Работа, CV-та, HR-и, съвети - 106

Така е, но в други времена. Сега на никого около мен не му плащат, чакат си ги чинно, няма кинти.

На сегашната ми работа ми предложиха да ми го платят за предишната, но ме обвързваше да работя за тях две години и ако напусна да им върна сумата. Отказах и си изчаках предизвестието 3 месеца. Не видях смисъл още от вратата да се обвързваме толкова.

Разбирам идеята зад такова предизвестие, но го намирам за безсмислено. Тромавите процедури по подбор са фирмен проблем - ок, ще спънат напускащия, но няма никаква гаранция, че новият човек (по случайност назначен в края на предизвестието на напускащия) няма да си тръгне още утре.
И продължавам да не разбирам и какво толкова има да се предава. Кадри с по Х години опит си предават реално някакви локални специфики, които се запомнят с малко ровене в софтуера, половин страница бележки и два клика в Гугъл. Ще рече човек, че всички сме някакви ракетни програмисти и сферите ни на дейност се развиват и променят с часове. В реалността промените за повечето са редки и аналогични на досегашния опит.

Преди 2 години фирмата откупи колежката ми от старата ѝ работа. Аз я препоръчах, предизвестието ѝ беше 2 месеца, казах му на мениджъра, че няма нужда да я откупуваме, но той настоя. За мен бяха хвърлени пари на вятъра, предпочитах да ми ги даде на мен като бонус и да работя 2 месеца сама, ама уви.

Също в предната ми фирма, предизвестието ми беше 2 месеца, но успях да се договоря и работих 1,5 м. Както написа някой, винаги могат да те пуснат по- рано, но няма как да те задържат на сила.

При нас тези със силно негативни емоции към фирмата ги пускат направо веднага, плащат им и се приключва. Тук говорим ако има някакво кардинално неразбирателство и много лоши чувства между страните, няма се никакво доверие този човек да продължи съвестно да изпълнява задълженията си, така че предпочитат поне това да си спестят.

При сегашния пазар, не мисля, че някой работодател се е засилил да откупува. Поне по няколко подходящи кандидата има.

 Всъщност двете седмици предизвестие в Щатите са някакво неписано правило. Наблягам на неписано, защото договорите на служителите са at will, което означава, че работодателят и работникът могат да си прекратят трудовите правоотношения по всяко време. Виждал съм го и точно  както е по филмите - някой казва писна ми и си тръгва на минутата. Както и уволненията - казваш на някого добро утро на сутринта и на обяд разбираш, че човекът вече е напуснал сградата завинаги.
На последната ми работа имаше няколко вълни масови съкращения, три  по-точно преди и мен да ме хване и винаги съкратените имаха 2 седмици  от деня на известяването до  последния им работен ден. Интересното обаче беше, че ръководството винаги казваше на съкратените да не идват в офиса, да не ходят по събирания или да вършат каквато и да е работа, освен ако не им е наредено изрично и  като цяло да не работят за тези две седмици. Достъпът им до фирмените системи им не беше прекъснат за тези две седмици. На мен ми беше първоначално странно защо не ги използват за тези две седмици, но постепенно стигам до извода, че от гледна точка на ръководството  работещите съкратени служители са по-голям риск отколкото полза. Не знам дали се прави така по други фирми при масови съкращения, но в тази фирма беше правило.

Оглеждам се за нова работа от миналата година и ходя на интервюта. Като дойде въпроса за очаквано възнаграждение, се колебая каква заплата да посоча. Тоест ако м.г. за позицията специалист Маркетинг съм посочвала 3000 лв, към април т.г. адекватно ли е да посоча 3300 лв? Много ли е, малко ли е? Ще се радвам да си сверя часовника с вас.

Според мен не. За маркетинга като че ли няма такова голямо търсене. Заради ИИ или нещо друго, но не смятам, че е от дейностите, които предполагат 10% увеличение на заплатите в сектора, предвид че тази година и като цяло е по-лоша за работещите спрямо предходни години.

Аз мога да приема за нормално два месеца предизвестие за материално отговорно лице, дори да не е на ръководна функция. Но някои фирми, хем не са доволни, че трябва да те чакат цял месец и правят намеци да напуснеш старата си работа по взаимно съгласие от днес за утре, ако може; хем искат да подпишеш с тях за три месеца предизвестие за сходна длъжност. Приемаме, че това им е необходимо да изчакат подбора, предизвестието на новия човек и т.н., но като всеки иска три месеца предизвестие пак няма да стане. Във фирмите, в които аз съм работила, работата обикновено първоначално се разпределя върху останалите колеги и като дойде нов човек, постепенно си поема нещата.

Посочи толкова, колкото смяташ, че ще ти е достатъчно като заплата, която да получаваш за поне половин година напред. Ще е тъпо да снижиш очакванията за интервюто и само след 2-3 месеца да се демотивираш, защото заплатата ти не те удовлетворява. А и пред шефа ще е странно как уж 3000 ти е ок, а само след два месеца вече не е. След 6-тия месец обикновено вдигат заплатата с малко или с повече, но пак не е гаранция. Мен така са се опитвали да ме омайват по интервюта. Искате еди колко си, но не можем да ви ги дадем още в началото. След 6 месеца може. Ами, хубаво, казвам си аз - да ви изчакам още 6 месеца, ама първо да видим инфлацията как се движи, после като ви погледне човек колко обяви за едни и същи позиции пускате през месец, как да имам доверие, че няма да ме смените след първите 6 месеца, защото ще се намери друг балама, на който да давате по-малко. И друго - не ми е много в стил fair play това питане за очакваната заплата. Ако поискаш по-малко от това, което могат да дадат, те прецакват, ако поискаш повече - хич и няма да ти се обадят или ще ти изтъкнат съвсем друга причина за това, че не са се спрели на теб. В много редки случаи си казват - не можем да предложим такава заплата за тази позиция. Аз затова си пиша в CV-то очаквана заплата, че поне да ме разкарват напразно, ако не могат да я дават.

Това с шесте месеца е хубаво да го има като клауза, защото познавам прекалено много хора, на които им е обещано нещо след 6-я месец и после нищо не им се дава, те се чувстват прецакани, демотивират се твърде рано и изобщо, само неприятности.

Да. При предния ми работодател беше така. На интервюто: след 6-я месец - увеличение. Да, ама минават 6 месеца, 7 месеца, 8 месеца - няма никой. Питам аз като просякиня - ми той шефа щял да си погледне в записките. Минават още 2 месеца. Ми той сменил тефтера. Просто смешна работа. Фирмата е голяма с добри доходи във фармацевтичния бизнес. Точно по Ковид се пръскахме от оборот. Ама шефовете - скръндзави българи. Сменяш ги и да си търсят друг балама. Направо се потрисам от такива. За съжаление не всички номера можеш да ги усетиш на интервюто и дори не след 1/2/3 месеца работа. Но то и като си почнал вече, даваш надежди да потръгне.

Момичета, случвало ли ви се е да се чувствате напълно отчаяни и без полезен ход на сегашното си работно място?
Работя едно и също вече 5 години. Чувствам се overqualified за това, което правя, и честно казано вече го мразя. В същото време не мога просто да си тръгна, защото имам сметки, кредити/банка и реално никой не се интересува как се чувствам — плащанията си вървят.
Проблемът е, че искам развитие към позиция в друг отдел, но мениджърката ми ми казва, че не можела да ме повиши, защото била шеф само на хора на моето ниво, а не на други мениджъри. Вместо реална подкрепа ми говори да „манифестирам“ и че ми трябвало много голям късмет. Усещането ми е, че не иска да ме пусне/подкрепи, защото си пази нейния интерес и не иска да си създава проблеми.
От друга страна, когато гледам външни позиции, навсякъде искат мениджърски опит, а аз няма как да го натрупам, ако никой не ми даде шанс. Получава се затворен кръг — вътрешно не ме развиват, външно искат вече да съм била мениджър.
Чувствали ли сте се така — блокирани, прегорели, ядосани, но и вързани финансово? Как излязохте от такава ситуация? Търсихте ли вътрешен трансфер, говорихте ли с HR/по-висок мениджмънт, преквалифицирахте ли се, или просто си намерихте начин да избягате?
Ще съм благодарна за всякакъв реален опит, защото в момента се чувствам много обезкуражена.

ПС: Моля, без коментари от типа „може би не си готова за мениджър“ или „може би не си достатъчно квалифицирана“, защото реалността е доста по-различна. Във фирмата сме около 100 човека и аз съм човекът с най-високо образование, включително докторска степен точно по специалността, в която работя.

Въпросът ми не е дали съм квалифицирана, а как се излиза от ситуация, в която си блокиран  професионално, въпреки че имаш опит, образование и реални резултати, но прекият ти мениджър не може или не иска да съдейства за развитие.

Да, аз. Ще следя какво ти отговарят, защото аз лично не съм го измислила.

Само едно мога да кажа като извод, психиката играе лоши шеги и убеждението, че "няма смисъл да започвам на същата позиция на друго място, пак отначало" не е точно така, защото средата играе доста важна роля. И най- вече какво се котира, толерира, подкрепя и т.н. На друго място можеше вече да си нагоре. Но направо на горна позиция- шансът е почти нулев, да. Това добре си осъзнала.