Кой тип хора най-често стават мишена на злобни атаки - и каква е най-добрата защита?

  • 3 432
  • 54
Независимо дали го наричаме тормоз или булинг, този тип поведение се среща и в училище, и между възрастните. Може трайно да увреди психиката на човека, станал обект на тенденциозни атаки, особено при млади или по-емоционални хора.

Защо някои хора са по-удобни мишени от други? Как може да се противодейства? Ще го обсъдим в тази тема.

Преди терминът "bullying" да навлезе в езика ни, често казвахме, че някой "ни е нарочил". В този израз се съдържа много информация за естеството на тормоза – той е целенасочен, "нарочен", атакуван е точно определен човек. В психологията е добре изучено и описано именно това, че конкретни типове хора най-често несъзнателно провокират злобни атаки към себе си.

Да разпознаем тези модели не означава да се обвиняваме или да се определим като "слаби" – напротив, осъзнаването е първата стъпка към това да се погрижим за себе си, като формираме работеща защита.

Кои характеристики правят човек удобен за булинг?

Единаците

Или онези хора, които не влизат в лидерска роля в своята социална група. Важи еднакво за училищна и за работна среда. Когато не се изявяваш като неформален лидер, респективно нямаш поддръжници. Това те превръща в много удобна мишена, защото булито няма да трябва да се изправи срещу цяла група.



Тихите и чувствителни хора

Булитата се водят най-вече от примитивни импулси, когато избират жертвите си. Привличат ги динамики, в които ще могат да нанесат максимум вреда при минимум съпротивление. Чувствителните и по-скоро отстъпчиви хора без да искат дават точно такова обещание – че ще бъдат дълбоко засегнати от агресията, без да могат да дадат буен отпор.

Хората, които се стремят да угодят на всекиго

Прекаленото съобразяване с другите може да бъде опасен сигнал, който без да искаме изпращаме към потенциални психологически насилници. Този тип хора винаги първо опипват почвата и тестват личните граници. Ако попаднат на човек, който много силно иска да се хареса, да бъде в услуга, да не създава проблеми, много бързо ще използват тези качества срещу него.

Хората, пострадали от агресия в миналото си

Това е един много тъжен факт, но за съжаление е и широко разпространен модел. Веднъж преживели насилие (независимо от какво естество), повечето хора не само не се научават автоматично да го избягват, но стават по-податливи към подобно отношение и в бъдеще. Да бъдеш обект на агресия може да препрограмира нервната система и да обърка представата на човек за нормални граници.

С любов и грижа за себе си можем да творим чудеса!

Компетентните и способни хора

Булитата много често нападат от злоба и завист. Този факт е описан в статия на проф. Роналд Риджо в Psychology Today: "На работното място булитата често атакуват хора, които са особено способни, защото ги възприемат като заплаха. По този начин компенсират собствената си слабост".

Как да познаем булито?

Именно по това, че си подбира мишените. Има друг тип хора, които като цяло са по-темпераменти, неотстъпчиви, повишават тон, избухват по-лесно и могат да бъдат груби. Тяхното поведение също понякога трудно се търпи, но интуитивно разбираш, че не е лично. Обратното на това, булитата могат да са много мили с някои хора, а в същото време да унижават други в системен опит да ги притиснат в ъгъла.

Как да противодействаме?

Ако се окажете жертва на такава ситуация, първата важна стъпка е осъзнаването. Много е важно да не мислите за себе си като за "по-слаби". Вие всъщност не сте избрани от насилника заради някакви ваши недъзи, а заради неговите собствени.

Човекът, който системно напада, критикува, унижава, опитва се да подкопае вашата увереност, гарантирано има разклатено чувство за собствената си важност и стойност. Вероятно лично е бил обект на тормоз в миналото. Пристъпите на желание за контрол чрез агресия са компенсаторен и защитен механизъм.

Недейте мълчаливо да отстъпвате

Ако си имате работа с насилник, това е от типа ситуации, в които по-добре да не чакате нещата "просто да отминат". В този случай търпението и отстъпчивостта ще се обърнат срещу вас. Нужно е да направите именно това, което за повечето хора е най-трудно в такава ситуация, а именно да се заявят и да поставят граници.

Ако булито подхвърли към вас двусмислена и обидна реплика, веднага попитайте какво точно има предвид. Ако се развика, кажете, че не приемате подобен тон. Говорете ясно и кратко – и то веднага. Представете си, че дресирате голямо и много невъзпитано куче. Нали не бихте си замълчали с многозначителна усмивка, ако кучето скочи да захапе крака ви? С надеждата, че след ден-два то може да оцени търпението ви, да размисли и да съжали? Само моменталната реакция има превъзпитаващ ефект.

Попадали ли сте някога в такава ситуация и ако да – как приключи всичко? Успяхте ли да се справите с насилника и  къде/от кого получихте подкрепа?

Вземете като бонус нашия малък дигитален пътеводител на щастието – пълен с лесни начини да живеете по-уверено и с повече радост:


Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram
Виж целия пост
# 1
Красивите и умните.
Виж целия пост
# 2
Отговорът се съдържа в една дума от въпроса "злобни" т.е.атакуващите са злобари а злобарите ги дразнят точно хората притежаващи положителни качества.Дали ще са външни визия,хубава фигура или талант,интелект и пр.Нещо което въпросният злобен човек не притежава.
Виж целия пост
# 3
Озлоблението се подхрава от лично неудовлетворение. Злобните атаки са огледало, което отразява чрез сравнение. Неудовлетвореният човек е по-склонен да гледа в чуждата паничка, рита падналия и завижда на качествата, възможностите и постиженията на друг. Когато човек е неудовлетворен, то неуспехът на друг е повод за радост, а успехът за критика.
Виж целия пост
# 4
Озлоблението се подхрава от лично неудовлетворение. Злобните атаки са гледало, което отразява чрез сравнение. Неудовлетвореният човек е по-склонен да гледа в чуждата паничка, рита падналия и завижда на качествата, възможностите и постиженията на друг. Когато човек е неудовлетворен, то неуспехът на друг е повод за радост, а успехът за критика.
Всеки човек е неудовлетворен по някаква линия, но не това е причината да тормози другите. Въпрос на възпитание и ценностна система. Често тормозените и тероризирани вкъщи деца стават булита в училище, а и като възрастни, защото тормозът е бил пример за авторитетно поведение. Понякога и без тормоз вкъщи, с липса на възпитание, с убеждение, че това дете може да прави всичко безнаказано, че е единствено важно на света, се постига същия ефект.
А тормозени са хора, които могат да бъдат тормозени, защото не са част от групата в общия случай или са в слаба позиция. Тогава се активизират онези, които са свикнали да тормозят.
Виж целия пост
# 5
Тормозът може да бъде от различно естество и мотивът в повечето случаи е личен. Съответно и кукичката, за която да се хване е различна. Колкото сравнението не е в нечия полза, толкова по-яростна е критиката.
Тормозят различните и тези, които се отличават в някаква общност. Тормозят кадърните, успешните, богатите по тази причина.
Когато си на желана позиция, нарушаваш нечий интерес пак може да си обект на тормоз.
Човекът с комплекс за малоценност омаловажава.
Човекът, който не се чувства достатъчно ценен, стойностен и сравнението не е в негова полза - критиката му е, че нещо не струва.
Човекът, който се съмнява в себе си хвърля сянка на съмнение върху друг.
Когато човек се чувства недостоен унижава.

Тенденциозните коментари може да са знак, че гроздето е кисело защото е високо.
Насилието, агресията са слабост. Те са обратната страна медала.
Противодействието - да не се приема лично, защото не е.  Да се запита на първо място човек каква лична мотивация може да стои зад подобно поведение.  Да не се влиза в обяснителен режим, защото целта на тенденциозните коментари е да предизвикат именно такава реакция.
Виж целия пост
# 6
Една моя любима инфуенсърка се шегуваше, че колкото по-добре изглежда на видеото, толкова повече хейт генерира. Ако се появи без грим и болна - ау, горкичката и хейта е по-малко.

