17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

А на спорт и курсове каква е гаранцията, че няма да срещне томозители. Точно такъв случай познавам, на курс по английски, малка група детето е тормозено от друго. Или и там онлайн.
С пропаднали типове може и да не се срещнат в живота, с томозители на работното място няма никаква гаранция, ама никаква.

Дежавю се пише, мисля. Още едно да имаш - и аз съм участвала в групови подигравки към съученичка и нямам ясен отговор защо. Забавно ни е било. Гадни сме били в случая.

В друг вид изтънчен тормоз или непредизвикан побой не съм участвала, все "пострадала" съм била. Но се е случвало неколкократно, може и повече пъти, толкова помня, на устна обида, истинска или преценена само субективно като такава, да отговоря с физическо нападение. В този случай причината според мен е друга - детето не може да си премери и удържи реакцията, не може да прецени адекватния отговор. Но при груповите подигравки и тормоз си е първичната инфантилна гадост и желание за надмощие ли, не знам. Може би и желание да си част от групата, още повече групата с надмощието.

Факт, че може чудесно да се живее и без тормоз. Обаче ако се случи, недай Боже, реакциите на всички страни показват ясно готови пророколи за справяне със ситуацията, децата учат реакции от родители и съученици, изграждат си социалните умения, както и се учат да съществуват в група. То това, че по ковид бяха изолирани децата, е бич за цяло едно поколением което не се научи на правилни умения за комуникация и изобщо съществуване в социум и до ден днешен берем плодовете. Ще ги берем и за в бъдеще, междувпрочем.

И сега може да се изолираш - самостоятелна форма на обучение, позволена е, ходиш само на изпити. И тя е изключение, защото е точно това - по някакви причини се налага някои умения да се придобият по друг начин. И не, децата не са събрани на случаен принцип баш - в началните училища е по адресна регистрация - т.е. се предполага, че родителите дълго са живели в квартала и децата са се родили в този квартал, израснали са заедно и децата вече имат изградени контакти. После, след НВО - отново не са на случаен принцип - подбират ги по бал. И да, точно заради това е и борбата след 7 клас за по-елитно, уж, училище, не толкова заради това какви знания ще се придобият там (не се наливат с фуния), а изискват активното участие на самия ученик. А заради средата - събираме се с деца, чиито родители смятат образованието за важно и ценност и са хвърлили бала пари за частни уроци, за да може детето да е там.

@Авторката: радвам се, че действате. Аз мисля, че малко по-крути мерки от майката в посока подкрепа - дори да отиде само да се оплаче, ще имат ефект при момичето, защото тя ще разбере, че не е сама, а има подкрепата на куп възрастни. Ако прецениш - дръж ни в течение какво се случва, тя е на 17 и скоро ще завърши, дано да се чувства добре и спокойна, а суицидните мисли никога да не се завръщат.

Всъщност това, което bgpappa предлага е много разумно и е чудесен вариант за деца, които са в позицията на момичето, заради което е отворена темата. Аз също мисля, че тя трябва да престане да ходи в тази среда, където толкова я травмират, че мисли за самоубийство и да завърши като частна ученичка.

Има деца, които трудно се приспособяват, които са прицел на всевъзможни атаки и за които училището е ад. Нищо хубаво не може да научи едно дете, което е подлагано на постоянен тормоз. Научава се да е свито, страхливо, затворено, да не си изразява мнението. Обикновено и училището много не им върви, защото постоянно се тревожат кой и кога ще ги нападне. Оставя отпечатък за цял живот и спокойно може да им бъде спестен тормоза на такива деца.

По-късно в живота, ако са умни и трудолюбиви такива хора ще си намерят мястото.

При мен е имало опити за тормоз много за кратко като нова ученичка, която имаше по-хубави дрехи и изобщо вещи, защото баща ми беше в Западна Европа и ми носеше оттам неща, които по онова време нямаше в БГ. Аз се справих светкавично с проблема, но аз съм агресивна и изобретателна и тормозителите тогава доста пострадаха. Аз лично никого не съм тормозила, противна ми е самата идея, но сме имали такива деца в почти всеки клас. Тъжна картина, напълно излишно и може да бъде избегнато.

Според мен във всяка група има лидери, последователи, свободни електрони и аутсайдери.
Лидерът увлича другите и задава тон. Последователите следват, не защото така мислят, а защото имат нужда и желание да следват някого. "Свободните електрони" (аз така ги наричам)  са тези, които си действат самостоятелно, без да се влияят от голямата група или мнението й. Аутсайдери - тези, които искат и се опитват да са в групата но не са приети, а отхвърлени и вероятно тормозени.

