Кой тип хора най-често стават мишена на злобни атаки - и каква е най-добрата защита?

  • 3 432
  • 54
# 45
Не се хранят толкова със злобата, колкото тя е като кукичка, на която се закача жертвата. Та те се хранят с реакциите на жертвата. Някой полага усилия, за да им отговори, понякога за да изпълни задача, която са поставили и те направо се размазват от кеф.

Примерно редовното заяждане за чистене. Ами първата реакция на човек е наистина да стане и да изчисти.
Виж целия пост
# 46
Темата ми е много интересна. Досега доста бях чела, че при пълно игнориране на атаките, групата губи интерес към жертвата. Обаче се оказва, че не работи така. Интереса се губи за известно време, и пак се започва. И наблюденията ми са, че когато в даден период не е цяла, жертвата си почива. Мислех, че във всяка женска група е въпрос на време да се изпокарат, но засега нищо. Някакви предложения?
Виж целия пост
# 47
Бягството е много погрешна стратегия, защото който не може да се защитава, където и да отиде все ще се намери някой да го тормози. Като цяло обект на атаки става почти всеки, защото винаги има някой, който да не те харесва какъвто и да си. Дали слаб, пасивен, влизащ в ролята на жертва или лидер, с много качества и винаги отстояващ позицията си. Разликата идва от начина на справяне с такива атаки, както и видът им. Начините на справяне са различни и варират изключително много според конкретната ситуация. Примерно ако са тип подигравки и бъзици, отговаря се по същия начин като се намира слабо място и се натиска там. Както и се чака въпросния индивид сам да се вкара в някоя кофти ситуация, тогава му се сипва мощно и се прави на 2 стотинки (аи 1 евроцент в наши дни). Ако е истерик, вдига истерични скандали с обиди и словесна агресия, тогава методите са други. Понеже при тези кризи истерикът изразходва много енергия и нерви, това лесно може да се превърне в оръжие срещу него самия, като почне да се дразни умишлено, да се провокира къде тънко, къде по-дебело и умишлено системно се предизвиква, накрая рухва сам. Зависи и от средата, когато е в работна среда, и става въпрос за началник, методите са други. Ако работата ви е много важна и сте напълно заменими, тогава няма методи, свиваш се и търпиш. Но когато сте ценен кадър и много зависи от вас, тогава се почват едни номера, които не съм точно аз човекът да ви учи, но така леко в точните моменти на крайни срокове или тежки задачи се взимат ненадейно болнични, дали детето се разболява, колата се чупи, кранът у вас протича, телефона внезапно му пада батерията и т.н. Като го вържете няколко пъти, така нареченото були (въобще си нямам идея кво означава тоя термин, сефте го чувам в тая тема) доста ще се замисли как се държи.
Най-важното при справянето с тези атаки е да не допускате да ви засягат сериозно, ако нямат сериозен ефект върху психиката ви, справянето с тях и с източника им идва съвсем лесно. Ако ви бутат и забиват дълбоко в земята, тогава става много по-трудно.
Виж целия пост
# 48
То ако не те засяга сериозно не е никакъв булинг.
Виж целия пост
# 49
Всъщност точно тва е основното, да не допускаш да те удря навътре. Има си начин за справяне и с това.
Виж целия пост
# 50
Хейтът, критиките са и начин за самоутвърждаване, изграждане на личен авторитет. Особено в случай, че техен обект е човек с авторитет,  влияние и фактор.
Виж целия пост
# 51
Всъщност точно тва е основното, да не допускаш да те удря навътре. Има си начин за справяне и с това.
Няма такъв начин, всеки има слаби места, а в работата, например, булинг е да ти прецакват работата и накрая да я изгубиш. Булинг не е някой да те обижда и заяжда, тогава просто игнорираш, булинг е един или повече хора да те тормозят. Това не е майтап и на думи изглежда лесно, но ако беше лесно нямаше да е булинг. Затова казвам, че обект на булинг са хора в уязвима позиция и ако нормалните методи – опълчване, игнор, докладване, намиране на съмишленици – не проработят, е най-добре човек да се махне.
Виж целия пост
# 52
Булингът е термин навлязъл у нас от западната психология. Идва от анг - bully - хулиган, побойник.
Обикновенно може да сформира групи, глутница срещу своя опонент или жертва, а не действа сам.
Обратното е неговата жертва на свои ред да сформира съюзници, група срещу него/нея, защото обикновенно има повече от един като жертва или достатъчно странично възмутени от поведението му.
Обикновенно вирее в колективи - работни, служебни, класове или групи.
Поведението е агресивно и целта е публично унижение на жертвата на база личностни качества / грозен, смръдлив, дебел и пр./
Много се респектира от хора с власт и пари, дори само да излъчват лукс.
Това си е чиста агресивна хулиганщина, където вместо да чупят витрини и да се бият по футболни мачове нарочват някой удобен - такава агресия лесно се канализира с работа или спорт. Просто имат излишък от агресия.

Енергийният вампир е нещо друго - той се храни с енергията, която освобождават неговите жертви - цели.
В началото им е приятел, присламчва се и започва облъчване с черна енергия / много съм беден, болен, страх ме е от атомната гъба и прочие/ Тука само бягство с 200 спасява - нищо друго.

Човек трябва да си даде ясна сметка, че първо - ничие мнение не е меродавно, то е субективно и съответно невярно и ограничено и второ - има хора, които просто са си зли, мързеливи или изпълнени с жлъч и трябва да бъдат отбягвани и игнорирани в стил - абе кво ми пука ти кво ми говориш.
Виж целия пост
# 53
Хейтът, критиките са и начин за самоутвърждаване, изграждане на личен авторитет. Особено в случай, че техен обект е човек с авторитет,  влияние и фактор.
Критиките – може,но не и хейтът. Когато някой хейти,другите хора инстинктивно почват да го отбягват,защото може да почне и тях да хейти.
Виж целия пост
# 54
Още един мотив скрит зад завесата на злобните коментари.

Вярата в справедливия свят. Когнитивно предубеждение, което ни кара да осъждаме

Цитат
Вярата в справедлив свят засяга не само начина, по който оценяваме другите хора, но и нашата самооценка, особено в ситуации на психологически натиск. Ако попаднете в дискриминирана група и в същото време мислите, че получавате „това, което заслужавате“, това е директен път към сериозни психични проблеми. Същият модел важи и за тормоза на работното място. Колкото е по-силна вярата ви в справедливия свят, толкова по-трудно понасяте „заслуженият“ тормоз от колеги. Идеята за универсална справедливост може да бъде вредна, дори ако животът ви протича удачно. Вярата, че светът е безопасен за този, който не прави нищо лошо или неразумно, често внушава лъжливо чувство за сигурност и подтиква хората да поемат ненужни рискове.

Какъв е смисълът от това?

В книгата си „Вярата в справедливия свят. Фундаментална заблуда“ („The Belief in a Just World. A Fundamental Delusion“) Мелвин Лърнър определя това когнитивно изкривяване като функционално. Според него това е една от онези илюзии (като романтичната любов), които до известна степен обслужват вътрешните ни нужди. Неслучайно идеята за справедливия свят проникнала в цялата ни култура. От ранното детство, от книгите и филмите, ние научаваме, че справедливостта може да бъде нарушена само в началото на една история, за да може накрая тя да възтържествува с помощта на героя, случайността, Бог или природата.

Какво ни дава идеята за универсална справедливост:

• предпазва ни от екзистенциалния страх, който възниква при мисълта, че ходът на събитията в света на практика не зависи от нашата воля;
• стимулира постигането на дългосрочни цели, особено по време на обучение;
• помага ни да понасяме ежедневните трудности и преодоляване на препятствията с надеждата за абстрактна награда в неопределеното бъдеще;
• създава усещане за контрол над ситуацията благодарение на увереността ни, че влиянието ни върху света има предвидим ефект. /Източник
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия