17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

Накара ме да се замисля и стигнах до извода, че има две различни причини:
- Понякога е случайно, малшанс ( сещам се за Pudd'nhead Wilson на Марк Твен, не знам как е заглавието на български). Тогава местенето помага. А и с времето може да се оправят нещата.
- Друг път тормозените се държат като жертви и това възбужда атавистични хищнически инстинкти. Ако те срещне зло куче и си стоиш може би ще те подмине, ама ако побегнеш ще те подгони. Знам, че сега много хора ще ми скочат, защото не звучи приемливо, но в тези случаи жертвите просто си го просят, така да се каже. Тогава помага обучение как да не се държат като жертви, спорт за самоувереност и пак местене, където да се почне отначало. Но само местене няма да помогне.

А иначе тормозът в групата се мултиплицира и от алфите, и от подчинените. Едните така се самоизтъкват и си затвърждават авторитета, другите ги окуражават и им потвърждават авторитета (може би доволни, че не са те на мушката), което засилва изобретателността на алфите, което води до нови овации... Затворен кръг, който може да стигне до истински извращения. Да напомням ли за Локалите или за друг случай, когато невръстни хлапета бият самотни стари хора и снимат?

За мен истината е - от малки учете децата си да не се държат като жертви.

Черна станция
Да се учат децата- абсолютно съгласна съм, но слаби родители, няма как да отгледат силни деца един нов ракурс на ситуацията...

Само на мен ли, ми се стори, малкото или почти нищо, което се случва покрай детето?
Нали уж, ситуацията е критична, пък действие няма.
Майката не ми се струва заинтересована от чужди мнения, щом бегло се е информирала за нашата дискусия.  Това пък,  ме навежда на мисълта,  че и не дава много слух на суицидните заплахи...

Абсолютно съм съгласна. В първи курс в университета се държах отвратително с една колежка. Тя ме попита "Защо го правиш?". Отговорих ѝ "Защото го позволяваш".
Излъчването ѝ беше такова. След това разбрах, че е бита от майка си у дома и явно от там си има излъчване на жертва.
Спрях разбира се и никога след това не съм си позволявала подобно отношение и още се срамувам от себе си като се сетя за това.

Вие хубаво сте се осъзнали/ не всички насилници стигат до там/, но разсъждавали ли сте върху първопричината да го започнете, въобще ?
Защото , за себе си разсъждавам, само себе си мога да дам за пример- вече казах, само едно момченце се е опитвало да ме тупка по рамото, и си го получи, после никога не са ме тормозили, а не съм имала кой знае колко присъствени родители.
Баща ми отсъстваше с месеци, понякога над година/БМФ, после под чужд флаг/, майка ми работеше на смени на Златните...
Затова си мисля, че понякога вътрешната сила, си е част от натюрела ..., въпреки че, може и да се изгради като част от характера.

Това че някой позволява да бъде мачкан не означава, че трябва да го мачкаме. Причината за тормоза е друга според мен и поведението на жертвата по-скоро провокира истинската причина да се прояви. Която според мен най-често е някаква емоция, която е подтисната в ежедневието - гняв, страх, неудовлетвореност от нещо и т.н. И жертвата се явява безопасен и удобен отдушник за тези емоции.

Тормозителите пък си имат свои причини - често те са обект на тормоз и унижения в къщи, някакви личностни дефицити,  особености, които се разглеждат в темата за нарцисистите и т. н. Често те са за психолог/психиатър и някои  посещават. Да не нормализираме  и тяхното поведение, но не е тук темата и да му търсим причините.

Но аз друго исках да кажа, по повод призивите да се премести в друг клас, в друго училище.  Не е невъзможно, разбира се, но означава "те да победят" съвсем буквално, а не както повечето го изтълкуваха. За училище по изкуствата  се кандидатства, обикновено след много труд. Влиза се не много лесно. Паралелките са профилирани, което означава, че тя е в клас с определена специалност. Не е окей по средата на обучението да отидеш, е така, в друга специалност, особено ако си си избирал твоята и си  я желал силно. А да се премести от такова училище в кварталния зверилник, ще е не победа на тормозителите, ами и световна несправедливост.

Затова призовавам семейството и и всички заинтересовани да осигурят на това дете възможност да си получи професионалната квалификация. Знам хора, които въпреки, че са надградили и с последващо образование, цял живот си изкарват хляба с училищната си степен.

Направо ми иде аз да отида да подам жалба.

+1 агресивни, тормозители имат страшни дефицити, и да, лично съм виждала как мега отворено дете, което се държи нагло и тормози останалите, вкъщи е по-тихо от тревата, умира от страх, и звъни да пита бащата може ли да си лакира ноктите! И е изумено, че на друго му позволяват даже черен лак.
Определно са за лечение. То не случайно, в по-късен етап жертва и насилник, ако се срещнат, насилникът също е имал тежко детство с насилие или други проблеми.

Мисля, че след 16г възраст закона разрешава индивидуалното обучение, т.е. момичето има годините, има основателна причина - остава родителите да подадат документи и да действат.

Пак казвам, децата не са лоши, просто природата ги бута, принуждава да си доказват ранга. Лидера е очертан след много битки на ниво група, има си близък антураж, който му подражава. Ако е с издевателстващо поведение (то и няма как да е друго при децата, няма да се доказва с някакави научни достижения) за доказване на сила физически или психически тормоз, се опитват да му подражават (или по негова заповед, пак експеримента Стенли Милграм), за да са близо до него, за да не попаднат и те под неговите удари. Както онзи ден ми разказа малката ми дъщеря и доста ме учуди, но и се възхитих че го е усетила сама, за едно палаво момче, как всички се бутали да са му приятели, за да не ги бие и тормози и тях. Във по висши групи, това са религиозни лидери, или в колективи, научни среди, военните и т.н., някои си го имат генетично заложено - харизма и е непосилно да се насилваш и да се натискаш ако го нямаш. Сега в политиката пак виждаме как стоят нещата и с изборите, FIFI много добре си е описала етапите.
Мен примерно ме тестваха в техникума първи курс началото още, когато се запознавахме ме викнаха да се разходим две момчета от новия ми клас. Тогава не знаех че е тест, но в някакъв двор започнаха да тормозят някакво коте. Аз си тръгнах, дори инстинктът ми за принадлежност към групата не се задейства. Т.е. не се доказах че съм от групата и бях тотален аутсайдер. съответно слаб ученик, постоянно тормоз. Дори и най - слабите всъщност ме тормозеха, не за друго, но и те си търсеха положението, за не тормозят всъщност тях. Съответно - никакво учене, бях си и слаб учник. Не че не съм искал да уча, учех колкото мога, но страха за следващия ден беше ужасен. Сега както и вие казвате - не знаете защо сте го правели, това ми потвърждава мнението, че не са били лоши в оня смисъл децата, а просто доказване. Сега, дали ако бях тормозил онова коте (аз съм селско момче, но жалостив, като се колеха животни  бягах) щях да се издигна в йерархията подражавайки на лидера, нямам отговор, но пък бях на ти със себе си и не се подведох по базовите си инстинкти. Това научи ли ме на ранговите борби в групата - ми тогава не съм ги разбирал, след време започнах да чета психология и разбрах кое какво е. В живота също не се оправям, пак съм си същия, пак се тормозя и си мълча, така че каква ценност ми е било и тогава да стоя. За такива деца наистина е по - добре да спрат изобщо да учат ама кой ме е питал на времето ... да стоя да се доказват колко са велики за нечия сметка ...

Ами то в живота е така във всички сфери - има 10%, на които сякаш им е вродено, има други 10%, които са безнадеждни. Но останалите 80%  се развиват според средата и как са научени. И затова казвам, че е важно вкъщи децата да се подготвят да не бъдат жертви и да отстояват себе си. Ето една случка с много близък човек.
Младежът, някъде на 4 години сигурно, е пуснат на двора сам, щото вече е голям. Идват две други съседски деца, вече приятелчета, общо взето връстници, може малко по-големи, и спонтанно възниква идеята:
- Хайде да го набием!
И почват да го ритат по задника докато им омръзне, а нашият гледа като теле и стиска зъби, търпи. Прибира се вкъщи и разказва, като гордо отбелязва, че не е плакал. Да, ама семейството хич не е очаровано. И не ходят да се разправят с родителите на побойниците, а таткото дава уроци по бокс, а майката подковава психически и след седмица малкият пак вън. Двамата пак идват и пак казват - "хайде пак да го бием".  Да, ама не. Един тупаник на единия и той по дупе. Един тупаник и на другия и край.  Никакъв тормоз повече, даже приятелчета, а младежът никога след това през живота си не е бил тормозен.
Впрочем помня как в първите класове на основното училище момчетата непрекъснато се биеха, разбиваха си носовете и прочее, а след това наместиха йерархията и станаха приятели. Обаче като пита учителката какво е станало и битият, и билият мълчат като комунисти на разпит, никой не порти Ох, спомних си за Том Сойер...
То и животните така правят - докато са малки се боричкат и се наместват кой къде стои, докато все още няма сериозни последици. Впрочем да се удрят тупаници на момиче, както чета тук, изобщо не беше толерирано. Беше срамно момче да се бие с момиче, позор. Е, да и дръпне плитките, да я стреля с фунийки и прочее вече беше приемливо, но истински бой си беше само между момчетата. Момичетата също не сме се били, по друг начин сме се доказвали.

Това не е ОК за всякакви случаи, но става ако просто единият е надвил случайно. А може би еднократно мълчание внушава известно уважение към бития, че е могъл да създаде проблеми, но не е

Логиката от едно време е, че това са си техни вътрешни работи. А и набилият с какво е по-виновен от набития, след като и двамата са се били? С това, че се е оказал по-силен и умел ли?  Във въпросната случка с Том Сойер кой от двамата е по-виновен?  Както казах, ставало е дума за наместване на йерархия и сбиване, а не единият да бие и тормози другия. Ми то и по всички книжки, които съм чела, примерите за подражание са пак такива.
Ето един цитат от любима книжка:

И аз не бих се присъдинала към компания, която тормози коте/ кученце. От такова дете хубав човек не може да излезе.

ЧС, за разпределението на % - лидери, лузери и средно положение си хирургически точна (по общи изследвания, които чета, и по мое мнение, попадайки в живота в различни групи, вкл. в казарма и поделение). За примера с момченцето пък не смятам, че си права, че се е справило само защото са го научили да се бие. Може би да, ако са му показали че трябва да даде отпор, но чисто физически не смятам че самия бой го е издигнал, а смелостта да се противопостави, дори да го бяха набили. Ако не му е заложена смелостта да се бори, ако ще да има черен колан и световна титла, пак няма да успее и ще склони глава пред по - силния - генетика и стаден инстинкт. И обратното - дори и физически по - слабо ако е силен характер, щеше да ги победи само със смелостта и упорството си. Повече не ми се обяснява.

ПП. Smurfie , по принцип да, но пък момичетата се доказвате кой е лидер по друг начин, коя се е намацотила по - качествено, как се е разрошила какви парцалки носи, явни такива. Ние "мъжете" се занимаваме с по - "мъжкарски" методи. Първо започваме от най-слабия. Като не можеш да настъпиш по главата едно 3-4 мес. коте (още ми е пред очите нищо че са минали над 40 год.), ще си носиш последствията, ти си следващия слабак ... Но пък унисекс, всички пушат и пият за да се докажат какви бунтари са.

Но такива групички има само в лошите училища, в интелектуални среди като в университета и в дадени професии ги няма.

Затова нищо не губят децата които си израснат в балона.

Също, последователите в тези групи са слабаци. Ако бяха индивидуалисти или силни, щяха да скочат на всеки лидер който създава неприятности. Колкото и да е силен някой, 3-ма винаги може да го победят физически.

Трябва децата не само да бъдат учени да не са жертви, но да са и горди и индивидуалисти.