В училище аз бях "странната,"обичах да уча, не обичах купони, обличах се като емо и играех компютърни игри вместо да спортувам, класика от американски филм.
Обяче мечтата ми беше да съм "готина" и все при готините търсех разбиране.
Много разочарования ми донесе това, то е един вид да не приемаш какъв си и да се мъчиш да се наместиш при съвсем неподходящи хора.
В университета си казах, ето нов имидж ще имам , станах "готина" и умирах от скука по чалготеките, не обичам да пия и мразя да стоя с пияни хора, общо взето пак бях нещастна и приета
След това се затворих, работих с психолог и се засегнах, като тя в прав текст ми каза че сама съм виновна , че не се приемам и ще намеря мои хора ако спра да се правя на друг човек и така стана постепенно.
Това момиче моли за приятелство?Това е абсолютно ненужно.Не мога да повярвам, че има човек който да не е симпатичен на абсолютно никого.
Дали не е като мен и да търси все на неподходящо място?
Ако винаги е била такава, от двтската градина примерно може би има някаква форма на аутизъм.