🏋Как тренирам - 33 💪

  • 22 100
  • 667
🧠 Психологическата зависимост от тренировките

Тренировките обикновено са здравословен навик- подобряват физическото и психичното здраве. Но понякога могат да се превърнат в поведенческа зависимост, известна като Exercise addiction.

⚖️ Кога фитнесът е здравословен навик

Фитнесът е полезен, когато:

✔️ Тренираш за здраве, енергия и настроение
✔️ Можеш спокойно да пропуснеш тренировка, ако си болен или много уморен
✔️ Имаш баланс между тренировки, работа, приятели и почивка
✔️ Тялото ти се възстановява добре

🚨 Кога започва да прилича на зависимост

Фитнесът може да стане проблем, ако:

❗ Чувстваш вина или тревожност, ако пропуснеш тренировка
❗ Тренираш дори когато си контузен или болен
❗ Постоянно увеличаваш тренировките, за да получиш същото чувство на удовлетворение
❗ Тренировките започват да пречат на социалния живот, училище или работа
❗ Цялото ти настроение зависи от това дали си тренирал

🧠 Защо се случва това

Причината често е свързана с мозъчната химия.

По време на тренировка тялото освобождава:

ендорфини (хормони на удоволствието)
допамин (свързан с мотивацията и наградата)

Това създава т.нар. “runner’s high”- чувство на еуфория след спорт.
С времето някои хора започват да търсят това усещане постоянно.

🧍 Какви хора са по-склонни към това

По- голям риск има при хора, които:

са перфекционисти
имат ниско самочувствие
се борят с проблеми с телесния образ
страдат от разстройства като Body dysmorphic disorder или Anorexia nervosa

⚠️ Възможни последствия
Ако зависимостта стане силна, може да доведе до:

хронични травми
изтощение и хормонални проблеми
социална изолация
психически стрес

✅ Най- важният принцип:
Здравословните тренировки подобряват живота ти, а не го контролират.

Интересни психологически факта за хората, които тренират много 🧠💪

1️⃣ Тренировките могат да действат като „естествен антидепресант“

При физическо натоварване мозъкът отделя ендорфини, серотонин и допамин-  химикали, които подобряват настроението.
Затова редовните тренировки често помагат при състояния като Depression и Anxiety disorder.

2️⃣ Хората, които тренират редовно, често имат по-силна дисциплина

Психологически изследвания показват, че редовните тренировки развиват самоконтрол. Това често се пренася и в други области- учене, работа, хранене.

3️⃣ Тренировките подобряват увереността

Физическата активност увеличава самочувствието и позитивния образ на тялото.
Но при някои хора може да се развие и обратният ефект- прекалена фиксация върху външния вид, свързана с Body dysmorphic disorder.

4️⃣ Съществува „runner’s high“

След интензивно натоварване много хора усещат силно чувство на еуфория и спокойствие.
Това се дължи на освобождаването на ендорфини и ендоканабиноиди в мозъка.

5️⃣ Тренировките намаляват стреса

Физическата активност намалява нивата на кортизол (хормона на стреса).
Затова много хора използват фитнеса като начин да „изчистят главата си“.

6️⃣ Хората, които тренират много, често имат по-добра концентрация

Редовното движение подобрява кръвоснабдяването на мозъка, което може да помогне за по-добра памет и фокус.

7️⃣ Фитнесът може да създаде силна идентичност

За много хора тренировките не са просто хоби, а част от това кои са те.
Това може да е много мотивиращо, но понякога може да доведе до явления като Exercise addiction.

💡 Интересен факт:
Някои психолози наричат тренировките „поведенчески ключов навик“- навик, който автоматично подобрява много други аспекти на живота.

Вместо запис, може да се заформи дискусия по следните въпроси:

1. Къде според вас е границата между здравословната дисциплина и психологическата зависимост от фитнеса? Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, ако пропуснете тренировка, или да тренирате дори когато тялото ви има нужда от почивка?

2. Възможно ли е фитнесът да стане форма на зависимост, дори когато изглежда като здравословен навик? Как лично вие разбирате разликата между мотивация и обсебване?

Гласувайте и в анкетата Simple Smile Възможност до 3 отговора.

стара тема:https://www.bg-mamma.com/?topic=1833283.msg50998300#msg50998300
Виж целия пост
# 1
Привет - мивет
Нонче чудесна тема, благодарим.
Днес крака и дуп. Честно казано след гърба, това са ми най-приятните мускулни групи. Корема ми е най-голямата мъка.
Приятни тренировки на всички Blush
Виж целия пост
# 2
Нона, поздравления за темата, която си повдигнала. Че могат тренировките (а и всяка друга дейност) да станат обсесия, могат. По-неприятното е, че има треньори, които подпомагат нездравословното отношение към тях. Ако кажеш, че си изморен - лигавиш се, ако дадеш приоритет на друго (събитие) - несериозен си, ако признаеш, че си се отклонил от хранителния режим - насаждат ти вина.
Винаги, винаги, винаги - наблюдавай се, слушай тялото си и вътрешния си глас, прави нещата със сърце, не само с физика. Това научих аз дотук.
Виж целия пост
# 3
Сега по принцип истината е, че всяко отклонение от хранителният режим те връща назад и обезмисля усилията.
Има наистина хора и от другата страна - мислят си, че като се качат на пътеката 15 минути и помахат с дъмбели за нула време ще получат мечтаното тяло или нещата ще станат само с трениране, а през останалото време ще ядат да ще се късат.
За съжаление няма такъв вариант.
За резултати си трябва труд и постоянство, режим също.
Ако сте спазвали режима цяла работна седмица, а уикенда се тъпчете до придапък - няма смисъл, всичките ви пет дни отиват в коша.
По-скоро проблема се свързва с това, че има хора, които искат билдърско тяло, но ако може да скипнат билдърските тренировки и хранене.
За това трябва реални цели и стъпка по стъпка.
И на мене ми се иска да не е така, но е така. И аз цяла година тренирах и ядях, наистина свалих кг и оформих тялото, но съм далеч от мечтаният резултат.
Тук вече и начина да работите с тренера е важна - трябва хубаво да си поговорите и да си изясните приоритетите.
Какво искате да постигнете и как. И колко сте готови да вложите в това. Иначе става манджа с грозде и нищо и половина, а хората не обичат да си признават вината в себе си и това е голям проблем за прогреса.
Виж целия пост
# 4
Чудесна тема. Действително нещата могат да се отнесат към всяка друга сфера и дейност.
Важно е човек да опознава и познава себе си и да не се доверява и следва сляпо разни твърдения и теории. Да осмислиш тезите и да видиш ще работят ли за теб и как би могъл да ги приложиш.
Храненето е проблем на много хора. Прекаляването е в голяма степен психически процес, а както знаем, те трудно се овладяват..... Това от личен опит 😅
Аз ям всичко, но му броя калориите. Това за мен работи. Просто се замислям преди да мушна нещо набързо. Нямам за цел да нямам целулит, мазнинки и да ми се виждат плочките, а да не качвам и ако сваля още малко - супер!
Виж целия пост
# 5
Аз определено мога да заява, че съм пристрастена и обсебена. И ни най- малко не ме е срам да го призная и не защото във форума сме анонимни, мога да го кажа независимо къде и с кого съм.

Определено отговарям на профила за хора, които са по-склонни към това.

Но има нещо друго, много ми хареса как го каза Елиф за любовта. Да аз го правя с душа и сърце. Не заради някой или нещо, а само и единственно заради себе си.

Времето, когато започнах да тренирам съвпадна със загубата на двама от най- близките ми хора. И тренировките ми помогнаха да мина през това по- леко и да успея да съхраня психиката си, доколкото е възможно разбира се.

За лошо или добро, за мен добро Grinning Да тренировките са един от приоритетите в живота ми на този етап. Това е моето нещо, това съм аз!

Абдуктора за който Ви писах предния път. Днес пак се качих, много е добър Simple Smile Краката идват леко нагоре спрямо тялото и точно това е причината са различното таргетиране.
Скрит текст:
Виж целия пост
# 6
Нона на много хора спорта / в т.ч. фитнеса/ им е помогнал в тежки моменти, изградил е в тях сила, дисциплина, ред и ги е накарал да усетят отново път в живота им. Срещам ги по залите често, дори и ЗЛ е такъв.
Та много добре те разбирам и те подкрепям. На мен фитнеса буквално ми спаси живота, когато бях доста закъсала със здравето и до ден днешен е нещото без което не мога. Покрай него се върнах и на голямата си любов - народните хора.
Само с плуването никога не съм се разделяла, но за мен то е кеф, не го гледам като спорт.
Виж целия пост
# 7
Chuby, във Варна ли беше? Точно мен си описала в залата Stuck Out Tongue Winking Eye
Веси, и аз веднъж, преди сто години исках, а тогава и можех на набия един мъж.
Тренирам с много развлечена тениска и спортно бюстие, правя бърпита. На поредното падане за лицева, този човек ме поглежда и казва: " ау, няаш никви ц*ци". Гледам го, един такъв объл и му казвам " А вашите ще засрамят и Памела Андерсън".
Изнесе се на секундата към кардио зоната.
Виж целия пост
# 8
Чудесна тема за размисъл и разговор, поздравления, Nona Hug

За себе си признавам, че съм много склонна към обсебващи мисли и дейности.
Здравето, съответно и здравословният начин на живот - моя и на близките ми хора - са изключително важни за мен. Ужасява ме мисълта по собствена вина да изпадна в зависимост, да стана тежест. Боря се обаче да не изпадам в крайности и се радвам, че го постигам.

Пропусната тренировка ме кара да се чувствам гузно. Не обаче когато съм била болна или по друга "уважителна" причина, а примерно, че съм се замотала нещо през уикенда и съм успяла да намеря време. Мързел, лоша организация - такива неща рядко и много трудно си прощавам.

За спазването на режимите подкрепям тезата, че 80% изпълнение е идеално за нас, работещите хора, които тренират за здраве, не по професия. Никак не съм съгласна, че едно отклонение обезсмисля усилията ни и ни връща назад. Напротив, понякога дори е полезно, защото показва на тялото ни, че всичко е наред, не е в състояние на постоянен недоимък и дефицит, храна идва и ще идва. Няма нужда да влиза в икономичен режим. Разбира се, говорим за отклонение от време на време, не всяка вечер Joy
Като човек, който от десетилетия внимава какво яде, колко и как се движи, без такива отклонения да съм прегоряла и изгоряла досега...
А внимавам много заради лоша фамилна анамнеза и съм изключително щастлива и (нека е нескромно!) - особено горда, че моят начин на живот доказва, че и много лоши обременености са преодолими с добра мотивация и дисциплина.
Виж целия пост
# 9
Благодаря за темата, Нона, страхотна е, както винаги Flowers Rose Искрено, искрено ти завиждам за тази машина. Гледам я само на клипове.... ще навлязат и при нас, но ще е като със стълбите - след дълги годииииини. Хората ще са забравили дотогава, че са я произвеждали Simple Smile

1. Къде според вас е границата между здравословната дисциплина и психологическата зависимост от фитнеса? Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, ако пропуснете тренировка, или да тренирате дори когато тялото ви има нужда от почивка? Опитвам се да бъда балансиран и адекватен човек, но за съжаление специално в тренировките съм човек на крайностите и при мен е или, или. Да, чувствам се виновна, но не защото тялото ми ще се промени за една изпусната тренировка, а по-скоро, защото знам, че си го дължа, защото усещането след тренировка не мога да го заменя с друго, носи ми безкрайно удовлетворение. Иии да, случвало ми се е много пъти да ''натискам'', когато е трябвало да отпусна.

2. Възможно ли е фитнесът да стане форма на зависимост, дори когато изглежда като здравословен навик? Как лично вие разбирате разликата между мотивация и обсебване? Абсолютно да и границата е доста тънка, често се прекрачва без човекът да го осъзнава. Не я разбирам разликата, точно затова и съм на този хал Stuck Out Tongue
Виж целия пост
# 10
При мъжете по съм виждала обсебване от фитнес, при жените по-рядко.
Движението е нещо, с което тялото свиква и го търси. Като протусна тренировка поради служебни ангажименти веднага ми се обаждат болежките, странно, но факт.
Виж целия пост
# 11
Нона, много професионално поднесена тема! Благодарности!

1. Къде според вас е границата между здравословната дисциплина и психологическата зависимост от фитнеса? Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, ако пропуснете тренировка, или да тренирате дори когато тялото ви има нужда от почивка? - Да, аз съм от този тип хора, опитвам се да не пропускам тренировки и да тренирам, когато нещо ме боли или имам нужда от почивка.
Границата между здравословната дисциплина и психологическата зависимост от фитнеса е много малка, поради градския ни начин на живот, но по-скоро се свежда до наличието на фитнес инструменти за спорт - здравословна дисциплина можем да имаме и без да ходим на фитнес - едното просто допълва другото. Но да си зависим "психологически" от нещо означава, да не можеш и ден без него, да си обсебен от него. Докато "здравословна дисциплина" е начин на живот и спазване на определени правила в ежедневието.

2. Възможно ли е фитнесът да стане форма на зависимост, дори когато изглежда като здравословен навик? Как лично вие разбирате разликата между мотивация и обсебване? - Абсолютно! Разликата между мотивация и обсебване е ясна за всички, мисля - едното е свързано с дисциплина и приоритети, а другото е психологическа зависимост, която не влияе положително на резултатите ни. /свързано е с определена цена, която рано или късно ще платим/. За мен, трябва да сме по-умерени във всичко и всеки от нас да търси златната среда, освен, ако не е професионалист в тази област или състезател.

Днес съм на последна групова тренировка, но леко ме боли рамото - имам навикът да спя и да го изкривявам много лошо и се събуждам от болка и невъзможност да си преместя ръката. Като цяло с рамената имам проблем - това го чувствам и при щангите за гръден кош, както и при лицевите опори, трябва да си обърна внимание.

Споделете някакви трикове, които прилагате в храненето за Великден, плз. Ядете ли козунаци, курабии, агнешко и другите възможни традиционни ястия, броите ли калории на празниците или си давате пълна почивка /като мен? Simple Smile.
Виж целия пост
# 12
Моето правило е следното - на празници никога не спазвам режим, ако на следващият ден кантара ме е наказал спазвам фаст в зависимост от каченото тегло, обикновенно за 36 часа свалям обратно каквото и да съм качила.

При болки никога не тренирам, ходих на преглед за коленете примерно - оказа е просто претоварване на ставите и за това задължително повече разгрявка на тях преди тренировката. Последният път го спазвах и сега нямам проблем.
Виж целия пост
# 13
Чуствам се пристрастена към тренировките, и то силовите, в добрия смисъл на думата - носи ми удоволствие, зарежда ме с енергия, дава ми сила не само физическа, но и ментална. Много пъти това ме е спасявало в по-трудни емоционални моменти да не изпадна съвсем в дупка.

Ако пропусна 1-2 тренировки в седмицата не ми е проблем, по-скоро ми е гузно когато пътувам нанякъде, че не винаги мога да тренирам и все ме е страх, че ще си загубя прогреса, ще се отпусна.
Когато сме на ризорт му намерих цаката и гледам поне няколко пъти да посетя залата за целия престой, но с градските обиколки не става - по цял ден в движение, няма шанс за зала. Носила съм си ластици и никога не съм ги ползвала.

По празници гледам да не ям неща, които по принцип не ям - цяла година не ям козунаци и тесто, за какво да си го причинявам за някакъв си повод.
Много погрешно е масово възприятие, че празниците ни дават зелена светлина да си ядем колкото и каквото искаме, само защото са празници. И после - следпразнична диета, айде няма нужда.
Мога да съм на семейната трапеза без да се налага да си развалям режима и обратното - ако толкова много ми се дояде баница или козунак в ежедневието, няма да чакам Коледа или Великден, за да изям света тогава.
Виж целия пост
# 14
Споделете някакви трикове, които прилагате в храненето за Великден, плз. Ядете ли козунаци, курабии, агнешко и другите възможни традиционни ястия, броите ли калории на празниците или си давате пълна почивка /като мен? Simple Smile

Не обичам агнешко, съответно не ям. За козунак не примирам, та и него го пропускам. От всичко за мен остават яйцата Laughing Иначе според мен няма лошо да се хапне, просто в умерени количества. И движението си остава..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия