Баси, тук само някакви железни хора. Напълно самодостатъчни си, нямащи нужда от никого. Само дето не живеят сами, но акъл дават в изобилие.
Виж целия пост
Синдромът „празно гнездо “ и самотата
- Публикувана: 11 апр. 2026, 23:59 ч.
- Последно мнение: 24 май 2026, 15:13 ч.
# 195
19 май 2026, 19:05 ч.
# 196
20 май 2026, 02:30 ч.
Съчувствам ти. ❤️
Помагай на деца, внуци.
Моят съвет е да си вземеш бебе кученце.
Виж целия пост
Помагай на деца, внуци.
Моят съвет е да си вземеш бебе кученце.
# 199
20 май 2026, 07:07 ч.
Тя има куче, ама важното в бг мама е да се пише, що да се чете...
Виж целия пост
# 200
20 май 2026, 07:14 ч.
И какво като някой има куче?
Това е все едно имаш вечно бебе.
Ще седнете да говорите вечер.
Ще ви напълни чаша с вода или ще ви купи хляб?
Имам чувството, че се пише без грам разбиране. Човешко присъствие не може да бъде заменено от нищо.
Виж целия пост
Това е все едно имаш вечно бебе.
Ще седнете да говорите вечер.
Ще ви напълни чаша с вода или ще ви купи хляб?
Имам чувството, че се пише без грам разбиране. Човешко присъствие не може да бъде заменено от нищо.
# 201
20 май 2026, 08:28 ч.
Когато на някой му липсва конкретен човек не може да го замени друг. Нормално е на родителите да липсват децата, както и обратното. Не е нужно да е до степен на трагедия, но липсват, близки хора са. На запад може да е прието детето на 18 да отиде в колеж и да не го видиш повече, но българите сме привързани родители.
Виж целия пост
# 202
20 май 2026, 09:12 ч.
Нищо.
Дадоха ѝ съвет да си вземе куче, без да четат. Авторката писа, че има куче.
Пишат се постове май само заради бройката имам чувството, какво се коментира в дадена тема е без значение.
Виж целия пост
И какво като някой има куче?
Дадоха ѝ съвет да си вземе куче, без да четат. Авторката писа, че има куче.
Пишат се постове май само заради бройката имам чувството, какво се коментира в дадена тема е без значение.
# 203
20 май 2026, 09:13 ч.
Според мен проблемът на авторката е ,че е заменила починалият съпруг с детето. Просто е прехвърлила всички емоции, очаквания към него, то е станало център на живота й. Това е много вредно както за самата нея, така и за сина й. Изобщо не бива да го товари директно и индиректно със своите емоции.
На всички ни липсват по някакъв начин порасналите деца, но хубаво да си дадем сметка,че ако имаме свой живот, свои емоции и вълнения, ние сме по-полезни за тях, отколкото ако не спим, ревем по цели нощи, непрекъснато рисуваме в главите си някакви хорър сценарии какво ще се случи, ако не сме с тях.
Виж целия пост
На всички ни липсват по някакъв начин порасналите деца, но хубаво да си дадем сметка,че ако имаме свой живот, свои емоции и вълнения, ние сме по-полезни за тях, отколкото ако не спим, ревем по цели нощи, непрекъснато рисуваме в главите си някакви хорър сценарии какво ще се случи, ако не сме с тях.
# 204
20 май 2026, 09:40 ч.
Когато аз се изнесох, мама изпадна в депресия като разви хроничен проблем, който се оказа на нервна почва и се оправи с прием на антидепресанти. Майка ми винаги е била (и си е към момента) човек с богат социален кръг, много приятели и познати, няколко сериозни хобита и кариера. Не опират нещата до запълване на времето и намиране на хобита или дружки за кафе. Опира до голяма промяна, усещане за самота, навлизане в нов цикъл на живота ти, преход след който вече не се очаква всичко това, към което си се стремил цял живот, защото дефакто едни от най-важните ти моменти вече са отминали. Тя също имаше голям стрес от прибирането в празен дом. А си беше и близка със съседките, имаше с кого да се види. Опитвате се да изместите доста по-дълбок и комплексен проблем с елементарни неща като излез и си сложи хубава рокля. Майка ми цял живот ходи с хубави рокли дори сега на 63 години. Няма общо просто.
Виж целия пост
# 205
20 май 2026, 09:50 ч.
Google, ама нали точно това се повтаря в тази тема - проблемът е центърът!
Няма никакво значение колко и какви са околните подробности ( кучета, котки, работа, пътувания...), ако център са били децата, работата е ясна!
Виж целия пост
Няма никакво значение колко и какви са околните подробности ( кучета, котки, работа, пътувания...), ако център са били децата, работата е ясна!
# 206
20 май 2026, 09:57 ч.
Никакъв център не съм била на майка ми, тя е човек с професия и постижения там, както и с много развито хоби. Аз самата бях много самостоятелно дете и бяхме далеч от залепени като ваденки.
Виж целия пост
Google, ама нали точно това се повтаря в тази тема - проблемът е центърът!
Няма никакво значение колко и какви са околните подробности ( кучета, котки, работа, пътувания...), ако център са били децата, работата е ясна!
Няма никакво значение колко и какви са околните подробности ( кучета, котки, работа, пътувания...), ако център са били децата, работата е ясна!
# 207
20 май 2026, 10:01 ч.
И защо център са децата, а не самия ти и човекът до теб, а ако няма такъв човек - значи си си самодостатъчен. Или пък децата са човекът до теб?
Точно това трябва да се запита и помисли човек.
Че децата липсват - естествено е да липсват. Но когато знаеш, че те си вървят по своя път, че правят неща, които ги водят напред, ги развиват и т.н. тогава не ги дърпаш обратно с мислите си.
Виж целия пост
Няма никакво значение колко и какви са околните подробности ( кучета, котки, работа, пътувания...), ако център са били децата, работата е ясна!
Точно това трябва да се запита и помисли човек.
Че децата липсват - естествено е да липсват. Но когато знаеш, че те си вървят по своя път, че правят неща, които ги водят напред, ги развиват и т.н. тогава не ги дърпаш обратно с мислите си.
# 208
20 май 2026, 10:02 ч.
Ами, всеки трябва да си намери начин да се справи с новата действителност. Децата ще липсват, спор няма, но това, че започват свой живот е повод за радост, не за тръшкане и вайкане. Много родители са сами след определена възраст - разведени, вдовици, работещи в чужбина... Майка остана вдовица на 44, тогава с брат ми бяхме студенти, но никога не се е оплакала. Знаеше, че ние си градим бъдещето и искаше единствено да ни помага, не да ни е в тежест.
Човек трябва да цени това, което има, а не все да гледа това, което няма!
Виж целия пост
Човек трябва да цени това, което има, а не все да гледа това, което няма!
# 209
20 май 2026, 10:15 ч.
Никакъв център не съм била на майка ми, тя е човек с професия и постижения там, както и с много развито хоби. Аз самата бях много самостоятелно дете и бяхме далеч от залепени като ваденки.
Правене на детето на смисъл на живота, не е равно на залепени като ваденки.
И не- залепени, пак се е осмисляла през теб.
Всъщност, за поколението на майка ми('50-'60те), не беше такова масово.
Едва ние, като родители, започнахме да вкараме моделът на "детето-цар-център на вселената ".
Виж целия пост
Google, ама нали точно това се повтаря в тази тема - проблемът е центърът!
Няма никакво значение колко и какви са околните подробности ( кучета, котки, работа, пътувания...), ако център са били децата, работата е ясна!
Няма никакво значение колко и какви са околните подробности ( кучета, котки, работа, пътувания...), ако център са били децата, работата е ясна!
И не- залепени, пак се е осмисляла през теб.
Всъщност, за поколението на майка ми('50-'60те), не беше такова масово.
Едва ние, като родители, започнахме да вкараме моделът на "детето-цар-център на вселената ".
Препоръчани теми