Аз лично през годините съм била жертва на тормоз много пъти. Вече имам стратегия. Търпя два пъти и на третия си отварям устата, ама така че хубаво да ме чуят. Започвам със:
Ама явно днес много ти харесва да се заяждаш с мен?
И така нататък.
Виж целия пост
# 7
Сблъсквала съм се със злобни хора през живота си, но но е било очевидно че е злоба и то в повечето случаи на работното място.Последния пример за мен е меко казано смешен: нова колежка с голямо его и самочувствие, която от ден едно се хвали как имала нестандартно мислене и как като нея хората били един на милион, как ако решала можела да побърка всеки и това от месец при нас.Сега новото двадесет въпросната понеже е пълна започна всичко които са по слаби от нея да им иска отчет какво са закусвали,обядвали и вечеряли.И точно отчет защото жената не пита за начин на хранене,режим и пр.
а буквално съ заповеден тон се пита:какво яде снощи, какво закуска сутринта в резултат колежките в стаята започнахме да я игнорираме,това злоба ли е или тотална липса на комуникативни умения и такт.
Виж целия пост
# 8
Когато " не виждаш " и не обръщаш внимание на злобни атаки и си съсредочен върху себе си, значително те подминават..
Забелязала съм, че неудовлетворените хора в личен и професионален план хора пръскат злоба и завист.
Жертва на такива хора не съм, по простата причина, че са неутрални и безлични за мен.
Виж целия пост
# 9
Толкова лошо гледам, че никой не смее да припари да ми каже нещо 😁
Много пъти съм става свидетел на хора, които тормозят други и приемам роля на пазителка, та бързо, бързо булитата забравят жертвите си.
Истината е в самочувствието, вярваш ли си и излъчваш ли го - няма шансове някоя жалка душица да си помисли да те занимава.
Виж целия пост
# 10
Когато " не виждаш " и не обръщаш внимание на злобни атаки и си съсредочен върху себе си, значително те подминават..

Ох, не мога да кажа същото. В техникума бяха образували цяла глутница против мен, която непрекъснато ме нападаше! Правех се, че не забелязвам, не се оплаквах на моите родители, а баща ми дори беше учител в същия техникум! Трупах напрежението в себе си, неврозата ми се засили.....И задух на нервна почва получих.....За съжаление я имам още от първи клас или по-рано.....Някои от глутницата бяха със слаб успех, а други с отличен! Моят винаги беше над 5,00, понякога и над 5,50. Помагах на всички по физика и ел.техника.
Конфликтът в началото беше с един представител на глутницата и постепенно тя се оформи около него. Баща му се оказа съученик на директора, а той утвърден бандит! Крадец и побойник.....
Почти всички мои съученици пушеха и консумираха алкохол. Даже някои бяха утвърдени алкохолици още в училищните години. Аз и вече не си спомням кои бяхме изключение.
На срещите ни на 5 и 10г. от завършването видях, че са си останали същите......Затова повече на срещи не ходя. Не желая да ги слушам и гледам като прекаляват с алкохола и говорят като хулигани. И дори да платя куверт за това "преживяване"! Мерси.

Прочетох статията и отчитам колко полезна е щяла да ми бъде тогава. Но тогава не са ми попадали такива статии. В списанията имаше други. Надявам се тя да бъде полезна сега на потърпевши като мен и да не проявяват толерантност към насилниците.
Виж целия пост
# 11
Най-добрата защита винаги е била и си остава нападението. Значи израснал съм в среда, където подигравките, обидите и дори физическото насилие беше нещо нормално и въобще не му се обръщаше внимание. Бил съм обект на подигравки (въобще няма да обсъждам сред връстниците)дори от страна на учител, бил съм и потърпевш на физическо насилие от страна на учител, доста брутално по форумните стандарти, говорим за системен бой със случаи на синини, за вербалната агресия да не говорим, това беше ежедневие.
Има едно но, обаче, никога не съм се възприемал като жертва. Във 2-ри клас нарекох учителката си от занималнята к**ва без дори да знам какво значи тази дума след като вместо да ме защити когато няколко момичета ми се подиграваха за нещо, тя се включи също с подигравките. Учителят, който ме биеше в горните класове заедно с още няколко мои съученици го докарахме до положение да се моли да спрем да го тормозим. Естествено тези случки и още много други си оказаха силно негативното влияние върху мен и израстването ми, но това не е обект на темата, а и мисля съм се справил доста добре с последствията макар и да ми е струвало много.

