17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

След всичко изчетено по тази тема - намирам, че не е работено с детето още в самото семейство, в посока да има самочувствие като цяло, че е обичана и ценена, такава каквато е; търси се причината извън нея, а не на начинът, по който приема света ...
Да може да си е самодостатъчна. Yellow flower, Iris и много други добре обрисуваха как трябва да бъде.
И целият този зор да има и то точно определени приятелки, които в конкретното училище след година ще са всяка поела по пътя си - рядко запазваме училищните си приятелства, животът е такъв просто ...

привлякъл е внимание.
имаше един случай в Гермния, преди години, когато едно момче дълги години се опитва да привлече внимание на всички околни към себе си, защото в къщи е насилвано и тормозено. Накрая прави нещо драстично и жестоко , не помя точно какво беше , и чак тогава се вдига голяма олелия и се оказва, че всеки бил забелязал нещо, ама не бил сигурен и мислел че другия ще предприеме нещо и като никой нищо не предприемал решил , че се объркал ... и така всеки в това училище въпреки че години наред това момче ходи със следи от насилие и с особености в поведението ... но като не прави истерия неудобна за другите и ... кой ще ти разбутва да се цапа ?

Няма нормален тормоз. Никакви форми на тормоз не са "детска работа" и не са приемливи.
Факт е, че от детската градина, а може би и от ниво ясла децата се учат да не разказват вкъщи какво е станало - "това, което се случва в градината/ в училище, остава тук". Аз и до сега се боря с последствията, защото голямото ми дете, което е от спектъра, макар и достатъчно самостоятелно функциониращо, все още се измъква с "забранено ни е да говорим" или "нямаме право". И повярвайте ми, от учители и директор едно дете  може да бъде лесно сплашено да мълчи, че ако се оплаче майка му ще дойде да се разправя и ще стане по-лошо за него. И това е набивано до степен в следващото училище, когато лекар се обади, че има температура например, то да се чуди защо се обажда и как така ще търси родител. Крито е в основното училище дори, когато не се е чувствала добре и вероятно е имала замайване, епилептични пристъпи без загуба на съзнание и подобни. Сещате се, че определени неща трябва да се документират дори за досието и за лекуващия лекар, но когато някой не си свърши работата това рефлектира и извън училище.
Майка ми беше от типа хора, които не смееха да си търсят правата или да ме защитят, за да не се "излагат", ако го направят и вдигнат скандал. Е, аз пък не се страхувам да реагирам, но моите реакции плашат децата ми, съответно дъщеря ми става като майка ми "мълчи си, не се разправяй, ще търпя, трябва да се науча да търпя". А състоянието на детето облагодетелства такива "учители" и насилници, защото е лесно да вменят вина, да вземат страха на жертвата, да й втълпят, че трябва да търпи... И става по-лесно да се отърват от жертвата, отколкото да работят с истински проблемните, които не спират да са такива дори и да се премести жертвата, просто си намират нова.
Аз не съм била популярна в училище, нямах и много приятели, контактувах трудно с връстници, предпочитах смесени компании в квартала или като съм на почивка някъде. Но не съм и била тормозена с изключение на началната учителка. Фино, едно такова. Повод - родителите ми не са на позиции, от които да има полза/ изгода. Това го осъзнах вече в седми клас. Но щетите върху мен са били големи - смачкано самочувствие, подтискане, изолация в класа... Направо се преродих в четвърти клас, когато вече имахме учители по предмети. За съжаление, моите родители бяха от хората, които смятат, че ако са вечно недоволни от постигнатото ще ме стимулират за нещо повече. Доста години ми трябваха да се отърся от пораженията на детството, може би и до ден днешен да има известно отражение. И си мислех, че ако помагам на детето, ако го хваля и подкрепям, ако давам възможност за различни дейности без да търся високи резултати ще му помогна да си изгради самочувствие. Ами не стана. Явно си има и други фактори, които оказват влияние и понякога са по-силни. Със сигурност съм допускала грешки като родител, докато съм се учила от грешките на моите родители. И мисля, че с всички ни е така.

Начална учителка 3-4 години да те тормози не е лесно.
Аз поне имах прекрасни класни. Проблеми имах малко с една по математика и един педофил учител  в гимназията.

Да отвърнеш с бой е нож с две остриета. Не се знае другата страна как ще реагира и да не те убие по непредпазливост.
По принцип моите деца съм ги съветвала ако някой нещо им иска, да дават, в смисъл разни хулиганчета да им взимат джобните, това си представям. Да не се стига до бой.
Но в училищата има охрана и чак до истински бой не се е стигало, поне не и при моите до сега. Единият слава на Бога завършва...боищата са след училище по градинки и молове. След разправии в социалните мрежи.
Едно време преди 40 години, по време на моето детство, според мен имаше повече физически разправии, ама никой не говореше за това.

Кой да говори тогава за това (освен махалата и компанията) - интернет няма, пет държавни медии накръст, заети с по-важни работи. Не е било тайна, и фокус не е било, разбира се, но мисля, че основната причина е липсата на интернет и малки медии.

Виждате ли... примерът за справяне с конфликтни ситуации идва от родителите. Вие не отстъпвате и дъщеря ви не отстъпва. Не сте отишли да плачете пред директорката. Никой не е застрахован от тормозчии, и най-силните, и най-красивите някога някъде може да са били обект на присмех или на некоректно отношение. Всъщност във вашия случай коментарите продължават (а Алиска, майка ти пак е дошла), но дъщеря Ви е имала увереността да отвърне. Ресурът за устойчивост и справяне със ситуацията идва от семейството и най-близките. Това може да е майка, баща, дядо, наставник, някой по-боен приятел (боен в смисъл на заявен, категоричен, неплашлив)...
Това 17-годишно момиче освен от психиатрична помощ за суицидните мисли, има най-вече нужда от душевна и морална подкрепа и добър пример.

И аз съм в лек шок като Черна станция, започвам да се притеснявам... като дете не само не съм била жертва, но и не помня някой да е бил. Мъчих се и се сетих само за едно момиче, което се присъедини мисля 5 клас. Не помня с какво ни дразнеше, но дори не подозирах, че може да се е прибрала разплакана, помня, че нещо й бяхме казали първия учебен ден, просто не я искахме в групата, и майка й дойде и говори с нас, не се е карала, а искаше да разбере какво е станало, че се и прибрала разплакана, а преди това с вълнение е идвала. Помня, че ми стана страшно неудобно и никога вече не се държах зле. Нещата между нея и една друга ескалираха до училищен психолог, викане на родители.
И да, това момиче нямаше баща, съжалявам, че пак го казвам, но съм имала съученички дебели, с очила, и т.н. никой не им се е подигравал, харесвали са ги хората, и са усещали, че няма какво да се пробие, че човекът е сигурен, има гръб. Забележете, че и много от жертвите на домашно са от проблемни семейства. Семейството и опората в него са най-важни, ако ги няма психолог, който да помогне на вътрешното дете.
Сетих се и за друга история, при която съученичка вика майка си, че друга й казала, че с новото палто приличала на овца, а преди това бяха приятелки и все имаше съперничество чии родители са по-богати.
Напрово се страхувам в какви времена живеем днес, аз съм родена 93.

В същите времена си живеете, просто сега няма последствия за никого и за нищо, в повечето случаи. Аз учих след 2000г и в ранните класове учителите още посягаха, ако съвсем излезнеш от релси. Можете да предположите дали не беше пълна тишина в техните часове. А тва, че и това е съвсем в другата крайност - отделен въпрос.

До 12 клас при нас, учителите вече само си ровиха в телефоните повечето, понеже никой не ги слушаше така или иначе. А те тъй и тъй нямаха право никого да пипнат и нищо да ни кажат - просто си протакваха времето. Да разчиташ на тях за помощ с каквото и да било - меко казано смехотворна идея.

Трябва да се избира нормално училище. Масовката  е някакъв ужас.

Казвате баща и гръб. Аз израснах с баща, който е бил мой гръб до известна степен. В детската градина ми казваше: "а ти какво стоиш и чакаш да ти бият ли? Ударят ли те, удряш и ти." Само, че има деца, че и възрастни, които не могат, парализират се и не могат да отвърнат на удара с удар, на обидата словесно. В първи клас, дойде да ме защити в училище - пуснаха ни сами да си вървим и на двора съученик, който се пързаляше не успя да спре и ме блъсна в гръб. Беше инцидент, аз също не успях да реагирам на "..., пази се". В резултат на удара полетях и ударих главата си в ръба на бордюр. Докато се прибера през качулка и шапка беше станала цицина, а на същото място имах и възбудно огнище след падане по стъпала като малка. Това трябва да е било в събота, в понеделник баща ми отива да говори с учителката и да я предупреди какво е станало, както и да говори с момчето. След като си тръгна и влязохме в час, учителката ме започна през класа - как смея да викам баща си в училище, колко се била уплашила, какво съм била рохко яйце, ами ако и другото дете викне родител в училище.... След което започна да настройва класа срещу мен и да ме изолира. Говореше им, че съм рохко яйце, да не се занимават с мен, да стоят настрани от мен, защото баща ми ще дойде да ги набие и тя много се страхува от него и не може да ги спаси. Баща ми действително, ако изпуснеше контрол беше способен и да пребие, затова си налагаше железен контрол да не посегне. Тогава просто леко твърдо говори с нея да следи ученици, да ни изпраща и т.н. Та появата на родител в училище, понякога вместо да помогне влошава ситуацията. Аз си разказвах всичко у дома по принцип, независимо дали аз съм направила нещо или на мен, не съм имала страх да си призная, ако съм сгрешила или имам простъпка. Защо не са били ескалиране нещата по-нагоре към директор и да бъда преместена в друг клас не знам.

Баща ти е трябвало на тая един хубав бой да и хвърли.
Ти каза ли му как е говорила тази овца пред класа?
Иначе момиченцата са фини, не трябва да се бият, но за всеки случай трябва да имат по една розова лопата или бухалка.

Много важно в твоя случай е, че е ставало дума за инцидент, а не за целенасочена агресия. Наистина не е трябвало да идва. Инциденти се случват и няма виновни, а децата усещат кога намесата на родител е оправдана и кога не. И ако учителката подсили нещата, ето ти вместо изписани вежди извадени очи.

Момиченцата са фини ?!?
Падам...

енда хубава розова точилка и някои яки техники ...