Мисля да се откажа от професията си, за да запазя психиката си

  • 2 812
  • 63
# 15
Определено в момента си в депресия, така че иди на псхиатър като начало. Аз ли ти го препоръчвам, щом си лекар. И виж да си намериш пак работа като лекар, но нещо по-леко, така че поетапно да се възстановиш и да си довършиш специализацията.
Толкова голям недостъг на лекари има, че със сигурност ще можеш да си намериш по-лежерна работа, за да можеш да влезеш във форма. И никога вече не се претоварвай, карай го по-леко. Така хем няма да предаваш медицината, хем няма да предаваш себе си и семейството си.
Виж целия пост
# 16
Обърни си внимание, ти си си най- важна, после семейството, и най- накрая професията, в това число пациентите. Ако депресията те "вземе", всички ще си продължат живота, и жалко за теб. Потърси психиатър и започни лечение. После си потърси по- лека работа. Живей здравословно и с егоизъм!
Виж целия пост
# 17
Възможно ли е да бъркате депресия с бърнаут? Аз предложих по горе лекарства, ако е така, защото каквото и да смените положението може да се окаже същото.
Виж целия пост
# 18
Имаш нужда от почивка. Но не сменяй вида работа, ако трябва- работното място. Клиницист с усет не може да усети удовлетворение от друг вид  работа, еле пък буквоедско чиновническа.
Не се впрягай за болните много навътре. Те няма да свършат, нови и нови. Гледай ги като казуси само, нищо лично. Каква  специалност практикуваш? В какъв вид болница?
Интоксикирани сме от общуване с хора и сме системно по ръба на бърн аута, претрупването с писарлък и масовата априорна омраза на пациенти и близки. Виж си щитовидните хормони.
От личен опит- след цели 3 мес болнични вкъщи /тиреотоксикоза/ ми се появи живец и желание да общувам с хора.
Виж целия пост
# 19
Възможно ли е да бъркате депресия с бърнаут? Аз предложих по горе лекарства, ако е така, защото каквото и да смените положението може да се окаже същото.

Смятам, че започна като бърнаут преди години. И като става все по-зле и по-зле стигнах и до депресия. Тя много често стъпва върху него
Виж целия пост
# 20
Така като чета авторката ми напомня за един профил в друг форум и там наистина от години се оплакваше от претоварване заради работата - извън столицата хем няма доктори, хем трябва да работят жизнено важни отделения и хората са буквално на ръба, защото един да се пенсионира, напусне или излезе болничен и отделението е пред затваряне. В същото време заплатите на специализантите са обидно малки за условията, труда, квалификацията... А ако става въпрос и за семейство лекари-специализанти или млади специалисти картинката съвсем зле става. И не, ела в София не е панацея и решение. Заплатите може да са по-големи, но нито натоварването ще е по-малко, нито отглеждането на децата - по-лесно, нито квартирата - по-евтина.
Виж целия пост
# 21
То пак все едно можеш да излезеш. Млад лекар като напусне, после кво. За това най-добре да помисли преди да прави нещо. Да помисли каква друга професия може да захване. Другото е, че лекар е статут. Няма да е лесно за егото да стане кариерка. Най-лесно и със запазване на статута е програмиране.
Виж целия пост
# 22
Защо трябва да става камериерка? Може да работи в Здравната каса, да е медицински представител, да работи към ТЕЛК, към ХЕИ (сега се казва по друг начин), не ми се напъва да мисля други варианти.
Виж целия пост
# 23
Само да не й минава през акъла да го приема като проф. провал. Че видиш ли, доктор, пък бърнаут и депресия. Защото тая преса мачка много здраво.
Виж целия пост
# 24
Има ли начин да станете вещо лице и да пишете медицински експертизи?
Не съм във вашата сфера, но винаги съм си мислила, че лекарите имат повече почивка, от другите професии, но може и да не съм права.
Аз също имам моменти на ужасен стрес, но при мен е защото работя в змиярник и лошите характери на част от колегите в комбинация от личната им неудовлетвореност, създават ужасна атмосфера в работата.
Аз на ваше място никога не бих се отказала от медицината, за мен това е най-перспективната специалност, с най-много шансове за работа по целия свят, но аз никога не съм била в толкова тежко положение като вас, и когато нещо не ми харесва просто търся друга работа.
Виж целия пост
# 25
Никаква почивка нямат лекарите, дори и тази, която им се полага я нямат.
Виж целия пост
# 26
Обърнете си внимание, направете почивка. Има ли начин без да напускате, някакъв дълъг болничен? Нека Ви прегледа психиатър- да провери дали се касае за депресия и да изпише лекарства. Не се страхувайте от лекарствата, помагат. Аз съм дългогодишен психиатричен пациент. Успех!
Виж целия пост
# 27
Според мен, трябва да започнете терапия с психиатър, лекарства, болнични ще се отразят добре и работа с психолог. Не знам, не се ли усещате поне като лекар, че не може да стоите на дрейф. Ако се притеснявате какво ще кажат хората, колегите, мъжа ми, знайте че вие сте най-важна в този случай на силно и продължително разклатено здраве. Мисля, че с лекарства, почивка и психолог, ще живнете и няма да се чувствате така. По-късно ще решавате какво ще сменяте. Мисля, че състоянието не е от професията ви, а от психиката, но това вие знаете. Аз знам, че мед. образование е трудно и продължително, както и професията. Което не изключва да се позиционирате на по-лек режим- да няма смени, отровни колеги, в къщи да не се изжиявате за Слънцето-Майка-Сторъкия Шива, на мъж-баби-лели да делегирате някои задължения, както и да не бъдете перфктната домакиня. То е ясно, че като сте депресирана, нямате сили и желание да мърдате, но това пък се намества вината.
Виж целия пост
# 28
Вместо професията, сменете местоработата.
Лекари се търсят навсякъде. Може да намерите място, където натоварването няма да е толкова голямо.
Голямо значение има и колегите, в един хубав колектив, работата тече без напрежение, има забава, приказка става, не се усеща толкова тежестта на натоварването.
В един смотан колектив натоварването се усеща още по-голямо.
Сменете средата и нещата ще се оправят. Ако може преди това си дайте поне 2 седмици почивка - даже ако има начин отидете някъде на почивка - най-добро лекарство за тези депресивни състояния е смяна на средата.
Виж целия пост
# 29
Смяната тук не е толкова лесна. Тя ако няма специалност, нищо не може да прави. Май е така. А специалност се взима с гърбене. Като цяло тази система е трудна. Не е като частния бизнес - врътнеш се на 2 интервюта и сменяш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия