Преодоляване на травма след конфликт - съвет?

Както казах - до човек си е, има различни хора.
Но и не можем да не отчетем, че и мъжете и жените си имат своите различия. Също е факт. Докато една жена няма скрупули да се опълчи на собствената си майка, когато така почувства нещата, мъжете обикновено все се притесняват да не обидят с нещо майките си и премълчават. От това се дразнят жените - че мъжете не застават на тяхна страна да ги подкрепят в конкретна ситуация и все са на страната на майките си.

Трудно е да абсолютизираме. Хора всякакви. зависи каква е връзката със семейството по произход и каква е готовността да се приеме новото семейство.

В описания от авторката случай, мъжът подходжа относитено зряло, оставяйки конфликта в миналото или настрани. Мисля, че се държи балансирано.

При висока модерност на "младото" семейство, добре е да живеят самостоятелно и далеч от свекърите.

Не е истина, че сте на 37 г, нали? Много емоционално и незряло подхождате, избирайте си битките - со кратце, со благо и ясно поставени граници, ще постигнете много повече.
И продължете работата с психотерапевта.

Съчувствам ти за това, което си преживяла.
Мисля, че целият и единственият проблем, който имаш е, че мъжа ти не смее да гъкне на майка си. И от там всичко - ти си видяла, че не те защитава, видяла си, че държи повече на родителите си, видяла си и си загубила доверие в него и това е напълно нормална твоя реакция. Просто ти на тоя мъж му нямаш вече доверие.
Целият проблем е в него. Можел е тихичко настрани да поговори с майка си и да се разберат да не те притесняват.
Но той си мълчи, майка му още повече добива кураж и накрая потърпевшата си само ти.
Единственото странно в цялата ситуация за мен е, къде е твоята майка, защо не ви направи едно гости за 2-3 седмици да го питаме после мъжа ти, как се чувства.
Ако си живеете и във ваше жилище и не зависите от маминка, нито си длъжна да я посрещаш без да си я канила, нито да и обръщаш внимание.
Разбира се, ако тя започне да се държи човешки и да не прави сцени, ти също ще бъдеш мила и добра, но ако продължават да те манипулират чрез бебето и мъжа ти, направо ги режи от сега.
Съчувствам ти за мъжа ти, много безхарактерен човек, има още да патиш от него, щом така лесно се огъва пред маминка. А двамата в комбина само ти подронват авторитета и самочувствието.

Виждам основния проблем в мъжа ти, който е слабохарактерен и не е в състояние да постави майка си на мястото й. На твое място не бих вдигнала забраната да идват свекърите вкъщи, а като са толкова нагли и безцеремонни, не бих им давала да виждат детето изобщо, докато не се укротят и не ми се извинят.

Два пъти съм съжителствала с мъж, проблем със свекъри не съм имала. Имаше желание за вмешателство от първата свекърва, което беше пресечено в зародиш, но с мъжа бяхме на едно мнение.

Тъжно е да прочета, че повечето мнения призовават да мълчи, да не обръща внимание, да забрави, да преглътне. Уж за добро.
Това е вид насилие! Навлизане в собствения ти свят, контролиране, намеса в отношенията на ново семейство, създаване на конфликти. Българската жена обикновено търпи, замита... тъжно. Уж за щастието на детето. Ако тази "любима баба" системно руши авторитета на майката, с какви чувства и отношения ще расте това дете спрямо майка си?
Преувеличавала?! Точно, като онези жени, които също замитат с репликата "Той ме бие, защото ме обича". Какво преувеличение, след като вече има и индикации за здравословни проблеми?
Изобщо не съм съгласна, че не съществувало мъж, който ще застане срещу майка си. Съществува! Такъв, който има разум, преценява ситуацията и застава до жена си! До семейството си! Преди това може би е пробвал да разреши ситуации с добро, но в крайна сметка защитава семейството си. Нали това е основната му роля! Ако не е готов за нея, да се върне при мама. И в това е добра българската жена - да отглежда сама децата си със смешна издръжка от бащата, който се е оказал Муньо.
Та така... нищо ново под слънцето.

Ми за мен бащата не е Муньо, а младата майка е изтрещяла. Това, както казах, е нормално. Време е обаче да спре да търси под вола теле.

Ох, това е втора тема, в която някоя авторка настоява да получи извинение от свекървата... Защо ми се струва, че поводът за тия грандиозни разправии и страдания  ще да е нещо абсолютно незначително около детегледането.

Както и да е, присъеднявам се към съвета детето да се вижда от свекърите в присъствието само на баща си. Това е практика, проработила прекрасно при много от потребителите тук

Психическа нестабилност ( съвсем нормална за скоро родила майка).
Доста късна първа бременност и късен брак.
Липса на елементарно възпитание и разбиране, че животът не започва от авторката, че това бебе е продължение и на бабата, определена като не знам си каква.
Авторката не знае що е то травма, та кръщава това, че свекърва и изразява своите виждания, като нанасяне на травма.
Как се е случил този брак ( ако въобще е брак), какъв е социалния профил на съпрузите и на родителите им и пр., са от базово значение, но ние няма как да знаем това.
Пост-родилната депресия е сериозно нещо и се лекува от лекар.
И мен са ми били дразнещи обичаи и възгледи на свекърва ми ( Царство и небесное !), но възпитанието ми и почитта към нея, не са ми разрешили, да бъда груба. Сега намирам тези емоции за пълна глупост и загуба на време и енергия. Благодарна съм, че свекърва ми е взимала децата, да ги погледа, за да изляза и пр.
Авторката да се погрижи за здравето и емоц.си състояние. За него свекървата няма вина. Тя също е майка по веригата, ама това редовно се забравя.

Сега, аз не разбрах - това дете чие е?
На авторката и съпругът ѝ, или на свекърите?
Ако е на авторката и съпругът ѝ - те си имат правото да решават кое-как.
Свекърите може да ги посещават, да се радват на бебето и........ точка.
Те могат да възпитават единствено собствения си син/децата.
Не мога да ги разбера тези вмешателства.

Никой не трябва да ходи нежелан в чужд дом. Ако искат да помогнат, да попитат.

Не им е работа така да я подбиват, но свеката е хитра сврака и с неглижиране и овладяно лицемерие се опитва да я изкара нея луда.
Мъжете обикновено абдикират при конфликти между жени. Независимо дали са между майка и жена му, 2 приятелки, сестри, любовница и жена му. Мъжете винаги трайкат при конфликти между жени.
Въпросът е авторката да си овладее емоциите и като вижда нередностите да не истерясва, а да овладее ситуацията хладнокръвно и с твърда ръка. Без излишни емоции, избухвания и ексцесии.
Дори като се натресе свека – оооо, мила, така исках да се видим. С нетърпение очаквах да предложиш да постоиш с бебока, за да мога да си взема малко лично време и за мен. Дали мога да ти го/я оставя утре следобед за 4 часа?
И като дойдат – излизаш.

Поначало не разбирам защо родилка, първескиня при това, трябва да бъде притеснявана със съвети и скандали.
Бих разбрала реакцията на свекървата ако снахата тотално не е в час и дори вреди на бебето. Дори и тогава, обаче, правото да преценява се пада на другия родител - сина им.

Проблемът не е в съветите, даже в този форум се търсят и се сипят с килограми, а в начина, по който са дадени.
Едно е да дадеш съвет, пък да го правят каквото щат. Друго е да се тръшкаш, да тропаш с крак и да настояваш задължително да го следват.
Схващате ли разликата?
Всеки има мнение и може да даде съвет, дори когато не е поискан. Казал – рекъл. Минало покрай ушите.
Може да се възползваш, може да подминеш и забравиш, може да го пъхнеш в някое чекмедже на паметта и да го извадиш при нужда.
Проблем има, когато дори най-доброжелателният съвет се възприема на нож и като груба намеса, както и когато даващият го се изживява като последна и най-важна инстанция.
Ако майката е поне малко уверена в себе си и действията си, нито един съвет няма да я събори. Може да я подразни, но в такъв случай тя или ще подмине, или ще го парира по някакъв начин, ако даващият го упорства.
Говоря от личен опит. Съвети са ми давали много като млада майка, аз съм преценявала кои да следвам, кои – не. Не помня да са ме дразнили особено. Но си имах цедка и подлагах на съмнение всеки от тях.
Интересното е, че когато не възприемаш съветите като налагане (когато няма такова, разбира се), в един момент се оказва, че поне един от тях може да ти свърши страхотна работа.
Същото се получава и в интернет, в този форум включително. Ако нямаш цедка и приемаш безкритично всяка информация, може сериозно да навредиш на детето си. А може да ти подскажат просто, но действащо решение.

Благодаря на всички за съветите и за подкрепата, много ми помага да видя различни гледни точки. Специални благодарности за Irene Alis, Nia Mi, Petko09699, Klar, utro77, Lanarte, Как' Сийка. Намирам отговорите ви за особено полезни.
Оставам с впечатлението, че мнозина от отговорите ми са на презумцията, че проблемът ми е със самите свекъри, което не е съвсем точно. Те просто са асоциацията ми за скандалите с мъжа ми, рева, чувството, че съм недоразбрана, може би луда. Те са нещото което спря тези първи идиалични дни в които бях усмихната, радвах се на бебка и всичко изглеждаше перфектно.
Сами по себе си са двама супер въодушевени лелка и чичко(57 и 58, не 65+ ), че са се сдобили със внуче и са прекалили и с тона и с отношението. Те са ми проблем дотолкова доколкото не признават вината си, но не бих реагирала толкова остро към тях ако беше само това и не се бяха превърнали в символ на най-тежкия и травмиращ месец в досегашния ми живот.
Има няколко отговора, които принизяват реакцията ми до драматизиране. Вероятно не сте изпитвали подобни чувства и ако е възможно е по-добре да не се запознавате с тях в бъдеще. Бъдете живи и здрави, но не се опитвайте да стереотипизирате мойто изживяване.

Понеже изглежда липсващия контекст пречи на мнозина от вас да се насладят напълно на поредната история за свекита, ето малко разяснения:
- Първият ми конфликт със свекървата беше 3 дни след изписването на детето. В деня непосредствено след изписването, тя и съпруга и дойдоха за пръв път вкъщи. Със самото влизане тя каза нещо от сорта на "Ние вече сме семейство. Кажи ни с какво можем да помогнем?" Аз отговорих: "Мерси за желанието. За сега бихме искали сами да се оправяме, да видим доколко можем. Когато ни е нужна помощ или съвет сами ще си кажем." Тя се съгласи леко неохотно, но се съгласи. Ден по-късно мислех, че сме се разбрали и затова като почна да нарежда съвет след съвет, за баня, за ръкавички, чорапки и втори слой дрехи в стая поддържана 25 градуса, нещо за ушичките имаше и т.н. се сепнах и я отбих с реплики от сорта на "Може би", "Искам да видя още информация по въпроса", "В болницата ни казаха да го прававим другояче" и т.н. Не съм била груба, но не и позволих да прекрачи уговорката, която поставихме предния ден.
Това не я устройваше изглежда и в края на гостуването им тя отиде в кухнята и се разплака само пред мъжа си и сина си, че аз съм и се отяждала, не съм приемала съветите и, а тя само искала най-доброто за нас и детето. Това аз го чувах през коридор и 2 врати. Първоначално се зачудих как да реагирам, но А) това е неуважително към мен - в моя дом да говори зад гърба ми. Да дойде да ми каже че има проблем с това че не приемам съветите и вместо да прави тези циркове. Б) възприех го като опит за манипулация и вмешателство - с годините е дресирала мъжа си и мъжа ми, че щом тя се разплаче веднага трябва да хукнат да я утешават. Ако аз не се бях намесила в онзи момент, мъжа ми след като тя си тръгне щеше да дойде при мен и да почне да ме увещава да се вслушвам повече, че уговорката от предния ден не е важна и т.н.
Е, отидох и в прав текст и казах, че ако има проблем да ми го каже лично. Тя, не очакваше, а, о, е, и! Ама не съм слушала съветите и. Изкарах уговорката ни от предния ден - мълчание. Те бързаха да не изпуснат рейса и си тръгнаха преди да приключим разговора. С мъжа ми имахме лек спор, но просто се разбрахме че трябва да се разбера с нея и да изчистим отношенията, което възнамерявах да го направя следващия път като дойдат.
Да ама следващия път, тя се заохка, че била на успокоителни и че едва реагирала и аз си викам да не я занимавам в момента. Не ми е спешно, ще се доизясним когато не е пред умиране. Да ама живота ни завъртя, малката, проблеми извън семейството и така минаха близо 3 седмици без да сме говорили.
Един ден мъжа ми се връща от работа (мисля че му беше първа или втора смяна след края на бащинството), и ми разправя че се видял с майка си за малко през деня и тя била много стресирана. Защо била стресирана? Защото не сме се били доразбрали. Учуди ме малко, но щом е тъй, казах ок - следващия път като дойдат ще я дръпна настрана и ще си го изговорим. Тогава мъжът ми каза нещо такова: "Да, разберете се, извини се че не си приемала съветите и и се сдобрете." Шашардисах се и започнах да чопля темата: проблемът никога не са били съветите сами по себе си, а отношението, опита за манипулация и прекрачването на заявена граница. В този момент разбрах, че мъжа ми е зависим от майка си - до 3 през нощта сме говорили и всяка 2ра реплика от него беше: "Ама съветите и за това и за онова са правилни." Аз му разправям, че става дума за уважение и принципи, отсреща е "Ама, съветите..."
Един ден мъжа ми се връща от работа (мисля че му беше първа или втора смяна след края на бащинството), и ми разправя че се видял с майка си за малко през деня и тя била много стресирана. Защо била стресирана? Защото не сме се били доразбрали. Учуди ме малко, но щом е тъй, казах ок - следващия път като дойдат ще я дръпна настрана и ще си го изговорим. Тогава мъжът ми каза нещо такова: "Да, разберете се, извини се че не си приемала съветите и и се сдобрете." Шашардисах се и започнах да чопля темата: проблемът никога не са били съветите сами по себе си, а отношението, опита за манипулация и прекрачването на заявена граница. В този момент разбрах, че мъжа ми е зависим от майка си - до 3 през нощта сме говорили и всяка 2ра реплика от него беше: "Ама съветите и за това и за онова са правилни." Аз му разправям, че става дума за уважение и принципи, отсреща е "Ама, съветите..."
Аз се разревах от яд, че въобще не ме чува, той се ядоса че го карам да мисли и поставям неудобни истини и така... На следващия ден преобмислях всички решения, които бях взела и бяха довели до ситуацията собствения ми мъж и партньор, да застава на страната на майчето си за сметка на жена си. Негови аргументи: "Ти си силна", "Недей така, ти си по-умна от това", "Майка ми само ни мисли доброто" и т.н. Направих още един опит за разговор с него и тогава нещата тръгнаха по добре - и до сега не знам дали просто е казал каквото исках да чуя за да се успокоя или както той се оправда - бил прекалено уморен предния ден и не можел да вникне в разговора ни.
Така или иначе, реших да затворя темата с него.
На следващия ден родителите му дойдоха да видят детето и аз казах на свекървата да дойде да поговорим за малко - представете си изненадата ми, когато не само тя ами и свекъра ми стана заедно с нея. Викам си, нали е толкова емоционално, вероятно иска да е там за морална подкрепа и надали ще се меси в разговора тъй като то си е между мен и нея. Приех го на шега (голяма грешка) и въпреки че мъжа ми предложи да се присъедини, му казах да гледа малката - ние сме "големи" хора и ще се разберем.
Като седнахме на масата, аз се обърнах към свекървата и попитах дали иска тя да започне или аз - тя отказа, но представете си изненадата ми когато свекъра каза, че той щял да почне Оо
Той започна с това че е обиден, че съм казала че дъщеря ми е моя дъщеря. Тя била наше дете. Не коментирах, възнамерявах да се върна на това твърдение към края на разговора и да го насмета наведнъж в заключение. После почнах аз да говоря и да обяснявам, как аз съм възприела ситуацията предния път. Като казах, че възприемам държанието на свекървата за манипулативно и абсолютно неуважително, той извъртя очи и ми се изсмя в лицето като ме имитираше "...била манипулативна хахаха". Почнаха да дълбаят в съветите си, какво толкова не съм им харесвала - казах им че проблема не са съветите а че са нежелани и цитирах разговора от самото начало, когато заявявам че не искаме помощ и съвети и те се съгласяват. Мълчание, прескочиха директно на друг аргумент. Свекървата започва да извисява тон - "Аз няма да позволя детето да се разболее!!!" - това почна да го повтаря защото един от аргументите им беше че ако не спазвам съветите им детето можело да се разболее. Аз им казах, че това е моя и на мъжа ми работа, но от едното ухо минало от другото заминало. Туй дете било тяхно, те нямоло да позволят нищо да и се случи. Не помня в кой точно момент свекъра с победоносен тон заяви, че жена му толкова страда и толкова плаче заради моето държание. Непрекъснато била на успокоителни и т.н. Аз отвърнах, че и аз плаках заради ситуацията - без коментар от тяхна страна, само продължи да навива колко и било зле. Също докато отговарях на свекървата на поредната нападка, свекъра повиши глас и с тона на глава на къщата (не е, живеем в моя апартамент) ми заяви да не съм отговаряла. Те били възрастни и трябвало да ги уважавам...
В един момент и двамата започнаха да говорят един през друг и да ме обвиняват. Реших, че нещата излизат извън контрол и реших да намеся мъжа ми. КРатък тайм аут, доведох го и почнах да преразказвам разговора до момента. Стигнах до конфликта за това, че съветите щели да предотратят настинка на детето и свекървата за н път се провикна:  "Аз няма да позволя детето да се разболее!!!" Нещо в мен се счупи - казах им, че не са добре дошли и че имат забрана да виждат малката. Щом не ме уважават като майка на внучето им, което шансовете да го имат ако не бях аз са нищожни, значи няма да има контакт.

Впоследствие, махнах забраната да идват да я виждат и тъй като не исках срещите да са извън моя контрол, позволих и да идват отново вкъщи. С мъжа ми се изпокарахме (карахме се ако не всеки ден, то през ден), не за това кой е прав и кой е крив, а за това че не иска да вземе страна и ме оставя две на едно срещу тях. Осъзнах, че не е способен да застане срещу майка си и контрола и върху него е доста силен. От тук насетне със свекърите повече от кимване за здрасти или информация касаеща малката (хранене, памперси и т.н.) не се разменят. Свекървата звънна да се извини, че ми била повишила тон, така че леко затоплих отношението към нея за това че поне е направила нещо да оправи нещата. Свекъра, който реално нанесе повече щети обаче даже ми се цупи като е при малката и ме гледа със същото подозрение с което аз го гледам - телци сме, упорити и злопаментни, с разликата че аз съм донякъде осъзната, а той не. Цялата комуникация преминава през мъжа ми за това кога искат да идват и там каквото друго си говорят. Те идват само и единствено когато мъжът ми е вкъщи. Обикновено или се правя че съм заета и не им обръщам внимание или директно излизам да свърша някаква работа - техните фасони, въобще не са единствения проблем на главата ми.

Не смеех да кажа на моите близки, защото бях сигурна, че ще побеснеят вместо мен. Споменах някои детайли на леля ми и брат ми и бях права - реагираха доста остро. Особено леля, замалко да насмете свекървата на 40 дни. Брат ми е на моето мнение - аз съм жертвата, но смята че заради малката трябва да затопля малко отношенията.

Горното горе-долу покривавсичко което може да ви интересува по отношение на ситуацията.
Няколко общи точки:
- И двете фамилии моята и на мъжа ми сме среден клас семейства - софиянци от минимум 2 поколения назад, работещи;
- И двамата имаме жилища, но живеем в моето, тъй като е по-голямо, а и на по-скоро го ремонтирах;
- родителите му не са замесени финансово с нас по никакъв начин, но са се опитвали да бъдат. Аз съм отказвала;
- Дъщеричката ни е инвитро дете, заради проблем с мъжа ми. От година и половина ходя на изследвания, бия си разхормони и се подготвям за процедурата. Ако не обичах този мъж, просто можех да си намеря някой който няма проблем. Непонятно ми е, как на майка която е направила толкова жертви и за мъжа си и за детето си, можеш да кажеш, че се сърдиш, че еказала, че детето е нейно >>;
- Той е единствено дете;
- Свекървата е диагностицирана със свръхтревожност, която е успяла частично да лепне и на сина си. Страх ме е, че ако я оставя да прави каквото си иска ще направи същото и с дъщеря ми;
- Родителите ми не са в картинката - баща ми почина, а майка ми е тежко болна на легло и неконтактна;
- Ходих допълнително на психотерапевт индивидуално - тя препоръча свекитата да започнат терапия  А за мен каза че съм достатъчно осъзната и че преценям ситуацията правилно. Каза да не си хабя нерви да се опитвам да видят нещата по моя начин и да се съсредоточа върху това което правя за да предпазя себе си и детето.

За мен си знам, че най-лесно ще загърбя този период ако го изговоря спокойно без нападки със засегнатите страни - мъжа ми и родителите му. Това обаче не смятам, че има как да се случи - цялото семейство са отбягващи проблемите характери. Така че аз съм поставила границите си - те са непоклатими. Единствено трябва да намеря начин да спра да им се дразня първоинстинктивно, което за сега не ми се отдава