17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

Много пораженческо мислене и слава Богу, грешно

Кое е грешно и пораженческо, не разбрах?

Щях да се съглася кое е за съжаление, но ежедневно по няколко пъти срещам хора, на които очевадно не е отвърнато някога. Някои хора имат нужда от два шамара, че да се осъзнаят внезапно. Като внезапното осъзнаване при повечето пък е просто търсене на друга жертва.
Това е реалността, сори. Нашите очаквания и надежди са личен проблем.

Ако не разбираш нещо толкова очевидно, не виждам как мога да помогна повече

На мен няма за какво да ми помагаш- аз проблем със света нямам, нито илюзии, нито очаквания някой да ме закриля, нито изисквания за социално равенство...name it!...

Признаването на закона на силния не е пораженчество, a точно обратното.
Когато го признаеш, започваш да се готвиш.
Ставаш по-силен, по-предпазлив, по-избирателен с кого се обграждаш, по-малко наивен.
Това е отговорност, а не пораженчество.
Пораженчеството е да продължаваш да вярваш в приказката и после да се чудиш защо те прецакват, предават или използват.
Пораженчеството е да искаш светът да се промени ,вместо да се промениш ти.
Не е пораженчество да виждаш реалността, но е - да си затваряш очите за нея и после да плачеш, че те е ударила.


Още нещо- на много хора в Европа, им липсва една по-широка виззия, за това какво е светът.
И, не от една ол инклузив в Мексико или Гватемала, а да прекарат някои и друг ден на производствена линия до хора от онзи, който наричаме “ третият свят“.
Това е сърцераздирателно, и много пречистващо- да разбереш какъв късмет имаме да сме се родили в този край на света, и низостите, които са ежедневие в останалата част, и какви лигльовци сме..

При мен и двете деца сякаш нямат тези soft skills, аз самата съм доста опърничава коза, а пък ММ има навика да се "лепне" за някого, независимо как се отнасят. С такива родители какво да очакваш...
Но пришка на езика имам от повтаряне, че в тези години средата е решаваща и че ще имат време да са единаци, ако това им идва отвътре. За съжаление, и двете деца в гимназията не успяха с добри приятели, при сина ми го има  и това, че са женска паралелка.

А наистина силните хора променят законите, съблюдават дали наказанията се спазват, подготвят почвата обучавайки педагози и деца. И действа, резултатите са видими в държави, които влагат ресурси в тази цел. Наистина силните хора правят така, че и слабите да бъдат защитени.
Но какво ли очаквам от жена, нарекла друга жена лигла, защото виела от болки при пункция. Ти си част от проблема.

Хаха, аз съм част от проблема, Ок!
Рапорт даден, рапорт приет!

Като стигнеш до стари ризи, е ясно, че съм попаднала на някой бутон.
Не Филомена, не действа- великите гета, които Франция е изградила, крещят високо, колко е системата видима и действаща.

Да, майка ми е била тормозена в училище и й личи по приказките. За какъвто и конфликт да става въпрос нейните приказки са все в стил скрий се, сниши се, не влизай в конфронтация, бъди незабележим, хората са зли и лоши, стой в ъгъла и гледай да не те забелязват. Очевидно грешни съвети. Това, че утре момичето ще завърши, изобщо не трябва да е успокоение. На мен в първата ми работа на 19 години попаднах в среда на 30-годишни усойници, такава просташка среда на инфантилни тормозчии никъде не бях срещала. За първи път ми се случи една да ми се подиграе на евтините маратонки. Какви ли не безумни неща чуха ушите му. Момичето трябва да получи някакъв ресурс за самоувереност, ако не психическа устойчивост или "голяма уста", то физическо превъзходство, за да има силата да се изправя срещу тормозителите в живота си. А те са навсякъде.

Знам /това писах и в началото на темата/ и трябва, ама не виждам как ще стане.
В другите държави виждаш как се стига до масови убийсва и нищо не се променя, тук да не се чака промяна въобще.
Ние все назад сме от другите държави.

Според мен няма как да очаквате едно отхвърлено 17 годишно момиче, да се изправи срещу класа и да ги победи и да ги накара да я харесват. Това е абсурдно.
Аз вярвам, че за всеки има среда и всеки може да е щастлив по негов си начин.
Ако целта е да завърши това училище, то тогава аз по-скоро бих давала съвети да не обръща внимание, да си е самодостатъчна.
Ако училището не е толкова важно, да го смени. Но не бих съветвала да се опитва да им влезе под кожата, да им става приятелка. Светът не работи така и насила никой не може да те хареса.
Малкият ми син е интеоверт, не е аутсайдер, но го виждам, че се приреснява от децата от неговия клас. Един му беше разбил носа в трети клас, но за щастие после го преместиха в друго училище. Никога не съм давала съвети да им става приятел, да ги кани у нас и т.н. той е кротък, няма как да го приемат.
Аз имам късмет, че в съседната къща има момиченца, с едното дете много си допадат и макар тя да е 4 години по-малка, все са си заедно. Много се дразня на разни приказки как си играл с нея, а не с момчетата. Ми той си е щастлив с нея, не е щастлив с момчетата. Много мразя да те слагат в калъп и да има стандарт за живота и приятелствата.
Та и това момиче, ще си намери средата, ще си има приятели, просто тази среда в която е в момента, не е нейната.
Ако аз съм и майка, аз ще и бъда най-добра приятелка, за да преодолеем заедно това предизвикателство. Училището съвсем не е реалния живот и не бива да му се придава такова огромно значение.

Защото човек не финкционира по таблички. Има някои ходят до тоалетна по 3 пъти на ден  , а други п о1х на седмица . Някои цял живот функционират с леко повишено или понижено кръвно, други с леко късогледство ... не може всички в норма с медикаментите.

Възможно ли е да завърши като частна ученичка?

Мисля че спорим в тази ситуация, защото говорим за различни неща. Ако момичето е тормозено е ок да се накажат виновните и дори и да смени средата или да завърши като частна ученичка. Но ако проблема е, че не я искат да е приятел с тях, а тя държи да я приемат и да са и приятели....там вече е различно и сложно.
 Иначе още в еволюцията е заложен естествения отбор- оцелява най-приспособения. Другия или се променя спрямо средата. Или в днешно време променя средата. А обикновено е комбинация от двете. Малко да промени средата, малко да поработи и да се промени и тя.

Моето дете винаги е било малко по-различно. Отдавам го на това, че от малка общува повече с възрастни и е доста самостоятелна. Има няколко случки, които мога да категоризирам като насилие.
1. В ДГ госпожата я бута, защото не е написала нещо. Не е написала, защото не е чула какво точно трябва да направи. Детето мълчи и нищо не казва. Виждам, че нещо не е наред, но си трайка. След като изредих всички деца, като хипотетична причина стигнах и до верния отговор. Когато най накрая познах, тръгнаха сълзи на .. облекчение от нейна страна... Защо на облекчение? Ами защото не е казала тя, а аз съм разбрала. В хода на разговора разбрах, че още в ДГ ги подучват да не споделят всичко вкъщи и да си трайкат. Отивам на другия ден при директора, оплаквам се и ... "Ама не е възможно, ама досега нямаме оплаквания..." - "Ами вече имате, физически контакт с моето дете не желая да има"... Госпожата "Ами защо не дойде да ми кажеш на мен?" ?!?! Аз трябва да ти казвам как да се държиш с децата?!? Питала съм детето, казва, че с всички се е държала така, но явно другите деца не са толкова чувствителни или.. не знам... Ние тук на село си се знаем всички.. Мина се не мина време, срещам госпожата с внучето, нещо беше кисело детето и таз ми "госпожа" такъв шамар му отвъртя, че чак мен ме заболя... Тогава се замислих, че моето дете само го е бутнала, т.е. в нейните представи не е направила кой знае какво, вероятно.... Ама така го зашлеви, че се замислих у дома им при затворени врати какво ли става...  Както и да е.. На мен ми се реши проблема..
2. В първи клас пак  ударихме гредата с госпожата... Там беше тънък психически тормоз. Детето ми се конкурираше с друго на майка натегачка. И пред класа другото момиченце беше винаги право, моето все нещо не беше както трябва.. Един път детето ми не издържало, излезнало разплакано от час и госпожата отишла след него. Думите ѝ били "Ами те ти завиждат, затова така се държат".. Моята я попитала "Те ясно, но вие?" Във втори клас нещата зазляха, дойде някакво момче, което ѝ посягаше физически. Отивам при директора и познайте, да познахте .. "Ама само ти се оплакваш. Ама той я харесва, затова..." Значи слушам и не мога да повярвам на ушите си. Това, че само аз се оплаквам означава, че няма проблем ли? Питах как ще ми съобщи някой ден, че детето ми го е взела линейка, защото някойситам я харесвал и я пребил? Питах защо чувствата на насилника са приоритет, естествено отговор не получих. Заявих, че няма да оставя нещата така и ще ходя докато не спре. Напомних ѝ, че е там, за да осигури безопасна среда за всички деца и ако не се справя  да се захване с нещо, което е по възможностите ѝ. Още 2 пъти ходих. Единия път госпожата ме е видяла и коментирала пред целия клас "Ааа Алиска, майка ти пак ли е дошла" Моята ѝ казала "Е явно се налага."
Хубавото в случая беше, че момчетата от класа се застъпваха за нея доколото могат.
Дъщеря ми и по това време ми е споделяла, че в училище им казвали, че там са си отделно общество и не било необходимо да разказват всичко, което се случва там у дома.. Явно имат много какво да крият...
 Моето сигурно беше единственото дете, на което пандемията му дойде като подарък. Последните седмици просто не ходеше на училище, учеше си вкъщи, без моя помощ и изкара най-добрите резултати на външното оценяване във випуска. Госпожата си мисли, че заслугата е нейна, но пък от цял клас как само едно успя?
3.В 5-ти клас случихме на незаинтересована госпожа, което май беше добре. Класа се запази същия, но моята успя да се сприятели с 2 момиченца и си откараха до 7-ми клас. Нямаше кой да разделя и да владее...
Обаче в 6-7-ми клас се започна с интереса на момчетата и ... пак проблем. Едно(от друг клас) си позволило да я обижда по коридорите. Тя не се дава лесно, но и онова упорито.. Предупредила го е, че ще съжалява, ако продължава, но.. явно не е била достатъчно убедителна. Казах, че е голяма вече и да търси помощ в училище. Една учителка я пратила при психоложката. Отишла мойта мома и си разказала казуса. Същия ден обаче срещнах бащата на момчето. Казах му, че синът му се държи неуважително с дъщеря ми и за всички ни ще е добре да вземат някакви мерки. Попита ме дали може да говори с дъщеря ми за да изяснат ситуацията, че често набеждавали момчето, казах че няма какво да крием, да говори... Ами не се наложи, явно смелчагата се е огънал и си е признал всичко. И какво следва.. Засичат се навън и той започва с негови приятели да я обижда и да я нарича порта. Обаче тя му напомня, че наистина е порта и че пак ще каже, ако му стиска да продължава... И край. След една седмица вече я поздравява по коридорите, а след една година, когато я види на улицата, пак я поздравява. На нея ѝ е смешно, като се сети. Аз много се гордея с нея, че не се огъна, че се научи да се заявява и да се отстоява.
Накратко да обобщя моя опит. Още в ДГ и началното училище се опитват да ги научат да си траят. Още там възпитават жертви... След определена възраст трябва да могат сами да се справят и могат с правилни насоки от родител.
Скоро се разговорихме с една майка на дете от класа на дъщеря ми (1-4). Оказа се, че синът ѝ е бил постоянно обвиняван от госпожата за сметка на друго дете. Момчето започва да не иска да се прибира, ходи у баба си и е било в постояннен конфликт с родителите си. След няколко срещи с психолог нещата се изясняват. Тази майка все още се обвинява за това, че е вярвала на  госпожата, а не на детето си. Думите и бяха "Не съм вярвала, че жена с над 20 години стаж ще ме гледа в очите и ще ме лъже."

Дъщеря ми е на 14. Към днешна дата е такова положението в училищата(доста от тях) - отричане и неглижиране на проблемите, а за съжаление на места и подклаждане на такива.
Сега учи на друго място, има прекрасна класна(най накрая). Чак приятелки няма в новия клас, но не се чувства изолирана, по скоро сама се изолира, защото не споделят общи интереси към настоящия момент. За мен е важно, че не страда...
За приятелките не казах. Ходеше на танци от 1-ви до 7-ми клас. Има 3 приятелки и всички са от танците. Не са супер близки, но излизат от време на време.. С приятелките съученички до 7-ми клас не поддържа връзка вече...