17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

Е ходенето за инциденти и аз не го намирам за уместно. Винаги съм казвала "Ами представи си, че ти бутнеш някой без да искаш и започнат да те обвиняват в агресия?" А филтъра дали е инцидент беше - извинят ли се и попитат ли те как си, значи всичко е ок.

Бащата на мама Ру е реагирал, явно притеснен и от предишната травма. Можел е да не прибързва, но афектиран е реагирал. Тук е мястото на добрия педагог да обработи ситуацията по друг начин, а не да влошава нещата.
Аз не смятам, че няма тормоз в училищата и между учениците, и от страна на определени учители. Но не съм съгласна и че винаги има тормоз.
Аз лично съм била с очила, викали са ми зубър, не съм била най-популярното момиче, но чак като тормоз не бих го формулирала. Били са ми приятели, играли сме заедно, не съм го усетила като драма. Синът ми от своя страна не попадна на учител в 1ви клас. Имаше си любимци, които толерираше и нелюбими деца, като той беше от вторите. От позицията на времето съжалявам, че не го преместих още след 1ви клас.

О, да, и на мен са.ми рязали и драскали якетата, късали са ми и са ми драскали тетрадки, веднъж си намерих чантата разсипана в тоалетната - в кабинката. Това беше някой от нашия клас и да ми прости, ако неоснователно я подозирам, но си мисля дали не беше едно момиче, което ми беше (или ми се пишеше, ако е била тя) приятелка и живееше близо до нас, та се прибирахме заедно. Заподозрях я, защото това конкретно спря след пети клас, когато тя се премести.

Едни други ми се заканваха, че ще ми правят магии. Понякога изискваха да направя каквото ми кажат, за да не ми направят магия, и се е случвало да се подчиня от страх. Момичета. В малките класове толкова ти е акълът - мислиш, че може и да е вярно.
Майка ми смяташе тия неща с якето и тетрадките за сериозни и напомняше на баща ми да го спомене на родителските срещи (не че се разбра кой е), а на заканите с магии вкъщи не обръщаха внимание - тип "ама това са глупости". После "магиите" престанаха, защото всички разбрахме, че това са глупости, но също си беше гадно.

Всякаква повреда на скъпо имущество (рязане на якета) не може да се пренебрегва, още повече е конкретен и неоспорим факт и спокойно може да се иска възстановяване на щетите. Да видим колко ще са доволни родители да купуват ново яке.

То работата е да установиш от кого да го искаш. Трудно ще е от самото училище, а извършителят издебва голямо междучасие или подобни моменти.
Ако се прави нескрито, е друго. Може и такива да има. Това е още по-арогантен тормоз, но в моя случай беше тайно и през по-големи периоди.

Тормозът почти винаги се прави скрито от възрастните.

Поне може да се иска разследване, да се заплаши със сигнал до милиция/полиция да видим дали няма да им се разтреперят мартинките. Едно е "ама това са детски работи, нищо не е имало", друго е съзнателно повредена вещ. даже да не се намери виновният, само шумът около разследването ще спре нови опити.

В днешно време в много училища има камери. Може да се намери виновника лесно.

Като ви чета, разбирам, че в училище не ми се е случило нищо особено. Някак си, не знам как, успявах да се споразумея и с учителско тяло, и с другите зверчета. Е, вярно е, че като природно висок човек винаги съм имала силни крака/ добър ритник.

Черна станция, инцидент, който се случи, понеже учителката не ни изпрати през двора, както е по правилник. Спасиха ме шапките. Ако не бяха те, можеше да остана там със спукана глава. Макар и непреднамерено, случката беше доста опасна, аз спомен нямам, но след това са ме водили в спешното и на рентген заради огромната цицина. И той отиде не да се разправя и заплашва, а да предупреди за инцидента и да й напомни да си върши работата. Защото тя носи отговорност докато не напуснем територията на училището. Инциденти се случват, да. Някои родители си прибраха децата мъртви след инцидент в училище.

Така е. ММ също ми е разправял за Яшката от тяхното училище, който винаги бил хрисим пред възрастните. Другите деца по емпиричен път стигали до правилото: "Стой далече от Яшката".

И как точно ще те предпази учителката от такъв инцидент???

Като ни изведе в колона до портата на двора. А не да ни пусне като държани на въже. Ами засилиха се момчетата да се пързалят, едното не успя да спре и връхлетя в мен като така че блъсна, че аз отлетях и си ударих главата в ръба на бордюра. В училищния двор! Аз просто вървях, спокойно. А ученици в първи клас се извеждат под строй не се пускат като хуни.
Адекватният учител след такъв инцидент няма да обвинява детето, че родител е отишъл до училище да говорят за случилото се, а ще се кръсти и благодари, че не е подал жалба. Адекватният учител ще използва случая да проведе разговор с учениците за правилата и опасностите, а няма да се нахвърля върху пострадалата дете с обвинения и няма да го изолира в класа и да настройва другите срещу него.
И за протокола, не аз съм викнала баща си в училище да начука канчето на учителката и съученика ми. Решил, че трябва да ме защити и да говори с учителя, а не да ходи да подова жалба, защото можеше директно да влезе при директора, че вероятно и по-нависоко да раздуха случая. А тя се уплаши от това, с което се размина и реши да си го изкара на мен.
Това, което моите родители след това не направиха, е да стигнат до директор и да ме преместят в друг клас или училище, а не да се чудят що така другарката има лошо отношение към мен. Не бях проблемно дете, два пъти в живота си съм имала проява и то в по-горни класове.

Имаше си насилие. Аз не съм страдала много, понеже намирах начин да се оправя. Сещам се за два конкретни случая. В единия сме били 2 или 3 клас и понеже бях отличничка, едно момче ме нарочи, че нещо си съм казала на класната, дори не помня, за него. Той имаше голяма компания приятели, на всичко отгоре си водеха с тях една глутница улични кучета. И ми обясни, че ще ме пребият след часа... доста се уплаших! И през ум не ми е минало да казвам на родители, защото нямаше телефони и всички се връщахме през една градинка към блоковете ни. С моята приятелка, и двете най-дребни в класа, си тръгваме и наистина момчетата с кучетата тръгнаха след нас и почнаха заплахите. Обаче аз понеже си четях книги от типа "Трима тръгват на война", казах на приятелката ми, че няма да се предаваме, а ще се борим докрай. Не ми е бил много акъла, ама...както ни бяха подгонили, се обърнах с една пръчка и казах - "Идвайте! Как може да гоните  момичета да ги биете, ние няма да се предадем. Ще има война!" Всички доста се изненадаха, а аз се възползвах, че минаха някакви хора и веднага се развиках - Тези момчета искат да ни бият! Кажете им да се махат!" Имам много ясен спомен от случката, явно ми се е запечатала. Разбира се, момчета и кучета се ометоха набързо. Повече не само не са ме закачили, ами си бяхме и приятели после.

Другият случай беше много странен. На лагер, била съм на около 12 години. Не знам защо ме нарочи една "мадама"  на поне 14-15 години. Постоянно ми се подиграваше как съм се обличала селски (като аз бях от София) и особено за една дрешка, изплетена от баба ми. Помните ли т.нар "ризници" нещо като потничета, плетени Та много й бръкна в нервите това и постоянно го коментираше. Казах й един ден, че щом я дразни, аз ще го нося всеки ден и ще спя с него. Както и направих. Каката беше силно изненадана и майтапите й спряха.
Но си спомням един много гаден случай, не лично с мен. Съученик беше нападнал наша съученичка в тоалетната и се бе опитал да  я насили. Били сме наистина малки, 6-7 клас, но всичко се потули, защото момчето беше от "известно семейство". Момичето беше в шок, дълго не ходи на училище. Ако беше в днешно време, щеше да има сериозни последствия. А тогава всичко се размина ей така!!!

Покрай това се сетих за моя учителка, която когато самата тя е била в гимназията са я оцелили със заледена топка. Това съсипва живота й, губи зрението си на 90 процента, притърпява редица операции, цял живот главоболие и т.н. та инцидентите не са никак безобидни, ако децата изобщо не са научени да пазят и околните.
Лично съм чувала майка да казва на сина си "по добре ти да ги блъснеш с колелото, отколкото те теб