Работа, CV-та, HR-и, съвети - 106

Добре направените тиймбилдинги имат много дълготраен ефект. Давам пример - работя в голяма корпорация с офиси из цяла Европа и Близкия Изток. Има по един човек във всеки офис, който работи на моята позиция. През 2024 ни събраха всички, заемащи тази конкретна позиция, за 3 дни в Барселона. Хора от къде ли не - от Ливан до Великобритания. През деня имахме работни срещи и ТБ активности, а вечер - ресторанти, разходки на плажа, караоке. Преди тази среща не сме се познавали, не сме работили заедно, всеки се бореше сам с функцията си. Две години по-късно няма нито един напуснал и работим заедно по 90% от проектите. Търсим се, помагаме си, ако някой е измислил нещо ново, споделя и т.н. Това естествено носи ползи и на компанията откъм време, разходи и спестени ресурси. Но трябва някой по върховете на компанията да прозре това и да има желание да инвестира малко.

Изглежда нещо изпускам. Оставам с впечатление, че се налага ТБ, за да се работи екипно. Това не се ли подразбира?

Не знам дали имаш предвид примера, който аз дадох, но ако е така - ние не сме екип.Работим една и съща позиция в различни държави. Просто не се познавахме преди.

Иначе едва ли е необходимо, особено пък ако е отбиване на номера, колкото само да се усвоят едни пари.

Не само и сега в дискусията, и по принцип редовно срещам как след среща наживо с включен някакъв по-неформален елемент работата заедно се случва по-лесно и по-често. Много ми е странно.

Аз пък имах обратен случай.
В една от компаниите, в които работих, се самоинициираха подобни тиймбилдинги от локалния мениджър (в европейски или екзотични държави). Бяха изцяло доброволни и, естествено, финансирани с лични средства.
Проблемът обаче беше, че самата мениджърка имаше „месиански комплекс“, гарниран с „Пази Боже цървул да стъпи на паваж“. (И за да не си помислите, че дискриминирам хората от провинцията — не. Това зависи от самия човек и неговите вътрешни, непреработени травми.)

Та какво се получаваше на практика след тези колективни екскурзии?
Аз лично се самоотлъчих, но на пръв поглед екипът изглеждаше много сплотен. В същото време мениджърката много тънко и фино си позволяваше да обижда колежките, прикривайки го зад неформален и уж приятелски тон, който вече се беше възцарил между тях. Респективно микромениджмънтът ѝ ставаше все по-засилен, докато отсрещните реакции — все по-безропотни.
Тоест тя несъзнателно действаше на принципа „топло-студено“, което в дългосрочен план започва да изкривява възприятията на човек и размива границите му.

Така че явно един продуктивен тиймбилдинг, за да бъде наистина такъв, зависи от доста комплексни фактори.

Аз дадох подобен пример. При нас работата вървеше добре и преди да се видим наживо, както казах имахме си "приказка" с колегите, с които често се налагаше да работим. Но едно е да общуваш по телефон и мейл или да се видиш през някоя кратка командировка в офисна среда, съвсем друго е в по-неформална обстановка.
Не знам как да го обясня, според мен е и до човек. Имах колеги, за които тия партита бяха досада и не им се ходеше, но нямаше как - бяха задължителни. Като началото беше в петък, т.е. не работехме в този ден и се прибирахме в събота, с цел да не ни завземат целия уикенд. Който все пак откаже да дойде - на работа дежурен в офиса. Та за някои беше досада, за други забавно и приятно.
Но мисля, че това е и до вътрешна настройка. По принцип на работа ходим, за да работим, а не за да се сприятеляваме, но често се случва с някои колеги да се сближите повече и в това няма лошо. Аз имам доста близки бивши и настоящи колеги, с които поддържаме отношения и извън работа. Когато хората са читави, защо не? Смятам, че когато хората се разбират и са в по-неформални отношения, работата върви по-лесно и приятно. Разбира се, изключвам тук хора, които използват близки отношения, за да се скатават или да въртят интриги. Но при всички случаи, за мен лично, по-ведрата обстановка и по-разчупената комуникация носят ползи. Аз съм екстроверт по принцип, лесно общувам и се сприятелявам, но в същото време имам ясни граници и мога както съм добра и усмихната, така и да се озъбя и да поставя границата, ако се наложи и някой злоупотребява. Но съм установила, че с повечето хора се работи по-лесно, ако си в добри отношения с тях, не говорим само за дежурната любезност. При мен този подход работи и досега винаги съм се ползвала с уважение сред колеги и шефове, но все пак си върша работата съвестно и качествено. Безспорно, успехът на един ТБ зависи и от самата компания, от политиката й към служителите като цяло и как точно се прави този ТБ. Не бих приела да ми организират срещи и мероприятия по чужбини или луксозни хотели за моя сметка. Вечери и излизания в града, в който сме - да, дори често самите колеги си се организираме, но иначе не.

Всъщност не. Неведнъж е ставало дума и май има  консенсус, че фирмата не е семейство, работим за пари по договор, не сме там за да се сприятеляваме... Като цяло всеки си има лични цели и си ги гони. И ръководството би трябвало да спомогне за сплотяването на екипа, иначе може да се окаже, че много хора ще си работят всеки за себе си.

Това ми харесва много - хора от другите офиси, с които сте на една вълна и с еднакви задачи и проблеми. Така съм съгласна.
Но тук с разните кифли от другите отдели не ме кефи. Не стига че сме заедно по цял ден, а и на ТБ да ходим заедно.

При нас  кифли няма. Сериозни хора са всички и тук-таме по някое Шауди-Бауди като мен. Шефът много се старае с тези тийм билдинги и не пести средства, но на хората им е някак неловко. Истинската спойка в екипа според мен и други колеги се получава не преднамерено, а в реални ситуации. Аз съм много екипно животно и обичам да има комуникация, а някои хора са по-затворени по природа.

Еййй какви хубави спомени ми върнахте с тази тема за ТБ😀 Всякакви видове съм имала - локални, интернационални, само мениджърски, цялата фирма, с игри, без игри. Сигурно е имало някакви негативни моменти, ама помня само хубавите.

Именно, като се напиете две вечери бариерите падат и хората се сближават.

П.П. Това "напиете" беше образно казано. Уточнявам, защото май се приема буквално. Имах предвид съвместното преживяване на масата.

Единственото нещо, което не съм приемала по тези ТБ е да се разголя по бански или да се “напия” и после да се очаква да имам достойнство и да уволня някой или пък да го коучвам. Е не става в моите очи, дискредитирала съм се сама отвсякъде. 😃

Е сега де, ясно, че не става дума да се напие някой в буквалния смисъл. А пък събличането по бански да е дискредитиране ми е малко в повече. Но все едно, идеята на ТБ е да се сплоти колективът, не да се размият границите между шеф и колектив. Та шефът е обичайно да се оттегли преди напиването, а ако се притеснява да го видят по бански не е нужно да ходи на басейна.

И без ТБ не съм имала проблем да работя екипно, но след тях съм се чувствала по-комфортно на работното място, което не е малко. Аз лично никога не съм се напивала на тези събития, просто от близо 20 години не мога да пия алкохол, защото не ми е добре от него, ограничавам се до едно малко с много минерална вода. Не съм била единствена, даже имах колеги, които въобще не близват по никакъв повод.

Това за банския е интересна тема. Аз ги избягвам тези "възможности" за спа активности. Убедена съм, че се оглежда и коментира след това на ушенце, мани мантрата, че сме сплотени и дружелюбни. Има и show offs, които пък точно така целят да изпъкнат и привлекат разговори по свой адрес, така че за някои колеги пък са екстра мероприятие басейните.