Значи на въпросът каква е защитата-  първо никога да не почваш първи, никога да не прилагаш следващите методи срещу невинни хора. Второ, не винаги, но в повечето случаи е по-добре да си замълчиш на момента срещу така наречените злобни атаки, да се избегне големия панаир дори с цената да изглеждаш слаб и победен. След това просто чакаш, търсиш слабо място, момент на слабост, събираш информация и чакаш удобен момент за максимална ефективност. Ударът трябва да е такъв, че да заболи максимално и задължително пред публика. Защото обикновено такива хора са в конфликт и с други от дадения колектив, клас или друга група хора. И тогава унижението е публично, брутално и забива много дълбоко, нашия човек от нападател изведнъж се почувства изолиран и жертва. От там според зависи, обикновено след като знаят, че ще боли се отказват от атаките, ако ли не продължаваш да мачкаш докато се спре всякаква съпротива. Общо взето така се процедира, на всеки му се намира цаката и може да бъде поставен на място стига да се действа умно и търпеливо.
Виж целия пост
# 12
Най-добрата защита е да се махнеш, ако наистина е тормоз. Щом човекът си го позволява и обикновени средства не помагат едно сбогом помага най-много.
Виж целия пост
# 13
Била съм обект на психически тормоз. Отне ми време и от лични наблюдения да стигна до изводи по въпроса, че това са психологически и манипулативни инструменти за въздействие и протидействие, в основата на които е инсталиран вирусът, койпо подкопава вярата в себе си. И тези инструменти са предимно на емоционална основа и са работещи при условиe, че човек приема атаките лично и отвръща в този тон.

Техният речник си служи със следните изразни средства и търси реакция :
 -  адхоминем риторика
 -  вменяване на усещане, че не си достатъчно добър, привлекателен, умен, способен, че не ставаш, не заслужаваш
 -  че получаваш захарче, само при условие, че направиш нещо
 -  емоционално ангажиращи провокации с цел да влезеш в обяснителен режим
 -  емоционално изнудване
 -  обезсърчаване
 -  дискредитация чрез хвърляне на сянка на съмнение, подмолна дейност
 -  остракиране
 -  фокусът и търсенето под лупа на слабости, грешки, недостатъци  
 
Всичкото това дава храна за размисъл, защото... Всеки е център на собственият си свят. Властелин на предразсъдъците си. Ерго се търси личен мотив с каква цел и в какъв контекст влизат тези изразни средства в употреба, понеже интересът клати феса, както и личния вътрешен свят.  
Прави се възможното, за да се пресече и неутрализира участието в токсичен сюжет. Всички тези, които ни карат да чустваме дискомфорт отварят вратичка към такава възможност.
Виж целия пост
# 14
Една моя любима инфуенсърка се шегуваше, че колкото по-добре изглежда на видеото, толкова повече хейт генерира. Ако се появи без грим и болна - ау, горкичката и хейта е по-малко.
Вярно е. Забелязала съм тенденция, че под видеа и постове на хора, измъчени от живота, или оплакващи се от нещо, или оплакващи себе си, се леят едни поддържащи коментари “така е, брат”, а ако някой щастлив човек, двойка или семейство са си качили нещо положително - яко хейт и злоба, изкоментират ги целите от кутрето на левия крак до върха на носа какви са грозни/тъпи/фалшиви/бедни/злобни/обратни…  (Пример: Сашо Кадиев и семейството му… тези хора не знам как издържат този хейт в интернет, ужасна работа.)
Но Пешо алкохолика без един ден трудов стаж, който за пореден ден обвинява всички за дереджето си, е “страшен пича, само истини говори”.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия