Седмокласници 2025/2026 - тема VII

И моето трябва да се рита,за да учи.Оставя ли го ще изкара не повече от 20 точки по МАТ.Може,старае се,но каже ли,че го мързи и не му се учи,няма сила,която да го накара да прави обратното.

БАНГАРАНГА на всички! (не успях да се въздържа)

Днес мойто ходи на ПИ в ОТ по мат. Било трудно, има 58т на първа част, но и във втората има грешки. Качила съм в драйва сканирано, но НЕ изтрито копие. Отговорите ще взема утре.

И аз бях оставена да правя каквото си искам и съжалявам за това точно като мъжа на Мишленце. Истината е по среда както винаги.

За моите деца взимам предвид средата - в училище летвата е ниска и децата не знаят как се учи самостоятелно. От 5 клас се боря и не мога да ги науча. Заради това действам чрез наритване и уроци в умерени дози. Ситуацията го налага.

Все още очаквам пробните изпити в училище - един през май, а другият през юни. Същото и с класните работи. Общо взето оформянето няма да бъде преди 1.6. при нас, но и класът е ужасно див.

Някой дали има идея пробните на Ния по Мат близки ли са до реалните НВО, давани последните години? Ще дам на нашето да реши втори модул от пробния им през април.
Благодаря на Mishlence, че е качила толкова много пробни и отговорите в Google Drive.

И да ритаме, и да не ритаме, ако детето реши, ще предаде празен лист на НВО-то. Това ми разказа приятелка, която е учител.и квестор, че едно момче е стояло до края без да напише нещо. Майка ми някога натискаше сестра ми за езикова гимназия, тя се яви на изпит и предаде празен лист. Тогава училището, което искаше, беше след 8-ми клас.

Сега сестра ти съжалява ли?

Тези легенди ги има всяка година
Дете което има знания и умения за 90+ точки и опция да учи в 1 АЕГ или във 2 АЕГ, предава празен лист за да учи в Бузема с братята.

Със сигурност има много съвестни деца, които учат сами имат амбиция. Но за повечето е трудно все още да се ориентират /и тук идва отговорността на родителите/. Важно е да знаят, че при 99 точки имат избор и могат и в Бузема да учат ако искат, но с 30 избор нямат.

Празен лист може да предаде и дете, което блокира. На мен лично ми се е случвало веднъж, ученичка бях, но не на изпит. Зная, че е възможно и че нищо не можеш да направиш. Затова психиката и подготовка вървят ръка за ръка. Единият ми син, наборчето, се беше разревал на НВО по български в 4 клас. В четвърти, където е лесно и всеки се справя перфектно. Не че не се справи и той, но напрежението си казва думата. Затова спокойно, без излишни емоции, без пренапрягане, пък каквото стане.

По онези времена на изпита за езикова по бел пишехме тема. Ако ми се беше паднала тема от До Чикаго и назад и аз щях да предам бял лист и да си остана в старото си училище, не беше чудо голямо да си останеш в кварталното. Сега, обаче, е съвсем различно

Не всички деца имат капацитет за 90-100 точки. Трудно е за родител да прецени какви са възможностите на детето му и да не се отдава всичко на мързел. Истината е по средата. Не може да го оставиш да си играе без да учи, но не може и само да натягаш гайките.
За децата, които се справят отлично без школи и уроци, има много варианти. Къде учи, каква е средата вкъщи, каква е конкуренцията....и още много. Може да не ходи на школи, но ако баща/майка/баба/дядо и т.н. всеки ден решават задачи с теб не е без помощ.

При моя така на едно контролно по МАТ няколко деца имат 2 и се разплакват и мислят,че господина ще ги съжали,но той точно обратното не ги,а им дава друго контролно на следващия час и пак им пише 2.
При вашите деца говорят ли вече нещо за завършването и ще ги водят ли някъде за края на учебната година?Питам моя,а той казва,че при тях още нищо не се говори,а остава още месец.

Не всички родители също имат време, желание, че и капацитет да се справят с подготовката на децата си. Аз например имам коренно различно от критериите виждане за писането на теза. Не ми харесва начинът, по който пишат, еднотипно е, предполага наизустяване, да не говорим за ключовите думи. От друга страна различните учители също имат различни, понякога противоположни изисквания и е объркващо, демотивиращо и стресиращо за децата да се чудят чии съвети да следват. На моя син съм казала да слуша само и единствено учителя в училище.

Никак.

За мен не е хубаво, когато родителят натиска детето за нещо, което нито го влече, нито е неговото, нито му се отдава.
Имаме много познати, които например натискат детето си да тръгне по техния път, за да продължи семейния бизнес / практика и т.н.

Но когато виждаш, че детето ти е добро в нещо, отдава му се, има потенциал или желание, но го мързи, или пък иска само да седи да гледа на телефона, да играе игри, или да се забавлява по друг начин и това му пречи на представянето, то за мен лично е по-добре да се намесиш.

Братовчедка ми на 30 години записа висше образование и се записа на езиков курс, защото когато вече тя самата имаше семейство осъзна, че липсата на образование и език ѝ пречат да се развива. До преди да има семейство беше вечен купон, забавления, излизания, приятели и хич не съжаляваше за нищо.
Братовчед ми също след 30, чак когато отиде в Чехия и осъзна, че там няма на кого да разчита, освен на себе си, се хвана в ръце и завърши образование, научи езика и се издигна в кариерата си. А това е дете, което в 8-ми клас, след като не го приеха никъде, го пратиха за една година на село, за да си подобри успеха, та да може да влезе някъде.
И двамата цял живот са били всичко друго, но не и амбициозни или ученолюбиви, но животът ги научи по трудния начин.

Ама едно е да учиш на 14-15-16-17-18-19.., когато главата ти е като празна книга, небето ти е граница и усвояваш знания и умения за отрицателно време, а единствената ти работа е да ходиш на училище. Друго е - след 30 да посещаваш вечерни и съботно-неделни курсове, а през деня да си на работа по 9 часа минимум. Да не говорим когнитивните способности колко намаляват с времето + че трябва тепърва да навлизаш на пазар, на който хората са вече с по 10-на години опит.

Евала

Това съвпада в общи линии с моето виждане- не само за училището. Опитвам се да науча и детето, че е важно да си осигуриш избор (доброто образование доста помага) и от там нататък остава само да се вземе решение.