Преодоляване на травма след конфликт - съвет?

  • 6 506
  • 173
# 75
Те да си казват каквото искат. Важното е тя да си знае и да държи положение. Без да се бурсучи. А с поведение сдържано, но дружелюбно.
Кому са нужни подобни войни?
Какви са тези приказки за семейна терапия на свековете?
Светът откачи хептен с тези психотерапии.
Виж целия пост
# 76
Те са и казали, че това не е нейно дете и тя не е майката.
Нима всички вие на нейно място щяхте да сте щастливи от тия думи?
Елора, като родиш деца, отгледаш, възпиташ и станеш баба, върни се и прочети, ти какво си разбрала и какво е написала авторката. Четенето не винаги е последвано от разбиране на текста.

Не ми се измъквай по  терлички.
Мога да чета и разбирам.
Явно обаче други не могат Wink
Виж целия пост
# 77
Deborana, съчиняваш си. Авторката съвсем културно е отклонила предлаганата помощ и ги е поканила като гости да се порадват на бебето. Опитала се е да не обръща внимание на вмешателството, докато бабата не е направила цирка.

И не, не е нормално да се прави забележка на майка, че е казала "моето дете" вместо "нашето". Никой не им отрича роднинската връзка, но в прав текст да кажеш, че това те е обидило - ами нагло и просташко е.

ПП. И аз също не исках никой да ми се мотае вкъщи първият месец и го заявих ясно. Дойдоха да ни видят на изписването, останаха вкъщи за няколко часа и след това ги изпратихме. След месец започнаха да идват редовно на гости да си видят внучето. Не е имало фасони, но моите роднини са възпитани хора.
Виж целия пост
# 78
Проблемът е, че наистина мъжът си е избрал жена, която е копие на майка му. И двете са свръхтревожни с мания за контрол.
При свекървата какъв е проблемът, не знам. При младата е ясно – млада майка на малко бебе. Все още държи и вярва, че винаги ще може да контролира всичко около себе си. Съвсем скоро, още щом бебето проходи, ще започне да се досеща, че това е невъзможно. А след време и ще се убеди – като всеки родител на вече поотраснали деца.
Едно, че е невъзможно, второ, че не е полезно за самото дете. Иначе колелото се завърта и се стига до подобни кризи като тази.
Отделен въпрос е, че това дете тепърва ще има нужда от баба и дядо. Не само за общуване с други хора, освен майка му и баща му, които също да го обичат, но и за гледане, щом тръгне на ясла, градина и училище и се почне безкрайното боледуване, ваканции и т.н.
Виж целия пост
# 79
Нищо не контролира тя, щом и идват всяка седмица по 2 пъти. Напълно излишно е, а в конкретния момент и дразнещо.
Дори, да бяха най милите и тактични хора, на мен лично такова регулярно гостуване щеше много да ме натовари. А тук не става дума за такива хора. И напълно я разбирам авторката.
Само това с терапията за свекърите е безумно. Те са такива каквито са, приемаш го и слагаш границата там, където теб те устройва. Мило и категорично.
Виж целия пост
# 80
Е, тя сама си беше казала, че държи да присъства на срещите на свекърите с детето, за да може да контролира.

Цитат
Впоследствие, махнах забраната да идват да я виждат и тъй като не исках срещите да са извън моя контрол, позволих и да идват отново вкъщи. С мъжа ми се изпокарахме (карахме се ако не всеки ден, то през ден), не за това кой е прав и кой е крив, а за това че не иска да вземе страна и ме оставя две на едно срещу тях. Осъзнах, че не е способен да застане срещу майка си и контрола и върху него е доста силен.

Борба за контрол. Simple Smile
Виж целия пост
# 81
Може и съветите да са били някакви тъпи и безумни и да я е било страх да оставя детето с тях.
Виж целия пост
# 82
И двете жени са контролиращи.
Но с рогите напред няма да спре контрола на свека, а само ще я ожесточи.
Затова ѝ се написа да бъде по-умната и да действа с контрол на контрола. Но тя има нужда от конфликти и драми. Може би и следродилните хормони много помагат за това.
Виж целия пост
# 83
Може и съветите да са били някакви тъпи и безумни и да я е било страх да оставя детето с тях.
Вероятно е било така, но и с бащата ли я е страх да оставя детето? И тези свекъри сега ли са се проявили за пръв път като груби и неблагонадеждни хора?
Това си е класическа следродилна истерия, с което не защитавам простотиите на свекърите, но тя едва ли за сефте се запознава с тях. Трябвало е да постави граници много по-рано и да се разбере с мъжа си, а той с родителите си. Сега се очертава дългогодишен цирк.
Виж целия пост
# 84
Жената явно бърка "поставяне на граници" с обикновен деспотизъм. Интересно ми е как точно ще изисква помощ от същите тези хора, които в момента атакува. Малко емпатия няма да е излишна, все пак тези "лоши" роднини са отгледали човека до нея, който също вече е родител. Глупаво е да плюеш в кладенеца, от който утре ще искаш да пиеш вода.
Виж целия пост
# 85
А защо трябва да изисква помощ от тях?
Аз не бих, предвид ситуацията.
Виж целия пост
# 86
Вижте, авторката не е 20-годишно неориентирано кифле.
Тя е зряла жена, минала през своите битки с живота, изгубила е вече един родител, а другият е на легло. Очевидно е по-силният характер от двамата.
Защо трябва да бъде съдена, за правото си да е квачка, когато най-сетне е родила на 37?!?
Ми, ако иска - нека бъде най-голямата квачка в човешката история.
Изработила си го е, заслужила си го е, нейно право е.
Точно свекървата е тази, която е трябвало да каже "Хайде, твой ред е сега и за радостите, и за трудностите. Ако имаш нужда от нас - на линия сме.".
Вместо това, тя истеризира, драматизира, реве, взима успокоителни (?!?) и обсебва вниманието на мъжете в семейството, което трябва да е насочено към родилката.
Нормално е да се вбеси - тук го представя като травма.
Според мен, мъжът ѝ трябва да порасне и да се научи да разграничава любовта към майка си от факта, че сега е отговорен за здравето и комфорта на майката на собственото му дете.
Те двете ще започнат да мелят заедно, стига той да се научи да подкрепя жена си.
Виж целия пост
# 87
Нищо деспотично не виждам в думите "благодаря, справям се засега, ако имаме нужда ще си кажем". Вижда ми се съвсем нормална комуникация в едно семейство.

Хората са й крещяли и обиждали в собствения й дом, нищо чудно, че не може да ги трае. Но ето, те са там всяка седмица, виждат си внучето, имат си връзката с него. Тя не ги спира.

Следродилна истерия, трънки.

Съгласна съм само, че е трябвало да изговори очакванията си с мъжа си още преди да се роди детето. Но той не е мъж на място, а мамино синче, та не знам дали това щеше да има ефект.
Виж целия пост
# 88
Футболеро, смях се с глас Grinning

Иначе - терапевтът е предложил професионално решение: свекърите се срещат с трето лице, за да си кажат мъката и да намерят път към снахата. Това е съвременно, скъпо, полезно - и много малко хора са узрели за него, разбирам защо звучи смехотворно. Остава си най-доброто решение, обаче за градски хора с пари.

Знам, че авторката няма да разкаже поне малко за връзките си извън семейството или ще мине по универсалната лайсна, че всеки има приятели, но на мен продължава целия конфликт да ми стои като заслужен резултат от фиксацията да имаш мъж и дете, главно, приоритетно, като основен източник на близост.
Виж целия пост
# 89
Предвид така подадените възрасти на участниците, възможно е мъжът да е по-млад от авторката, и това допълнително да изостря сетивата на родителите му. Повечето родители са чувствителни на тема "по-възрастна снаха", пък и многознайка Smiley
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия