В момента чета ... 99

Започвам "Пазителката на ароматите" от Ерика Бауермайстър

Чета "Буря от оникс" на Ребека Ярос. Давам си почивки между книгите от поредицата и сега й дойде времето на тази. Забавлява ме, както и предишните

"Живот надалече" на М.Л.Стедман се оказа моето Разочарование № 1 за 2026 ...

Толкова се зарадвах, когато разбрах, че ще излиза нова книга от М.Л.Стедман, че си я поръчах на приордър и я чаках с истинско нетърпение.
Радостното ми предчувствие и вълнение за втори чудесен роман след „Светлина между два океана“ се оказа напразно.

Още от самото начало романът ми тръгна трудно. Някак си не успявах да почувствам героите от семейство Макбрайд – собственици на животновъдна ферма в австралийската пустош, не се свързах с тях, а съдбата им не ме развълнува. Самата история не ме дърпаше да я чета… Но въпреки това ѝ дадох шанс. Все пак ме държеше емоцията от „Светлина между два океана“ и се надявах на нещо добро…

И така я бутах книгата почти насила докато не стигнах до един конкретен и доста отвратителен момент, събитие, обръщащо интригата, когато направо ми се доповръща, но все пак продължих да чета, за да видя какво ще стане натам… Опитах се да прочета още няколко глави, но просто не успях да преглътна този разочароващ и смущаващ обрат в сюжета… Чела съм доста книги с травматични преживявания, но този момент по гадост надминава всичко.

С огромна болка и съжаление мога да кажа, че за мен „Живот надалече“ е разочарование № 1 за 2026 година!
Изобщо не разбирам защо авторката е решила да напише подобна книга и що за хрумване е било това??!

Стигнах средата и я оставям недочетена. Не я препоръчвам на никого!

И мен така. Чета я паралелно с други книги. Сладка е.

Блейк Крауч има нова книга: Бягай.
Колкото и да е добър разказвач, толкова да ми е изтъркана историята. Поне 5 такива книги съм чела, и още 5 филма.

Mijjj, благодаря ти за този отзив!
Спести ми едно разочарование!
Аз още съм в Бомбай, но вече много повече от 6 дни!

Прочетох  "Музей на невинността", костваше ми доста време и упорство, но все пак я довърших. Беше ми първа среща с Орхан Памук и за сега не знам дали ще има втора. Книгата започна обещаващо, но през по-голямата си част беше скучна и бавна. Може би, ако беше всичко разказано малко по-сбито щеше да се чете по-лесно, но може и само на мен така да ми се е струва.

То това си е класическия Памук. Ужасно протяжни и бавни са книгите му. Аз съм се отказала да го чета.
"Флорънс Адлър" ме увлече. Е само около 150 стр. съм прочела, но то съдейки по обема е около 1/3 така че...

Момичета, в момента чета една много интересна книга – „Как да останете заедно“ от Джеймс Секстън. Написана е от адвокат по разводи, което я прави доста различна. Вместо обичайните розови клишета, авторът показва реалните причини, поради които хората се разделят, и как да не стигаме до неговия кабинет. Стилът му е много директен и на моменти забавен.

По препоръки в темата прочетох "Луна и грош" на Съмърсет Моъм. Историята на Чарлс Стрикланд - богат брокер от Лондон, който напуска съпругата и децата си, за да стане художник, е вдъхновена от личността на Пол Гоген, но сюжетът силно се отдалечава от реалната му биография. По-скоро авторът е заинтригуван от въпроса за личността на гения, за изкуството като призвание и посвещаване. Романът ми хареса, макар да намирам образа на Стрикланд за твърде романтично драматизиран, а отношението към женските образи си е направо отвратително.

От Моъм се прехвърлих на Арчибалд Кронин. Първо прочетох "Дървото на Юда" , сега съм на "Цитаделата". Кронин е бил лекар по професия и сюжетите са почерпени от личния му опит. "Дървото на Юда" ми дойде твърде нравоучителна, "Цитаделата" е по-добре. Добър разказвач е. Интересен факт е, че романът е спомогнал за създаването на Националната здравна служба на Великобритания.

Започнах "Другата Болейн" на Филипа Грегъри. Сигурно до края на тази тема ще я чета...

"Цитаделата" и "Замъкът на шапкаря" са ми любимите от Кронин.
Жалко за новата на Стедман, купих си я и аз.

След тъжния ми опит с “Див бряг” реших да дам шанс на още една популярна книга, а именно “Писмата” на Вирджиния Евънс. Първо да поясня, че не е най-лошата книга, която съм чела. Имаше ревю във Фейсбук, което започваше със заглавието “Това е най-прекрасната книга, която съм чела”, а първият коментар “Това е най-доброто ревю”. Като видиш толкова въодушевление, няма как да не ти се прииска и ти да се докоснеш до нещо толкова прекрасно.
Корицата е много красива. Оттам нататък нещата не са нито толкова красиви, нито толкова прекрасни. Главната героиня Сибил е изключително дразнеща и въпреки нещата, които е преживяла, няма оправдание за действията и думите - казани и неизказани. Авторката се е постарала с всички възможни клишета да ни накара да й симпатизираме, но поне при мен не се получи. Не искам да влизам в детайли, за да не издам нещо от сюжета.
Най-интересна за мен беше частта, в която в писмата се споменава какви книги четат героите, както и кореспонденцията на главната героиня с автори като Ан Патчет, Джоун Дидиън и Казуо Ишигуро. Проблемът е, че книгите по-скоро просто се изброяват: „Аз чета това…“, „Ти какво четеш?“, „Сега започнах еди-коя си книга…“. Бих се впечатлила много повече, ако авторката се беше спряла по-задълбочено на самите произведения, вместо само да ги споменава между другото. С малки изключения, създава усещането, че е направен списък с популярни световни автори и книги (из интернет пространството е пълно със списъци на изброените книги), който е разхвърлян хаотично из страниците без особен контекст. Най-много ми хареса кореспонденцията ѝ с Лари Макмъртри — автора на четирилогията Lonesome Dove (превеждат го като „Самотен гълъб“, но самите книги все още не са преведени на български). От години ми се иска някое издателство да ги издаде, но уви — засега никой не се е заел с това. Именно тук се обръща по-специално внимание на самата книга и на значението, което тя носи за героинята. Тя му казва, че се изисква смелост, за да нараниш героите си. Това беше и единственото изречение, което ми направи наистина силно впечатление.
Като цяло книгата е доста слаба. Става за губене на време и за плажно четиво например.
Някъде четох, че ще екранизират книгата и главната героиня ще бъде изиграна от Джейн Фонда. Не съм сигурна как точно ще пресъздадат книгата на екран, но много харесвам Джейн Фонда и бих гледала филма само заради нея.

Мисля, че не са добре похарчени пари, но дано да греша и на теб да ти хареса или поне отчасти.
Ще очаквам с нетърпение мнението ти.
Не мога да пиша по незавоалиран начин, защото ще издам съдържанието, а не искам да спойлирам.

П.П. толкова ми е чоглаво от тази книга, че не знам какво да почна, за да си оправя вкуса..

Непременно ще споделя, като я прочета, засега само първите 50-тина страници минах и дотук ми се вижда много увлекателна, но това е едва началото.
Ох, аз и "Писмата" съм си взела 😆 Жалко и за нея. Бях чела някъде, че това е дебют за авторката, но всъщност преди това е написала 7 други романа, които са получили откази и никога не са публикувани.
Чета и "Рифът" от Едит Уортън - красив изказ и богат език, пунктуално и най-подробно изграждане на образите, вниквайки в най-дребните нюанси на отношенията между героите, на техните колебания и страсти, което може да се окаже от леко до безкрайно отегчително за съвременния читател, който бързо губи търпение и иска действие, а не анализ на характери. Ще допадне на романтичните натури, които се увличат по истории за богати наследници от края на 19. и началото на 20. век. На мен не ми е любимият жанр, но книгата има достойнства, а Едит Уортък е първата американка, получила "Пулицър" за художествена литература.