Защо някои хора са по-удобни мишени от други? Как може да се противодейства? Ще го обсъдим в тази тема.
Преди терминът "bullying" да навлезе в езика ни, често казвахме, че някой "ни е нарочил". В този израз се съдържа много информация за естеството на тормоза – той е целенасочен, "нарочен", атакуван е точно определен човек. В психологията е добре изучено и описано именно това, че конкретни типове хора най-често несъзнателно провокират злобни атаки към себе си.
Да разпознаем тези модели не означава да се обвиняваме или да се определим като "слаби" – напротив, осъзнаването е първата стъпка към това да се погрижим за себе си, като формираме работеща защита.
Кои характеристики правят човек удобен за булинг?
Единаците
Или онези хора, които не влизат в лидерска роля в своята социална група. Важи еднакво за училищна и за работна среда. Когато не се изявяваш като неформален лидер, респективно нямаш поддръжници. Това те превръща в много удобна мишена, защото булито няма да трябва да се изправи срещу цяла група.

Тихите и чувствителни хора
Булитата се водят най-вече от примитивни импулси, когато избират жертвите си. Привличат ги динамики, в които ще могат да нанесат максимум вреда при минимум съпротивление. Чувствителните и по-скоро отстъпчиви хора без да искат дават точно такова обещание – че ще бъдат дълбоко засегнати от агресията, без да могат да дадат буен отпор.
Хората, които се стремят да угодят на всекиго
Прекаленото съобразяване с другите може да бъде опасен сигнал, който без да искаме изпращаме към потенциални психологически насилници. Този тип хора винаги първо опипват почвата и тестват личните граници. Ако попаднат на човек, който много силно иска да се хареса, да бъде в услуга, да не създава проблеми, много бързо ще използват тези качества срещу него.
Хората, пострадали от агресия в миналото си
Това е един много тъжен факт, но за съжаление е и широко разпространен модел. Веднъж преживели насилие (независимо от какво естество), повечето хора не само не се научават автоматично да го избягват, но стават по-податливи към подобно отношение и в бъдеще. Да бъдеш обект на агресия може да препрограмира нервната система и да обърка представата на човек за нормални граници.
С любов и грижа за себе си можем да творим чудеса!
Компетентните и способни хора
Булитата много често нападат от злоба и завист. Този факт е описан в статия на проф. Роналд Риджо в Psychology Today: "На работното място булитата често атакуват хора, които са особено способни, защото ги възприемат като заплаха. По този начин компенсират собствената си слабост".
Как да познаем булито?
Именно по това, че си подбира мишените. Има друг тип хора, които като цяло са по-темпераменти, неотстъпчиви, повишават тон, избухват по-лесно и могат да бъдат груби. Тяхното поведение също понякога трудно се търпи, но интуитивно разбираш, че не е лично. Обратното на това, булитата могат да са много мили с някои хора, а в същото време да унижават други в системен опит да ги притиснат в ъгъла.
Как да противодействаме?
Ако се окажете жертва на такава ситуация, първата важна стъпка е осъзнаването. Много е важно да не мислите за себе си като за "по-слаби". Вие всъщност не сте избрани от насилника заради някакви ваши недъзи, а заради неговите собствени.
Човекът, който системно напада, критикува, унижава, опитва се да подкопае вашата увереност, гарантирано има разклатено чувство за собствената си важност и стойност. Вероятно лично е бил обект на тормоз в миналото. Пристъпите на желание за контрол чрез агресия са компенсаторен и защитен механизъм.
Недейте мълчаливо да отстъпвате
Ако си имате работа с насилник, това е от типа ситуации, в които по-добре да не чакате нещата "просто да отминат". В този случай търпението и отстъпчивостта ще се обърнат срещу вас. Нужно е да направите именно това, което за повечето хора е най-трудно в такава ситуация, а именно да се заявят и да поставят граници.
Ако булито подхвърли към вас двусмислена и обидна реплика, веднага попитайте какво точно има предвид. Ако се развика, кажете, че не приемате подобен тон. Говорете ясно и кратко – и то веднага. Представете си, че дресирате голямо и много невъзпитано куче. Нали не бихте си замълчали с многозначителна усмивка, ако кучето скочи да захапе крака ви? С надеждата, че след ден-два то може да оцени търпението ви, да размисли и да съжали? Само моменталната реакция има превъзпитаващ ефект.
Попадали ли сте някога в такава ситуация и ако да – как приключи всичко? Успяхте ли да се справите с насилника и къде/от кого получихте подкрепа?
Вземете като бонус нашия малък дигитален пътеводител на щастието – пълен с лесни начини да живеете по-уверено и с повече радост:
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram
