "грозен" и т.н.
Виж целия пост
# 38
Истината се раждала в спора - глупости на търкалета измислени от хора с високо самочувствие които искат да си начешат егото като те надприказват.
Истината наистина се ражда в спора, но трябва да има наистина спор - онова което е обсъждане на две често противоположни тези, диалог с контекст. В съвременния свят спор е сведено до надприказване между хора които не желаят да се учат или да си променят или преосмислят позицията си. Приемат споровете като лична война и четат само да отговорят, а не да се учат. Най-тежко ще напиша "психично отклонение" е когато всеки аргумент започне да се приема като заплаха която трябва да се неутрализира. Опонентът се приема не като партньор, а като противник който тряба да бъде унищожен на всяка цена. И като не могат да унищожат позицията, минават на ad hominem Simple Smile.
Има и такива хора които вярват, че правото или свободата на изразяване е и право на комфорт. Няма такава бира. Търсиш емоционално удобство и комфорт - общуваш само в твоето балонче или ехо камера. Правото на мнение е да изказваш идеи които може да са непопулярни, грешни или откровено провокативни. И когато аргумент се сблъска с емоционален дискомфорт емоционлано нестабилните превключват на личностни нападки, откровени обиди!
Аз понякога използвам премерен и целенасочен сарказъм, най-често когато ме цапне музата и насреща си имам 99% емоция или войник който нескопосано се опитва да "унищожи" мен а не да оспори написаното. Дори в момента обмислям дали да отговоря изключително саркастично на нещо което прочетох. Joy
Виж целия пост
# 39
Истината наистина се ражда в спора

Не мисля така.   Grinning

Мисля, че хората не си променят мнението и това не е нещо ново, а винаги е било така.   Е, разбира се, понякога си го променят, но то  е по-скоро изключение.


В тия технологични времена, това което е новото е, че пълни галфони получиха възможност да се изразяват и да имат публика която в едни предишни времена е нямало как да имат.
Виж целия пост
# 40
Разбира се, че можеш да си променяш мнението. Но за да го промениш първо трябва да имаш желанието да чуеш и осмислиш другото мнение. Този момент по форумите е рядко срещано явление.
Виж целия пост
# 41
За теб споровете лична война ли са? Grinning
Виж целия пост
# 42
За теб споровете лична война ли са? Grinning
Не.
Виж целия пост
# 43
Истината наистина се ражда в спора, но трябва да има наистина спор
...
Приемат споровете като лична война и четат само да отговорят, а не да се учат.
Започнала си да се учиш тогава. Grinning
Виж целия пост
# 44
Когато двама се карат, виновен е по-умният. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия