"Кой би искал да причини на децата си разводи, скандали, делби и т.н.?" - utro, принципно никой, но всеки го прави като крайна мярка. Защото един живот живеем и никакви скандали и делби не са по-важни от самите нас. Това е.
Виж целия пост
Злокачествен нарцисизъм
- Публикувана: 10 апр. 2026, 18:45 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2026, 19:47 ч.
# 481
17 септ. 2026, 12:52 ч.
Да ... и тук слагаш кръст на Екзюпери , на Принца и на Розата.
Точно това е смисълът на историята на Екзюпери — не да отсъди кой е прав, кой е виновен и кой кого е „спасявал“.
Принцът обича Розата, но не я разбира напълно. Тя го наранява, той си тръгва. После разбира, че неговата Роза е единствена за него не защото е съвършена, а защото е неговата Роза — защото е вложил време, грижа и любов в нея.
И затова „сама си е виновна“, „спасителката“, „трябвало е да си тръгне“ и подобни етикети са прекалено лесни за една история, в която всъщност става дума за обич, привързаност, отговорност, грешки и невъзможността да знаем предварително кое решение ще се окаже правилно.
Може би точно затова Розата не е просто „труден човек“, а Розата. И Принцът не е просто „спасител“. Те са двама несъвършени участници в една връзка.
Виж целия пост
Хейзел правилно описва клиничният случай на нарцисизъм. Основата е чисто психопатска на човек, без емпатия, садист и притежаващ свръхего.
Такъв човек трудно може да не бъде видян и разбран защото свети като фар в нощта, но има освен такива повлечени жертви като деца и други възрастни, със синдрома на Спасителката, Създаващият Герой, Вечната жертва и прочие, които са привлечени от тази черна дупка и гравитират около нея. Няма как да ги откъснете от тази гравитация защото ако те не спасяват някого или не са вечните жертви, целият им живот е изгубен.
Хора, които не страдат от такива характеропатии, сами по себе си са агресивни, мнителни, алчни, те не гравитират там.
С такива хора няма оправяне, както писах само професионално съм ги познавала, но и там оправяне няма. Свършват винаги с уволнение.
Счита се, че някои от тях, преживяващи дълго плато на нормалност / повечето хора с най-различни психологически заболявания го имат/ успяват за този период да изградят успешна кариера, но влезнат ли отново в тъмната гора, всичко рухва бързо.
Такъв човек трудно може да не бъде видян и разбран защото свети като фар в нощта, но има освен такива повлечени жертви като деца и други възрастни, със синдрома на Спасителката, Създаващият Герой, Вечната жертва и прочие, които са привлечени от тази черна дупка и гравитират около нея. Няма как да ги откъснете от тази гравитация защото ако те не спасяват някого или не са вечните жертви, целият им живот е изгубен.
Хора, които не страдат от такива характеропатии, сами по себе си са агресивни, мнителни, алчни, те не гравитират там.
С такива хора няма оправяне, както писах само професионално съм ги познавала, но и там оправяне няма. Свършват винаги с уволнение.
Счита се, че някои от тях, преживяващи дълго плато на нормалност / повечето хора с най-различни психологически заболявания го имат/ успяват за този период да изградят успешна кариера, но влезнат ли отново в тъмната гора, всичко рухва бързо.
Точно това е смисълът на историята на Екзюпери — не да отсъди кой е прав, кой е виновен и кой кого е „спасявал“.
Принцът обича Розата, но не я разбира напълно. Тя го наранява, той си тръгва. После разбира, че неговата Роза е единствена за него не защото е съвършена, а защото е неговата Роза — защото е вложил време, грижа и любов в нея.
И затова „сама си е виновна“, „спасителката“, „трябвало е да си тръгне“ и подобни етикети са прекалено лесни за една история, в която всъщност става дума за обич, привързаност, отговорност, грешки и невъзможността да знаем предварително кое решение ще се окаже правилно.
Може би точно затова Розата не е просто „труден човек“, а Розата. И Принцът не е просто „спасител“. Те са двама несъвършени участници в една връзка.
# 482
17 септ. 2026, 13:44 ч.
Лошото на живота с нарцистични е, че щем не щем започваме да ги имитираме. А имитирането всеки ден се превръща в едни много гадни навици и прояви от нас самите към всички, с които общуваме.
Виж целия пост
# 483
17 септ. 2026, 13:52 ч.
Това може да е така, наистина, защото при общуването с нарцис виждаме как животът и системата възнаграждават такова поведение. Това наистина е опасно.
Някога може да има нормативна уредба относно личностните разстройства.
Виж целия пост
Някога може да има нормативна уредба относно личностните разстройства.
# 484
17 септ. 2026, 13:58 ч.
Не мисля. Трудно е да постигнеш нещо, което тотално ти е чуждо. Не работят така нещата. Съвсем различно е поведението на другия човек според мен. Партньора, живеещ с нарцисист, който е разгневен, сякаш се оглежда всеки ден в криво огледало. Другите може да казват примерно на жената, че е здрава, красива, млада, успешна. И тя уж го знае. Но в очите на нарциса е мързелива, не е красива като някоя друга, не е спортна или нещо друго все не й е наред.
Между другото нарцисът е душичка мила, докато му играеш изцяло по свирката и нямате разногласия. После се изсипва ада, при реален проблем и разминаване в мненията.
Виж целия пост
Между другото нарцисът е душичка мила, докато му играеш изцяло по свирката и нямате разногласия. После се изсипва ада, при реален проблем и разминаване в мненията.
# 485
17 септ. 2026, 14:15 ч.
Изсипва се ада - затова - вън от всякъде и стопиране на достъпа до всякакви ресурси, над които другия има контрол.
Виж целия пост
# 486
17 септ. 2026, 14:18 ч.
Зависи си от характера на човека. Някои хора малко им трябва да се огънат под чуждото влияние - било то добро или лошо. Други си остават непроменяеми, докато не стане нещо огромно (ако въобще се случи).
Бела чао, все едно описа един мъж до мен, нацели.
Впрочем да се допълня, на мен най-горямото ми спасение беше това, че исках да виждам себе си добре. Звучи егоистично, знам.
Първоначално натрупах яд в себе си, че някой си е позволил да ми причини това. После и към себе си, че съм го допуснала. Сега ако ги видя на улицата няма да ми трепне окото.
Виж целия пост
Бела чао, все едно описа един мъж до мен, нацели.
Впрочем да се допълня, на мен най-горямото ми спасение беше това, че исках да виждам себе си добре. Звучи егоистично, знам.
Първоначално натрупах яд в себе си, че някой си е позволил да ми причини това. После и към себе си, че съм го допуснала. Сега ако ги видя на улицата няма да ми трепне окото.
# 487
17 септ. 2026, 14:48 ч.
Леко да коригирам и оставям тая предълга тема
Психопатите и садистите имат нарцистични черти, но не са "злокачествен нарцисизъм" в смисъла на Фром. Злокачествения тип нарцисисти също така, не попадат в клиничните случаи, освен колатерално, докато псих. и садисти си отиват в затвора по най-разнообразни причини, главна от които е един прозаичен "безинтерес" в затвора ли са, не са ли (психопатът-престъпник дори често се оставя да бъде хванат по най-елементарен начин). Да, не искат да си губят свободата, но в затвора на такива не им се влошава много качеството на живот
При злокачествените нарцисисти няма амплитуди/много отчетливи при шизоидните състояния, има само периоди на удовлетворение, когато всички са натиснати да им играят по волята и съответно - взрив когато я пречупват.
И да- непоправими са. Теорията как са станали такива (която аз подкрепям) е, че всички имаме нарцистични черти като бебета/деца, идващи от силен (зверски/подобен на животинския) инстинкт за оцеляване. Когато са попаднали на зли родители, обаче, някои от тези деца не надрастват нарцисизма. Никога не усвояват "нормалните" модели за справяне. За мен лично човек, който усещам че не мога да го "стигна" с никакво убеждаване и топлота, вече леко ми минава в sand box-а на нарцистичен.
А ако сте забелязали, много от характеропатиите се повлияват от тези двете - убеждаване и топлота. (не преструвки, молби и увещаване от немай-къде, а от автентична, човечна топлота и приемане)
Виж целия пост
Хейзел правилно описва клиничният случай на нарцисизъм. Основата е чисто психопатска на човек, без емпатия, садист и притежаващ свръхего.
Такъв човек трудно може да не бъде видян и разбран защото свети като фар в нощта, но има освен такива повлечени жертви като деца и други възрастни, със синдрома на Спасителката, Създаващият Герой, Вечната жертва и прочие, които са привлечени от тази черна дупка и гравитират около нея. Няма как да ги откъснете от тази гравитация защото ако те не спасяват някого или не са вечните жертви, целият им живот е изгубен.
Хора, които не страдат от такива характеропатии, сами по себе си са агресивни, мнителни, алчни, те не гравитират там.
С такива хора няма оправяне, както писах само професионално съм ги познавала, но и там оправяне няма. Свършват винаги с уволнение.
Счита се, че някои от тях, преживяващи дълго плато на нормалност / повечето хора с най-различни психологически заболявания го имат/ успяват за този период да изградят успешна кариера, но влезнат ли отново в тъмната гора, всичко рухва бързо.
Такъв човек трудно може да не бъде видян и разбран защото свети като фар в нощта, но има освен такива повлечени жертви като деца и други възрастни, със синдрома на Спасителката, Създаващият Герой, Вечната жертва и прочие, които са привлечени от тази черна дупка и гравитират около нея. Няма как да ги откъснете от тази гравитация защото ако те не спасяват някого или не са вечните жертви, целият им живот е изгубен.
Хора, които не страдат от такива характеропатии, сами по себе си са агресивни, мнителни, алчни, те не гравитират там.
С такива хора няма оправяне, както писах само професионално съм ги познавала, но и там оправяне няма. Свършват винаги с уволнение.
Счита се, че някои от тях, преживяващи дълго плато на нормалност / повечето хора с най-различни психологически заболявания го имат/ успяват за този период да изградят успешна кариера, но влезнат ли отново в тъмната гора, всичко рухва бързо.
Психопатите и садистите имат нарцистични черти, но не са "злокачествен нарцисизъм" в смисъла на Фром. Злокачествения тип нарцисисти също така, не попадат в клиничните случаи, освен колатерално, докато псих. и садисти си отиват в затвора по най-разнообразни причини, главна от които е един прозаичен "безинтерес" в затвора ли са, не са ли (психопатът-престъпник дори често се оставя да бъде хванат по най-елементарен начин). Да, не искат да си губят свободата, но в затвора на такива не им се влошава много качеството на живот
При злокачествените нарцисисти няма амплитуди/много отчетливи при шизоидните състояния, има само периоди на удовлетворение, когато всички са натиснати да им играят по волята и съответно - взрив когато я пречупват.
И да- непоправими са. Теорията как са станали такива (която аз подкрепям) е, че всички имаме нарцистични черти като бебета/деца, идващи от силен (зверски/подобен на животинския) инстинкт за оцеляване. Когато са попаднали на зли родители, обаче, някои от тези деца не надрастват нарцисизма. Никога не усвояват "нормалните" модели за справяне. За мен лично човек, който усещам че не мога да го "стигна" с никакво убеждаване и топлота, вече леко ми минава в sand box-а на нарцистичен.
А ако сте забелязали, много от характеропатиите се повлияват от тези двете - убеждаване и топлота. (не преструвки, молби и увещаване от немай-къде, а от автентична, човечна топлота и приемане)
# 490
17 септ. 2026, 16:00 ч.
Коригирам се. Чела съм между редовете в бързината.
Виж целия пост
Не е лошо да се влезе с аргументи
Коригирам се. Чела съм между редовете в бързината.
# 491
17 септ. 2026, 16:49 ч.
Между другото, дъщеря ми като мъничка беше съвсем без съчувствие. Викам си - леле, това какво ще стане.
Пък синът - един миличък.
И към ден днешен - дъщерята е страшен пич, разбираща, винаги готова да подаде ръка.
Синът ми, за съжаление , тръгна наобратно - хич не му пука за другите, всички са му виновни.
Но все пак не е късно.
Виж целия пост
Пък синът - един миличък.
И към ден днешен - дъщерята е страшен пич, разбираща, винаги готова да подаде ръка.
Синът ми, за съжаление , тръгна наобратно - хич не му пука за другите, всички са му виновни.
Но все пак не е късно.
# 492
17 септ. 2026, 17:04 ч.
Може би зависи и от конкретния човек, и от това, което е преживял. Ако някой е израснал с идеята, че трябва да дава цялата си доброта, да помага и да бъде полезен, а в същото време не е получил достатъчно усещане за лични граници, вероятно по-трудно ще разбира къде е границата между грижа и прекаляване. Може да се наложи да се учи от хората около себе си и от последствията.
А дъщерята може би вече се е „обиграла“ и е разбрала по-добре границите — докъде хората те приемат и оттам нататък кога започват да се отдръпват.
Не знам дали съм права. Това са по-скоро лаишки разсъждения.
Затова и аз не съм склонна да обвинявам родителите. Те могат искрено да обичат децата си, но самите деца понякога се съревновават за някакви ограничени ресурси — внимание, любов, признание, а понякога и за нещо материално.
Аз например съм забелязала, че второто дете често расте малко по-бързо и се ражда по-едро от първото. Може би организмът му по някакъв начин му дава малко по-голям старт, за да се справи. Но това също е само мое наблюдение и може изобщо да не е вярно.
Виж целия пост
А дъщерята може би вече се е „обиграла“ и е разбрала по-добре границите — докъде хората те приемат и оттам нататък кога започват да се отдръпват.
Не знам дали съм права. Това са по-скоро лаишки разсъждения.
Затова и аз не съм склонна да обвинявам родителите. Те могат искрено да обичат децата си, но самите деца понякога се съревновават за някакви ограничени ресурси — внимание, любов, признание, а понякога и за нещо материално.
Аз например съм забелязала, че второто дете често расте малко по-бързо и се ражда по-едро от първото. Може би организмът му по някакъв начин му дава малко по-голям старт, за да се справи. Но това също е само мое наблюдение и може изобщо да не е вярно.
Скрит текст:
Едно запитване до ИИ даде “
Какво би могло да прилича на нарцистични черти
При човек с изразени нарцистични черти може да се наблюдават например:
силна потребност да бъде водещият или да има последната дума;
усещане, че има специално право на внимание, помощ или признание;
трудно понасяне на критика;
прехвърляне на отговорността навън;
представяне на собственото поведение като оправдано, докато поведението на другите се разглежда много по-строго;
използване на вина, дълг, обида или натиск, за да получи желаното;
трудно признаване на собствена грешка;
пренаписване на конфликтите така, че собствената позиция да остане морално или фактически „правилната“.
Но тези поведения могат да се появят и при други личностови особености, семейни роли, научени модели на общуване, несигурност, страх от загуба на контрол или дългогодишен семеен конфликт. Нарцистичните черти не са единственото обяснение.
Нарцисизмът се разглежда като резултат от съчетание на темперамент/биологични особености и среда и развитие. При някои хора например още рано се оформя много силна зависимост между собствената стойност и това да бъдат специални, прави, успешни или признати. При други може да има прекомерно възвеличаване; при трети — по-нестабилно самочувствие, чувствителност към унижение и силна защитна нужда да не се почувстват „по-малко значими“. Човек може да има нарцистични черти, без да е съзнателно манипулативен.
Тоест не е задължително вътрешният му монолог да бъде:
„Сега ще я накарам да се чувства виновна.“
Може по-скоро да функционира като:
„Аз съм прав → следователно не съм виновен → щом ти възразяваш, проблемът трябва да е в теб.“
Това може да се усеща много объркващо за, който постоянно търси „Каква е моята част? Какво направих неправилно?“
Как функционира конкретната връзка? Например:
Мога ли да кажа „не“ без да бъда наказана с обвинение?
Мога ли да не се съглася, без да започва разправа?
Може ли другият да признае собствена грешка?
Мога ли аз да призная моята, без това да бъде използвано като доказателство, че съм виновна за всичко?
Има ли взаимност?
Мога ли да кажа „това не искам“ и това да бъде достатъчно?
Ако отговорът систематично е „не“, тогава има реален проблем във взаимоотношението дори без да знаеш дали причината е нарцистичен характер. Не е нужно да установиш каква диагноза има някой, за да си позволиш да кажеш: „С този човек не мога да водя спокоен разговор и не искам да участвам в този модел.“
Какво би могло да прилича на нарцистични черти
При човек с изразени нарцистични черти може да се наблюдават например:
силна потребност да бъде водещият или да има последната дума;
усещане, че има специално право на внимание, помощ или признание;
трудно понасяне на критика;
прехвърляне на отговорността навън;
представяне на собственото поведение като оправдано, докато поведението на другите се разглежда много по-строго;
използване на вина, дълг, обида или натиск, за да получи желаното;
трудно признаване на собствена грешка;
пренаписване на конфликтите така, че собствената позиция да остане морално или фактически „правилната“.
Но тези поведения могат да се появят и при други личностови особености, семейни роли, научени модели на общуване, несигурност, страх от загуба на контрол или дългогодишен семеен конфликт. Нарцистичните черти не са единственото обяснение.
Нарцисизмът се разглежда като резултат от съчетание на темперамент/биологични особености и среда и развитие. При някои хора например още рано се оформя много силна зависимост между собствената стойност и това да бъдат специални, прави, успешни или признати. При други може да има прекомерно възвеличаване; при трети — по-нестабилно самочувствие, чувствителност към унижение и силна защитна нужда да не се почувстват „по-малко значими“. Човек може да има нарцистични черти, без да е съзнателно манипулативен.
Тоест не е задължително вътрешният му монолог да бъде:
„Сега ще я накарам да се чувства виновна.“
Може по-скоро да функционира като:
„Аз съм прав → следователно не съм виновен → щом ти възразяваш, проблемът трябва да е в теб.“
Това може да се усеща много объркващо за, който постоянно търси „Каква е моята част? Какво направих неправилно?“
Как функционира конкретната връзка? Например:
Мога ли да кажа „не“ без да бъда наказана с обвинение?
Мога ли да не се съглася, без да започва разправа?
Може ли другият да признае собствена грешка?
Мога ли аз да призная моята, без това да бъде използвано като доказателство, че съм виновна за всичко?
Има ли взаимност?
Мога ли да кажа „това не искам“ и това да бъде достатъчно?
Ако отговорът систематично е „не“, тогава има реален проблем във взаимоотношението дори без да знаеш дали причината е нарцистичен характер. Не е нужно да установиш каква диагноза има някой, за да си позволиш да кажеш: „С този човек не мога да водя спокоен разговор и не искам да участвам в този модел.“
# 493
18 септ. 2026, 12:44 ч.
Хейзел, по същество и устройство ние сме животни, То заема по-голямата част от нас.
Копи от Укито за леймърите
Аз вярвам в генетиката и смятам, че подобни хора са увредени на генетично ниво и идват от родове, където това поведение се проявява в родовата верига. Тук се намесва Дарвин и идва елеминиране на видовете, за това и такива индивиди рядко имат деца, освен ако не попаднат на Спасителката, която да ги роди, да ги спасява цял живот, те по своя път също възпроизвеждат тази счупена генетична верига.
За всичко останало съм съгласна, особено с това
За това такива хора виреят само сред други не-агресивни индивиди, които системно тиранизират.
Виж целия пост
Копи от Укито за леймърите
Цитат
Ранни употреби на термина
Социалният психолог Ерих Фром за първи път въвежда термина „злокачествен нарцисизъм“ през 1964 г. Той характеризира състоянието като солипсистична форма на нарцисизъм, при която индивидът се гордее със собствените си присъщи черти, а не със своите постижения, като по този начин не се нуждае от връзка с реалността.[4] Едит Вайгерт (1967) вижда злокачествения нарцисизъм като „регресивно бягство от фрустрацията чрез изкривяване и отричане на реалността“. Психоаналитикът Джордж Х. Полок пише през 1978 г.: „Злокачественият нарцисист е представен като патологично грандиозен, лишен от съвест и регулиране на поведението с характерни демонстрации на радостна жестокост и садизъм “.[5] През 1983 г. М. Скот Пек използва злокачествения нарцисизъм като начин да обясни злото.[6]
Социалният психолог Ерих Фром за първи път въвежда термина „злокачествен нарцисизъм“ през 1964 г. Той характеризира състоянието като солипсистична форма на нарцисизъм, при която индивидът се гордее със собствените си присъщи черти, а не със своите постижения, като по този начин не се нуждае от връзка с реалността.[4] Едит Вайгерт (1967) вижда злокачествения нарцисизъм като „регресивно бягство от фрустрацията чрез изкривяване и отричане на реалността“. Психоаналитикът Джордж Х. Полок пише през 1978 г.: „Злокачественият нарцисист е представен като патологично грандиозен, лишен от съвест и регулиране на поведението с характерни демонстрации на радостна жестокост и садизъм “.[5] През 1983 г. М. Скот Пек използва злокачествения нарцисизъм като начин да обясни злото.[6]
Аз вярвам в генетиката и смятам, че подобни хора са увредени на генетично ниво и идват от родове, където това поведение се проявява в родовата верига. Тук се намесва Дарвин и идва елеминиране на видовете, за това и такива индивиди рядко имат деца, освен ако не попаднат на Спасителката, която да ги роди, да ги спасява цял живот, те по своя път също възпроизвеждат тази счупена генетична верига.
За всичко останало съм съгласна, особено с това
Цитат
При злокачествените нарцисисти няма амплитуди/много отчетливи при шизоидните състояния, има само периоди на удовлетворение, когато всички са натиснати да им играят по волята и съответно - взрив когато я пречупват.
# 494
18 септ. 2026, 14:01 ч.
За съжаление, бившият беше предизвикал у мен такава агресия, че направо не можех да се позная. Пак ще кажа - колкото и да се правим на ангели, дългото гледане на злото започва полека лека да ни поглъща.
Виж целия пост
Препоръчани теми