17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

Много тъжно ми стана за това дете.
Едно е ясно - досегашното поведение и начин не работят. Опитайте се да поговорите, какви разговори води с тях. Ако тръгва с отчаяното - моля те, бъди ми приятел, ще бъде отблъсната. Разберете, какъв е подхода й, коригирайте го. Ако се измъчва там, защо е това неистово желание да ходи? Да направят план с родителите как да продължат. Самостоятелна форма на обучение би й донесла спокойствие, плюс някой спорт и всякакви курсове за рисуване. Смятам, че подхода й е грешен и отчаян. Започнете от там. Има и по-свити деца обикновено, дали общува с тях? Дали пък не се стреми към групичките на "готините", които вече са утвърдени и рядко допускат нов приятел? Те обичат жертвите и излизат негативите си към тях.
Потърсете читав психолог с добри отзиви.
Дано намерят решение! Успех!

Нехаресваните хора не винаги са с някакви особености в говора или поведението, или външния вид, или наивни, или каквото там. Някои са си откровено неприятни или досадни, други са скучни или лигави, трети са и това, и другото. Виждали сме и деца такива. За малки деца говоря. Много им се иска да са приети, и не са лоши деца непременно, но не просто не знаят как да се държат, ами се държат досадно. Не знаем какъв е случаят тук. Щото пък и как на всяко място всички да се подиграват все на невинна особеност в говора и поведението - това значи, че или всички са откровено лоши, или просто не са всички, както го възприема момичето. Пак не знаем кое от двете. Има го наистина при децата момента с повличането на групата след тартора, но съвсем не всеки от групата е способен по стъпките на въпосния тартор да стигне до откровени гадости и да не спре при прекаляване. Няма оправдание за гадост, ама и песента "срам, виктимизира се вторично жертвата, нормализира се насилието" се пее малко пресилено днес.
И още нещо. Дори да не е досадна, лигава, претензциозна и т.н., а наистина невинно странна или подходяща за жертва, възможно е и това, пак ако кажем "тя си е ОК, нищо лошо не прави, няма нужда да предприема нещо, нека само да заклеймим насилието", няма да постигнем най-добрия резултат. Затова паралелно със санкциите трябва да се търсят причините, дори е по-важно.
А то какво става - а е гъкнал някой за търсене И на причина "защо точно Х", а се е оказало, че оправдава насилника.
Не са черно-бели и не се изключват едно друго нещата.

Хубаво, но това май звучи по-лесно, отколкото е. Ами ако наистина е Аспергер, както е казал психиатърът? Ще питам дали е казал нещо за терапия, освен психолог - на какъвто вече ходи - а и не мисля, че нещо в аутистичния спектър може "да се намери причината и да се коригира".
Тя самата мисли много за причината. Решила е, че проблемът е в нея (заради това, че се повтаря), но не знае какво да коригира и каквото и да опита ново, все се обръща като куршум срещу нея и става по-зле. Просто е толкова нарочена, че каквото и да каже и направи - все е грешно. Дори и нищо да не прави и да им казва да не говорят с нея изобщо (и учителката им го е казала) - пак ходят да я ръчкат. Няма полезен ход. И едни от други се надъхват.

Аз лично познавам хора с Аспергер и тя няма специфичните неща, които виждам в тях - например това, че те никога не гледат в очите и подобни, но може да е някаква лека форма. Пак повтарям, макар да съм емоционално обвързана аз не съм й майка и я гледам критично, търся причината също. С други наши приятели сме излизали с нея - никой не вижда нещо смушаващо, освен типичните за тийн глупости понякога.

Но ако е Аспергер, тя не е виновна. Знам, че има множество терапии, но не мисля, че има чак такива специалисти в региона. Като цяло психичното здравеопазване е много зле - толкова време е на терапия, а с нищо не се е подобрила, а напротив.

На мен ми се струва, че пред майка си и авторката детето се държи по един начин, а в училище по друг.
За навеждането - момичетата в тази възраст носят вече прашки или други по-мадамски гащи. Ако при нея се е видяло нещо друго - ето ти повод за базици. Ние имахме съученик на който му викахме Бикинчо. Даже не си спомням от къде тръгна, но си му остана докато не завършихме.
Има нещо гнило в цялата история, което сигурно не е и невидимо за останалите, няма как иначе във всяко училище да е аутсайдер.

В група, където си нарочен (ако обаче си), според мен наистина няма полезен ход с приемането. Минимум контакти му е оправията там, не опити да стоплиш отношенията. Приемане по-добре да се търси в други среди.
Но не знаем дали наистина е нарочена от всички, може тя така да го вижда.

Ами ето затова трябва да опитаме да разберем, а не само да викаме "всичко си е ОК, ако не се нормализира насилието". За да се коригира максимално за пред друго, ново обкръжение, не това на гавраджиите.

Аз къде го пропуснах този аспергер
Съгласна съм с Магдена, пак и пак- не й трябва дори малко стрес, при дори веднъж вече съмнения за самонараняване.

Всъщност хората сме горе-долу еднакви. Това, което най-силно ни отличава един от друг е поведението. Има печеливше и губещо поведение. Момичето най-вероятно не може да прецени кое е губещото в поведението й и повтаря едни и същи грешки навсякъде, където отиде. Има хора с авторитарно поведение, което им е вродено, част от характера им е. Имах съученичка, още от първи клас, когато трябваше да се избира отряден председател, тя винаги беше безспорна. Скоро дори срещнах майка й и си говорехме, тя също потвърди, че дъщеря й има чар и винаги е лидер. Брат й беше абсолютен хахо. Тези качества или ги имаш, или не. Ако ги нямаш - наблюдаваш внимателно кой как се справя в някаква ситуация и си правиш изводи. Гледаш кой е мразен и анализираш защо. Ако това момиче няма някакво психическо заболяване, за да изживява нещата така, трябва да гледа внимателно и да анализира всяко преживяване в училище, независимо свое или чуждо. Все още няма опит и преживява нещата, ако няма друг проблем, ще не ще, ще се научи.

Ситуацията е много сериозна и трябва да се подходи комплексно. За съжаление и майката показва слабост и се бори с последиците само. Никакво примирие в този случай… Да отива право в училището и поставя ясно ситуацията и изисква мерки. С какво толкова е добро това училище, че не може да се смени? Училища много, живот - един! Като гледам какво поведение толерират, бих се усъмнила на какво ги учат и нивото им. Аз съм минала през обичайния тормоз в училище и тогава мислех, че светът свършва. Колко сълзи съм проляла… Сега, гледайки назад виждам колко безсмислено е било всичко (страхове, притеснения, усилия). Но фокусът е върху средата в този период и не виждаш друго. Спомням си, че в някакъв момент целият клас бяхме тръгнали да тормозим с подигравки на една съученичка, която се беше изложила с нещо и класната като разбра … стъжни ни живота. Не си го позволихме друг път. Затова казвам, че майката трябва да отиде и да изиска било то мерки, смяна на клас, родителска среща.

Това, което ме притеснява обаче е, че дори уговорени от майката познанства/приятелства не може да развие. Има ли как да разберете от родителите им какво е станало? Или не се държи естествено, с което дразни децата, или нещо друго в поведението, или тормозът се разпространява извън училището. Или е прекрасно дете, завиждат й, заради което я тормозят. Не казвам, че е оправдан тормозът, но защо избират точно нея и няма подкрепа от никого?

Моят съвет е да се огледа за различни възможности за доброволчество за деца - пандалабс (пангея); ableactivator и тийниноватор (нещо такова беше), хакатони и конкурси за деца. Такива инициативи  привличат деца, които се занимават с каузи, не тормоз, и ще насочи вниманието си към нещо позитивно.

Пони69,  за съжаление,  не е вярно,  че "ще не ще- ще се научи".
Самотни странници има много.
Когнитивно-поведенческа терапия или друго подобно- психолозите имат арсенал.

Аз имам малко особено мнение за тия диагнози като Аспергер или изобщо високофункциониращ аутизъм. Те не са на принципа да/не, има/няма заболяване, това не е грип или диабет - при "спектъра" и при някои други психически разстройства където решиш да сложиш критериите по симптоми, там е заболяването. И днес са ги преместили неусетно много навътре към вчерашната норма. Всеки втори-трети е с нещо "дис-", вчера нещо е било характер или "софт скилс", днес е "от спектъра". А хората не сме се променили, децата не се раждат по-различни.

Казаното не значи че всичко, дето днес са го обявили за високофункциониращ аутизъм, може да се коригира - не, то и характер не се коригира току-така, нито способности за общуване и поведение. Човек си е такъв, какъвто е роден. Но пък и не значи, че щом са го видели като Аспергер по днешните критерии, и край - неизлечимо е. Без особено значение е, ми е мисълта, дали ще я квалифицира някой като Аспергер, или не. Като лека форма на Аспергер, или като човек в норма с особености в характера. Едно и също е, способността да се приспособиш не би трябвало да зависи от местоположението на критериите днес.

Едни се приспособяват по-лесно, други - по-трудно, не знам как ще е при нея, но трябва да търси максимално щадящото място за себе си, където хем няма да се мъчи прекалено много да бъде това, което не е, защото то си е мъчение, хем няма да се измъчва от гаври. Комбинация от търсене на среда, коригиране на социалното поведение и работа да не се приемат тежко нещата по възможност, така някак го виждам аз, по-конкретно не знам, но вероятно и трите, не едното.

Сигурно. Аз не съм била на психолог през живота си. Независимо, че имам три съученички психолози, едната е доста известен психотерапевт, никога не съм имала нагласата друг да ме анализира и да ми дава акъл, борила съм се сама. Сега нещата са много по-сложни, времената са различни и е доста по-трудно и за самите тийнове, и за родителите им. При мен е било "стискай зъби"

И аз нямам точно никаква нагласа лично да ходя на психолог, но мисля, че в определени случаи и при определени хора, ако подходиш с нужната доза критичност и ако психологът е кадърен, може да помогне с опита си.
Особено пък за нетипични случаи, в които не знаеш какво да правиш, какъвто е този, той може да ти даде ценни съвети и гледни точки.

Когато проблемът продължава, след няколко смени на училища, когато същото се получава с децата извън училище, нещо не е наред. Не може всики, непознаващи се по между си деца, да я тормозят и да не искат да контактуват с нея. Че има булита е ясно, но няма как всички да са такива и да няма свестни деца около нея. Да нямаш нито един приятел на 17 г. определено не е нормална ситуация.
Трябва адекватно обследване на момичето и работа със съответните специалисти.

Така е за добрите специалисти. Наскоро се срещнах с приятелка, която преди живееше сама в едно бунгало в едно село с 3 йоркита и една котка, ходеше само на работа, плачеше за стари неща, пушеше нонстоп цигари и марихуана, не искаше да вижда хора. Викаха й вещицата от гората. Била е две години на терапия - някакъв германски дядо я е променил коренно. Сама се отказва да пуши каквото и да е, фокусът й се променя изцяло, започва да има мечти, изкарва курс за кучешки фризьор, отваря салон, грижи се за себе си, среща мъж, забременява, сега е с бебето по спа-центрове и живее живота на мечтите си, все е усмихната. Това е истинска терапия - не след една година да мислиш за самоубийство.

Много ми се ще да се намери добър специалист.

Много съжалявам за момичето.
Има вътрешни рани, подтискани и нелекувани.
Разумно е да се започне с лекар - психиатър.
Добър такъв трудно се намира.
Не вярвам в идиличната картина с прекрасния втори баща. Той може да е добър, грижовен, добросъвестен и отговорен човек, не го познавам, но откъсването от единия от родителите ( рожд.баща) не е явление без последици. Как майката е представила нещата и въвела новия баща - не знаем.
От всяка дума в разказа блика в огромно количество : това момиче вътре е празно милото. Всички ресурси са навън и са подчинени на свръх-идеята, да бъде харесана и приетата. Майка и и приятелката и ( автор на темата) са очаровани и възхитени от момичето.

Оттам идва смъртната умора.

Прилича ми на " родила, но не облизала". Стар, груб, но до болка истински израз. Характеризира майката.