Не е баш по темата, но ако можеш да си смениш смисъла на живота по собствено желание или защото някой отстрани те съветва...значи каквото там сменяш не е точно смисъла.
Виж целия пост
Синдромът „празно гнездо “ и самотата
- Публикувана: 11 апр. 2026, 23:59 ч.
- Последно мнение: 24 май 2026, 15:13 ч.
# 180
14 май 2026, 08:24 ч.
# 181
14 май 2026, 10:26 ч.
Е, как!?- той, смисълът, задължително ли е един и същ- от раждането, та до смъртта!?
Виж целия пост
# 183
14 май 2026, 12:13 ч.
Ама, той Е променлив!
В 20те е един, като направиш семейство и с малки деца- друг, ... и така до края.
Виж целия пост
В 20те е един, като направиш семейство и с малки деца- друг, ... и така до края.
# 184
14 май 2026, 12:26 ч.
Добре, така да е. Който съди по себе си бърка, в случая аз.
Виж целия пост
# 185
14 май 2026, 13:20 ч.
Много теоретично стана, но ми е интересно, как така си цял живот с един и същи смисъл?
Цел? Мечта?- какво се има предвид?
Виж целия пост
Цел? Мечта?- какво се има предвид?
# 186
14 май 2026, 13:48 ч.
Различен е смисълът през различни периоди от живота и може да се смени като се смени фокусът. И няма как да стане, ако някой ти го казва да бъде такъв, ако ти самият не го усещаш. А и се сменя като ти се разшири обхватът на мирогледа. Нормално е, мисля аз. На млади години търсиш свобода, в по-зряла възраст - да създадеш семейство, деца, а после - откриваш нови неща, които ти осмислят живота и към които се стремиш. Но някак си да ти го осмислят децата (мъжа), не е нормално, защото те са други хора и няма как те да ти осмислят твоя живот. Трябва да е нещо, което е свързано със самия човек, с неговите виждания, разбирания и действия.
Виж целия пост
# 187
14 май 2026, 14:02 ч.
Според мен, средата, децата, съпругът, приятелите, че и работата ни осмислят живота и го правят по-различен. Примерно, ако съм на необитаем остров, ще ми е все едно ли, както и ако живея в центъра на Ню Йорк, защото аз съм си аз и съм си самодостатъчна?
Фокусирането върху едно бебе е нещо съвсем различно от връзката ти с тийн или връзката с работещото ти порастнало дете. Но от това, че си възпитал самостоятелно дете и то се справя съвсем само, оцелява, без да се допитва до теб - от това не следва, че ти не ти липсва, както и някой приятел ти липсва, ако замине за другия край на света - не че няма да се видите онлайн, но не е същото.
Та и градът ще ти липсва. На мен много ми липсваше родният град, когато заминах да уча и много му се радвах, когато се върнах. Та децата ми няма да ми липсват, ако са далеч и няма да им се радвам, когато ги видя?
Някакви странни тези се издигат, които може да звучат интересно за някого, но не се покриват с реалността.
Виж целия пост
Фокусирането върху едно бебе е нещо съвсем различно от връзката ти с тийн или връзката с работещото ти порастнало дете. Но от това, че си възпитал самостоятелно дете и то се справя съвсем само, оцелява, без да се допитва до теб - от това не следва, че ти не ти липсва, както и някой приятел ти липсва, ако замине за другия край на света - не че няма да се видите онлайн, но не е същото.
Та и градът ще ти липсва. На мен много ми липсваше родният град, когато заминах да уча и много му се радвах, когато се върнах. Та децата ми няма да ми липсват, ако са далеч и няма да им се радвам, когато ги видя?
Някакви странни тези се издигат, които може да звучат интересно за някого, но не се покриват с реалността.
# 188
14 май 2026, 14:15 ч.
Uncommon, ще извиняваш, но маалко си се оплела ...
Не става дума да не ти липсват, а да не са центъра на живота ти вече - дошло е момент той да се измести.
В крайна сметка, да не са център на живота ти означава, да им дадеш свободата да изградят свой собствен център, докато ти градиш своя нов етап.
Виж целия пост
Не става дума да не ти липсват, а да не са центъра на живота ти вече - дошло е момент той да се измести.
В крайна сметка, да не са център на живота ти означава, да им дадеш свободата да изградят свой собствен център, докато ти градиш своя нов етап.
# 189
14 май 2026, 14:15 ч.
Uncommon, не става въпрос за това, към какво ти е ориентирано ежедневието или средата, а на по-високо ниво, което определя съществуването ти - това е смисъла. Естествено, че ти липсва детето или приятел или мъж или дори родител. Но ако си направил така, че да ти осмисля съществуването ти и като го няма това, съществуването става без център и някак си човек се губи, не може да намери котвата, която да го държи и насочва. Аз поне не говоря да не ти липсва, а да не ти липсва до степен да не можеш да живееш и да правиш нищо друго. Тоест това е нездравословно обвързване на твоя живот с нечий друг живот, посвещаваш се само на него, а когато този човек си има други приоритети - ти се сриваш.
Виж целия пост
# 190
14 май 2026, 14:22 ч.
Тъкмо днес, си имах подобен разговор с една позната.
Виж целия пост
Скрит текст:
Тя не разбира защо й казвам, че е в токсична връзка с родителите си.
Обяснява ми за изконни ценности, за уважение в семейството - малко ала турски сериал...
Вечно търси, че й били единствените, които й помагат, вечно я търсят- че не можели сами...
Сама си казва, че животът й не е пълноценен, ако не се видят за 2 дни, и като се разболеят нещо, веднага е на умиране и тя, защото „не си представям живота без мама и тати“ - жена на 43, с мъж и дете...
На това му казвам аз- липса на център.
Обяснява ми за изконни ценности, за уважение в семейството - малко ала турски сериал...
Вечно търси, че й били единствените, които й помагат, вечно я търсят- че не можели сами...
Сама си казва, че животът й не е пълноценен, ако не се видят за 2 дни, и като се разболеят нещо, веднага е на умиране и тя, защото „не си представям живота без мама и тати“ - жена на 43, с мъж и дете...
На това му казвам аз- липса на център.
# 191
19 май 2026, 11:41 ч.
Lord Ozzy, аз съм се оплела? 
Дообрееем, щом казваш...
Темата е за синдрома "празно гнездо". Ситуацията познаваш ли я, от първо лице?
Виж целия пост
Дообрееем, щом казваш...Темата е за синдрома "празно гнездо". Ситуацията познаваш ли я, от първо лице?
# 192
19 май 2026, 11:59 ч.
Да, оплиташ липсването с липсата на център.
Ситуацията я познавам от първо лице- липсването по принцип.
Няма нещо, което да замени, качествено, липсата на усещане за самодостатъчност.
Ние идваме, и си отиваме, сами.
Виж целия пост
Ситуацията я познавам от първо лице- липсването по принцип.
Няма нещо, което да замени, качествено, липсата на усещане за самодостатъчност.
Ние идваме, и си отиваме, сами.
# 193
19 май 2026, 17:13 ч.
Ако някой на възраст над 18 години не може да се отлепи от майка си и баща си или от родния си град, бие ми на патология.
Виж целия пост
# 194
19 май 2026, 19:03 ч.
Аз, ако бях сама, бих станала приемен родител. И сега искам, но за съжаление мъжът ми е твърдо против засега. На моя близка приемното дете сега ще е абитуриент, друга близка, която загуби единственото си дете, мина финалния етап от процедурата и вече очакват да им дадат дете. И двете са жени, които имат какво да дадат на едно дете и могат да променят кофти картите, които съдбата му е дала по рождение.
Виж целия пост
Препоръчани теми