Може и да бъркам понятията, защото са на база личен анализ, не от литература по темата

Работата на децата в училище е да намерят своята роля в група и да се научат как функционира. Тези роли се развиват с развитието на детето, може с времето да си смени ролята, но интуитивно научава как работи една група. Не може винаги да си избираш средата. Същите роли ги има и в университета и на работното място, навсякъде, просто с възрастта поведението се променя. Първите три роли са свързани с личните качества на човека и се получават естествено. Аутсайдерите не са идентифицирали точно себе си и поведението си и се опитват да са в позиция, която не им пасва на характера и на поведението, това предизвиква отхвърлянето. В началните запознанства на групата, всички се пробват едни други и си наместват ролите. Ако не си се справил в началото, да се позиционираш където би искал, трудно ще си промениш позицията в същата група. Може да се научиш как трябва да се държиш за да може ролята ти да пасва на вътрешното ти разбиране за света и личните ти качества и така ще си заемаш правилната роля, в която се чувстваш добре.

Това разбира изобщо не означава, че тормозът е приемлив. То е важно дали става дума за тормоз или за отхвърляне. Ако главната група т.е. лидера, разчита основно на тормоз - смяна на средата е най-доброто решение. Ако тормозителя е сам - групата може да го спира. Тормозителите са или лидери или "свободни електрони". Ако последователите тормозят някого, то е защото следват лидера и вероятно биха си променили поведението при друг лидер. Почти винаги при групов тормоз, тона се задава от 1-2ма души.
Преди да отиде в нова среда - аутсайдера трябва да си осмисли и осъзнае ролята, която му пасва и да се научи какво поведение предполага тази роля, ако е идентифицирал правилно ролята си, поведението ще се намести по естествен път. Така в новата среда, ще може да си заеме правилното място и да се чувства добре.

Или иначе казано
Има хора с голяма харизма, идеи, смело заявяващи собственото си виждане, без особено да се интересуват от мнението на другите - обикновено стават лидери и естествено увличат хора след себе си.
Има хора, които предпочитат друг да решава, придават огромна важност на мнението на останалите и предпочитат да следват някого.
Има хора, с някои качества като лидерите, които обаче нямат харизмата да увлекат последователи или пък мисленето им е твърде различаващо се от това на околните - те обикновено си действат сами.

В случая девойката служи за боксова круша, където и да отиде. Очевидно, проблемът не е само в околните. Девойката говори за самоубийство. Работата с психолог не дава резултат. Майката се съмнява в заключенията на психиатъра, вероятно не пие лекарствата (питах и не получих отговор) момичето. И в тази ситуация, ходенето в училището как точно ще подобри нещата и на какво ще я научи?

Имам си теория и обяснения (поне мои), за този вид тормоз, писах го назад, дори цитирах ЧС (положително, тя беше първата "незнаеща" защо го е правела). Децата са нито лоши и гадни, други неща ги движат тези действия. Бих казал дори, че не са и виновни - най - малкото както казвате, не знаете защо сте го правили, дори сами казвате без злоба или лично отношение, отмъщение ... както съм чувал - ами защото ме "дразни" мълчаливото присъствие. Аз му казвам на това "повик на природата". Нещо, като експеримента на Стенли Милграм (назад го споменаваха) но по - висшия, който подтиква тези "лоши" действия е природата. Истината е обаче е, че в съвременно общество не са допустими и не трябва да се допускат. И се получават несъответствие и противоречия с възпитанието и приетите норми (понякога тормозещите идват от съвсем нормални и възпитавани в толерантност семейства).  Съгласен съм и с двете позиции - и с bgpappa и с другите, които казват, че така се дяла дървото - в общата ситуация. Основния проблем идва от психичното състояние на човек. Имам 3 (три) примера за това, психично болни, или предразположени към това вече хора, няколко пъти влизали в психиатрия. Не казвам, че само заради това са отключили шизофрении и др. психични заболявания, но и трите (по възрастни са от мен, но знам) в тийн (ученическите) годините си, са диагностицирани и започнали медикаментозно лечение. По онова време си беше стигма (не че сега не е) и едни тийнове, незапознати с тези проблеми деца е било много по - лесно да задълбочат проблема подигравайки се. И трите жени всъщност са образовани, висшистки, дори едната работи на държавна длъжност (то и колко работи ... ТЕЛКа я пази от уволнение). Представям си с тези диагнози, какъв тормоз е било в тийн годините. Какъв тормоз е било от роднини, общество, да ходят и да УЧАТ, като част от системата и предначертания ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН път на всеки. Какви са били големи очакванията на родителите им, да наследят и надградят техните успехи. Всъщност и трите са богати наследнички, многоимотни - та поне имат "асистенти" и ги гледат. Предполагам една от причините е била големия натиск и очаквания за високо образование, но е и възможно, отхвърлянето им като по различни в затвореното общество в училище, а и по - късно.
От друга страна, леко тормозени или никак, а само свидетели на неизбежните рангови борби, каляват характера на останалите и обучават едно дете в тези взаимоотношения. Така че, трябва да се знае разликата, за кой е добре и за кой не, да присъства задължително в училище или друг вид социална група.
Ако дъщеря ми е в подобна ситуация, моменталически  я махам от тая среда. Ще сменям училища до основното образование, пък после ако иска да учи вечерно като поостарее и помъдреят връстниците ѝ. Но в такива среди наистина е опасно да се остава за психически лабилни хора. Не съм гледал и грижил за човек, който да е боксова круша на някой, за да си вдига ранга. Да, в едно общество трябва да има и високорангови и нискорангови. Всичките имат главни роли - нискоранговите контролират агресивността в групата. И без тях не може, щото всички ще се избият - дори погледнато като шофьори. Ако може да понесе тези битки и резултатите са 50/50 няма лошо - да се учи.

П.П. - Fifi_F - леле, не очаквах толкова точен анализ да прочета от друг човек, който да покрива на 100% личното ми мнение по тези теми.

Това момиче има ли някаква комуникация с хора на нейна възраст? Не в училище, а някъде извън него.
Посещава ли някакви извънкласни занимания, неща свързани с хоби, или каквото и да било друго? Онлайн комуникация?

Явно не и се получава с връстниците. Очевидно е обаче, че комуникира добре и е спокойна в среда на по-големи от нея и дружелюбни хора.  Има и такива деца. Преди време имах приятелска компания с деца горе долу на еднаква възраст и от време на време ходехме на басейн и понякога на екскурзия. Едно от децата винаги стоеше с нас, възрастните на масата. Майка и постоянно я ръчкаше да иде при другите - където се събираха компании от двадесетина разнополови деца  10-14 годишна възраст, но тя просто не искаше. Казваше, че те говорят само глупости, които не са и интересни. И постоянно  седеше с възрастните и ни гледаше в устата

Момичето определено има дефицити, каквито повечето деца нямат, след като никога не е имала приятели, даже в ранното детство. Следователно към нея трябва да бъде подходено професионално, съответно с тези особености. Това няма как да е причина тотално да се затворят училищата.
Какво да кажем за общия случай, когато по-голямото дете в семейството тормози по-малкото? Да разтурим семействата и всеки да живее в отделна пещера?
Дайте да не стигаме до пълни абсурди. Има частни ученици, не е чудо невиждано и няма нужда да се изобретява топлата вода.

А вече, че конкретното дете не желае да спре да ходи в този клас и това училище - това трябва да се отработи със специалист. Дали ще е възможно да й се променят нагласите или е по-добре да се направи друго, важното е да е в интерес на момичето.

Но не са и добри.

Иначе ако психиатъра не върши работа, ами освен да се смени.

Точно колко момичета знам, пазени и гледани в саксия, които после поради липса на опит и умения да познават хората се натресоха на неподходящи бракове... После бърз развод с дете или мъчение.
Ами мъжете, някога малко ли тормоз виждаха в казармата, ама излизаха мъже. А от днешните все има оплаквания.

През пост едно и също- да смени училището или да е частна ученичка. Но пише, че самото момиче не иска това. И чак всички в класа да са лоши, само тя добра, и така в ДГ, първи клас та до абитуриентския бал ми е малко нереално, да не кажа че статистически ми е невероятно. Затова тук пишем да се работи с момичето и да се търси причината.
Янтра така е, насила приятелство не става. То и любовта е така де. Няколко пъти го писах, особено с тези призиви за децата на приятелските семейства, и как те са длъжни да направят нещо.
А в края на краищата спасението на давещите се е в техните ръце.

Боряна, тя и авторката на темата не дава никаква особено съществена информация, че и коментари от нея почти няма. А когато има, пак не са по същество.
Каквото и да напишем тук е малко все тая.

Това момиче е на 17, не е на 7, реално е "отгледана" - млад човек на прага на пълнолетието. Трябва да се работи със специалист за отстраняване на вече нанесените щети, а не тепърва да се поставя в изолация или да и се търси нова среда. Ако не се случат промени в самата нея, и начина и на възприемане на света, промяна няма как да има, а проблемите само ще се задълбочават.

В случая - приятелка на майка и, която е пристрастна, а и очевидно не особено запозната със ситуацията в детайли. Колко обаче са тези спокойни и дружелюбни среди, готови да приемат проблемни седемнадесетгодишни?
Моят съвет продължава да е за психиатър.