Преодоляване на травма след конфликт - съвет?

Изчетох и аз

Фрау К е напълно права/ и вкл. се след нея, че ти повтаряш семейния модел, дотам, че се е превърнала в забавна, фино пасивно-агресивна (как хитро свекървата пуска сълзите само ) битка. Просто прекрасен цирк. Ще го разбереш, когато станеш и ти свекърва. Изведнъж ще видиш как температурата не е правилна, не се облича така бебе и със сигурност ще се разболее

Базила ти даде отличен съвет: оставяй детето на тези загрижени хора и си гледай живота. Надявам се не си толкоз захлупена (извинявам се за израза, но е точен), че да не копнееш да излизаш с приятелки, да се разхождаш, да пазаруваш само за себе си и тн. Тая жертвеност с дундуркането, да си непрекъснато с него, освен всичко, не е полезна за детето.

Иначе описанието ти е на интелигентна жена с мяра за нещата, но не лежи на тоя факт. Грешиш, като не допускаш хората да участват в отглеждането на детето. Грешиш, че не си дипломатична със свекърва ти (похвали я, благодари и, елементарно е да се появи на вратата и да и кажеш - можеш ли да ми направиш едно хубаво кафе? Възрастните хора литват с удоволствие по услуги. Има стотици начини да я ангажираш с детето БЕЗ реално да я ангажираш със себе си). Вече си и в лош формат да си черна за свекър, мъж и майката. А колко по-лесно би било да си по-умна и да ги завъртиш около себе си като пчела-майка.

И мога да предположа, че не си човек с дълбоки, дълги и трайни женски приятелства, а по-скоро фокусирана върху семейството и децата - това силно отсъства от картинката на добрия баланс. За мен по-правилно е да работиш в тая посока - първо ти, после близък мъж, приятелки и дете, после роднини. Пояснявам защо - близките връзки с хора на твоя акъл, години и интереси много помагат при разликите с мъж, възрастни роднини и малки деца.
Та за мен тук може би има проблем.

Това искам да го видя - как семейство "старци" на 57-58 години тръгва на терапия по съвет на снахата

Присъединявам се към множеството мнения, че авторката драматизира излишно и търси някаква валидация и признание, които смята, че и се полагат. И че са се намерили като в приказката за гърнето и похлупака.

Но важното е, че авторката е осъзната, и "преценя" правилно ситуацията

Абе какви са тия съвети, защо я поощрявате авторката, вместо да се успокои и да си гледа детето да затъва в тия безумни и ненужни битки. За какви старци говорите - за свекърите на по 57 и 58 ли?  Интелигентен човек, да може да изпише тоя ферман, а да не може да каже - благодаря за съвета и после да си прави кавото си знае в собствения дом, нито живее с тях, нито е зависима по някакъв начин. Да привиква по кухни и коридори за очни ставки  и да се опива от скандали до три часа през нощта, за какво е това?

На лекар - да си пусне изследвания, да види всичко ли е наред с хормони и подобни. Разходки на чист въздух, пролет иде, времето се оправя, колкокто повече, толкова по-добре. Оставяш детето с мъжа ти и свекърите, когато го посещават и спираш да се караш с него и да го извиваш да вземе страна.

След няколко месеца, да не говорим за години всички тия неща ще си ги забравила и ще даваш на другите булки с подобна дразнимост съвети да го карат по-лежерно.

В бг мама си има йерархия :

1) стара жена
2) жена
3) мъж

В случая номер 2 писка срещу номер 1 и е време да му начукаме канчето.

По-добре ли е да подкрепяме някой да се закопае в собствените си безсмислени истерии и вместо да си гледа бебето и щастието на семейството да психясва? Че и подкрепена от непочтен уж терапевт.

Изчетох авторката и ще й кажа едно - млада си още, от моя гледна точка описаното от теб ми звучи толкова незначително, че чак се зачудих защо го възприемаш като нещо тооолкова голямо, като то не е такова.
Съвсем добронамерено ти пиша всичко това - няма смисъл, не си заслужава, дребно е, незначително.
Съсипваш си нервите за едното нищо.
Гледай си детето, грижи се и за себе си..това са важните неща в живота.
Не някаква караница със свекърите.

Това се опитваме да ѝ кажем повечето. Направо зловещо ми звучи да държа мъжа ми до 3 през нощта, за да се изясняваме. Има нещо нездраво в това. За трети път ще напиша, че за скорошно раждане това е нормално, но вместо повече да се навива и да се стресира, по-дбре да изпусне малко парата. За нейно добро и това на детето.
Свекървата да си прави театрите, но няма причина за драматизъм.

Сега прочетох и вторият пост на авторката...авторке, не сте се разбрали.  Точните думи не сте ползвали и не сте се разбрали. Те са обидени от това че са се почувствали отхвърлени, така поставени настрана, а те се радват искрено на появата на новото човече, ти си се почуствала обидена и наранена от опитите им да ти се месят.
Трябвало е вместо да се държиш отбранително в разговора, да им признаеш че съвети не искаш, уважаваш ги, знаеш че за добро ги дават, но просто си решила да си гледаш детето по твои си правила. Ей това в черното не си им казала и за това конфликта тлее.

Като цяло много дребнаво ми изглежда всичко, честно си признавам. Особено от висотата на моите години сега...
ама така е, до като си млад, си блъскаш главата в стената...

Може би не си прочела добре  на авторкате писанията, защото щеше да разбереш, че е направила това, но не не помогнало.

Ми като гледам авторката се е опитала с добро да отбие номера, но накрая свекървата се е разциврила, защото снахата не прави каквото ѝ се казва. Нейни са безмислените истерии, не на авторката. Браво на жената, че не си е замълчала, такива хора не трябва да ги оставяш да ти се качват на главата, после става само по-зле.

И аз съм си пускала покрай ушите всичките дуднения на роднини какво трябва да правя с бебето, ама никой после не ми е играл циркове, че не слушам или пък съм посмяла да кажа, че детето ми е мое.

Аз пак да кажа, че срещи 2 пъти седмично, са прекалено чести. Няма нужда от чак толкова контакти. Един път през уикенда, докато ти си някъде с приятелки е напълно достатъчно.
Отделно, не мога да си представя, че някой ще дойде в дома ми, ще ми крещи и ще ме омаловажава, а аз ще се правя че не съм разбрала и ще му благодаря. Хайде, няма нужда. Възпитани и дистанцирани отношения, и до там.

Ама да реве в кухнята свеки, и да приижда и 3 пъти в седмицата.
Посрещам я усмихната, казвам какво има да се върши около бебата. Кога е хранена, с какво, кога е пак часа за хапване. Ако е само на кърма, казвам, ще се върна да я/го накърмя.
Гримирам се, парфюм, слънчеви очила и излизам.

Грубо, точно, кратко: авторката подсъзнателно иска свръх-признание за това, че се е подложила на тежки процедури заради фертилен проблем у партньора. Тежко решение, но това е неин избор. Живот.
Родителите му са дошли по най- милия и дружелюбен начин : " Вече сме семейство и можем да помагаме... "

Тя: Аз съм върха на върховете и никога няма да имам нужда от Вас за моята дъщеря, на която вие двамата сте точно никакви.

А простичко и добронамерено: Благодаря. Засега се справяме чудесно и ни е прекрасно заедно, но като поотрасне със сигурност ще разчитаме на вашата помощ. Заповядайте. Ето, бебка се запознава с баба и дядо. Едно кафе и бисквитки. След като поседят си взима детето, благодари за посещението и подаръците ( не вярвам да са дошли с празни ръце) и под предлог, че отива, да кърми, напуска сцената и се прибира в спалнята.

За кого е трудно, да направи така ?

Съветите, да заведе " старчоците" на семейна терапия са всичко друго, но не полезни и професионални за точно този случай от въпросния "лечител" на души.

Те са и казали, че това не е нейно дете и тя не е майката.
Нима всички вие на нейно място щяхте да сте щастливи от тия думи?

Елора, като родиш деца, отгледаш, възпиташ и станеш баба, върни се и прочети, ти какво си разбрала и какво е написала авторката. Четенето не винаги е последвано от разбиране на текста.