17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

Какво значи този израз?

На "фаса" зад даскалото като отиде с една кутия цигари и за 1 ден ще си намери компания за нищоправене, ако тва е цялата драма. Няма смисъл да се занимавате, насила приятели не можеш да си намериш. Само къде я ебават съучениците за глупости, които лесно можеше да се спестят на хлапето. Няма смисъл и да търсите смисъл в една огромна помия от хормони събрана в тясна класна стая - там няма такъв, просто са решили, че нея няма да харесват и толкова.

В нета или извън училище хора има колкото ще - също толкова "различни" и "странни" колкото вашето - все ще се запознае и срещне с някого. Не бих обръщал кой знае кво внимание на "суицидни" мисли в тая възраст - то всички тогава искахме да се гръмнем. Днес видях емота, които смятах, че са изчезнал вид от 2005г насам, та явно още са модерни същите тийнейджърски глупости.

-----------
Впрочем, тва че нямало да има спокоен живот само защото я подигравали в даскало - пълни глупости. Всички по- залюпени са ни подигравали в даскало и всички сме доживели да "кринджваме" на тва, което сме били като малки.

Чисто еволюционен принцип за определяне на лидерите (вж. наука "Етология") . Това не са лоши деца, просто лидери (добри или лоши в бъдеще). Качваш си статуса, като унижаваш (показваш сила) на по слабите и съответно се сблъскваш и изграждаш структура, общонст (след много сблъсъци) с тези, които са на нивото ти). Затова и един тийн нито е лош (какво значи лош?) нито има нещо пряко към някой (забравя в следващата минута и какво е правил, мисли го само докато го прави, докато за тормозения е края на света много след тормоза), просто вътрешен порив да го направи, защото "природата му нарежда" - затова не си знаела защо. Просто си от по - силните, като ти чета всъщност повечето постове - обградила си се с такива хора, не си живееш зле , което потвърждава теорията ми. Отстояваш си и във форума тезите, на живо сигурно си "питбул" с твоите интереси... Често казват с какви хора си се обградил - такъв си в живота. То не е избор а вътрешен статус (генетика, пренетално развити и семейна среда). Не можеш да се молиш на някой да влезеш в "силния" отбор. Отборът те избира. Всеки иска да е откъм силните - силният е лидер и го следваш безпрекословно, а той се е доказал (след много битки с равностойни, или унижаващ по - слабите) че ще те води (уж) към светли бъднини - еволюция и стаден инстинкт, какво да правиш. После едни стават добри  началници, ръководители, политици ... по - лошите - диктатори и така.

П.П.
Всъщност и за мен решението, при тези обстоятелства и профил на детето, изцяло да напусне тази среда, докато навлезе във възаст, в която връстниците ѝ са по - зрели и поне не си изливат злобата характера,  толкова явно. Виждам, че не е опция и самото дете иска да си учи в училище, но пък е голям проблем това. Всъщност гореспомената йерархия се гради точно така - по - силния се "храни" от наранените чувтва на по- слабия, колкото по - унизено и тормозено изглежда, толкова по - весдесъщ е. Единственият вариант е, ако не може да отвърне вербално или физически е да не обръща внимание на отношението. Но за чувствителен човек това е много трудно. Не е просто да му кажеш - не се ядосвай, не обръщай внимание. То си личи вътрешната борба и страдание.
Бил съм свидетел на много по голям и здрав физически ТОРМОЗЕНИЯТ, а ТОРМОЗЕЩИЯТ дребен слаб, но със силен характер. Унижаваше го, ТОРМОЗЕНИЯТ реагира, наби го но ТОРМОЗЕЩИЯТ не се отказа а беше още по - настървен усещайки че наистина е по слаб, защото беше постоянно унил - голям прав мъж, но пък с мек характер добродушен, по - слаб психически. Един силен характер, не може да се остави просто да го набият и да се предаде, само защото физически е по-  слаб, а още по - настървено участва в унизяването и "израстването си в йерархията" по този начин - хранейки се с мъката на по - слабия. Имам и друг случай на роднина - когато влезе в 5 клас, две по - малки физически от нея момиченца започнаха да я тормозят. Тя много се затвори. Вкъщи "отмъщаваше" - налиташе на бой на близките си, крещеше, все едно се биеше с тях. А тези момиченца всъщост бяха от добри семейства, с начетени, известни родители. Значи не е просто до възпитание. Наказвали са ги, и в училище и вкъщи, но повика на природата им е по - силен - продължиха си с тормозът, докато роднината ми не смени училището. Реално там си довърши образованието, но ги нямаше вече дразнителките, а и тя не е толквоа слаба и уязвима - намери си среда. Та и тези момиченца, като ЧС не"са знаели", защо го правят. Поне моята теория, която изразих по - горе е това.

Май трябва да се смени психоложката. Детето как се справя с ученето, какви са й оценките? С биологичния баща поддържа ли връзка? Има ли други деца в семейството?
Щом още детската градина и се повтаря новсякъде, няма никаква гаранция, че в унивреситет и после на работа ще си намери приятели, и няма да има пак проблем с работодатели, колеги и да не се чувства приета.
Това с гащите, наистина зависи как ще го възприемеш, не казвам, че е правилно, а че зависи е от човек как реагира и реакцията му може и да засили подигравките. Децата усещат всичко, като стадо, където раненият бива изоставен.

Майката не е ли имала приятели с деца? Не са ли излизали на куклен театър, на детска площадка, на кино и пица, толкова типични неща за жени с деца на сходна възраст? Ако момичето с тези деца не е създало приятелства, а успоредно е отбягвано от деца от ДГ и училище, майката е трябвало да проведе откровен разговор защо се случва.

Към настоящия момент възрастта е такава, че почти всички са неразбрани и се лутат. Дори и тези, които се движат в големи компании също понякога се чувстват самотни.

За мен случаят е за психиатър. Не казвам, че има психично заболяване, но добър психиатър може да открие личностно разстройство или дори ако детето е в норма, да даде насоки. Ако става въпрос за Аспергер, това наистина обуславя малко странност в поведението, но не е причина за отхвърляне. Две деца с Аспергер познавам отблизо, с едното детето ми учеше в основното училище, а с другото в гимназията. Това, второто беше добър приятел на сина ми и на други деца, канеха се по рожд дни.Да, малко странен на моменти, но нищо отблъсква що. Сега не общуват, защото учат в различни градове.

Като оставим настрана това, че има безконтролни тормозит ели, на мнение съм, че сериозно трябва да се търси причина в самото дете. Не вина, а причина. За да е ефективна работата с нея. Иначе"хубава е, умна е," не може да сработи.

За да се работи с учениците, които тормозят, трябва да има свидетели на тормоза. Не мълчаливи, а такава, които да излязат в защита на тормозения. Съвременните деца още от детската градина са учени от семействата си да не се намесват, че пострадалото дете, ако иска ще каже на родителите си, ще се оплаче. Само, че тормозено дете е наплашено дете, което или не смее да сподели или, ако сподели и бъде повдигнат въпросът е неговата дума срещу думата на другите, които или отричат или никога нищо не са видели.
Факт трети - в гимназиален курс учителите не са нон стоп в класовете, колкото и загрижени да са. Говорим за големи ученици. Моделът на поведение, който описах малко по-нагоре е пуснал корени и да, вместо тормозещите да са проблем на системата, проблем става тормозеният. Всъщност работи се с проблемните ученици, но резултатите не са обнадеждаващи и видими. От една страна има или безхаберни родители или такива с положение, които оказват натиск и агресивно защитават своето проблемно дете или просто ученикът не поддава. И да го преместят в друго училище, той не се поправя.
Масовото училище е мини модел на обществото ни.
Описаната девойка не е за масово училище. И в най-елитното, с най-възпитаните деца да е в клас, пак няма да бъде приета явно заради нещо. Децата улавят като радари различните и не ги приемат. Максимумът, който може да бъде постигнат е, ако бъде изграден емпатичен и толерантен клас, някой да й помага и да е нещо като покровител, но явно не умее да създава и поддържа приятелства.
До болка познато ми е, но човек приема, че училището не е място за приятелства, а за учене. Главното е да няма тормоз. Но пък тя може да преживява като тормоз и това, че просто не е близка с никого, това, че не я канят с тях...
Изход - да работи с психолог, ако трябва сменяте настоящия и може би СФО - учи си и се явява на изпити. Ако в училище има някакъв ресурс за изграждане на защитена среда, който явно е бил пропуснат още от начален курс, то в живота никой няма да й изгражда такава среда - на улицата, в магазина, в работата... Има нещо, което в самата нея не е както трябва. Но тя трябва да приеме себе си такава, каквато е и да се обича такава, каквато е. И е много важно родителите й да я обичат такава, каквато е, без натиск, без разочарования, без свръх очаквания, без насилване на нещата.

Докосна ме темата... Преди много години, още в соц времената бях жертва на подобно отношение от съучениците. Не бях пряка жертва. Просто останалите нарочиха едно момиче ( и тогава имаше лидери в класа), аз за станах на нейна страна и се почна.. Нямаше физически тормоз, просто изолация, подигравки, след училище ни следва ха и подмятаха заплашителни изрази. И директорът и класната се опитаха да променят ситуацията (по ония времена учителите имаха огромно уважение, имахме здравословен страх от тях), но не се получи. За мен всичко се промени, когато след седми клас се преместих в езикова гимназия и попаднах в клас мечта. Но никога, по никакъв начин не ми е минавала мисъл за самоубийство.
Мое много близко дете в момента е в подобна ситуация. За мен е странна - облекло, реакции. - от най - малкото нещо прави драма
Иска невъзможни неща за себе си - да има телосложение на героините от японските/ корейските анимета.. Има само една "приятелка", която я води за носа.. Постоянно плаче, има и много черни мисли.. За мен подобно поведение до голяма степен се дължи на фалшивия живот в нета. Тя много време прекарва там. В състояние е да потъне в Мирова скръб ако някой публикува отрицателен коментар за нейна публикация. Не общува дори и с роднини от първа линия. Та дори и десет училища да смени, проблемът си остава. Аз мисля, че не е много добре да се изолира в къщи героинята на темата, защото ще се откъсне още повече от реалния живот. Щом като дете не може да се впише в обществото, какво остава като възрастен. Имам чувството, че доста деца се изявяват като страдали, удобна им е тази роля, защото слагат проблема извън тях. Все другите са виновни, длъжни.. Прекалената майчина закрила помага доста за рази роля
И да, спортът е мнооого добра идея.
ПП Думата "тормоз" е в пъти по - добра от "булит"... даже не знаех какво изначава

Въпрос и на характер е - по-затворени, по-плахи, с ниско самочувствие и самооценка деца са идеалната жертва на насилниците, защото не умеят да се защитават.

С това да си самодостатъчен, да знаеш какво да правиш със скуката и да се познаваш (емоции, реакции, поведение) се изгражда стабилно вътрешно ядро. Когато виждаш, че детето ти се гърчи по някое от тези направления - подкрепяш от малко, не чакаш да го стигне пубертета, когато вече и да искаш, не можеш да си авторитет, защото фокусът вече пада върху приятелската среда и връзките, които се създават навън. Светът може да бъде жесток и без здраво вътрешно ядро един тийнейджър винаги ще е зависим от оценката и приемането на другите. Ясно е, че няма как да е съвсем укрепнал и ще се наложи да даде нещо и от себе си, но и родителят трабва да е на мястото си. За мен момента е изпуснат, но все още може да се направи нещо. Отчаянието, разочарованието и празнотата са чувства, които всеки е изпитвал. Притеснителното е, че това дете започва да намира нещо като дом в тях.

Осигурете на това дете повече разговори, в които да разбере, че докато се държи като жертва, по-силните ще го притискат. Не се фокусирайте върху негативните преживявания, оставете го да ги сподели, но и му предложете работещи формули. Развивайте творческия му потенциал - танци, рисуване, музика. Мотивирайте го да спортува. Ако има данни за колективен спорт, е препоръчително да е в отбор. Събирайте се често с други семейства с деца на неговата възраст. Нека има различни контакти и да не разчита само на училищната среда за приятелства.

Чета и треперя. Пази Боже. И моята голяма дъщеря е на 17 и е в художествена гимназия и също минахме през тормоз, но в по-ранна възраст. Нямаше приятели заради слухове някакви. Ужасно е да си трепериш за детето.

От това, което прочетох, точно това си помислих и аз - високо функциониращ Аспергер. Много, много трудно се диагностикира, особено при момичетата.
Момичето НЕ е за психолог. За психиатър Е. И то спешно. Моля ви, правете разлика между специалистите. А вашата психоложка ще да е гола вода, след като не е пренасочила момичето към психиатрична помощ след появата на суицидни мисли.

Аз също се съмнявам, че описаната картина е реална. Не отричам мобинга в училище като цяло, а че нещата с това конкретно момиче стоят точно така.
Вече се дадоха много добри съвети. Първо, да се намери добър психиатър, който е и психотерапевт. В друг град, в друга държава, ако трябва. Суицидните мисли може да са просто опит за привличане на внимание, но може и да са реални. Не бива да се подценяват.
Второ, да се опитат родителите и авторката на темата да намерят независими свидетели, които да обяснят какво става. Отстрани нещата често изглеждат по-различно, отколкото го описват замесените в проблема.
Ако авторката наистина иска да помогне, да се опита да говори с класен ръководител, съученици, децата от приятелските семейства, които също са отхвърлили момичето (защо???). Без обвинения и игра на тънка струна, просто да ги предразположи да разкажат своята гледна точка, а тя само да слуша.
Трето, работа с цялото семейство. Има нещо там, което, дори да не е причината, то допринася до цялата тази драма. Има вероятност родителите да са жертва на манипулативно поведение от страна на детето. Може нещо друго да не е наред. Това, че изглеждат отстрани като идеално семейство, не означава нищо. Никой не знае какво става, след като заключат вратата. Но това само специалист може да разбере, ако се работи с тримата.

https://www.chcrr.org/bg/health-topic/teen-depression/

Ако се интересувате ще дам координати на психолог, който е и психотерапевт. Намира се в моя град. Пишете на лично.

И аз не вярвам всички деца да я нападат. Предполагам са някои. Една част от ненападащите се смеят, другита не се намесват.
И тя казва всички.